Кампанията „Окупирай Уолстрийт“ продължава повече от два месеца. Спонтанното движение няма нито организационен лидер, нито ясни цели и платформи. Медии на Китайската комунистическа партия (ККП) заявиха, че „Окупирай Уолстрийт“ звучи като погребален звън за капитализма. Международно признати експерти обаче не са съгласни, като посочват, че това, на което всъщност се противопоставя кампанията, е социалистическата политика на преразпределяне на печалби от Уолстрийт…
На 17 ноември се навършват два месеца от началото на „Окупирай Уолстрийт“. Протестиращи от цяла Америка стартираха масова демонстрация, наречена „Световен ден за действие“. Поне 300 души бяха арестувани. В Ню Йорк, Лос Анджелис, Вашингтон, Бостън, Далас, Лас Вегас, Портланд и на други места постоянно възникваха демонстрации. За момента над 100 държави са откликнали на „окупационното“ действие.
Проф. Шие Шуанджун от Нюйоркския университет, изрази възгледите си в интервю за NTDTV.
Шие Шуанджун: „Мисля, че кампанията „Окупирай Уолстрийт“ е подобна на кампанията за петиции в Китай. Това са все непривилегировани групи. Различното е това, което получават като обществена реакция. Например в Китай за петициите е трудно да се получи открита подкрепа от хора в системата, особено от по-висшите нива. Но в Америка кампанията „Окупирай Уолстрийт“ получава подкрепа дори от хора с позиции като членове на Конгреса, президента, членове на Градския съвет и т. н. “
Протестиращите скандираха „Ние сме 99%“, „Банките са освободени под гаранция, ние сме продадени“ и т.н. Поради обединението на американските търговски сдружения, леви групировки и индивиди, някои лозунги бяха „оцветени“ и с лява идея.
В. „People“ на ККП коментира, че тази кампания сляпо се противопоставя на капитализма и пропагандира нео-либерализма. „Guangming“ директно заявява, че тази вълна от гняв е насочена директно към капиталистическата система, с настояване за установяване на „социалистическа Америка“.
Шие Шуанджун: „Кампанията „Окупирай Уолстрийт“ не е за установяването на „социалистическа Америка“, а за спиране установяването на социалистическа Америка.“
Г-н Шие Шуанджун живее в САЩ, и е завършил Китайската академия за обществени науки. Той е бил независим писател на широкомащабния документален филм на CCTV, „Елегия за реката“. След инцидента от 4 юни „Елегия за реката“ е забранен и определен като „контра-революционен проект“.
В наскоро публикувана статия Шие Шуанджун заяви, че Насим Николас Талеб, автор на бестселъра „Ефектът на черния лебед“, е дал някои предложения. Тъй като банките на Уолстрийт преследват високи дивиденти, игнорирайки интересите на обществото и гонейки високорискови инвестиции, единственият начин за справяне с проблема е спиране на „бонусната система“ на банковия сектор.
Шие Шуанджун: „Естеството на Уолстрийт се промени след финансовата криза от 2008 г., защото то е равносилно на твърдението, че печалбите принадлежат сами на себе си. Но загубата им ще бъде платена от данъкоплатците и правителството. Така това нарушава един основен принцип на капитализма – реципрочността на правата и задълженията. Това е по-близо до социализма.“
Британският колумнист от „Financial Times“ заяви, че капитализмът не е синоним за алчност. Шие Шуанджун посочи, че синоним на капитализма е предприемаческият дух. А социализмът е всъщност синоним на алчност.
По думите му допълнителните печалби на инвестиционното банкиране на Уолстрийт през 2010 г. са достигнали рекордни нива при несигурността на бъдещата икономика. Тази бонус система, която само печели, без да губи, е пагубната причина за финансовата криза.
Относно това Талеб подчертава, че „то нарушава основните принципи на Адам Смит за капитализма“. Капитализмът е също така наричан „свободна пазарна икономика“, или „икономика на частното стопанство“. Негова характеристика е автоматичното регулиране на икономическите дейности чрез пазарния механизъм, а не чрез държавен контрол.
Шие Шуанджун: „Но Америка не може да направи това до такава степен точно сега. Тя може само да подкрепи големите компании, но не може да ги облага с данъци. Възниква този проблем. Така тези големи компании всъщност се превръщат в маскирани държавни предприятия. Това е, което имах предвид с американската тенденция към социализъм. Всъщност монополният капитализъм е социализъм.“
Проф. Шие Шуанджун заяви, че като символ на капитализма, Уолстрийт трябва да преустанови социалистическата система за разпределяне на блага, в която винаги едни взимат печалбата, а други плащат загубата, или печалбата винаги отива в отделни индивиди, а загубата се плаща от цялата държава. В противен случай резултатът ще е не само смъртта на свободата и демокрацията, но и Америка рано или късно ще стигне до национален банкрут, така както някои европейски държави. Социализмът не може да спаси нито Китай, нито Америка.
Анализатори посочват също така, че социалната система на Уолстрийт, както и на развитите европейски и американски държави, техните високи данъци и други видове правителствено участие в икономическата дейност, са всъщност елементи на социализма.
NTD репортери Chang Chun, Li Yuanhan и Sun Ning
Проф. Шие Шуанджун:
„Но Америка… може само да подкрепи големите компании, но не може да ги облага с данъци… Така тези големи компании всъщност се превръщат в маскирани държавни предприятия. Това е, което имах предвид с американската тенденция към социализъм. Всъщност монополният капитализъм е социализъм.“
Тази тенденция – към социализъм – не е от вчера.
САЩ имат щастливата съдба да не бъдат смъртоносно поразени от бацила на социализма. Още през втората половина на ХIХ век нелоялната конкуренция от страна на могъщи монополи предизвикала отпора на държавата, която чрез т.нар. „икономическа конституция на САЩ“ – Закона на Шърман от 1890 г. – обявила извън закона монополните структури в областта на вътрешната и международната търговия. Следваща стъпка в тази посока бил Законът на Клейтън от 1914 г. и Законът за федералната търговска комисия, отнасящи се до други области на икономиката.
Разбира се, могъщите транснационални корпорации (зад които стоят няколко свръхбогати семейни кланове) – основните „играчи“ на монополните пазари – потърсили (и до днес не са спрели да търсят и лансират) „вратички“, през които да заобикалят това законодателство.
Изоставането в икономическото развитие на Западна Европа в сравнение със САЩ също има своето обяснение в късното приемане на антимонополно законодателство – Великобритания (1948), Франция (1953), Германия (1957).
(За България е безмислено да се коментира; тук законите, дори и да ги има, са само за камуфлаж пред цивилизования свят, тъй като липсва главното – правоприлагането; в този смисъл „законите“ не струват повече от хартията и мастилото, с които са отпечатани в „Държавен вестник“ ; тук, според сполучливия израз на проф.Янко Н. Янков-Вельовски, господствуват други „закони“ – тези, за които „българската държава с всички нейни институции е само нискойерахично звено на Червената мафия“).
В този смисъл антитръстовското законодателство в крайна сметка се оказва безсилно да се противопостави на могъщите глобалистични тенденции, олицетворяващи мераците на една купчина самозабравили се хора да върнат колелото на историята назад във времена, когато абсолютната власт е била непререкаема.
Възползувайки се от редица вратички в законодателството, те упорито и неотклонно водят държавата не към ликвидиране на монополите, а към легитимиране на държавното монополистично регулиране на икономиката.
Т.е., опитите за възстановяване на абсолютисткия феодалния ред (защото феодализмът и социализмът имат общ корен – държавната собственост) в ущърб на лоялната конкуренция при капитализма не са спирали нито за миг.
Което от своя страна закономерно води до „лебедовата песен на капитализма“ и трансформирането му в глобален неосоциализъм (т.е. съвременен вариант на феодализма).
(В този аспект днешна България се оказва в ролята на своеобразен Пиемонт към глобализиращия се свят: нейната съдба през последните 67 години – и особено 22 от тях – е показателна за това, какво „благоденствие“ предстои да изпита на гърба си световното население).
Творецът създаде човека по Свой образ и подобие: създаде го със СВОБОДНА ВОЛЯ.
Световното население, умело манипулирано от кукловодите на прехода от свободен капитализъм към абсолютистки феодализъм (неосоциализъм), очевидно предпочита да трампи своята СВОБОДНА ВОЛЯ за „сигурност, спокойствие и ред“.
И ще ги получи. Неминуемо. Предсказано е още преди около 2000 години:
„16. И той (образът на Звяра) ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, 17. Та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или имета на звяра, или числото на името му. 18. …числото му е шестотин шестдесет и шест.“ (Библия. Нов Завет. Откровение на Иисуса Христа 13:16-18).
(Единственото друго място в Библията, където се споменава числото 666, е Трета книга Царства 10:14 – „Златото, което идеше от Соломона, тежеше шестотин шестдесет и шест таланта“. Нека всеки сам да си направи изводите.)