Aвтор: Павлик Петров
Статията е посветена на завършващия на 28 октомври 2011 година девети, последен времеви период в Календара на Маите, проследяващ развитието на Вселената от времето на „Големия взрив” преди 16,1 милиарда години. До крайната дата в календара 21 декември 2012 година остават малко повече от 400 дни!
Част I
„Вечно осъждане”
Предстои поредният за Слънчевата система цикъл, завършващ с пресичане на екваториалната равнина на Галактиката и последващ нов цикъл. Има множество геологически факти, потвърждаващи, че тази цикличност води до настъпването на промени, като смяна на магнитните полюси, промяна на позицията на остта на въртене на Земята в пространството, засилена сеизмична и вулканична дейност, както и възможна промяна на облика на Земята – потъване и издигане на нови континенти – нещо, което се е случвало и в по-ранната история на Земята.
За да разберем причините за подобни промени е нужно да разглеждаме нашата галактика (Млечния път) като единна динамична система, в която отделните елементи обуславят и в същото време подлежат на промени по закона за причинно-следствените връзки.
През първите години на новото хилядолетие, съвременните средства за наблюдение и изследване на Вселената дадоха отговори на множество въпроси, вълнуващи умовете на хората от самото зараждане на цивилизацията. Бе установено, че в центъра на всяка галактика се намира масивна „черна дупка”. Масата в центъра на „Млечния път”, по гравитационния импакт, който той упражнява върху всички звездни системи на галактиката, се определя равен на стойността на сумарната маса на около трилион звезди. Завихрянето на галактическите ръкави е резултат от спина на галактичното ядро. Колкото по голяма е масата и скоростта на въртене на галактичното ядро, толкова по-изкривено е гравитационното поле, което моделира формата на галактиката от сферична към дискообразна. На практика формата на всяка галактика визуализира формата на гравитационното поле, създавано от намиращата се в центъра масивна „черна дупка”. Плоскостта на диска, около която се наблюдава струпването на зведна маса се приема за екваториалната равнина на галактиката.
Движението на нашето Слънце и съответно на Земята около центъра на Галактиката не се извършва точно в плоскостта на галактическия екватор. Проекцията на движението на Слънцето спрямо галактическата екваториална равнина в перпендикулярна на нея плоскост прилича на синусоида. Пресичането на галактическия екватор става на всеки 25800 години. Следващото пресичане предстои през 2012 година. Установените от съвремената наука факти съвпадат с посочения край на космическа ера, закодиран в календара на Маите – 21 декември 2012 г.
НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ОТ ТОЗИ МОМЕНТ ДО СПОМЕНАТАТА ДАТА ТРЯБВА ДА СЕ ГЛЕДА СЕРИОЗНО, НО ВЪВ ВЕРОЯТНОСТЕН, А НЕ В АБСОЛЮТЕН ПЛАН.
ПРЕДСТОИ ПРОМЯНА, НАВЯРНО ОГРОМНА ПРОМЯНА. ПРОМЯНА, КОЯТО НЕ СЕ Е ИЗВЪРШВАЛА ВЪЗМОЖНО ОТ САМОТО ВЪЗНИКВАНЕ НА ВСЕЛЕНАТА.
ПРЕДСТОИ ПРОМЯНА, НЕ КРАЙ!
Тезата за сблъсък на Земята с друга планета, астероид или комета през настъпващата 2012 година няма обосновано научно потвърждение. Затова пък евентуалният сблъсък с астероид, пресичащ орбитата на планетата ни през предстоящото десетилетие (според някои публикации) е твърде реална. Не случайно през текущата година НАСА, след като „пенсионира” последната си „совалка” официално обяви, че едно от предстоящите главни направления за развитието на космическата и програма ще бъще прехващането и изследването на астероиди. И тази програма трябва да бъде в ход до 2015 година. Русия също обяви готовността си за сътрудничество по съвместна международна програма за прехващане на астероиди, както и готовността си сама да развие такава, ако няма други желаещи да сътрудничат. Подготовката за елиминиране на астероидна заплаха за Земята е в ход.
Възможните последствия от предстоящото пресичане на галактическата екваториална плоскост са нещо съвсем близко във времето. Очаква се смяна на магнитните полюси на Земята, нещо което е установено от съвремената наука, че се е случвало множество пъти в по-ранната история на планетата. Южният магнитен полюс на Земята, който се намира в близост до северния географски полюс ще размени мястото си със северния магнитен полюс. Оста на въртене на Земята се очаква да промени положението си в пространството с до 40 градуса. В интернет има достатъчно карти показващи положението на новия екватор, преминаващ близо до Чикаго. Само за последната година северният географски полюс се е преместил на 40 мили в посока към Сибир – остта на въртене на Земята се измества в пространството (това е установен факт). Предстоящите промени ще рефлектират и върху промяна на климата, което на практика вече започна преди около 10 години и доведе до намаляване на ледената шапка на северния полюс близо три пъти в сравнение с края на миналия век. При най-лошия възможен сценарий за развитие на географските и климатични промени се очаква Земята да остане за определен период от време без магнитното си поле, при смяна на магнитните полюси. Точно в този период се очаква засилване на Слънчевите изригвания, поради пресичане на галактическата екваториална плоскост, където гравитационното поле е най-силно. Съчетаването на двата фактора ще остави без „щит” планета както по отношение на нарастналата слънчевата радиация, така и по отношение на засиленото галактическо лъчение. Животът на повечето живи организми, особено на тези населяващи сушата ще бъде застрашен за определен период от време (съвременната наука не може да определи продължителността на периода за възстановяване на магнитния „щит” на Земята освен във вероятностен план). Възможно е забавяне, дори спиране за определен период от време на въртенето на Земята около оста й. Като се има предвид вътрешната структура на планетата, подобен процес задължително ще доведе до повишаване на вулканичната и сеизмична дейност. В какви размери ще бъдат разрушенията не е невъзможно да бъде дефинирано предварително. При най-разрушителния сценарий ще потъват континети, ще се появяват нови. Движението на океанската водна маса ще залива по-голяма част от сушата при това не еднократно. След стабилизиране на процесите обликът на Земята ще бъде променен до неознаваемост. Според карти, публикувани във интернет, континентите на Северна и Южна Америка, Австралия, Африка и Азия са редуцирани и променени до неознаваемост. Европа е на океанското дъно – останали са само няколко острова. На мястото на островите около Френска полинезия от океанското дъно се появява нов материк, който е най-големият континент на планетата. Остров Гренландия и материка на Исландия са сляти и притендират за нов континент. Общото ниво на океана се е повишило, сушата е намаляла. Много от живите твари, особено тези, които живеят на сушата са редуцирани – някои изчезнали. Човечеството също е редуцирано. Светът никога няма да бъде това което е бил преди. Започва нов Космически цикъл, Започва Нова ера за Земята.
Това са моделите, генерирани със съвременните научни и технологични средства на базата на наличната информация. Отговорът на въпроса можем ли да избегнем от предстоящето е – не! Отговорът на въпроса можем ли да се подготвим за посрещане на предстоящето е – донякъде. Подготовката не се свързва само с физическото оцеляване – то не може да бъде гарантирано. Подготовката се свежда до нов начин на мислене и приемане на околния свят и нас самите, като единна вечно променяща се система.
За предстоящи събития и последствията от тях предупреждават и Библията и пророците. Най-ярък пример е последната глава на Новия завет – Откровение на Свети Йоана Богослова. Там са описани картинно предстоящите събития и краят на света, такъв какъвто го познаваме и страданията на първоначално оживелите, завиждащи на мъртвите, както и идването на Новия свят. Картинното описание обаче не може да заличи липсата на причинно-следствена връзка и рационално разбиране на описаните събития, което води до множество тълкования и абсолютна неяснота кога ще се случи всичко това. Сам Христос казва, че и той самият не знае точния ден, който е само у Отца.
Анализът на Свещените писания, не само на Библията, предупрежденията на пророците, цикличността на процесите в заобикалящия ни материален свят, откритията на съвремената наука за кръговрата на материята и биоматерията ни убеждават в едно – всичко, което има начало има и край. Погледнато под всеки възможен ъгъл, всяко общество има развитие, апогей и залез. Обществото ни като част от общата цикличност на естеството на нещата ще достигне до крайния етап на съществуването си в тримерния материален свят. Дали това ще бъде чрез Апокалипсис ни предстои да видим. От друга страна краят на всеки цикъл дава начало на нов цикъл. Според Библейските блаженства „кротките ще наследят Земята”. Запазването на цикъла на раждане и смърт на Човека в биологическо тяло осигурява приемствеността, която гарантира сформирането на общество и неговото развитие. На прераждането на човека, затворен в цикъла „раждане и смърт” в биологическо тяло може да се гледа като на „вечно” осъждане и раждане за смърт (вечно в рамките на поредния цикъл). Самата материална Вселена не е вечна – началото и е поставено според съвремената наука преди около 14 милиарда години. Календарът на маите е по-категоричен – той определя възрастта на Вселената точно на 16,1 милиарда години.
Новият цикъл ще даде шанс на Новата човешка раса и на Новото, изградено от нея общество да избере път за балансирано съжителство с природата (Заветът към новите хора, които ще наследят отиващата си цивилизация е вече изписан на осем „живи” и четири „мъртви” езика на каменния мономент в Джорджия – (www.radioliberty.com/stones.htm )
– MAINTAIN HUMANITY UNDER 500,000,000 IN PERPETUAL BALANCE WITH NATURE
– GUIDE REPRODUCTION WISELY IMPROVING FITNESS AND DIVERSITY
– UNITE HUMANITY WITH A LIVING NEW LANGUAGE
– RULE PASSION — FAITH — TRADITION AND ALL THINGS WITH TEMPERED REASON
– PROTECT PEOPLE AND NATIONS WITH FAIR LAWS AND JUST COURTS
– LET ALL NATIONS RULE INTERNALLY RESOLVING EXTERNAL DISPUTES IN A WORLD COURT
– AVOID PETTY LAWS AND USELESS OFFICIALS
– BALANCE PERSONAL RIGHTS WITH SOCIAL DUTIES
– PRIZE TRUTH — BEAUTY — LOVE — SEEKING HARMONY WITH THE INFINITE –
-BE NOT A CANCER ON THE EARTH —LEAVE ROOM FOR NATURE —LEAVE ROOM FOR NATURE
Разгледаните аспекти на предстоящите събития обхващат главно тримерното гравитационно пространство с най-ниско вибрационно ниво. Предстоящите промени не са само в тази плоскост.
––––––––––-
* Продължението следва тук – линк.
Силвия,
Много добро попадение – не е нужен допълнителен коментар.
http://www.pravoslavieto.com/docs/sociology/globalizacia_alexandrov.htm
Публикуваните статии не налагат мнение. Те са информационни и поливариантни, както е поливариантно търсенето на човечеството в осмисляне на своето битие и инобитие от деня на неговото създаване. И това е естествено, защото самото ни съществуване има видима и невидима форма. Вярата и науката имат една и съща цел – разкриването на истината. И вярата има своите заблуди, довели до създаването на Религиозни институции (Светата инквизиция, мъченията, горенето на хората живи), както и последствията от научното търсене (Хирошима и Нагасаки и много още).
Поставянета на „етикет за принадлежност“ на даден човек, не е гаранция за достоверността и обхвата на неговото мислене, но пък е гаранция за нивото на достигнато разбиране от този, който поставя „етикета“. Противопоставянето на идеите води до нескончаеми спорове, които забавят развитието на човечеството, включително и духовното. Философският спор между материализма и идеализма и в частност кое е първичното духа или материята, не е решен еднозначно – всяка теза има своите привърженици. Овменът на идеите и сътрудничеството водят до прогрес както в материалната сфера (където безпорно всеки от нас има своята проекция), така и в духовната сфера (към която всеки един от нас принадлежи, дори и да не го осъзнава).
Сам Бог казва „Аз съм Алфата и Омегата“ – няма реалност във видимия и невидимия свят, няма идеи и движение на идеи извън Бог. И Дяволът е Божи син – Луцифер, преди да бъде прогонен от Небесата е бил ангел небесен , известен с името Деница. Нищо и никой не е извън Бога! Развитието на божието творение, на което ние се явяваме и съавтори (като образ и подобие Божие), възползвайки се от правото си на свободен избор е част от нашето израстване. Грешките, които правим са също натрупване на опит и част от нашето израстване.
Вярата е въпрос на личен избор и не се налага с насилие от Висините. Насилието е въпрос на избор, който всеки един от нас прави за себе си. В кого и какво да вярваш – също! Според Древните Веди „Бог е един, но в различни времена и географски места е познат под различно име. Всеки един народ трябва да го хвали с името, с което е познат в собственото си време и място“ По този повод Далай Лама казва „едно поле, осято с еднотипни цветя е красиво, същото поле засято с различни цветя е още по-красиво“, с което изразява безмислието на разделението. Разделението е между нас Човеците. Бог е неделим и този, който го носи в сърцето си го знае. Този, който се оставя Религиозните институци да го учат кой е истинския Бог сам става инструмент на разделението.
Разделението между наука и религия и още повече тяхното противопоставяне е също изява на незряло мислене и опит за доминиране на съзнанието на хората от научните или религиозните институции.
Всеки избор, който правим по собствена воля, независимо от степента си на зрялост е по-добър от всеки избор, който правим по подражание, поради липса на собствено мнение или от страх, приемаме избор, който ни се налага силово.
Никой от нас не е Христос, за да поеми отговорността за света на раменете си. Всеки от нас има отговорността да направи избора сам за себе си. Обмяната на идеи може да помогне за по-добър избор. Спорът е опит за силово налагане на избор, който друг е направил. Той е не само безмислен, но и вреден, защото задържа личностното развитие на спорещите.
Чета с повишено внимание и неподправен интерес серията от публикации на г-н Павлик Петров.
Първоначалното ми впечатление беше, че авторът е просветен евангелски християнин.
С всяко следващо – само по себе си изключително занимателно написано – есе обаче се оказваше, че възгледите му са амалгамирана смес от съвременни поредни хипотези на фундаменталните науки, древни източни и западни поверия, старозаветни откровения и някои позовования на Благовестието.
Едно време Беинса Дуно олицетворяваше това амплоа.
Днес New Age претендира да заеме нишата на „мерзостта на запустението„.
Впрочем, какво друго, освен призив за Нов Световен Ред е първата от 10-те нови заповеди на Антихриста:
„- MAINTAIN HUMANITY UNDER 500,000,000“?
”Новият цикъл ще даде шанс на Новата човешка раса и на Новото, изградено от нея общество да избере път за балансирано съжителство с природата (Заветът към новите хора, които ще наследят отиващата си цивилизация е вече изписан на осем „живи” и четири „мъртви” езика на каменния мономент в Джорджия…)”
Преди няколко дни планетата приветствува своя 7-милиарден жител.
Как да прочетем посланието от каменните скрижали на американската Грузия – като повик за унищожаването на 6,500,000,000 души ли?