Шокиран съм от корупцията в медиите и политическото сплашване. Управляващите бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещанията, дадени на българския народ, казва бившият посланик на САЩ Джеймс Пардю.
Интервюто взе Светослав Терзиев /в-к Сега/
Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.
– Точно по време на изборите сте на частно посещение в България. Сантиментални ли са причините, или имате и други цели?
– Писах реч по балкански въпроси. Миналата седмица говорих пред настоятелството на Американския университет в Благоевград, а тази седмица ще говоря пред Американския изследователски център. Възползвах се от шанса да съм тук по време на изборите, за да събера лични впечатления.
– Какви са те?
– Българите решиха. Те избраха г-н Росен Плевнелиев, трябва да приемем избора им, желая му успех.
– За последен път бяхте по време на избори в България през 2005 г., когато се гласуваше за парламент. Виждате ли някаква промяна в начина, по който се правят избори у нас?
– Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България.
– Как чужденец може да види потайни практики като корупцията в медиите?
– Имам много приятели тук и трябва да заявя, че много, много хора са разтревожени. Те говорят откровено с мен и аз им вярвам. Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Това е важна причина за тревога, която споделих и с журналисти, и с лица, наблюдаващи медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря.
– Виждайки всичко това, можете ли да кажете, че демокрацията победи на тези избори?
– Не съм много щастлив, че мога да говоря за видяното. Но не искам да отправям предизвикателство към избора на българите. Нека международните наблюдатели за изборите дадат своята присъда. Но в по-общ план аз не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Това ме тревожи.
– През 2002 г. казахте знаменита фраза на международна конференция в София, която бе цитирана от медии в страната и чужбина: „Организираната престъпност в България е твърде видима и твърде добре организирана.“ Какво имахте предвид?
– Имах предвид, че организираната престъпност у вас е прекалено влиятелна. И тогава, и сега е ясно, че организираната престъпност е голям проблем за България. Тя е прекалено видима, защото всеки я вижда, и е твърде организирана, защото е много влиятелна от дълги години.
– И от кого е организирана? Отгоре или отдолу като в Италия и в САЩ, например?
– Не бих казал, че е организирана и управлявана от властите. Но мисля, че властите не отправят предизвикателство към нея и че тя остава твърде влиятелна.
– Влиятелна за кого – за официалните среди?
– Несъмнено! Ако някой не го вярва, значи не познава България. Не бива да сте наивни. Хората не са наивни. Ако поговорите с българите, те открито обсъждат това – може би не пред вестниците, но това не е тайна в България.
– Вероятно не е тайна не само в България, но и в Европейския съюз, който наблюдава страната заради организирана престъпност и корупция на високо равнище. Но министър-председателят Бойко Борисов обича да казва пред журналисти, че получава признание в чужбина за успешната си борба с престъпността – признание, което идва и от „Сикрит сървис“ на САЩ. Наистина ли американските власти вярват, че демокрацията при Борисов не е изправена пред големи предизвикателства?
– Да си правиш снимки с високопоставени лица не означава да покажеш какво мислят Съединените щати. Това е елементарен трик. Официалните лица може и да харесват снимките, но едва ли харесват да бъдат показвани за политически цели.
– Щом като видимите неща не изразяват същността на невидимото, защо Съединените щати не показват по-категорична позиция, както например се изразява Европейската комисия в своите доклади за България?
– Бях първият в България (посланик – бел. ред.), който започна да говори открито за тези проблеми. И го направих в качеството си на представител на Съединените американски щати. Мисля, че оттогава съм последователен. Последователна е и позицията на САЩ, които заявяват, че трябва да се направи нещо с този проблем.
– Но досега нищо не се е променило, както заявявате самият вие. Виждате ли някакво решение, някаква по-добра перспектива от повторение на проблема?
– Изборите в неделя произведоха засилена концентрация на власт в България с премиера начело. Министър-председателят доминира твърде много не само над правителството, но също над парламента, сега над повечето главни градове в България и президентството. Властта се концентрира в неговата партия. Те бяха избрани с обещанието, че ще се захванат с организираната престъпност и корупцията, че ще наложат в България върховенство на закона. Бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещанията, дадени на българския народ. Взеха политическата власт, но трябва да я използват за целите, за които им бе дадена. Не е достатъчно да се говори с твърд език и да се разиграва политически театър. Продължавам да чакам резултати и се чудя докога българите също ще чакат. Онзи ден те се сдобиха с още по-силен човек, но дали резултатите ще бъдат по-добри?
– За какво може да служи толкова власт?
– Не знам. Политиците винаги искат все повече и повече власт. Но политическата сила се вижда от това какво правят, а не какво говорят.
– Но щом стават все по-силни, а не постигат резултати срещу организираната престъпност, не означава ли това, че стават все по-слаби спрямо нея?
– Това ме безпокои. Единствената промяна, която забелязвам, е, че организираната престъпност става по-скришна, но това не означава по-малко влиятелна.
– Ако ГЕРБ овладее и съдебната власт, това няма ли да помогне за по-ефикасна борба?
– Скептичен съм. Вече имат достатъчно власт. Могат просто да я използват.
– Спомняме си, че главният лобист на България в ЕС бяха Съединените щати. Ще приемете ли изтикването на България към периферията на ЕС?
– Не мисля, че някой има интерес да отдалечи България от ЕС. Напротив, убеден съм, че тя трябва да бъде привличана все по-близо и САЩ са силен поддръжник на България в ЕС. Докато бях посланик, работих много по този въпрос.
– Вашата държава също така винаги е настоявала за диверсификация на енергийните източници в България, което мнозина тълкуват като начин за нейното отдалечаване от Русия. Напоследък се акцентира върху проучванията от американски компании на шистов газ в България. Това ли е доброто решение?
– Мисля, че стратегическият интерес на България е да постигне спешно енергийна диверсификация, за да не е зависима само от един източник. Но шистовият газ е само една възможност, която предизвиква спорове както в България, така и в САЩ. Има сериозни екологични въпроси и ако трябваше да посъветвам България, бих й казал да бъде много предпазлива. Да не бъде първата, която ще скочи в този бизнес. Това не означава, че никога не бива да прибягва до тази възможност, но все пак да внимава, защото трябва да се учи от опита на другите. Освен това има и други възможности – алтернативни тръбопроводи, доставка на втечнен газ и пр., които България трябва да проучи.
– Наблюдавайки Балканите, смятате ли, че спокойствието е вече гарантирано?
– Положението е стабилно, международното присъствие в Босна и Косово още е оправдано, но остават отворени два големи проблема: единият е за името на Македония, от което зависи приемането й в НАТО и ЕС, другият е нежеланието на Белград да приеме фактите в Босна и Косово. Но връщайки се в България, бях много изненадан да видя етнически проблеми тук, безредици пред джамия в центъра на София, сблъсъци с роми в Пловдив и други градове. Доколкото познавам българите от мандата си тук, винаги съм ги мислел за разумно сдържани.
– Може би се връщаме към началото на нашия разговор, защото българите се разбунтуваха не толкова срещу ромите, колкото срещу недосегаемите престъпни босове, в конкретния случай – ромските.
– Това показва, че когато полиция, прокуратура и съд не си вършат работата, престъпността може да генерира и етнически сблъсъци.
– Вие лично знаете ли имена на босове на организираната престъпност?
– Хиляди хора могат да ви дадат списък. И аз мога да ви направя. Не е тайна кои са лошите момчета в тази държава. Въпросът е защо правителството не се захване. Изпитвам огромно уважение към тази страна и народа й. И вярвам, че заслужават по-добра съдба. Казвах го през 2002 г., повтарям го и през 2011 г.
Източник: www.segabg.com
И още едно интервю от преди няколко седмици:
ХИПОТЕЗА: КУКЛОВОДИТЕ ПРОКЛЯТИЕТО НАД БЪЛГАРИЯ КОЙ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ СЕГА И КАК
Автор: д-р Симеон Войнов (Граждански Институт за Анализ и Планиране)
„Който не знае е само наивен глупак, който знае и мълчи е престъпник.“
Б. Брехт
Изминаха доста години от като обществото в България би следвало да си мисли, че управлява страната си чрез различните механизми на демократичното устройство. На въпроса, дали това е така 74 процента отговарят твърдо с не. На въпроса кой същност управлява държавата България не се получава еднозначен отговор. Нашата хипотеза е, че държавата България и днес се управлява от същата политическа каста, която е правила това повече от половин век. Преходът ние възприемаме не като преход от тоталитарно към демократично управление на обществото и икономиката, а като преход от социал феодализъм към феодал капитализъм. Тази теза разбира се се нуждае от доказване което ще се опитаме да направим тук, а така също ще се опитаме да посочим кой е феодалът управляващ България и днес.
–––––––––––
Какво става в България? Как стана така? Кои са те? Какъв тип икономика има у нас? Какво става със затегналият се преход? Какво ще бъде след това? Напредва ли завръщането ни сред демократичните европейски страни? Много въпроси на които всеки ще трябва да си отговори сам. Тук, в резултат на непосредствени наблюдения и анализ на обществените процеси през последните десетилетия, а в голяма степен и участие в тях, предлагаме едно становище, което считаме, че дава отговор на редица от въпросите и хвърля светлина върху някои на пръв поглед необясними събития. В България, в смисъл на смяна на модела на управление на обществото, преход не се е състоял. Варварския азиатския модел на казармен социализъм, които е по-удачно да бъде наречен социал феодализъм, беше заменен с настоящия модел на управление за които подхожда определението феодал капитализъм. Това е лошо, още по-вече това е ужасно, най малко поради две причини. Първо наличието и то с доминиращо значение на елемента феодализъм. Второ, това че и в двете фази феодала е един и същ, структурно и персонално, независимо че си мени имената, а сега фактически е безимен, но това няма значение. И добрия феодал е просто феодал. Тук молим да не се бърка с тази гротескна фигура, така наречения цар, той е само една от куклите.
Ние наричаме този феодал условно мафията на кукловодите. Някога той се казваше БКП, партията “челен отряд” на обществото, която управляваше и разполагаше с целия обществен ресурс. Държавата със всичките си структури беше само инструмент чрез който се реализираше властта. Днес същите тези хора, висшата номенклатурата на БКП и техните наследници и прислужници съставляват политическата каста ръководеща чиновническата мафия които управляват страната фактически като окупатори. Продължавайки да разграбват за себе си националното имущество и богатство по най-циничен и безогледен начин. В този грабеж участват всички властови структури от селския кмет до министър председателя с цялата огромна армия на непрекъснато плодящите се чиновници. Принципът е стар и универсален. “Кради и не печи и на другите да правят същото.” Политически партии, парламент, съд и полиция имат за задача да съхраняват и развиват в “правилна“ посока добре организирания хаос и беззаконие и да създават и прилагат закони даващи права и власт на власт имащите да грабят страната. Който е близко до властта не остава назад в процеса на забогатяването. Корупция от всякакъв род спомага за това. Примерите са ежедневни и е досадно да се споменават. Що се отнася до София, екипите на момчето с усмивка на куклата Барби и партниращият му младеж с симпатичното френско име са си я разпределили “фифти фифти”, останалото за другите. От 1944 год. и до днес системно са разрушавани и потискат всички коригиращи и балансиращи властта на държавата структури като църква и обществени организации. Днес последните цинично се комерсиализират и обезличават, като се превръщат в придатък на властовите структури отново с цел не за подпомагане на обществото а за източване на пари от него и държавата. Понятието свободно гражданско общество съществува само рядко в медиите. На практика то категорично липсва в България.
Спекулациите за приближаването ни към европейските стандарти са верни само дотолкова до колкото се касаят до доходите на малката група богати и благата на управляващите, които вероятно в някои отношения надхвърлят тези на европейските им колеги.
КАК СЕ СТИГНА ДО ТУК
Модела за българския преход е много отдавна обмислен и подготвен. За нещастие на България и успешно осъществен по замисления сценарии. Нищо което се случи в края на 1989 и продължава да става и сега не е случайно. То е резултат на добре обмислена стратегия и тактика, прилагани системно, с цинизъм и жестокост, която не се спира пред нищо.
Още в края на седемдесетте години партийната върхушка разбра, че пътя по който вървим води до никъде. Определени групи от нея се консолидираха и постепенно стигнаха до извода, че трябва да се търси друг път. И пътя беше намерен. Тази държава и форма на управление ще потъне и изчезне, но не и ние с нея. От тогава, наред с разпиляването и опропастяване на обществения ресурс започна и неговото системно разграбване и приватизиране. Методите бяха много и разнообразни. Някои минаваха през други държави и “братски” партии, чрез задгранични дружества, по линия на разузнаването, контрабандни канали и откровени кражби. За всичко това има безброй примери и те един ден ще бъдат предмет на отделни изследвания. Въпреки старанието и пожара в сградата без петолъчката не всички документи са унищожени и не всички свидетели са ликвидирани. Например, 1988 г. в. Фаинейшанал таимс в аналитична статия за България писа в пряк текст, че Огнян Дойнов е откраднал седем милиона долара от Републиканския бюджет. Да е чул някой да е заведено дело срещу вестника, или да е излязло опровержение, или Дойнов да е вкаран в затвора. Не, Т. Живков го наказа като го изпрати посланик.
След 1985 г. започна интензивното източване на бюджета. Експертите оценяват присвоените средства до 89 година на стойност над двадесет милиарда щатски долара.
Малко история. Кой преди 1944 год. обещаваше след победата “всенародно светло бъдеще”? То светлото бъдеще дойде, но беше такова предимно за партийните функционери. Е те тогава, след славната победа, реално се заложиха основите на социал феодализма. Тогава започна разрушаването на структурите на гражданското общество, което в България в края на тридесетте и началото на четиридесетте беше факт. Кой ликвидира всички многобройни и добре работещи граждански сдружения,кой създаде казармения тип кооперативни структури. Къде отидоха кредитните кооперации и кооперативните, популярни банки с огромния си финансов капитал, изградени структури и възможности. Къде са пенсионният и другите обществени фондове? Кой унищожи формиралата се финансова, политическа и правна култура и предприемачески дух в българското общество и ги замени с безропотното подчинение на директивите на феодала БКП?
Отговорите на тези въпроси са в решенията на ЦК, постановленията на МС и решенията на НС от края на четиридесетте и начало на петдесетте години. Един ден някой съвременен Симеон Радев ще напише многотомен труд с примерно заглавие “Рушителите на съвременна България” или може би по-точно “Грабителите на съвременна България”, а може би този труд е вече написан и чака своето издаване. Защото след 1944 год. беше ликвидирана работещата икономика на страната, бяхасмазани и физически унищожени лошите капиталисти, а заедно с тях и наивните
партизани и ятаци които смятаха, че светлото бъдеще не може да се гради върху гробовете на невинните.
Конкретиката не е предмет на този анализ, а и няма смисъл от нея, няма арбитър пред когото да бъде изложена. Но все пак някои факти. Съществена е ролята на един орган на БКП – Института за съвременни социални теории. Съдейки по името му, този институт трябваше да дава отговор на въпроса, а какво ще бъде утре? Основен негов продукт и огромна заслуга е написването на великите седем лекции на Т. Живков.
Една от последните нагли, пошли и бездарни манипулации на обществото, заедно с налудничавата идея за възродителния процес. За който също няма виновни, няма осъдени. Възможно ли е тази цинична гавра с повече от половин милион български граждани и като последствие разбити съдби, десятки загинали и убити, огромни финансови загуби, изчисляващи се на значителна част от бюджета на страната и за това да няма виновни? Доган мълчи, рисковано е да наруши закона омерта. Един ден и неговата роля няма да остане скрита за обществото и за верните му избиратели. Може би в този институт, щедро финансиран между впрочем с народната пара, се е оформила стратегията и тактиката на това което става сега. Един бегъл поглед на списъчния му състав вероятно ще даде отговор на някои въпроси които вълнуват днес обществото.
През 1989 г. събитията се развиха доста бързо и свариха партийната върхушка не достатъчно подготвена. Творците на прехода обаче използвайки умело властовите структури на държавата успяха да догонят събитията и да ги овладеят. Сваляното на Живков беше планирано за два три месеца по-късно, но протестите около екофорума ускориха нещата. Тук е уместен въпроса. Знаел ли е Живков за всичко това? Нека всеки да съди сам имайки предвид следния факт. Интересно защо на човека със загубеното скъсано одеалце и кърпени чорапи му беше необходимо да подписва есента на 1996 г. нотариално заверени пълномощни на определени хора, имената им са известни, да представляват пред всички институции в България и целия свят финансовите му интереси. Може би за да му търсят одеалцето? Известно е, че лично на негово име се водят значителни активи в близки и по-далечни страни. Не след дълго от подписването на тези пълномощни той беше изпратен от този свят. Често прилагана практика на някои от тези за които става въпрос тук.
РЕЗУЛТАТЪТ
Една разсипана държава с драстично увеличаваща се дистанция между бедни и богати. С демотивирано общество, без национален идеал, с разрушено селско стопанство, без концепция за инвестиции и развитие на икономиката. Корумпирана във всички структури и поделения власт. Доминиране на криминалните методи за правене на бизнес.
И трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна се “назначават” от едни и същи хора, от един и същи център, феодалните владетели на днешна България, кукловодите мафиози, и служат на една цел, миналите престъпления и кражби да останат в забрава, а сега да има възможност да се краде колкото може повече и по-дълго. Съдебната система е корумпирана от призовката до главния прокурор включително. Всички, които са имали досег с нея имат доказателства за това иняма пред кого да ги изложат. Синът на Данов, открито заяви в медиите, че баща му е бил ликвидиран. Не ни известно главния прокурор да се е възползвал от правото си и от задължението което му повелява закона и да е разпоредил разследване. Или остава любимата на известния вожд формула. Има човек има проблем. Няма човек няма проблем. Прокуратурата и съда са най-важното звено от системата на разделение на властите. Поставени от кукловодите и манипулирани от тях са послушните главни прокурори и чрез тях цялата съдебна система. Безброй са конкретните доказателства за привидното бездействие на главните прокурори и техните отвличащи маневри и шумотевица с цел запазване на статуквото. Всички загадъчни неразкрити убийства са по решение на кукловодите. Поръчителите и изпълнителите са известни на запознатите, но докато съдебната система е под контрол истината няма да стане публично достояние и виновните няма да получат заслуженото. Всички евентуални пробойни в нея ще бъдат запушвани, ако трябва и с нови трупове. Един крупен пробив в съдебната система ще доведе до страшни за кукловодите последици и в крайна сметка до стигане до тях, а някои от куклите ще
намерят своето място в затвора.
Политическите партии
Главния инструмент на кукловодите за манипулиране и контрол на обществото. За всяка социална прослойка и група са създадени и финансирани с награбените пари политически партии. Ако някоя партия се е пръпнала самосиндикално са положени успешни усилия тя да бъде овладяна и контролирана със всички средства, подкуп или реална заплаха на лидерите и ако не се успее разцепване или създаване на
паралелна структура. Нека никои не си мисли, че СДС в този си вид е плод и резултат от енергията на разгневените тълпи. То е тяхно творение, на кукловодите. Наистина малко прибързано и непрокопсано, но нали някак си бързо трябваше да се канализира народния гняв, който неочаквано се оказа много по-силен отколкото се предполагаше.
Това, че там имаше искрени и честни хора е без съмнение, но ние питаме къде са те сега? Дали са допуснати до властта и до вземане на решения? СДС е резервния, но не алтернативен вариант на БСП. То е нейния клонинг. Създаден и управляван умело от същия център, който сваля и слага лидерите му, а непослушните просто отстранява. Тук справедливо ще възразят някои от създателите на СДС. Те нека да знаят, че всички техни действия бяха известни и документирани от съответните органи и ако не се пристъпи към физическото им унищожение то е само поради несъгласието на голяма част от служителите в службите и страха на върхушката на БКП от международния отзвук.
Доган – енигма или просто обяснение? ДПС беше замислено и създадено в същата лаборатория и от същите хора. Сокола на първия етап беше само един послушен изпълнител. За разлика от другите кукли той бързо осъзна ролята която му е отредило привидението, а и поради спецификата на неговите избиратели, той започна да се ползва доста удачно от нея. Дано не преиграе защото ключовото место което заема ще създаде проблеми ако се наложи да бъде отстранен.
БСДП на покойния Дертлиев, естествената алтернатива на БСП. В първите години набра добър темп и стана опасна. Доктора беше тип диктатор, неимоверно жаден за власт и си въобразяваше, че е дошло времето да управлява тази държава, може би с най добри намерения. Бяха взети успешни мерки той да бъде поставен под контрол и БСДП практически да изчезне, а сле време и той самия. Роля за това има и добрия вълк Лупи, който правейки бизнеса си чака своето време. Ако е послушен ще му бъде даден шанс.
За разните БЕЗЕНЕСЕТА е досадно даже да се говори. Каква е тяхната кауза, какви са техните идеи, кои са техните избиратели, интересите на които защитават. Манипулирани партии, които в нужния момент ще запълнят някоя пробойна.
ГЕРГЬВДЕН, поредния отвличащ маньовър на кукловодите, движение създадено и ръководено от тях. Защо много ни напомня на “българския Великден” и неговите плодове. ВМРО, по-трудна за манипулиране организация с по-дълбоки корени и може би с по-изчистени идеи. За това за нея са създадени няколко ВМРЕОТА, които водят нескончаеми дела в залите на съда и съответно размиват членската маса и симпатизантите.
Отидоха си старите политици Лучников, Савов, Данов и пр. светла им памет. Те на базата на своя житейски опит и мъдрост чувстваха, че нещо не е наред, а може би знаеха, но не посмяха да проговорят. Дали сами починаха, или им помогнаха. Блока на Джорч Ганчев изпълни възложените му задачи и беше задушен. Поради уникалността и ината на лидера му вероятно ще се стигне до неговото физическо ликвидиране.
Ренета с нейния опит за създаване на партия, разни либерални, демократични и прочие измислени партии. Списъка на куклите е дълъг. Мафиозите кукловоди поставяха и сваляха правителства и президенти чрез манипулация на изборите като се почне от Желю, П. Стоянов, Първанов, Луканов, Фильо, Ренета, Беров, Попето,Жан, Софиянски, Иван и накрая Сакскобургготски за който си струва специално да поговорим поради неговата уникалност и цинизъм. Докарването му тук беше отдавна и старателно подготвено и добре финансирано, би следвало да е ясно от кого. Това е един не успял дребен бизнесмен, без каквото и да е образование с мания за царствена особа.
При първия опит за учредяване на движението му не адекватността му беше очевидна. Достатъчно беше да се види отблизо този объркан и безпомощен човечец за да се разбере, че е актьор който не осъзнава отредената му роля и не е научил репликите си. Появи се в 15:45 на знаменателното събитие организирано ”лично” от него с персонални покани до участниците за 14:00. Влезе в залата и без никакъв знак или жест на извинение или поздрав към ревящата името му лумпенизирана публика, поставил на стола, с гръб към нея, височайшия си задник. В залата имаше и може би достойни мъже. Коста Цонев беше там, но не е скачал и скандирал заветното име явно осъзнавайки водевилната роля която се беше съгласил да играе. И продължава да я играе. Да се чуди човек – идеали или алчност?
Подготвените учредителни документи, които имахме възможност да анализираме са достойни за кандидат студентско съчинение с привкус на фашизъм. Любопитно, защо ли “свободните” медии не се занимаха с тях? От къде дойде тази емблема, копираща символа на Шел. Сигурно един ден историците ще си кажат думата. Анализа на фактите сега ще се тълкува като политика, а не като изследване на предмет от
съвременната ни история.
Най-успешната бизнес сделка на низкото височеството е заграбването на “семейните” имоти. Да се надяваме, че това ще му даде възможност да покрие дълговете си натрупани от не до там престижните му страсти. Между впрочем, то, височеството, е живяло през цялото време като паразит до голяма степен на гърба на България. Много глупости сме чули от него, но едно от изказванията му е безспорно вярно. Работният му кабинет му в Мадрид бил “дванадесет квадрата”. В Република България всеки уважаващ себе си селянин ще направи по-голяма кочина на прасето си. Богатата испанска фамилия го е взела, по-скоро наела, просто за украшение, като гарнитура към финансовото си състояние, пауново перо на шапката и нищо повече.
Успехите на правителството му не коментираме. Те всеки ден са в устата на хората и в коментариите на макар и контролираните медии. За юпитата, които една недочуваща баба наричаше любовно с близка по звучене дума, или великденчетата както преди време ги нарече някои от вестниците е несериозно да се говори, те са поредните кукли предназначението на които, заедно с Кобурга, е да продължат безвремието, като за компенсация им се даде възможност да си напазаруват в разорена България. За да е ясно кои са те попитайте ги за произхода им, кои са бащите им, за това кой и с какво ги е финансирал и внедрил по чуждите страни и финансови институции. За народния любимец, Бойко Борисов. Как така, съвършено случайно, охраняваше Т . Живков и между другото собствеността на Киро японеца и Дима руснака и пр. а после и сега низкото височество Сакскобургготски.
Сакскобурга започна да става самоуверен и нагъл. Дали това е поведение продиктувано от кукловодите, или е почувствал силата на властта си и прави опит да се наложи, или подготвя почвата за заминаването си като обиден от тази дива и неблагодарна България, която е неспособна да разбере неговите високи идеали. Близкото бъдеще ще покаже. Той за сега беше последния шанс на кукловодите.
Какво ще бъде по-нататък
Каква заблуда ще бъде измислена за манипулиране на обществото. Всички анализи сочат, че това ще бъде отново БСП. Но дали те са готови и имат потентността да управляват? Дали обществото ще им повярва? Как ще го манипулират, след като заради алчността си да направят поредните финансови удари издъниха наивната кукла Жан. Това са въпроси които изнервят кукловодите. Разбира се има един изход, ако сметнат че му е дошло времето да инвестират по-интензивно в икономиката на България награбените милиарди. Но нека не гадаем. Бъдещето ще покаже. Станишев може да се окаже поредната пожертвана политическа кукла. Но нас не ни е грижа за Станишев, той вероятно ще бъде достатъчно възнаграден. А за продължаващата разруха в България? Партията ще поеме политическата отговорност. На българския народ му писна от поемане на колективна политическата отговорност, не е ли време вече да се поема лична наказателна отговорност. По този начин бяха оправдани безобразията и безчинствата на власт имащите до 1989 г. по този начин се оправдават и тези които се вършат след тази дата.
Страшилището ДС
Не можем да отминем въпроса с ДС, най-деликатния в политическия пъзел на България най-малко поради две причини. Първо част от кукловодите са отговорни служители на ДС. Второ те най – добре знаят, че основната маса от ДС е от една страна добре школувана, с богат организационен опит, голяма част от тях силно патриотично настроени и е твърде опасно ако те се допуснат неконтролируеми до лостовете на властта. Допускат се само тези които могат да бъдат пречупени, подкупени, заплашени с компромати и в крайна сметка манипулирани. За останалите клеймото ченгета. В живкова България държавна сигурност никога не е решавала самостоятелни задачи, тя винаги е била верния отряд на партията. Това беше най-контролираната част от обществото. На отделни “наши” служители се позволяваха волности, но само в личен, битов план. Политически изяви и решения бяха изключени. Те се наказваха включително със смърт, справка Горуня. Никакъв аналог с преторианската гвардия в древния Рим, която не веднъж е сваляла и качвала императори. Е, хайде да отговорим тогава на въпроса кой е виновния за всички политически изстъпления, престъпления и убийства до 1989 година, ченгетата или партията феодал на която те служеха. Без съмнение тяхната вина е по-голяма от тази на всички останали в обществото, които дружно и до голяма степен безропотно строиха всякакви видове социализми. Не, че в редиците на ДС нямаше изверги които изпълнявайки волята и указанията на политбюро удовлетворяваха низките си животински инстинкти да изтезават и убиват невинни хора. Някой от тях да беше наказан? Не би могло, защото щеше да се стигне до тези които са издавали заповедите. Непрекъснато се говори за колективната вина на ДС, като че тя не се състоеше от отделни личности командвани от политбюро и ЦК на известната партия. Контрабандни канали? Да имало ги е тези канали в най-различни варианти, включително за наркотици и оръжие за всеки и който плаща. МВР, ДС разработваше и обслужваше каналите, но работеха по заповедите и указанията на БКП, където разбира се и отиваха и парите. Наивниците които удачно са насочвани и четат остатъците от архивите на МВР винаги ще бъдат далеч от истината, това е и целта. А по коя заповед бяха създадени и с чий пари финансирани частните задграничните дружества? Къде са те сега?
На шести Януари 1990 г. на малко известната национална среща на част от кукловодите с ръководството на ДС един от тях след като е бил няколко пъти освиркван и принуждаван да си седне на мястото нагло и самоуверено заявил “ние сме ви командвали и пак ще ви командваме, а вие сте длъжни да се подчинявате”, имал е основание за това тъй като зад тази увереност са стояли над 80 милиарда долара, откраднати безочливо от бюджета на НРБ. В последствия тези пари се удвоиха и утроиха посредством изсмукване на ресурсите на обществото чрез финансови машинации, изкуствени дефицити, пирамиди и банкови фалити. Колко от техните автори и изпълнители са в затвора? И защо не са? Вероятно поради предварително планирания и старателно подържан през цялото време и до днес хаус в законодателството и съдебната система. Стенограмата на въпросната среща е безспорно интересна за хвърляне на светлина върху някои от събитията от съвременната ни история, но стиска ли му на някого от “свободната” българска преса да я публикува? Може би в тази стенограма се крие час от отговора на въпроса защо бяха ликвидирани службите за сигурност, вътрешни и външни, известна част от тях и физически, особено последните. Някои бяха самоубили, други само умрели, просто ей така. Близките мълчат от страх за живота си. Нека никой не си въобразява, че предаването на “оня списък” е индивидуален порив на съответния кретен. Не, той изпълни заповедта на началниците си които го бяха наели. Те са същите за които говорим тук. Както и взривяването на това недоразумение мавзолея на светите мощи беше също изпълнение на тяхна заповед която плюс другото имаше за цел да маскира подходите към горялата сграда без петолъчката. Защо никои не пита от къде бяха изнесени архивите и как беше запалена сградата. Може би войника на партията А. Семерджиев ще отговори и на този въпрос.
ЧУЖДИТЕ ИНВЕСТИТОРИ ЕВРОПА САЩ
Зад всеки, по-голям или по-малък чужд инвеститор, стои сянката на наш български юнак. Независимо от името на фирмата, банката и пр. Корумпираните в Европа и по света макар и може би по-малко от колкото в България но все пак са твърде много. Достатъчно е да споменем малко известния факт, че европейските чиновници идващи тук да ни поучават, инспектират и пр. и като се върнат да напишат докладите си за нашия напредък си тръгваха с по няколко десятки хиляди долара в джоба, дадени им за да отразят в докладите си огромните ни успехи. Вероятно това беше елемент от международната Пи Ар кампания на нашите правителства. Сега, с напредване на времето и сроковете за присъединяване нещата загрубяха и същите чиновници, или техните колеги не могат да премълчават скриваните истини. Никой няма да допусне до себе си беден и крадлив съсед. Надеждата са пред присъединителните фондове, но темповете с които ще бъдат разграбени едва ли ще доведат до нужния резултат. Приватизацията по български от всякакъв вид, масова, касова и пр. си е жива кражба. До нищо що годе струващо няма да бъде допуснат, ако случайно се сбърка да дойде, реален чужд инвеститор. Или може би си на друго мнение евентуални читателю? В България ще се настанят откраднатите български пари. Примерите Кремиковци, Булгартабак, БТК, морския флот, туризма, предприятията от областта на енергийната и пр и пр.
Какво става с перлата на родното машиностроене, недоразумението в Радомир. Защо никои не говори за него? Дали за него са похарчени толкова за колкото се говореше или това беше поредния канал за източване на ресурси от бюджета? Въпроса с откраднатите и изнесени пари, които бяха удвоени и утроени с всички възможни финансови машинации е твърде сложен. Първо те трябва да бъдат легализирани, изпрани. Процес който върви сравнително успешно независимо от трудностите, но проблема с инвестирането е по-труден. Споменахме вече за “чуждите” инвеститори. Нямаме пред вид замъците които се построиха около и в София и в другите градове и никои не пита собствениците с какви средства са построени. Става въпрос за реални инвестиции, които откриват работни места.
Относно възможностите за реална предприемаческа активност и чужди инвестиции у нас. Всичко в България е не във властта на макар и не съвършените закони, а във властта на негово феодално височество чиновника и корумпирания съд които го защитава. Няма нормален чужд инвеститор който да си вложи парите в България, освен ако под шапката на чуждия инвеститор не се крие някое наше бивше партиино величие, забогатяла мутра или чиновник на добра позиция. Можем да посочим редица примери на разучеровани чужди инвеститори буквално изгонени от нашия пазар. Организиран диктат на чиновниците. Има ли осъден държавен чиновник за провалени проекти и инвестиции и нанесени вреди ?
КУКЛОВОДИТЕ, уникална МАФИЯ ОТ СЪВЪРШЕНО НОВ ТИП
Ние българите винаги правим нещо уникално. Вероятно в историята има и други аналози, но нашия пример си заслужава да бъде изследван. Италианската мафия се е зародила в късното средновековие отначало като групи за взаимна защита на селяните от земевладелците и в последствие с разрастването си е проникнала в ешелоните на властта. Българския принос е в това, че централизираната държавна власт насажда от горе надолу мафиотските методи на управление на държавата и обществото на всички нива и във сички структури на властта. Тук не липсва ангажимента за лична вярност, било на лидера или на аморфното понятие партията, зад което се крият определени личности, преди абсолютно известни, а сега подразбиращи се. Не липсват закона омерта, отчисленията за боса и накрая смъртните наказания на провинилите се. Достатъчно е да си спомним публично известите случаи Луканов, Илия Павлов, прокурора разделил се с живота на петдесет метра от Пирогов, автоматната вендета на бул. България и пр. и пр. По-малко известните са десятки, а може би и далеч повече. Всички опити да се предпишат тези убийства на конкуренция, засегнати лични интереси и пр. са само маньовър за отвличане на общественото мнение от търсенето на истинските причини и виновници. Това са демонстративни, наказателни убийства за всяване страх и послушание в куклите. За съжаление, нашата прогноза е, че те ще продължат. Тук не искаме да говорим за така наречените тихи убийства и самоубийства извършвани професионално по заимствани от големите централи от изтока и запада методи. Решенията за всички загадъчни неразкрити убийства изпълнени в мафиотски стил се вземат от един център. За сега пряко върху имената на действащите кукловоди няма да акцентираме, въпреки че голяма част са известни независимо усилията им да стоят в сянка и реализират властта си чрез марионетки на които също се дава възможност да смучат от кръвчицата на обществото. А който се разбунтува или се приеме на сериозно – вън от играта ако трябва и чрез смърт. Това е проклятието над България което дълго време ще тегне над нас.
КРИЗА НА ДЪРЖАВНОСТТА
България, стремяща се към високите съвременни демократични стандарти е държава която не е в състояние да обезпечи нормално съществуване за своите граждани, да гарантира защитата на тяхното имущество и живот, да опази своите гори и природа. На кого му трябва тогава тази държава? България е генератор на безнаказана престъпност. Времето на мутрите като че ли отминава. Предстои ни да станем наблюдатели, свидетели и жертви на все по-рафирани и жестоки престъпления, извършвани от професионалисти от висок клас, далеч над европейското ниво. И това е обяснимо. Високо квалифицираните специалисти като не могат да намерят поле за изява в мъртвата феодална икономика с захващат с престъпен бизнес. Фалшификации на всичко, пари и документи български и чужди и пр. Наркотици, организиран трафик на хора и пр. и пр. При това законодателство и съдебна система имат големи шансове да го правят дълго. Официално оповестен факт. 1.5 милиарда несъбираеми кредити на политически партии и фирми фантоми. Като се има предвид, че в най-добрия случай узнаваме и си признаваме най-много за една трета от лошите истини следва да се очаква че въпросната сума е поне 5 милиарда. Би ли могъл някой да каже в коя държава в Европа е възможно това? Частен пример, частното дружество Кремиковци дължи десятки милиони на бедстващите държавни железници. Обзалагаме се, че ще бъдат опростени. Въпрос. Кой е истинския собственик на Кремиковци? Защо няма реално работещ закон за фалитите? Вероятно защото първо ще трябва да фалират политическите партии. Имаме предвид финансово, идейно не биха могли да фалират защото са в непрекъсната несъстоятелност. Как може една партия да има претенции да управлява държавата или най-малката селска община, когато не може да управлява успешно собствените си финанси, независимо от огромните възможности които са им дадени да паразитират на гърба на обществото. Корупцията и безотговорната некомпетентност в съдебната система и всички структури на държавната и местна властта са проникнали дълбоко в порите на обществото и стават стил на поведение и в частния сектор и личния живот. При този обществен климат човешкия живот е загубил смисъл. Убийствата и самоубийствата са ежедневие. Рахитична, централизирана държава с несъразмерен и
непрекъснато увеличаващ се брой чиновници работеща за себе си, за апарата. Обещанията за обслужване на едно гише може би се реализираха само за интересите на министър председателя.
МЛАДЕЖИТЕ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Деструктивната ценностна система насаждана у нас възпитава не съзидателни, творци, а консуматори, чиновници защото при тая корупция, дето я няма, в България единствено в раздутия държавния апарат имат възможността да се реализират. Другия изход, бягство от страната или в престъпният свят. Липсата на инвестиции, липсата на индустрия и правила на играта не дава възможност на честните образовани млади хора да се реализират тук.Липса на общественн контрол над държавния апарат и естествено младите се стремят да се вредят там. Там да приложат своята енергия поради липса на алтернативни възможности, за производство, за предприемачество. Продължават експериментите за разсипването на образователната система, здравеопазването, културата и спорта, където аматьори и дилетанти министри и чиновници безнаказано намират поле за изява.
А СЕГА НАКЪДЕ В КАКВО Е НАДЕЖДАТА
България не е бедна и никога не е била такава. Тя има своя народ, своята земя и своята история. България е некадърно управлявана и системно грабена. Страната е три пъти нагло ограбена от една и съща каста мафиози, ръководството на БКП. Първо, в годините след 1944 чрез национализацията. Къде са парите на кооперативните банки, на разните обществените фондове, ликвидирани и одържавени с партийни, правителствени и държавни актове от онова време. Второ, чрез опропастяване и източване на държавните ресурси през всичките следващи години и особено след 1980 год. Каде са натрупаните дефицити в бюджетите през осемдесетте години? Това няма къде да бъде прочетено. Истината за това се постига по пътя на анализа и достъпа до някои документи от това време. Това нашите деца ще разберат когато узнаят кои са богатите хора в днешна и утрешна България. И трето, чрез различните форми на мошеническа приватизация и разграбване, което продължава и сега. Въпреки всичко, към края на седемдесета години на миналия век българите успяха да построят и изградят отново една функционираща и произвеждаща държава. Не благодарение на мъдрото ръководство на любимата партия и въпреки безбройните волунтариски решения и откровената некадърност на управляващите. Българите изградихме своята държава с упоритият си труд и с лишенията които търпяхме с мисъл за бъдещето, с надежда за добруването на децата си. Шайка бандити ограби нашия труд, ограби нашите надежди. Доведе до днешното безпътие и деградация на обществото и се надяват, че ще останат безнаказани. Много страни са минали през подобни кризи и България не за пръв път. Ние вярваме, нещо повече ние сме убедени в уникалните възможности на обществото да се регенерира, да се само обновява и лекува своите рани. Жалко за нашите отиващи си в нищета пенсионери, жалко за нерадостното детство на нашите деца.
Българското общество не е преминало своя Рубикон. Вярваме, че то скоро ще вземе по-мъдро решение от това да се колебае за коя от куклите да гласува на поредните избори. Българина ще осъзнае, че никой от избраните не се грижи за България и за българите. Властта от всякакъв вид е само инструмент за лично, цинично обогатяване. Или може би си на друго мнение БЪЛГАРИНО? И нека да е ясно, обръщението.
БЪЛГАРИНО ние отправяме към всички които живеят в страната България, така както смятаме, че го е разбирал Апостола. Не се подписваме под този материал поради причина, че искаме да продължим да имаме възможност да наблюдаваме процесите в нашето общестрво и държава. Да анализираме и казваме какво става и да се надяваме, че ще дочакаме времето когато нашия народ ще каже стига. Той го е правил и пак ще го направи.
Анализът е завършен юли 2003 г.
”- Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България.”
За което и благодарим – предварително.
Но, както е казано в Книгата на книгите,
„По плодовете им ще ги познаете“.
Засега плодовете им са гнили и плесенясали – и за тор не стават…
”Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря.”
Но има и такива, които не „предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване”.
Дори открито се обръщат към лично познатия им шеф на разузнавателната агенция на САЩ – генерал Майкъл Хейдън:
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post_22.html
“Позволявам си да считам, Ваше Превъзходителство, че имам не само общочовешкото, но и чисто личното право директно да Ви попитам всичко това, именно защото дузината висши дипломатически представители на САЩ, с които контактувах по онова време – при всяка наша среща, макар и подчертавайки скромните възможности, с които разполагат за евентуална моя бъдеща политическа и юридическа защита, все пак достатъчно ясно подчертаваха своята категорична тогавашна и бъдеща ангажираност със съдбата ми, и така фактически ми даваха и поддържаха онова изключително високо самочувствие на „ваш демократичен партньор”, благодарение именно на което аз придобивах неимоверни сили и успявах да устоявам на зловещото затворническо ежедневие.
Позволявам си да считам, Ваше Превъзходителство, че имам личното право директно да Ви попитам всичко това и защото наистина впоследствие установих по категоричен начин, че изключително голям брой служители на софийския дипломатически офис на САЩ, на Държавния департамент във Вашингтон и на редица други институции (включително и лично Вие) са били непосредствено и директно, институционално и лично ангажирани с напълно реалната защита на моя живот по времето, докато бях в затвора, както и със съдбата на близките ми.
Или по-ясно казано: позволявам си директно да Ви попитам всичко това, защото по онова време на мен изрично и напълно реално ми бе давано изключително високото самочувствие именно на „демократичен партньор на Запада”.
”…Аз не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Това ме тревожи.”
И как да „върви в правилната посока“?
Как да се тръгне „в правилната посока“, след като автентичните радетели за радикални промени на комунистическото статукво срещат глухата стена на западното загърбване на поетите навремето ангажименти? Западът е подал приятелска ръка на довчерашните комунистически номенклатури, техните отрочета и внуци… която те ще отхапят с кеф един ден, след като си оплетат кошницата.
Отново откъс от Откритото писмо на Политзатворник №1 на комунизма в България до Директора на ЦРУ Майкъл Хейдън:
“И най-вече считам, че имам личното право директно да Ви попитам всичко това, защото от 1990 г. досега съм установил по категоричен начин, че
днес САЩ и Западът като цяло са легитимирали като свои „демократични партньори” не мен, не и тези и такива като мен,
а именно онези, които по своя генезис и функция не само не са нищо друго, освен български клан на съветските и руските тайни служби и на създадената от тях Червена мафия, но и съвсем директно, вербално изрично и недвусмислено ми казват, че са получили конклудентното (подразбиращо се) съгласие на САЩ и на Запада като цяло да осъществят физическо ликвидиране на всички мои близки роднини и приятели, на самия мен, както и на всички други като мен.”
”- През 2002 г. казахте знаменита фраза на международна конференция в София, която бе цитирана от медии в страната и чужбина: „Организираната престъпност в България е твърде видима и твърде добре организирана.“ Какво имахте предвид?
– Имах предвид, че организираната престъпност у вас е прекалено влиятелна. И тогава, и сега е ясно, че организираната престъпност е голям проблем за България. Тя е прекалено видима, защото всеки я вижда, и е твърде организирана, защото е много влиятелна от дълги години.
– И от кого е организирана? Отгоре или отдолу като в Италия и в САЩ, например?
– Не бих казал, че е организирана и управлявана от властите. Но мисля, че властите не отправят предизвикателство към нея и че тя остава твърде влиятелна.
– Влиятелна за кого – за официалните среди?
– Несъмнено! Ако някой не го вярва, значи не познава България. Не бива да сте наивни. Хората не са наивни. Ако поговорите с българите, те открито обсъждат това – може би не пред вестниците, но това не е тайна в България.”
Ето кой е позволил организирането и развихрянето на престъпността (следва откъс от същото Открито писмо):
“Ваше Превъзходителство,
Като отново подчертавам моето искрено възхищение от факта, че Вие сте „успял да надмогнете „антисъветския калъп” от годините на Студената война”;
и като изразявам надеждата си, че в съдържанието поне на лично Вашето „надмогване” въобще не е било предварително калкулирано онова, което Ви посочих;
все пак бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че всичките български бивши просъветски функционери,
които по-рано обосноваваха своите репресии против мен, такива като мен и нашите близки роднини и приятели, като се позоваваха на предоставената им от КГБ и Съветската армия власт,
днес действуват като „проамерикански и проевропейски функционери” и обосновават още по-жестоките си репресии върху нас, като се позовават на властта, която им е предоставена от ЦРУ, НАТО и европейските служби и военни сили.
Поне аз почти всяка седмица срещам по улиците на София личности, които много добре познавам като мои бивши и сегашни палачи, които с различна степен на откровеност, директност, ехидност, наглост, заплашителност и дори цинична „добронамереност” ми казват думи, смисловото съдържание на които в обобщен и синтезиран вид гласи:
„По-рано ние служехме на КГБ и на Червената армия, днес служим на ЦРУ и НАТО – а ти както по-рано, така и днес си и ще бъдеш наша жертва!”.
”- Бях първият в България (посланик – бел. ред.), който започна да говори открито за тези проблеми. И го направих в качеството си на представител на Съединените американски щати. Мисля, че оттогава съм последователен. Последователна е и позицията на САЩ, които заявяват, че трябва да се направи нещо с този проблем.
– Но досега нищо не се е променило, както заявявате самият вие.”
Е, ако „Малта“ не беше „Ялта“…
”- Ако ГЕРБ овладее и съдебната власт, това няма ли да помогне за по-ефикасна борба?
– Скептичен съм. Вече имат достатъчно власт. Могат просто да я използват.”
Могат. И досега можеха. Ама не искат. Защо ли…
Отговор (с извинение за неакадемичността му – но дотам ни докараха):
-ЗАЩОТО СА ЗАВЪРЗАНИ КАТО СВИНСКИ ЧЕРВА – победителите с „победените“.
Брам: Борисов и Доган имат нужда от опитомяване
Демагог?
На Борисов и Доган не би им навредило, ако успеят малко да подобрят контрола върху изказванията си – казва германският политолог Хайнц Брам. Същевременно той констатира, че на българите езикът на Борисов явно им допада.
България – страна на абсурдите: все повече километри пътища за все по-малко хора, много медии и малко медийна свобода. Така вижда България в началото на мандата на Росен Плевнелиев германският политолог Хайнц Брам.
Единствената изненада на тези избори е малката преднина, с която Плевнелиев се наложи над кандидата на социалистите Ивайло Калфин, казва Хайнц Брам. Според него това може да означава, че вече не всичко, което управляващите правят, непременно се харесва на избирателите. Не само за Плевнелиев ще бъде добре, ако той се отнесе сериозно към задачата си и намери сили да бъде независим президент. Ще рече – да не е винаги съгласен с премиера Борисов, на когото дължи всичко, вкл. този президентски пост, допълва Брам.
Близо до народа
Разни страни, разни управници
Подкрепата на Ахмед Доган за кандидата на социалистите все пак не се оказа достатъчна, за да успее Калфин да надвие Плевнелиев. Означава ли това, че Доган губи от силата си? Или по-скоро, че Борисов става все по-силен? Кое е по-вярното от тези две твърдения? Хайнц Брам:
„За мен оптималният вариант би бил, ако и двамата съумеят да се придвижат малко пó към умерената среда. Доган има нужда от опитомяване на езика си, да не си присвоява така контрола върху българските турци. А на Борисов също не би му навредило, ако успее малко да подобри контрола върху изказванията си. Например думите му, че балотажът на тези избори щял да бъде избор между него и Ахмед Доган. Изборът все пак беше между Калфин и Плевнелиев. Смятам това за демагогия, която не е достойна за един министър-председател. Да не говорим, че това изобщо не е европейско поведение“, казва Хайнц Брам.
От манталитета на българите ще зависи колко дълго още ще търпят да ги заливат с умерено популистки изказвания. Очевидно на тях им харесва езика на Борисов, който много лежерно и без никаква предварителна подготовка просто казва първото, което му хрумва. С това той успява да се покаже като управник, който стои близо до своя народ. Но хората са различни в различните страни – едни си пожелават повече сериозни политици, други харесват повече управниците, които говорят по-свободно и по-достъпно за хората, казва германският наблюдател.
България се опразва
А българите вярват ли, вярват…
За него е трудно да даде разумно обяснение на това какво кара най-бедните граждани в целия ЕС, с катастрофално здравеопазване и лоша образователна система и с много проблеми с ромското малцинство, да продължават да подкрепят управляващата партия, която е заета основно със строежа на много километри магистрали за все по-малко българи. Хайнц Брам:
„Българите се топят. Това е един от най-сериозните проблеми на България, а аз не виждам този проблем да занимава управляващите. В същото време медийната свобода се влошава драстично – България се мери по този показател с държави от Африка. Въпреки това българите продължават да вярват, че Бойко Борисов и неговата партия са единствената надежда за страната. Защото без Борисов нямаше да има нито ГЕРБ, нито Плевнелиев щеше да стане президент!“, казва германският експерт и добър познавач на България Хайнц Брам.
Автор: Емилиян Лилов