“Няма за кого да гласуваме, няма как да гласуваме” – разочарование от липсата на политически избор и от утежненото гласуване в чужбина доминира настроението на българите в САЩ в навечерието на изборите. От Вашингтон – Соня Каникова (Дойче Веле)
“Аз вече не гласувам в българските избори”, заяви живееща във Вашингтон българка, когато я попитах ще гласува ли в неделя. Тя е на 37 години и живее в САЩ от 15 години. “Никой не ме е потърсил, никой не ме е информирал, никой не се е обърнал пряко към мен като българка зад граница – имам предвид политическите кандидати; и никой не ми е направил гласуването по-лесно, нали щяхме да гласуваме по интернет, какво стана с това? Регистрацията – някакъв бюрократичен кошмар от каменния век. И кандидатите са от каменния век. Чувствам се отблъсната и ще гласувам в американските избори, аз живея тук и ще продължа да живея тук, защото България не прави нищо, за да ме привлече да се върна, а и да отведа там и детето си!”
Само до преди година тя и нейният съпруг, който също е българин, са мислили за връщане в България, за да израсне детето им в родна среда. Сега родната среда им изглежда “токсична и вулгарна”, доминирана от “политическа пошлост и некадърност”. Икономическите условия ги притесняват далеч по-малко от политическата “безнадеждност”. Желанието им да “правят нещо”, за да се промени България към по-добро, ги е напуснало – “не вярваме, че в България нещо може да се промени към по-добро”, казва семейството, придружено за разходка из Вашингтон от гостуващи родители-пенсионери от България. Бащата-пенсионер обаче срамежливо съобщава, че “Калфин не е лош” и че той непременно ще гласува за него. Партията няма значение. Майката-пенсионерка казва, че ще гласува “за хората на Бойко”. Партията има значение – партията на Бойко.
“Ето, затова ще си умрем в чужбина!”, разгневяват се децата им, избухва семеен политически скандал, и аз решавам да задавам въпросите си за изборите само по телефона.
Няма за кого да гласувам
“Няма за кого да гласувам” беше най-честият отговор, който чух от българи на различна възраст и с различни професии от Вашингтон, Балтимор, Ню Йорк, Бостън, Лос Анджелис, Сан Франциско, Чикаго.
“Няма да гласувам. Не разбрах как ГЕРБ си избра тия кандидати – така де, то си е подигравка, а за комунисти няма да гласувам, другите пък са много малки и нямат шанс. ”
“Няма да гласувам, чиста загуба на време е, реално няма за кого да се гласува. България може да си се хвали с многопартийната система, но изборът всъщност е ограничен като в САЩ – общо взето има две политически знамена и те само се сменят в управлението.”
“Естествено, няма да гласувам за тия нещастници!”
“Мен ме вълнуват само изборите в 2012.”
“Ами да, да, ще гласувам, за Светльо Витков” (20 процента от запитаните).
“Няма да гласувам, изобщо не знам кой кандидатства, и за какво точно? В България няма истински политици, така че не искам и да знам.”
Няма как да гласувам
Очевидно избирателната активност в САЩ няма да е голяма. Във Вашингтон са подадени само 75 заявления. В цялата страна са подадени 2 434 заявления при приблизителен брой на българите между 200 и 300 хиляди души.
Някои от нашите анкетирани имат свое обяснение защо живеещите в чужбина българи нямат желание да гласуват: “Хората се плашат от взаимните обвинения на кандидатите, ако обвиненията са верни, всички са или престъпници или некадърници, а като живеем в чужбина няма как да знаем кое е вярно и кое не, така че няма да гласуваме!” (от Балтимор)
“Много хора са настроени против гласуване, особено тия, които гледат по интернет българските телевизии са зле настроени, бТВ например, а бе много антибългарска телевизия е тая!” (от Чикаго)
Но липсата на политически избор и неинформираността съвсем не са единствените причини за слабия интерес към тези избори сред българите в САЩ.
“Поради динозавърския закон, ние си знаем, че ще има много малко избирателни секции и поради големите разстояния няма да можем да гласуваме, така че не си правим труда да се опитваме”, каза ми българин от Охайо, където е било подадено само едно заявление. Наистина, тази година в САЩ има рекордно малък брой секции – 14 за всичките 50 щата.
“Ако бяха въвели гласуване по интернет, 90 процента от живеещите в САЩ българи щяха да гласуват”, смятат студенти от Лос Анджелис. “Ако имаше електронно гласуване, хората щяха да се интересуват повече от събитията в България, знаейки, че отвсякъде могат да упражнят правото си на глас, политическите кандидати щяха да търсят начин да привлекат гласове и щяха да се опитват да ангажират българите в чужбина, да търсят контакт с тях. Все пак ние сме над 1 милион, една седма от населението на България! Очевидно не сме електорат за определени политически партии и управляващите не са заинтересовани да ни осигурят лесен достъп до гласуване.” /DW/
.
В чужбина могат да гласуват всички български граждани с валиден документ за самоличност – лична карта, паспорт, пасаван и т.н., вкл. и тези, които не са подавали предварително заявление за гласуване.