Това е историята на броенето на гласовете от изборна секция в Кюстендил в неделя и за видяното от документален снимачен екип, следвал наблюдателка от датска неправителствена организация.
Очите на Мари са огромни. На ръба на сълзите миниатюрното 25-годишно момиче ми казва, че никога не се е чувствало толкова несигурно и очаква с нетърпение да се върне обратно в Дания. Леко се сгушва в синьото си яке на независим наблюдател от SILBA и се озърта наоколо.
Ние се намираме пред текстилния техникум на град Кюстендил, днес пременен като смесена ромско-българска изборна секция. Часът е 19.30 и в настъпващия здрач струпаните около входа на сградата хора и полицаи изглеждат все по-застрашително.
Тълпи задръстват коридорите на училището. Петима-шестима стоят на вратите и въдворяват ред, шепнейки и насочвайки избирателите към урните.
За Мари, която следваме с документален снимачен екип, видяното вече е разтърсващо. Тя е прекарала два часа в секция номер 59 и смята, че е била свидетел на всички индикатори за контролиран вот – от влизащи по двама в тъмната стаичка, през кандидат на партия, седящ заедно със няколко съпартийци вътре в секцията, до полицаи и застъпници, отказващи достъп на гласоподаватели до смесените секции на 2-рия етаж.
Червенокоса членка на СИК в стая 59, не скриваща симпатиите си към управляващата партия, вече е успяла да нагруби чужденката. Забавяла изборния процес с опита си да разбере кои са многобройните нелегитимирани хора, натъпкали се в секцията.
Макар и с ужас, младата датчанка решава да наблюдава преброяването в същата тази 59-та секция – едва ли нещо по-лошо може да и се случи.
Какъв е идеалният
ЦИК-ов Х
В 20.00 часа гласуването приключва и вратата на секцията се затваря. Освен комисията и нас в стаята присъстват двама идентифицирали се кандидати на ГЕРБ и БСП, по няколко партийни представители на ГЕРБ и БСП и индивидуални застъпници на други партии.
В 20.05 врата се отваря и влиза още една представителка на БСП, млада циганка с изрусена коса. Датчанката е изумена от това появяване – на нея й е било обяснено, че от затварянето на вратата до края на преброяването не се позволява на никого да влиза в стаята. Затова не е пила вода от обяд – да не й се налага да излиза. Тя дори не подозира, че скоро тази врата ще влезе в Шенген и ще започне да пропуска когото и когато си иска.
Преброяването започва от вота за президент. Председателят на комисията, асистиран от най-активната си помощничка, червенокосата въдворителка на ред, отделя невалидните бюлетини.
Прави впечатление, че с лека ръка бюлетини с отбелязано число 8 (БСП) се оказват в кюпа невалидни за относително малки отклонения от идеалния ЦИК-ов хикс. Един е прекалено надебелен, друг е прекалено малък, трети има леко ченгелче, където химикалката се е вдигнала от листа, четвърти е прекалено застъпващ осмицата и синьото мастило на химикалката се слива с черното на принтера.
Ромската представителка на БСП прави плах опит за протест, но е опонирана хорово от членовете на комисията и първоначално замлъква.
Виждайки растящата купчина невалидни бюлетини, Мари пита младия си български преводач какво се случва. Той й рисува няколко от отхвърлените Хиксове и тя се хваща за главата. Момчето не издържа и изразява мнение на глас, че май доста от тях би трябвало да са валидни.
Чувайки това, русокосата циганка се окуражава и възразява малко по-силно. Никой не и обръща внимание и тя казва на присъстващия ромски кандидат от БСП да се обади нагоре. Зам.-председателят на комисията пък успокоява преводача, че ще има повторно разглеждане.
Невалидните бюлетини са вече 51 – повече от 12%. Кандидатът на ГЕРБ, разположил се удобно върху учителската катедра, вади своя телефон.
„Невалидни са за мен“
Точно тогава звънва и мобилният на председателя. Той чува и повтаря: „Това са валидни бюлетини.“ Подобен разговор води и кандидатът от ГЕРБ. Да, бюлетините може и да са валидни, но председателят има последната дума, вмята той. След кратка приглушена дискусия председателят отсича: „Невалидни са за мен!“
Изглежда, казусът е решен. Младата наблюдателка води дълги записки във формуляра си на датски, без да отрони дума. Вратата се отваря отново и влиза депутат от Народното събрание, Мая Манолова, БСП.
Комисията се подрежда около масата да гласува отхвърлените бюлетини.
След малка победа Мая Манолова се оттегля и оставя броенето за кметски и общински вот на милостта на комисията.
Мари вече е научила „две“ и „осем“ на български и дори не обръща особено внимание на постоянния поток от влизащи и излизащи.
За нейна изненада обаче броенето на останалите бюлетини минава по мед и масло – и ГЕРБ, и БСП отстъпват на местната мощ на настоящия кмет на Кюстендил Петър Паунов. В стаята цари дружеска работна атмосфера.
Разбира се, има и някои разлики между датските и българските практики. Партийният представител в дъното драска нещо непосредствено до протоколните чернови, а червенокосата избирателна комисарка брои бюлетини наум.
Междувременно зам.-председателят излага пред младия преводач възгледите си относно датската гостенка: „Че кви са тия германци, да ни идват на нашите избори!“
А пък защо не и някоя добра дума за партията? В крайна сметка едно младо момче, което владее чужди езици, може чудесно да се впише в редиците на ГЕРБ.
Нещата вървят към приключване. Мари е обнадеждена, защото дългият ден е към своя край. Преброяването е свършило, протоколите на застъпниците на малките партии са подписани, тоест председателят е удостоверил, че са присъствали.
Всички напускат с изключение на нас, наблюдателката и нейния преводач.
На въпроса кога смятаме да си ходим отговаряме – когато официалният протокол се залепи на вратата.
Изглежда, че записките на комисията са си тръгнали заедно с тълпата броячи. Последният глас е моят, отказващ да даде нашите числа – откога станахме членове на комисията? Паниката продължава около 5 минути, хора влизат и излизат. В един момент една от преброяващите дами се завръща с купчина листа и декларира, че изборните резултатите са намерени. „Човекът“ ги бил взел по погрешка и седял пред другата секция.
Следват 10 минути дискусия, колко е бил броят на пуснатите бюлетини за президент: 400, 401 или 402. След още 5 минути ние сме помолени да излезем.
„Омастиляваме“
Часът е 00:45: В следващите 3 часа комисията заседава при полупропускащи врати върху най-добрия начин да препише 60 вече определени числа върху лист хартия – по 3 минути на число. В това време единствените заседаващи комисии са нашата – 59-а и съседната 60-а, където наблюдава втората част от екипа. Другите хора в коридора са двама цигани – застъпници на БСП, и двама полицаи, чакащи да ескортират бюлетините до ОИК.
В 2:00 Мари се обажда на прессекретарката на SILBA, за да поиска съвет дали да останем докрай. Тя я съветва да остане и да повика полиция. Мари се разсмива: „Та полицията си е вече тук!“
3.00. Имаме чувството, че те изчакват да си тръгнем. Оглеждаме вратите на другите, вече запечатани секции. На нито една няма залепени резултати. От 59-а стая се чува гласът на председателя: „Ние задължени ли сме да им показваме протоколите?“
3:30. Двамата полицаи са изчерпали търпението си напълно. Отварят вратата на секцията и питат какво става. „Омастиляваме“, е отговорът. Вбесени, те ни подканват да изискаме финалните протоколи.
Полицаите вече са си тръгнали с бюлетините от 60-а секция и на нашите герои не им остава нищо, освен да помъкнат своя дял тихо в нощта.
Мари е изтощена и си мълчи. Може би е изумена от безнадеждното положение на честния гласоподавател, който би искал бъдещето му да зависи от един свободен и значещ нещо избор. А може би просто иска да се прибере вкъщи.
През 2000 г. в САЩ, държава с 300 млн. население, 400 гласа разделиха Ал Гор от победата над Джордж Буш – не повече от една секция номер 59. Последствията са известни.
Давид Джамбазов,
в. „Дневник”
–––––––––––––
Изборният ден, датската наблюдателка Мари и секция 59 са герои на предстоящ онлайн документален сериал, съобщава още в. „Дневник”
Ако читателите се интересуват как е протекъл процесът и как външните наблюдатели са стигнали до своите изводи за българските избори, туитър каналът, който ще следи излизането на сериите, е www.twitter.com/proektizbori.
