Първи клас! Първи учебен ден! Първото букварче! Първа среща с учителя и забуленото в тайнство и разни приказки „Училище“! Очакване, пълно с радост и малко недоверие… Направо притеснение!? Така пристъпиха прага и нашите първолаци – на Българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго.
По стар български обичай ги посрещнахме с вкусна питка с мед. Някои от дечицата си бяха вече „наш кадър“ – от детската градина към училището и се чувстваха по-сигурни и уверени. Те си имаха приятели тук и усещаха хубавото, което ги очаква. Но за други – всичко беше ново и непознато. Те пооглеждаха терена, пременени в новите си дрешки, с големи букети цветя и доста въпросителни в детските си очи.
Да си призная и аз винаги, когато посрещам първокласници, се чувствам малко притеснена, защото знам, че това малко човече ще разчита на мен да му бъда опора и приятел. И още знам, че първите мигове, първото впечатление е много важно за детето. И винаги се старая да направя за него този момент специален и незабравим. То трябва да усети топлота, внимание и обич, трябва да разбере, че новото изпитание за него е миг, след който ще настъпи нещо ново, важно и хубаво. Да, нещо се обръща в живота ти, притеснен си, но това е нормално и всеки по някакъв начин се чувства така, когато му се случва нещо съвсем ново… Но усети ли разбиране и подкрепа, малкият нов пътешественик ще направи по-уверено своята първа крачка по дългия училищен път, който му предстои.
А какво му е нужно още на детето, за да избегне стреса от непознатото?
Слънце, смях, чист въздух, достатъчна почивка, здравословна храна и МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ.
Към каквото и да тръгва човек в живота си, положителната нагласа винаги му помага. Голяма отговорност за изграждане на позитивизъм у детето към неговото ново училищно битие, се пада и на родителите. От рано трябва да беседват с първокласника за широкото поле, което се открива пред него с прекрачването на училищния праг. И за миг не бива да се забравя, че това трябва да става много внимателно. Детето не бива да чувства новите си задължения като ограничаване на неговата свобода и време за игра. То трябва да разбере необходимостта от усилията, които му предстоят и високата цена на резултата, който ще дойде по-късно.
И особено това е важно за децата, чиито живот е променен коренно с идването в Америка. Защо трябва да посещава българско училище? Защото дори и родено тук, в Новия свят, детето носи в своите корени многовековната духовност и култура на нашия народ, която е богатство и залог за развитие на цялата мултинационална култура на Америка, на глобалния човешки прогрес. Защото някъде там, в едно малко красиво кътче на света, с нетърпение го чакат неговите любими баба и дядо и мнозина още малки и големи българи. И всички те ще бъдат много горди, че тяхното внуче и приятелче знае да чете и пише на своя велик и стар родов език.
А пред нас учителите стои друга, особено важна задача: как да направим училищния ден интересен и забавен за детето. Малчуганите много бързо губят търпението и вниманието си. Затова използването на игровия елемент в учебния процес е много важно. Детето трябва да се чувства включено в някаква игра, да се стреми към успех и победа, да печели отличия и награди. Състезателния характер на обучението винаги е много мотивиращ. Децата искат да са първи, да извоюват своята награда, благодарение на положените от тях труд, усилия и, разбира се, умение!. Когато усетим, че учениците са изморени и разконцентрирани, може да включим една разтоварваща „петминутка“ с някоя гатанка, кратка песничка или малка забавна игра. Дори и когато не те са победителите, децата не бива да губят вяра в собствените си възможности. Те трябва да осъзнаят, че рано или късно трудното ще стане по-лесно, нужно са малко повече усилия и труд. Детето трябва още да усети и това, че всичко, което то прави с желание и старание, ще направи мама и тате щастливи и те ще се гордеят с него.
… И аз, както всеки учител, застанал пред своето училище в първия учебен ден, дълго се питах как да срещна този път най-добре щастливото дете, което идва в Първи клас… Доверих се на сърцето си. Срещнах ги всички тях, първокласниците, с три хубави неща – с топла дума, сладка усмивка и с любов в очите! Усетих, че ме разбраха. Ние сме вече един екип. И нашата училищна работа тръгна напред…
Всичко първо е красиво!
Първа песен, първи час…
Ала няма по-щастливо
от детето в Първи клас!
Нали така?
Стела ТОНЧЕВА,
преподавател в Българско училище „Джон Атанасов“, Чикаго
––––––––––
Българските народни танци са магия! Искате ли да имате в сърцето си магьосник?
Българско училище „Джон Атанасов“ – Чикаго и детска фолклорна формация „Хорце“
Приемат се кандидати в училищна възраст, от всички етнически и американски училища.
Стартирайте в „Джон Атанасов“ с ръководител маестрото на Ансамбъл „Хоро“ Ирина ГОЧЕВА!
(224) 392-4445
