Въвеждане на Пресвета Богородица в храма, също Въведение Богородично или понякога простонародно Въведение е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминаци: Католицизъм и Източноправославие.
Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж – това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава „предвестник на Божието благоволение към хората“.
Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма – да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.
Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.
Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.
Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.
Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.
В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали – освен празника Въведение Богородично – и здравата връзка помежду си. На трапезата трябва да има много лакомства за децата. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома. Разрешава се риба.
По това, какво е времето на днешния ден, народът гадае какво ще е то през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата. Ако е облачно, зимата ще е мека.
Този ден е много подходящ и за кръщенета, съветват църковните служители. Днес в храмовете се отправят молитви децата ни да растат здрави, в смиреност, в послушание на родителите и чистота на нравите. На 21 ноември е традиция да се изнасят беседи, сказки и литературно-музикални забави.
Много девически манастири в България носят името „Въведение Богородично“. Един от тях е в Сопот и е основан през 1665 г. Запазена е от това време църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко). Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.
През 1877 г. манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от башибозуците. От манастирът отцеляват храма, скривалището на Васил Левски, чешмата (1852 г.), част от килиите и старата лозница, която се счита за една от най-старите в България и е на възраст над 350 г. и продължава да ражда. Градският храм “Св. св. Петър и Павел” (1846 г.) се намира близо до манастира, той също бил опожарен, а малко след това възтановен. Описан е в романа на Иван Вазов “Под игото”. В манастира е запазена също и килията, в която са живеели Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина, героини от романа “Под игото”. В съседство с манастира е и Радиното училище. Манастирът е възобновен след Освобождението.
Още по темата
21 ноември – Въведение Богородично: Ден на християнското семейство
