По този повод публикуваме писмото на Анна Зографова-Люцканова без намеса в съдържанието.
IN MEMORIAM:
НА 18 ОКТОМВРИ Т. Г. МОЯТ БИВШ СЪПРУГ – ЖУРНАЛИСТЪТ, КИНОРЕЖИСЬОР, ОПЕРАТОР, СЦЕНАРИСТ И ПРОДУЦЕНТ ГЕОРГИ ЛЮЦКАНОВ (1951 – 2010) – ТРЯБВАШЕ ДА НАВЪРШИ 60 ГОДИНИ!
Българското кино загуби един от най-проникновените майстори на съвременното документално и научнопопулярно кино. Жоро почина след
кратко, но изключително мъчително боледуване на 21 юни сутринта (2010 г.)
За колегите и студентите той бе кинорежисьорът, операторът, сценаристът и продуцентът Георги Ценов Люцканов – член на Съюза на филмовите дейци и на Международната федерация на журналистите (IFJ).
Името му стана известно в зората на демокрацията с уникалните документални рискови кадри от Букурещ и Тимишоара, заснети от него в Румъния във времето между 18 и 31 декември 1989 г., когато той документира на филмова лента падането на режима на Чаушеску и всички най-важни събития, предшествали разстрела на диктатора.
Нерядко Жоро е пътувал, изпълнявайки рискови операции, заснемайки уникални кадри. Беше истински приятел и голям почитател на Че Гевара.
Мечтаеше да посети Куба и Боливия за да направи филм за Че.
Приятелите са го запомнили с черната барета, с която ходеше винаги.
Георги Люцканов бе ярка и нестандартна личност в българската култура и в живота.
Изявен и талантлив режисьор със значителен принос в българското научнопопулярно и документално кино.
Автор на сценарии, участник в снимачния процес на десетки български
научнопопулярни и документални филми, телевизионни и игрални. Роден на 18 октомври 1951 г. в София, той завършва операторско майсторство и кинорежисура във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кр. Сарафов“.
Като студент работи като асистент-режисьор и участва като статист във
филма “Черните Ангели”, в емблематичния за българското кино през онези
години филм „И дойде денят“ (1973) на режисьора Георги Дюлгеров, както и в култовия български игрален филм “Оркестър без име”. Автор на много критични статии, студии и публикации на тема кино в българската и в световната преса, колегата ни Георги Люцканов е бил преподавател по операторско майсторство в кинофакултета на НАТФИЗ, във Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”, в Арт колежа в София, както и в НБУ. Работил е като оператор и режисьор в СНПДФ – Студия за научнопопулярни и документални филми “Време”.
Българските киномани ще го запомнят като автор на филмите “Гроб на върха”, по сценарий на Давид Овадия, “Ангел”, “Делници”, “Мозъчна атака”, “С мерак”, “Влак за морето”, който получи специалната награда на журито на фестивала “Наука и изображение” в Париж, както и специалната награда на Международния фестивал за документално кино за 1992 г.
Съвместният му филм с Давид Овадия привлече сериозно внимание върху авторите.
Люцканов е и автор на серия документални и телевизионни поредици. Изявява се като един от най-интересните и талантливи наши български кинематографисти от времето на прехода. Особено когато утвърждаването на киноталантите се оказа доста трудно.
Българското кино, българската култура и българската журналистика загубиха в негово лице действително един изключително талантлив и всеотдаен творец.
Георги Люцканов бe сприхав, но скромен и всеотдаен. Беше бохем в добрия смисъл. Живя с широки пръсти. Помагаше на всички. Особено на колегите си. Той никога не изневери на най-голямата си творческа любов към седмото изкуство.
И колко жалко е да оценим една личност след като я загубим завинаги!
Между незабравимите му творби остават филмите “Забравените птици”, Европейския ден за борба с трафика на хора, “Обречените”, “Вечният понтийски път”, “Магията на райския бряг”, “Влак за морето”, “Соколите и орлите на България”, “Резерватът за розови пеликани”.
Започнат, но недовършен от него остана и филмът „Сага за Софийската Света гора“ – разказ за всички най-древни и уникални манастири около София.
Колегата ни Георги Люцканов бе пионер на т.н. “Нова вълна” в българското документално и научнопопулярно кино, за което нееднократно бе номиниран за международни награди, за сценарий, режисура и операторско майсторство. Талантлив творец и разказвач на класическата българска история, Люцканов прояви своята изключителна личност и във филма, посветен на живота и дейността на един от най-големите доказани български политици – Стойчо Мушанов. Във изключителната филмова лента се прави едно буквално журналистическо и кинодокументално разследване. Включително и за намеренията Румъния, България и Турция след края на Втората световна война да образуват неутрален блок, без да влизат в конфронтация с Германия.
По този повод тогавашният румънски премиер търси контакт с регентите на царството ни, опасявайки се с основание от намесата на германски агенти в Букурещ и София, и изказва огорчението си, че до този момент Богдан Филов, принц Кирил и генерал Михов “с нищо не са подсказали, че са готови да разговарят”.
Българската позиция в края на войната е била особено важна, защото в София тогава е имало руска легация. По тази причина е била направено предложение Румъния, България и Турция да образуват неутрален блок. Аргументът е бил, че е имало канали за връзки и контакти със западните съюзници. Тези обстоятелства и едностранни действия на България и българските политици тогава обаче осуетяват изпълнението на нестандартния, но разумен план. Тежките англо-американски бомбардировки над българската столица на 10 януари и 29-30 март 1944 г. стават факт и отвличат вниманието на държавния елит. Паралелно с всички това се е водила борба срещу нелегалните комунистически функционери, особено след министерското постановление № 30 от 28 април 1944 г. и маневрите за излизане на страната от съюза с Германия, етапи от които са правителствата на Иван Багрянов и Константин Муравиев, и мисията на Стойчо Мушанов в Цариград и Кайро между 29 август и 9 септември 1944 г. Оказва се, че след датата 23 август 1944 г. планът за образуване на неутрален блок на Балканите вече не е бил актуален, тъй като 17 дни по-късно и България е последвала румънската съдба, влизайки за половин век в съветския блок и загубвайки своята независимост.
Филмът е и за конкретиката и тайната на мисията на Мушанов в Кайро.
През Втората световна война СССР де факто не е воювал с България. Царството ни е било добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Осъществена е била специална конференция за договаряне условията за мир. Великобритания е била против СССР да участва (документ G-4245/30.08.1944.!). Английските планове за БАЛКАНИТЕ просто били различни. В същата връзка е прехвърлена неофициална българска делегация в КАЙРО, с цел да стартира преговори. СССР гръмко протестира.
Във Вашингтон в същото време научават, че предстои смяна на правителството в Царство България – (документ D-1775/31.08.1944.!). Тогава при извънредно загадъчни обстоятелства е ликвидирана мисията КАТУЛ-Томпсън (10.06.1944.!) и това е причината, която хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с Царство България тогава е била прекъсвана. Министър Стойчо Мушанов , който е бил в КАЙРО, е телеграфирал на българския пълномощен министър в Турция Балабанов, на когото съобщил, че “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
Действително на 02.09.1944., правителството на Иван Багрянов пада и тогава по решение на регентите на българския малолетен ЦАР Симеон Сакскобурготски се сформира правителство от консервативни демократи и крайно десни земеделци, оглавено от Константин Муравиев.
На 05.09.1944. г. в 19:00 часа СССР обявява война на Царството ни. Царят БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА, както и неговият брат принц Кирил КОБУРГ-ГОТА стават жертва на политическа игра, която тепърва предстои да се разнищва и анализира. Те са пожертвани за чуждите интереси към българската ни територия.
p.s.: Жоро мечтаеше да направи документален филм и за още една не по-малко емблематична и легендарна личност – Кръстю Раковски!
Приятели, нека почетем паметта на Жоро, който в този европейски ден за борба с трафика на хора и празник на художниците трябваше да навърши 60 години!
