Автор: Иво Инджев
Преди пет години в разгара на кандидатпрезиденската кампания моя милост зададе един неприятен за президента Първанов въпрос и освен на личното заклеймяване с нарочна декларация от страна на обидения властник се натъкна също на организираната престъпност срещу свободното слово, командвана от най-високо място в държавата и днес. Смятам обаче да продължа с въпросите.
Защо кандидатът на Първанов за президент Ивайло Калфин си позволи да се гаври безнаказано с кандидата на Бойко Борисов за президент Росен Плевнелиев в първия, прехвален веднага като „изключително силен” телевизионен дебат между двете протежета на своите шефове?
Много просто: защото имат всъщност един и същи началник с тази разлика, че за Калфин той е повод за публична гордост, докато на Плевнелиев не е позволено да съобщи зависимостта на Борисов от Първанов, която , по всичко личи, е достатъчно голяма, за да осигурява пълен комфорт на празидента в определянето на правилата на лицемерната игра пред публиката.
Водещият Бареков явно е бил предупреден какво да не пита. Възможно ли е да „разходиш” събеседниците си по всички възможни магистрали на управленското и политическото минало, но в рамките на два часа да „пропуснеш” точно въпроса за оценката на изминалите 10 години под главното командване на Първанов, за чието наследство двамата претендират? Кой на този свят приема чекмедже без ревизия, освен някой много близък на досегашния бакалин?
Също така никой никъде не смее да повдигне интересният въпрос, какво доведе двамата претенденти в една телевизия, която не е сред лидерите на медийната сергия, но пък е близка до властта – досущ като една банка, която не е сред големите на банковия пазар, но е водеща в приютяването на държавни пари, т.е., наши, с които изкупува медии и политическо влияние в непропорционални за себе си (но подходящи за по-вишестоящи) мащаби.
Сбъднаха се най-лошите ми подозрения, че Борисов е в сговор с Първанов. Въпреки всички заблуждаващи маневри пред публиката, това си пролича по начина, по който Плевнелиев беше принуден да търпи да бъде наричан „лъжец” от кандидата на Първанов за президент, който много добре знае, че може да си го позволи, защото на номинирания от Борисов министър в оставка очевидно му е забранено да навлиза в ловния резерват на тандема Борисов-Първанов.
Ако преди съм се надявал,че това ще си останат съмнения, сега вече ме убедиха. Защото нито веднъж Плевнелиев не контрира Калфин, когато хвалеше ментора си Първанов и едновременно агресивно налагаше с тоягата на менторството самия Борисов. „Озадачаващо” за мислещата публиката Плевнелиев „пощади” Калфин дори когато даде за пример „социалния президент” Първанов.
Нападателният бивш съветник на Първанов спокойно се гавреше с Плевнелиев, а той не посмя да го уязви със същото като го изобличи, че не представя себе си, а действа от името на шефа си. При това би било напълно заслужено – Калфин е 100 % проекция на Първанов и беше спряган дори за шеф на проекта му АБВ. Жалко!
Жалко е не само по лична за мен причина- познавам Росен Плевнелиев вероятно доста по-отдавна от Борисов. Надявах се…Но се оказа, че и той спазва стриктно основополагащото условие да си в ГЕРБ или с ГЕРБ: нито дума за Първанов. Точно това поиска от учредителния конгрес на партията самият Борисов, когато заяви от трибуната и пред многомилионната аудитория на телевизиите, че никой в ГЕРБ няма право да говори за Първанов, а само той лично щял да го прави. Така и стана. Никой, дори и човекът, определен да наследи Първанов, не посмя да престъпи заповедта.
Да издам една „тайна” като за щаба на Плевнелиев: на „Позитано” доста хора биха се зарадвали да чуят критика срещу Първанов, макар да не си го признават публично и ще бъдат принудени да го приемат обратно като началник, когато след изборите яхне отново БСП. Същото се отнася и до част червените избиратели.
Фактът, че Плевнелиев е принуден да се лиши от този скрит потенциал за подкрепа допълнително, макар и косвено, показва липсата на всякаква логика в щаденето на Първанов, освен една: забранено е да се ловува в неговата територия и стриктното спазване на тази забрана демонстрира кой наистина командва парада. Жалко е, че ни готвят явен и скрит вариант за продължаване на президентското статукво – според мен Плевнелиев не е „човек” на Първанов, но е приел да му спазва условията и това е достатъчно пагубно.
Тази комбинация вече са ни я разигравали зад гърба, макар и да беше дълбоко законспирирана (ако съм знаел тогава, щях да го кажа в интервюто си за „Ню Йорк таймс”, когато се обадиха да ме попитат за изненадващото избиране на Бокова за генерален секретар на ЮНЕСКО, лансирана еднолично от Първанов без абсолютно никаква селекция и конкуренция).
За нея стана ясно от един разсекретен американски доклад, че всъщност е била истинският играч на Москва. Кремъл пусна заблуждаващо по пистата руски заместник-министър, за да се провали предсказуемо за отклоняване на вниманието, предлагайки от името на Русия на практика официален подкуп на ЮНЕСКО от 20 милиона евро – нещо, което веднага го обрече на неизбираемост, тъй като организацията не може да си позволи скандала с подобна явна оферта за купуване на журито.
Последва мощна международна компроматна акция срещу фаворита за поста Бенита Фереро – Валднер, която се оттегли и на върха се оказа аутсайдера Бокова – с могъщата задкулисна подкрепа на Кремъл, както се изясни след това. Оказа се също, че Бокова си била изключително близка с бившия руски посланик в София Авдеев (издигнат след това от Путин за руски министър на културата вероятно за заслуги и при проникването в световното министерство на културата, каквато е ЮНЕСКО), с когото българката също най-случайно изкарва паралелен посланически мандат в Париж.
Какво съгласуване, какъв синхрон и без да има съюзнически договор! От НАТО ряпа да ядат, а от Брюксел – съответното зеле да пасат ! Но да не се отклонявам от темата, макар тя да си е все същата по въпроса как ни манипулират – а и не само нас.
Ако не е вярно, че Борисов и Първанов са в таен сговор, защо се срещат тайно?
Ако го правеха заради прословутата необходимост от поддържане на отношенията между институциите, защо се крият?
Ще се намери ли храбра медия в България (или достатъчно заинтригувана в чужбина) да прати разследващи репортери в Правец и да поразпита колко пъти и колко често Първанов и Борисов ядат чевермета в хотела на най-важния олигарх в България, руския служител Валентин Златев, където по едно интересно съвпадение почина внезапно в разцвета на силите си Михаил Миков – Бирата, чието име стана нарицателно за връзката между Първанов и Борисов в покровителстването на бизнесмени от техния кръг? Няма човек, няма потенциален изобличител, нали!
Едно е сигурно за дебата- две мнения няма(ше) спрямо (отново) отсъстващия Първанов. Това вече се превръща в рецидивизъм: Първанов спечели предишния си мандат чрез отсъствие от дебата и сега е на път да го постигне отново.
Дали пък не са се разбрали с Борисов за следващите стъпки – не така явно, но точно както батковците им от Кремъл Путин и Медведев се менкат да яздят руския народ, така и тук са се прицелили (в нас) по схемата „раз(пре)деляй (постовете) и владей”! Очень оригинально!
http://ivo.bg/
Първи дебати. Плевнелиев слаб. Очертава се като пудела на Бойко, с договорка между ГЕРБ и БСП
e-vestnik
ТВ 7 организира телевизионен дебат между Плевнелиев и Калфин, воден от бойковия журналист Бареков. ТВ 7 на Делян Пеевски официално беше обявена пред Сметната палата като една от 36-те агенции, на които ГЕРБ плаща за изборите.
Изненадата обаче беше, че Плевнелиев разочарова, не беше убедителен. Калфин беше ясен и преди дебата.
Какво е странното – че дебатът е елемент от негласното споразумение между ГЕРБ и БСП да се елиминира Кунева. Цялата жълта и полужълта преса я залива с помия месеци наред. Очевидно големите мъжаги се уплашиха от жена. Социолозите казаха, че ако тя иде на втори тур, Плевнелиев не е сигурен победител.
По Калфин вестниците лайномети не изстреляха нищо. Първанов и Борисов очевидно са се разбрали за своите протежета.
Но става смешно.
Както коментираха дебатите в интернет – „охлюв срещу плужек”. Очакванията бяха, че Плевнелиев лесно ще победи скучния и ясен като протеже на Първанов Калфин. Но не.
Плевнелиев беше неуверен, не се владееше, подхвърлянията и заяжданията не му отиваха и не бяха на място. Докато на Калфин, добър-лош, заяжданията по му подхождаха.
Плевнелиев се затвърждава в образа на „пудела на Бойко”. Като министър си седеше на мястото, но като политик и евентуален президент нещо не върви. Сега министерството на магистралите остана без адекватен министър, а ако Плевнелиев стане президент, няма да си е на мястото.
Двучасовият цирк, воден от Бареков, беше събрал с студиото цяло войнство от журналисти и др. в подкрепа на Плевнелиев.
Най-забавно е участието на Стоичков за подкрепа. Този първичен и див българин спечели симпатиите на нацията, когато изрече преди мача с Германия през 1994 знаменитото „Ай, цу цвай, цу дрън”.
Но сега, когато говори за политика и подкрепя ГЕРБ, по-скоро предизвиква съжаление. А и участието му в предизборната агитация не е без интерес – той доведе от Испания свой приятел с готови три проекта на стадиони, за които Борисов обеща държавата да ги строи, да съдейства. Не е като „Ай цу цвай цу дрън”.
Незнаен коментаро в интернет беше обобщил дебатите така:
„Калфата и Плевнята в диспут, с водещ Ники Дудука – абе, тия тримата са направо готови прототипи за анимационно филмче на Доньо Донев…”