22 години по-късно: политици за 10-ти ноември

Имало ли е истински преход към демокрация у нас и завършил ли е вече той, коментират представители на политическата класа

Преди 22 години – на 10 ноември, след драматичен за България пленум на тогавашната компартия беше „отпушен“ пътят за реформи в страната.

За събитията от тази дата, определяна като историческа, мнозина от младите вече нямат спомен.

Какво се случи тогава, имало ли е истински преход към демокрация у нас и завършил ли е вече той, коментират пред БТА народни представители от различни парламентарни групи по повод годишнината от демократичните промени.

Преходът определено не е завършил, мисля дори, че започна преди две години, коментира заместник-председателят на Народното събрание Анастас Анастасов (ГЕРБ).

Ако имаше някакъв преход, той беше в преразпределение на собствеността – успешно за някои, но за по-голяма част от българския народ – не, допълва той. И обяснява, че резултатът в крайна сметка е много сериозно разделение на бедни и богати у нас.

Не отричам постигнатото от предишните правителства, парламенти, много неща се случиха, отбелязва Анастасов, но сериозните промени, които ще доведат България до по-модерно общество, започнаха сега. Не мога да дам прогноза колко години ще са нужни, за да се завършат реформите, но е важно да се заложат законодателно нещата така, че следващото правителство, без значение дали ще е на ГЕРБ или друго, да не може да излиза от рамките на тези закони и да следва наистина правилна политика, казва заместник-председателят на НС.

Анастасов смята в някаква степен за отживелица кръглата маса като форма на диалог. И обяснява защо е така – има решения, които трябва да се вземат бързо и оперативно, особено когато става въпрос да се спасяват отделни отрасли.

В тези случаи, според Анастас Анастасов, една кръгла маса със своята продължителност във времето не е добър вариант. Динамиката е твърде голяма, подчертава депутатът от управляващата партия. Той обаче е категоричен, че диалог трябва да има – но за по-общите политики.

Приемам със смях твърдението, че преходът, всъщност, е започнал преди две години, коментира лидерът на ДСБ Иван Костов, който е и един от участниците в кръглата маса през 1990 г.

Според него никога у нас не е имало преход. Имаше български посткомунизъм, който май не е свършил, подчертава той. Костов смята, че българският посткомунизъм не е реванш, защото премиерът Бойко Борисов е реабилитирал Тодор Живков, а комунистическите символи и ритуали са превърнати в легенда, в музейни ценни експонати.

Извращаването на смисъла на думите е правено много пъти в човешката история, коментира Иван Костов по повод твърдението на ГЕРБ, че промяната е започнала с идването им на власт преди две години.

Той дава за пример Китай, където за такива случаи има специална процедура, наречена „да върнем наименованията“, а идеята е просто думите да значат това, което значат. Такова извращаване на смисъла на думите, дали – „преход“, или „реформа“, е във възможностите на хората, които не могат да управляват, заявява Иван Костов.

„Каква кръгла маса – със синдикати и работодатели ли, мерси!“ – така той отговаря на въпроса дали сега има място за нова кръгла маса. Има парламент, той трябва да функционира, а не да бъде по български заместван с нещо, съветва лидерът на ДСБ.

Ние правим така – когато нещо не работи, с подръчни средства го „овързваме между очите“, за да продължи, пояснява Костов. Според него е нужно българската демокрация да бъде „пусната в ход“.

Тук има ангажименти, задължения на определени политически формации да защитават определени интереси – те трябва да бъдат сблъскани, да се видят какви са, допълва лидерът на ДСБ.

Според заместник-председателя на ДПС Лютви Местан отговорът на въпроса дали е приключил българският преход е неразривно свързан с начина, по който е започнал.

Свършил или не, няма съмнение, че той беше най-дълъг и най-мъчителен и от всички страни нови членки на ЕС, които преживяха прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество, българските граждани платиха най-висока цена, заяви Местан.

В България малко или много преходът започна с усещане за дворцов преврат, сякаш „отгоре надолу“ и това постави траен отпечатък върху темпа на развитие на демократичните процеси в страната, посочва Местан.

В това той вижда разликата с Унгария например, която е имала паметта за унгарските събития от 1956 г., Чехия, Полша. Това не омаловажава, а подчертава ролята на българските дисиденти, защото в България е било най-трудно да си дисидент, каза той.

Дисидентското движение не е придобило масовост именно защото тоталитарната власт у нас е била най-силна, отбеляза Местан. Това прави още по-значими за българската демокрация майските събития от 1989 г., които изиграха роля на катализатор за случилото се около и след 10 ноември, анализира заместник-председателят на ДПС.

Може би ще обявим прехода за завършен едва когато всички сме убедени, че това, което наричаме гражданско общество, вече се е случило, смята Местан.

Защото, по думите му, гражданското общество не е просто наличието на неправителствени организации, а реално гражданско участие при вземането на политическите решения.

Може би една от причините това още да не е станало е, че не се уморихме да произвеждаме месии, казва Местан. Според него продуцирането на месии всъщност символизира дефицити на демократичност.

Другата причина е в неуспеха на икономическите реформи. Като либерал знам, че няма как да мечтаем за функциониращо гражданско общество, без да е създаден икономическият фундамент за това – стабилна средна класа, посочва Местан.

Нормално е да има и свръхбогати хора в едно общество, но не е нормално да бъде толкова огромна пропастта между много богати и много бедни, и тази „празнина“ трябваше да се заеме от средната класа, обяснява той.

Според Местан на политически език това означава стабилна класическа европейска триада ляво – център – дясно. Както забелязваме обаче, границите не просто са заличени, но и центърът ту се появява и се превръща в първа политическа сила, ту изчезва, посочва Местан.

В центъра продължава да стои като парламентарен самотник ДПС, посочва той и признава, че движението не се чувства комфортно само в политическия център.

Сега няма предпоставки да се говори за формат, подобен на кръглата маса от 1990 г., смята заместник-председателят на ДПС. По думите му кръглата маса е била необходим конкретно исторически продукт, своеобразен квазидържавен орган на усилията за постигане на екзистенц минимума съгласие по основни посоки на прехода.

Съвсем друг е въпросът за необходимостта от постигане на национално съгласие и, дори не за предефиниране, а за дефиниране най-сетне на българските национални приоритети, посочва Местан.

Той припомня, че това е и основната политическа теза на ДПС в последните две години – ясно определяне точно на тези приоритети като надпартийни, висши цели, дори идеали на българската държава.

Според депутата от левицата Андрей Пантев до голяма степен промяната на 10 ноември е била симулативна. Отново виждаме банален рефрен в нашата история – когато едно събитие се внася, когато се имитира, то се оказва и симулативна промяна, коментира той.

То не тръгна както трябва, защото не беше локална инициатива, идея и реализация, смята проф. Пантев.

Всяка деструкция би изглеждала несполучлива, ако не произведе някакъв нов обществено-политически продукт, освен процедурите, свързани с демокрация, свобода на вестниците и други показни индикации, смята той.

А днес не можем да кажем, че има по-ниска смъртност и по-висок жизнен стандарт и че нашето място като цивилизована държава в цивилизования свят се е придвижило малко по-напред, дори е точно обратното, добави той.

Попитан дали е възможно политическите сили да седнат отново на една маса и да потърсят обединение около новите приоритети на страната, проф. Андрей Пантев посочва, че „нашите политическите сили не лежат върху никакви идейни, а камо ли философски основи и затова всички си приличат като три капки вода“.

Затова „всички са за демокрация, за пазарна икономика, за НАТО, за войната в Ирак, всички са за покровителството на Вашингтон“, обяснява той.

По думите му „всичко е изградено не върху принципи и програми, а на комбина, на приятелски кръг, на тарикатска координация“.

Липсва ни някаква зрялост, която не можа да дойде, защото прекалено много тарикати се запътиха в името на демокрацията да възпроизвеждат горе-долу едно и също, смята проф. Пантев.

Той посочва, че с много малки отклонения се възпроизвежда онова, което е било преди 10 ноември – идеята за престиж и помощ отвън, а номенклатурата сега се нарича елит.

Павел Шопов от „Атака“ определи понятието „преход“ като идеологема. На 10 ноември 1989 г. всъщност България беше поставена в ролята на победена държава в третата поред война – Студената война, коментира той.

Всичко, което става през последните 20 години, е реално под диктовката на тези, които победиха в тази война, каза Шопов.

За някои преходът се състоя и беше успешен, за други – не, обобщава той. Преходът за мен например беше България да стане по-силна държава, а това не се случи, коментира депутатът от „Атака“.

За комунистите например „перестройката“ успя – бившите властимащи се превърнаха в сегашната богата класа на България, смята Павел Шопов.

За победителите в Студената война преходът в България също е свършил, защото те отнесоха най-важните активи на държавата – банките, търговията с горива, монополите във вид на електроразпределителни дружества, каза той.

Според него за средните българи резултатът е плачевен, дори и за предприемчивите. За тях остана някое гаражче, семейно хотелче, изобщо бизнес на дребно, посочва Шопов.

Депутатът от „Атака“ е на мнение, че кръглата маса от 1990 г. изобщо не е била необходима и е нанесла повече щети на прохождащата българска демокрация, отколкото ползи.

Бяхме вкарани в схеми, поеха ни подставени лица, говорители от името на опозицията, майсторски монтирани от тогавашните управляващи БКП, обобщава Шопов.

Разбира се, кръглата маса разчупи в някаква степен страха и легитимира новите идеи тогава в българското общество, признава той.

Според Павел Шопов обаче тогава, вместо да се организират подобни съвместни мероприятия с управляващите, най-добре е било да се отворят досиетата.

Така още в началото щеше да се разбере кой кой е, но, тъй като това не се случи, преходът тръгна накриво и резултатът беше престъпното обогатяване, съсипването на българската икономика, проблемите с външния дълг, който още изплащаме, коментира Павел Шопов.

Източник: Vesti.bg