Кандидатът за президент Р.Плевнелиев: „Гражданското общество, когато е активно може да задава програмата на политиците“

По повод изборите, проведени на 23 октомври 2011 г., редакцията на Еврочикаго се обърна към някои от кандидатите за президент на Република България с въпроси, които бяха изпратени от читатели, живеещи в различни държави по света. Първа им отговори г-жа Меглена Кунева, а след нея-  Кр. Каракачанов,  доц. Атанас Семов,  Румен Христов и кандидатът за президент от БСП Ивайло Калфин. На 28 октомври 2011 г. в редакцията получихме и отговорите на г-н Росен Плевнелиев от ГЕРБ. Публикуваме ги незабавно, тъй като до втория тур остават по-малко от 48 часа.

Уважаеми Г-н Плевнелиев, подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина?

Категорично подкрепям и ще работя българите да имат тази възможност.

Ако имате положително мнение за електронното правителство, напишете срока в месеци – след колко време бихте настоявал то да заработи?

За електронното правителство съм говорил много и едва ли има по силен привърженик от мен. Включил съм го дори във визията си за президентската институция. Нещо повече – в МРРБ работихме много по този въпрос и министерството и Агенцията по кадастър ще са едни от първите администрации, които ще имат изцяло електронни услуги. Конкретно на въпроса ви – ако можеше веднага, но уви надявам се след не повече от 12 месеца.

Избройте пет от Вашите главни национални приоритети.

Националният приоритет е България да стане добро място за живот – това е главната ни цел. А конкретно – цялостна дългосрочна икономическа програма, която да се изпълнява в достатъчно дълъг период, а не всичко да започва отначало на всеки 4 години. Преосмисляне на инвестиционната политика и насочване на усилията за инвестиции в сектори с висока добавено стойност, в „зелени” проекти, в индустрията, свързана с човешкото здраве. Енергийна ефективност – огромен приоритет – не нови мощности, а „умни мрежи”, нови технологии и възобновяеми източници. Регионално развитие – като започнем от инфраструктура и осигуряване на комуникативност между регионите, преминем през хуманна градска среда и завършим с регионални бизнес платформи. Образование – това е най – голямата инвестиция през периоди на криза, а и бъдещето принадлежи на тези, които овладеят новите технологии. Екология – всеки проект, план или стратегия да се преценява как се отразява на околната среда. Правова държава, законът над всички и институции на съдебната власт, на които хората вярват, защото са справедливи. Това е гаранция за всичко останало. Тук не стана много като анкета, но няма как, а има и още като здравеопазване, социална политика, култура – 20 години лошо управление доведоха до там, всичко да има приоритетен характер!

Смятате ли, че на България е необходима нова национална доктрина за българите зад граница и ако е така, избройте 3 точки, които тя задължително трябва да включва.

Категорично. Аз го казах от самото начало на кампанията ни, а и на мен тази тема ми е много близка – бил съм българин зад граница. На първо място българите зад граница трябва да са реален участник в обществено-политическия живот. Трябва България да се възползва от различният опит на нашите сънародници, придобит при динамичната среда в чужбина. Да се подобри качествено системата на „обслужване”, което им осигуряват нашите мисии – не приемам, че хора, които се справят с далеч по-тежката околна среда на чужда държава, трябва да срещат основните си и често неразрешими проблеми в българските представителства. Не приемам, че през 21 век е валидно гурбетчийското схващане за „емигрант”. Най-общо България трябва да насърчава, да подпомага и да се гордее с успехите на всеки българин зад граница. Да се учиш в чужбина, да работиш и успяваш в чужбина не е лошо, то носи само ползи за страната.

Смятате ли, че България трябва да предостави институционална връзка на българската диаспора с нацията, която да осигури нейната представителност в обществения живот?

Да, аз Ви отговорих на това по-горе. Двупосочна връзка обаче – да използваме опита и да подпомагаме успеха.

Подкрепяте ли създаване на Национален съвет за българите в чужбина, както предвижда законът, приет 2000 г. и неспазен до днес?

Вече сме започнали работа по цялостна нова стратегия, защото създаването на един орган, макар и да не е лошо, няма само по себе си да даде този резултат, който очакваме. Трябва различна визия и друга посока на работата и отношението на всички институции – това е по-силно. Иначе за съвета да, но без нова стратегия и конкретни планове, няма да получим цялостен резултат.

Бихте ли подкрепил отпадането на конституционната забрана български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители и в президентски избори?

Тук мнението ми е по-различно. За народни представители съм съгласен, тук трябва да отчетем, че не само България, а светът е различен в сравнение с 1991 г. За президент обаче си мисля, че не случайно подобен род изисквания стоят дори и в най-демократичните законодателства. Не защото да имаш двойно гражданство е лошо. Все пак считам, че именно по тези глобални дискусии ни е необходим общонационален дебат, в който да се чуят всички за и против.

Отсъствието на поименни листи или независими кандидати в чужбина лишава практически от представителност в Парламента над един милион български граждани. Бихте ли подкрепил обособяването на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират партиини кандидатски листи и независими кандидати, както в районите в страната?

При организацията на изборите в чужбина имаме сериозен опит вече. Веднъж броихме гласовете в конкретен район в страната, друг път самостоятелно. И двата подхода не дават убедителен резултат. Не знам дали и обособяването на избирателен район ще бъде добро. Ако това се съчетае с въвеждане на електронно гласуване – да, ако имаме възможност да поставим избирателите в чужбина в равни условия, също. В противен случай ще се окаже, че огромният брои представители на избирателите в чужбина ще са от една политическа сила и то забележете с основна представителност в само една държава. Вижте резултатите от 2009 г. Не мисля, че това отразява представителството на българите по целия свят.

Ще се съгласите ли, че е необходима реформа в Държавната агенция за българите в чужбина?

Ще се съглася. Доста свои аргументи вече споделих в тази посока.

С правомощията и лостовете, които ще владеете след изборите, ще гарантирате ли самостоятелност и независимост на обществените медии? И в този контекст – бихте ли предприели стъпки относно орязването на бюджета на Българското национално радио, което (не само според нас) е медиен лидер, обърнат в най-голяма степен и към българите в чужбина с различните си предавания и програми?

За обществените медии е особено важно да бъдат свободни и обективни, защото се финансират основно с нашите пари. Аз ще съм допълнителен гарант за това. Бюджетът на държавата, особено когато парите не стигат е болна тема, съгласен съм, но няма сектор, в който да не трябват още средства. За това трябва икономическа програма, инвестиции, които носят приходи.

Ще назначавате ли за дипломатически представители в чужбина и за съветници лица с доказана принадлежност в миналото към Държавна сигурност?

Категорично не. А назначените ще отзова.

И накрая добавете Вашето послание към българите зад граница.

Първо да се извиня, че толкова Ви забавих отговора. Извинете ме! Аз много се надявам на активността на българите зад граница, не просто защото все още се възприемам донякъде като такъв, а защото знам стойността на този вот. Вие сте хора, които сте успели при трудни условия, но това ви е дало доста повече хоризонт. Вас не трябва да ви убеждавам, че да имаш пътища е важно, че без правила, държавата не работи, че гражданското общество, когато е активно може да задава програмата на политиците. Затова бъдете активни. Не може въпросът за това кой ще е държавният глава, кой ще представлява България пред света да се решава без вас!

.