Повече от половината домакинства у наснямат спестявания. Това заяви по време на пресконференция в сградата на КНСБ президентът на синдиката Пламен Димитров, цитиран от money.bg.
През първото тримесечие на 2010 г. внесените суми по влоговете са надвишавали изтеглените, но тазитенденция се е обърнала и в момента повече суми се теглят отколкото да се внасят, посочи Димитров.
По думите му основният проблем в Бюджет 2012, е че от него не става ясно как ще бъде увеличено вътрешното потребление. В същото време целият бюджет се крепи на предположението, че ще има увеличено потребление, коментира Димитров.
Издръжката на живот на едно лице от 4-членно домакинство в края на септември достигна 531,04 лв., обявиха от КНСБ. Това означава, че за да се издържа спрямо нормалните български стандарти, на едно средностатистическо 4-членно домакинство месечно са необходими 2 124 лв.
Под границата на бедност са около 27,5% от домакинствата в страната (с общ доход на едно лице до 199,52 лв.). С общ доход на едно лице от домакинството до 270 лв. са около 47% от домакинствата.
Темпът на нарастване на издръжката на живот през септември е 0,5% спрямо месец юни 2011 г. От синдиката посочиха, че основната причина за ниския темп на нарастване е сезонният спад в цените на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци и плодове, характерни за летните месеци. През третото тримесечие на тази година хранителните стоки средно са поевтинели с 0,6%, но на годишна база се отчита ръст от 6,8 процента.
На годишна база обаче цените при хранителните стокибележат ръст от 9.7 %, което значително надхвърля ръста на хранителните стоки при общата издръжка на живота (6.8%). Това е доказателство за нарастване на цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства. Повишението на цените определено води до още по-силно свиване на потреблението, което в количествен и структурен разрез остава твърде далеч от рационалните физиологически норми, посочиха от синдиката.Според данните на КНСБ границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 199,52 лв. на едно лице, което показва увеличение с 0.5 % спрямо юни т.г. и с 5.7 % спрямо септември 2010 г. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене, бележи намаление от 1.7 % спрямо предходното тримесечие. То се дължи основно на поевтиняването на плодовете и зеленчуците.
На въпрос на Money.bg – какъв трябва да бъде размера на минималната работна заплата с оглед на изнесените от КНСБ данни, Пламен Димитров коментира, че според синдиката минималното възнаграждение трябва при всички случаи да покрива прага на бедност. При минимална работна заплата от 290 лв. след удържането на данъците и осигуровките ще останат 230 лв., което е много близо до границата на бедност от 236 лв., посочи президентът на КНСБ.
На минимална работна заплата при пълно работно време към края на юни 2011 г. са наети 118 646 души,или 5.4% от всички наети. Въпреки увеличението от септември на 270 лв., тя представлява едва 38.6% от средната работна заплата за страната.
В същото време от началото на 2009 г. до сега редицастоки от първа необходимост поскъпнаха значително над средно отчетената инфлация за периода. Това свидетелства за намаление на покупателната способност на минималната работна заплата при основни продукти. Например през март 2009 г. с месечен размер на минималното възнаграждение могат да се закупят 205 кг хляб „Добруджа“, през септември 2011 г. те са вече 173 кг. Значително намаление на покупателната способност на минималната работна заплата се наблюдава и при други основни хранителни продукти, посочват от КНСБ.
От КНСБ коментираха и проблемите в БАН. Синдикатите са на мнение, че заплатите в академията санамалени неправомерно с 31%. Председател на Aкадемичния синдикат към КНСБ поиска възнагражденията за учените да бъдат възстановени в размера им от 2009 г.
България е 55-а по индекс на човешко развитие
България е на 55-о място сред общо 187 страни по индекс на човешко развитие, сочи доклад на ООН, представен в Копенхаген.
Документът бе представен от директорката на програмата на ООН Хелън Кларк и от датския премиер Хеле Торнинг-Шмит. Класацията по индекс на човешко развитие, залегнала в доклада, е направена въз основа на данните за средна продължителност на живота в съответната страна, продължителността на средното образование и брутен национален доход на глава от населението, изразен в долари. България е 55-а с индекс на човешко развитие 0,771, средна продължителност на живота 73,4 г., с продължителност на средното образование 10,6 г. и брутен национален доход на глава от населението 11 412 долара. Първенец в класацията е Норвегия с 0,943/81,1 г./12,6 г./47 557 долара, като тройката на „отличниците“ се допълва от Австралия с 0,929/81,9 г./12,0 г./34 431 долара и Холандия с 0,910/80,7 г./11,6 г./36 402 долара. В челната десетка влизат още САЩ, Нова Зеландия, Канада, Ирландия, Лихтенщайн, Германия и Швеция.