Гени на кръстопът

Категорично се опровергава теорията за тюркския произход на българите.

Автор: Жени Милчева

Ние сме европейци, а не азиатци. В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците.

Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците. Най-типичните славяни са руснаците, но ние не сме плътно дотях. Славяни сме, но особен вид.

Прабългарите са индоевропейци, а не алтайци. Носим и техни гени, и гени на траките.

Така в общи линии директорът на Института по микробиология към БАН акад. Ангел Гълъбов синтезира резултатите от най-голямото генетично проучване, правено досега сред българите, при представянето му неотдавна. Още същия ден форумите кипнаха.

Заради това, че ни оприличиха със славяни, учените бяха обвинени в русофилство, манипулации и изпълнение на политически поръчки, но без да стане ясно какви. Имаше и коментари, че дори генетичните изследвания показвали разкраченото положение на българите и неспособността ни да се определим. Затова сме били „хем така, хем онака“. С много малки изключения коментарите показаха абсолютно неразбиране на смисъла и резултатите от изследването.

Причините за това са най-малко две. Първо, генетиката е сложна наука и разбирането й наистина е проблем. Същото с особена сила се отнася за популационната генетика, която освен това е твърде непопулярна у нас – занимаващите се с нея се броят на пръсти. За постиженията й много се шуми на Запад, но не и тук.

Второ, когато научни изводи трябва да бъдат представени на популярен език, често възникват недоразумения. Объркването става още по-голямо, когато се смесват понятия от различни науки – в случая на генетиката, лингвистиката и антропологията. Затова, изглежда, някои заявиха, че изследването напразно е харчило пари, понеже и с просто око се виждало, че очите на българина не са дръпнати като на азиатец. Залитнаха и тези, които твърдяха, че не може да бъдем определяни за „нещо като славяни“, защото славяни нямало – археологията не откривала нищо специфично славянско, следователно нямало как да бъдем сравнявани с нещо несъществуващо.

„24 часа“ се запозна подробно с резултатите от изследването, за да се опита да отговори на въпроса какво всъщност ни казва то. И как генетичният портрет, който ни рисува, осветява произхода ни.

Но нека първо се договорим какво е правилно да се разбира под различните понятия.

Когато генетиците говорят за славяни, те имат предвид тези съвременни народи, които говорят славянски езици.

Езиците нямат нищо общо с гените. (Краен пример – братя близнаци, осиновени в различна езикова среда, говорят различни езици, макар генното им наследство да е еднакво. И обратно – за мнозинството негри, индианци и европейци, които очевидно имат различно генно наследство, английският е майчин в САЩ.)

Генетиците обаче са установили, че има връзка между определени езикови групи и определени комплекти генетични варианти. Например сред говорещите индоевропейски езици са по-разпространени едни, а сред говорещите тюркски езици – други. (Тюркските са в друго езиково семейство – алтайското.)

Той е въпрос на самоопределение и зависи не само от произхода, а от още много неща. Но учените са установили, че сред някои народи определени генни вариации се срещат с по-голяма честота, отколкото сред други. И колкото са по-близо географски народите (дори да говорят езици, спадащи към различни езикови семейства!), толкова е по-вероятно да са сравнително близки и в генетично отношение. (Освен ако след геноцид не е имало тотална подмяна на населението, което в историята се случва рядко.) Но като всяко правило и това си има изключения – с турците сме географски близо, но се различаваме.

Ако два народа са съседни, това не значи автоматично, че напълно си приличат. Винаги има нюанси, които се дължат на различната им история и свързани с нея миграционни събития – проникване на друго население, идващо отдалече.

Учените са прави за това, че българите сме индоевропейци, а не тюрки, доколкото българският е индоевропейски език, а не тюркски. Ако в него има такива заемки, те не са чак толкова много. Когато генетиците казват, че нашите гени ни определят като индоевропейски народ, имат предвид, че нашият генетичен пул и този на повечето други народи на Стария континент, говорещи днес езици от индоевропейското езиково семейство, доста си приличат. Приликата е в това, че в тези генетични пулове почти липсват някои типично източно-азиатски генетични линии, които се срещат със значителна честота сред народи, говорещи езици от тюркското езиково семейство. Но и връзката език-гени не бива да се абсолютизира.

Показателно изключение са циганите, чийто език е индоевропейски, а сред тях са разпространени в голям процент типично азиатски генетични линии.

Голямо изследване на Института по експериментална морфология и антропология към БАН с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов доказа, че българинът е типичен европеец и в антропологично отношение.

У него няма нищо азиатско. Той е не просто европеид, но и с типични за Стария континент антропологични характеристики. Българите определено се различаваме по липсата на типично азиатски черти от някои народи, говорещи тюркски езици. Някои, подчертаваме! Защото турците говорят тюркски език, но в антропологично отношение те също са европеиди.

Правят грешка тези, които твърдят, че няма нужда от генетични изследвания, понеже очевидно българите не сме азиатци, щом мнозина от нас са синеоки и светлокоси – нещо, което при азиатците не се среща. Грешката им е в това, че смесват 2 типа характеристики.

Единият тип са тези, които се отнасят до видими белези като цвят на очите и косите. Те, грубо казано, зависят от рекомбинацията – кръстосването на майчините и бащините гени. Популационните генетици обаче се интересуват от друг тип характеристики – които се предават от родителите на поколението непроменени, защото не участват в рекомбинацията. За това доколко двете неща не са пряко свързани, добър пример е наш сънародник, чиято майчина генетична линия е типично африканска, но той има най-бялото лице, което можете да си представите.

Когато в този текст говорим за генетичния портрет на българите, трябва постоянно да помним, че става дума за този аспект от него, който показва произхода ни по майчина линия (За този по бащина картината може да е по-различна!) Изследването, за което става дума, е на митохондриалната ДНК. Тя се предава непроменена от майката на децата й и от двата пола. В случая са изследвани само мъже, но такова изследване може да се прави и на жени. За разлика от изследването на бащината линия чрез У хромозомата, която се предава само по мъжка линия – от баща на син. При него се изследват само мъже, защото жените нямат У хромозома.

„Непроменена“ ДНК също е условно. Ако беше съвършено статична, нямаше да се поддава на мутации, а тя, макар и бавно, мутира под въздействие на околната среда. Популационната генетика се интересува от неболестотворните мутации, които водят до варианти, устойчиви във времето. Всъщност точно комплекта от тези варианти следят генетиците, за да отличават една популация от друга. При отделните популации те са различни.

Мутациите, които определят даден вариант, стават рядко, а с помощта на т.нар. молекулярен часовник генетиците изчисляват кога точно се е случило това. Порядъкът е от хиляди години назад. Могат да определят и точното място, на което е възникнала една мутация, както и трасето, по което са се движили носителите й при миграциите си. Популациите, които споделят еднакви комплекти варианти, са били родствени някъде много назад във времето, измервано в хиляди години.

Много важно е да се има предвид и че представеният генетичен портрет не е на цялата нация. Формулировката „българска популация“ подведе тези, които не обърнаха внимание, че резултатите не се отнасят до цялото население на страната.

В изследването не са включени български турци и цигани, а само наши сънародници, които етнически са се самоопределили като българи. Това важи и за изследваните българомохамедани.

Изследването е проведено от българо-италиански екип със съдействието и на ВМА и е финансирано от фонд „Научни изследвания“ и италиански фондации.

Изследвани са кръвни проби от 855 души, които не са роднини. Установените сред тях генни варианти спадат към 45 хаплогрупи. Ще ги означаваме с главни латински букви, а подгрупите им – с цифров индекс след тях, както е и в научната литература.

Използваме хаплогрупа и майчина линия като синоними, за да избягваме повторенията и за да напомняме, че става дума за произход по женска линия.

Изследването установява, че генният ни пул „се характеризира с изключително висока честота на генетичните линии, характерни за Западна Евразия“. Характерно за него е слабото присъствие на типично азиатски линии. Това се отнася и за повечето други европейски народи. Не е така при турците обаче.

„С тях не си приличаме, затова и са далече от нас на графиката“, подчертава акад. Гълъбов. Той е категоричен и че трябва окончателно да бъде отхвърлена тезата за тюркския произход на българите. „Не сме тюрки, а индоевропейци“, твърдо заявява ученият.

Как генетичните данни работят за опровергаването на тезата за тюркския произход на българите?

Как се сравняват народи

Данните на българите са сравнени с тези на 57 съвременни популации от Европа, Азия и Африка. Как обаче се прави това, след като във всяка се откриват стотици варианти, които от своя страна се класифицират в десетки хаплогрупи. (Според варианта, който носи, всеки човек може да бъде класифициран в определена хаплогрупа.)

„Не сравняваме отделните популации по хаплогрупи, а със статистически метод, който отчита всички генни варианти ан блок. Много е важно при интерпретацията да не се вземат отделните компоненти, а да се търси комплексният образ.

Той се е оформил врезултат на натрупване на множество варианти във времето – възникнали в далечно минало, но и такива, които стават и сега. Интересуват ни тези, които маркират събития от миграционната история“, обяснява проф. Драга Тончева, ръководител на Катедрата по медицинска генетика към Медицинския университет – София, и шеф на българската част от екипа, провел изследването.

За да стане още по-ясно, представете си го като сравняване на коктейли. Всички са направени от ром, кока-кола, лед, лимонов сок и подправки. На пръв поглед са все „Куба либре“. Само че при един е наблегнато на колата, при друг на рома, при трети ледът е повечко. И във всеки коктейл има различно количество подправки. Генетиците не просто гледат по колко процента е всеки продукт, а сравняват коктейлите на ниво „химически състав“. Така преценяват доколко са близки коктейлите „българи“ и „поляци“ примерно.

„Поставихме си за цел да видим и какво е разположението на България върху митохондриалната карта на Европа и света по отношение на голямото й разнообразие от намерени мутации в нашия „коктейл“. Разположението на България на графиката показва къде е популацията ни сред другите, което дава представа дали сме по-приближени, или по-отдалечени от тях. Колкото е по-малко разстоянието ни с друга популация, толкова сме по-близки.

Вижда се, че българите сме близо до групата на славяните, но не сме далече и от средиземноморските, което пък показва тяхното влияние. Затова казваме, че ние сме в междинно положение между средиземноморските и славянските народи“, обяснява проф. Тончева.

„Далече сме от турците. Но сме близки с европейската популация, много близо сме до народите, които днес говорят славянски езици, но сме близо и до някои средиземноморски народи – в Северна Италия и Гърция примерно“, допълва акад. Гълъбов.

Турците имат и азиатски гени

При днешните турци типично азиатските майчини линии са ясно забележими. Например азиатската хаплогрупа М при тях се открива в 10-ина процента. У нас тя е под 1%. Типични за турците са майчините хаплогрупи HV, H4, H20, U1, U3, U6 и X, които при българите или въобще не се срещат, или са в пренебрежимо малък процент.

Изследвана е генетичната близост на турците и българите спрямо европейски и близкоизточни народи. „Турските проби показват по-голяма дистанция от европейските популации и по-малка от близкоизточните в сравнение с българските проби“, пишат авторите на това изследване. То установява, че сред съвременното население на Турция преобладават майчините линии, пренасяни от Близкия изток към Европа през палеолита и неолита. Азиатските линии, които се откриват у турците, са се появили в генетичния им пул с по-късни миграции и е възможно това да е заради притока на селджуците и османците, наложили езика си на Анадола.

Проучвана е и генетичната близост на турците с други тюркски говорещи народи от Централна Азия, смятани за родствени на тюрките огуз, каквито са селджуците и османците. Делът на „тюркските“ линии сред днешните турци се оценява на 30% общо за майчините и бащините. Според учени това означава, че тюркският език е бил наложен в Анадола не просто с политическото господство на селджуци и османци, а и от еднократен масиран прилив на тюркски говорещо централноазиатско население. Т.е. серджуците не са били само мъже воини, а значителна човешка вълна. След това е имало още миграции от тази посока, но макар и по-малобройни, те са продължавали поколения наред, улеснени от общия език.

Защо обаче се вторачваме в това имаме ли генетична близост с турците?

След представянето на изследването този въпрос истерично се завъртя из форумите. Вероятно заради комплексите ни от турското робство. Да не би случайно да сме се омешали, което за някои е равнозначно на предателство. Няма нищо по-естествено народи, които са живели 500 г. заедно, да си разменят гени. Но според акад. Гълъбов анализът на днешните българи показва, че поне по майчина линия турците не са ни предали свои гени.

Доказателство за това било липсата сред нас на разпространени сред турците майчини линии. Според него даже по-скоро може би е било обратното – ние сме им дали, защото и фолклорът, и историческите извори съдържат сведения за това, че немалко български моми са били омъжвани за турци, а и част от еничарите са били от български произход.

Какво са ни дали траки, славяни и прабългари

B научната публикация за изследването авторите пишат, че междинната позиция на българите между сегашните източноевропейски и средиземноморски популации „е в съответствие с историческите събития“.

Те подчертават, че „макар генетичният пейзаж на Стария свят да се е оформил главно от праисторически демографски събития, когато характеризираме българския митохондриален ДНК състав, не можем да пренебрегнем някои по-скорошни миграции“.

Пишат още: „Средиземноморското наследство би могло да е от траките – първото (според авторите – б.а.) местно население на Балканите, обитавало нашите земи. Източният принос вероятно е по линия на прабългарите, чийто произход е от Средния изток, и от славяните, придошли от Североизточна Европа.“

Знаем ли нещо за гените на траките, прабългарите и славяните?

Сравнителни изследвания на съвременни популации с образци от древни населения се правят доста по света. Но за сравняването на траки с днешни народи в електронен вид е достъпна само 1 публикация от 2004 г. на румънски екип. Той изследва митохондриална ДНК, извлечена от зъби и кости на 13 индивиди от бронзовата и ранно-желязната епоха, определени от изследователите като „траки“ и погребани в Югоизточна Румъния (Добруджа).

Те са сравнени с 5 съвременни популации – румънци, българи, гърци, албанци и италианци. Изводът на изследователите е, че има „очевидна генетична прилика между траките и съвременните населения от Югоизточна Европа“. И че „древното тракийско население би могло да е допринесло за формирането на съвременния генетичен пул в Румъния“.

Когато сравнили траките с всяка популация поотделно, учените установили, че „италианците, албанците и гърците показват склонност за по-голямо генетично сходство с траките, отколкото румънците и българите“.

Няма „славянски“ ген, категорични са изследователите. Всяка популация е пъстра, дори сред най-еднородната – баските, има множество майчини линии. Има обаче хаплогрупи, които са по-чести сред дадена популация.

Хаплогрупа U например е по-честа сред славяните, най-висок е процентът й при руснаците и белорусите – до 33-35%. Учени го обясняват с нейната древност (т.е. имала е много време да се разпространява) и с това, че тези народи обитават територии, които се намират на най-прекия и с най-малко географски препятствия път от Азия към Европа. А Старият континент е населен откъм Азия. Вероятно хаплогрупа U е дошла в Европа с първата вълна хомо сапиенс сапиенс (съвременния човек) преди 45-40 хил. г. Към хаплогрупа U спадат 22% от българите.

Но ако при славяните най-разпространена е нейната подгрупа U4, у нас тя се среща само в 3,9%. Тук измежду подгрупите на U преобладава U5 – при 6,7%. За нея учените смятат, че вероятно е най-древната линия, възвикнала на място в Европа – някъде през късните фази на палеолита, доста след като първите хора вече са колонизирали Стария континент.

Има ли хаплогрупи, които можем да свържем с прабългарите, като знаем къде са живели и откъде са минали, преди да стигнат до Балканите?

„Не можем да съдим за това по отделна хаплогрупа, но по съвкупност от хаплогрупи – да“, казва проф. Тончева.

„Едно население не носи само 1 хаплогрупа, а няколко. И всички те се движат заедно при миграция. От първото заселване на дадена територия до наши дни движенията се наслояват едно върху друго. Много трудно е да ги различиш. Затова не е коректно да се казва, че тази хаплогрупа ни е донесена от славяните, а онази – от прабългарите“, казва Сена Карачанак от българската част на екипа, провел изследването. Тя е докторант в Катедрата по медицинска генетика на Медицинския университет в София.

Има ли обаче в генетично отношение нещо отличително за районите, в които според исторически източници са живели и преминавали прабългарите?

Според хипотезата за тюркско-алтайския им произход те са от източните части на Средна Азия, а според индо-иранската хипотеза – от западните й части – Памир и Хиндукуш.

В Централна Азия присъстват майчини линии, характерни и за Източна, и за Западна Азия. Но в сегашната българска популация източноазиатски линии практически липсват. Значи прабългарите не са ги донесли.

Ако въобще са имали такива примеси, те са били толкова минимални, че са се размили. Щом прабългарското наследство не може категорично да се отграничи в сегашния ни генетичен пул заради някаква фрапираща особеност, значи то е като него – от линии, характерни за Западна Евразия.

Има ли обаче западноевразийска линия, която хем се среща в Югоизточна Европа, хем я има и в западната част на Централна Азия и която би могла да е индикативна за движението на прабългарите, ако са я носили. Генетиците не се ангажират с такива обобщения.

Затова тук само ще нахвърляме няколко факта без коментар. Измежду многобройните разклонения на най-разпространената в Европа линия – Н (хаш), само Н6 се среща често в Централна Азия – до 21%. В Европа е много рядка. Тя е една от най-древните подгрупи на Н. Възникнала е в Близкия изток или в югозападната част на Централна Азия преди около 40 хил. г., но се е появила в Европа последна – не по-рано отпреди 3400 г.

Няма само един “ген”, който пряко да ни свързва

„Данните ясно показват какво не сме. Не сме тюрки. Ако имахме нещо общо, щеше между нас да има генетична близост, а такава няма. Тюркските народи са толкова далеч от нас, че остават извън графиката“, обяснява акад. Гълъбов.

Тук разглеждаме и този въпрос заради отколешния спор какви са прабългарите – един от трите основни етноса, които съставят българската народност заедно с траките и славяните според най-масово утвърдената теория. Ясно е, че не може да се слага знак за равенство между прабългарите и съвременните българи. Но досега приносът на прабългарите изглежда е бил подценяван. Проучванията в последните години показват, че при идването си на Балканите те не са били малобройна орда конници, а многобройно население, включващо жените и децата.

Доскоро беше широко възприета тезата за тюркския им произход. Сега все повече сила набира тази за иранския им, т.е. индоевропейски произход. (Иранците са индоевропейци за разлика от тюрките.)

Дали обаче, ако прабългарите са били близки с иранците, и ние сме такива? Не знаем какъв е генетичният портрет на прабългарите, защото не е проучван с материал от погребения, категорично определени като прабългарски. А и както учените подчертават, сравнението е между съвременни народи. Тук няма да привеждаме подробни данни за генетичните линии сред иранците и най-близките им съседи. Само поместваме графика (горе), от която се вижда, че и сред тях, както и сред българите, западноевразийските линии значително преобладават в сравнение с източноевразийските, южноазиатските и африканските.

Как гените говорят за заселването на Европа и България

Според изследователите сред западноевразийските линии, които преобладават при българите, някои свидетелстват за демографски събития от различни фази на палеолита (преди 45-15 хил. г.). Други – за миграции през неолита (преди около 8000 г.).

„Събития от историческата епоха (след появата на писаната история-б.а.) също са от изключителна важност за обясняването на сегашния генетичен пейзаж в България и поместването й в централната част на графиката. Вероятно това централно положение

отразява смесването на древни населения с различен произход“, пишат авторите на научната публикация за изследването.

С изключение на U5 и V, които най-вероятно са се зародили в Европа, всички други майчини линии, разпространени на Стария континент и у нас в частност, са възникнали в Западна Азия или в Близкия изток.

Първоначалното заселване на Европа е станало през Азия. Оттам през преди 50-40 хил. г. навлиза първата човешка вълна. (Неандерталците идват много по-рано, но те са генетично различни от съвременния човек и не са му преки предшественици.)

Тази първа миграция донася на Стария континент майчините линии, които най-отдавна са в Европа – такива са Н (хаш) и U. Като най-стари, те са имали и най-много време да се разпространяват. Н и днес е най-масовата хаплогрупа на Стария континент, а и у нас – 41,9% от българите спадат към нея. U са над 1/5 от нашенците – 22,1%, най-много се причисляват към подклона й U5, който според мнозинството учени е възникнал тук, в Европа, сред първите палеолитни заселници. В научнопопулярната си книга „Седемте дъщери на Ева“ оксфордският професор Браян Сайкс пише, че U5 се появява в района на Делфи (централната част на континентална Гърция). Други учени дават друго родно място на U5.

Мутациите, които определят Н и U, са възникнали сред обитателите на Близкия изток преди миграцията им в Европа. При разселването си част от носителите им тръгнали на север, малко след Кавказ завили наляво към Стария континент, прекосявайки степите северно от Черно море. Има обаче археологически сведения, включително и от нашата страна, че освен този път е имало и друг – диагонален – от Близкия изток през Анадола, Балканския полуостров към Централна Европа. По този диагонален път са минали и мнозинството от първите земеделци, които са донесли следваща порция близкоизточни майчини линии – тези, които се появяват в Европа за първи път по време на неолита.

Върху генетичния пейзаж силно са влияли климатични събития. Ранното палеолитно население на Северна и Централна Европа драстично намалява по време на последната ледникова епоха, а оцелелите мигрират на юг към относително по-топли за онова време места и се приютяват в няколко т.нар. ледникови убежища – на Балканите, там, където днес е Страната на баските (на границата на Испания и Франция), в най-южните части на причерноморските степи, както и в Южен Кавказ.

Сред оцелелите в тези убежища са се запазили или са възникнали чрез нови мутации разклонения на хаплогрупите. След отдръпването на ледниците на север преди около 17 хил. г. техните носители ги пръскат из цяла Европа при повторната й колонизация.

Такива разклонения на хаплогрупи са V, Н1 и Н3. Взети заедно, последните две и днес имат най-голям дял сред европейците – над 1/3.

Двата клона на Н са на еднаква възраст и се разпространяват по едно трасе. Същата е биографията на хаплогрупа V. Според учените това значи, че са възникнали едновременно на едно и също място – най-вероятно в Иберийското ледниково убежище.

И при българите, както при европейците, Н1 има най-голям дял сред Н – приблизително 1/5. Н3 обаче са малко – под 1%. Също малко – 1,5%, са и V. Това значи, че на наша територия двата клона на Н и родственият им V са се разпространили по различни сценарии. По някаква причина Н3 и V са били в много по-малка степен представени сред мигрантите от Иберийското убежище към Балканите в сравнение с тези от Н1. Или пък наследниците им почти не са оцелели, затова едва ги откриваме в сегашния генетичен пул на българите.

Две други подгрупи на Н – Н5 и Н6, които заедно обхващат 5% от българите, са много редки в Европа. „Присъствието им сред българското население не е изненада, като се има предвид историята на България и географското й положение на пътя за навлизането в Европа на азиатски линии“, пишат изследователите.

Но от всички клонове на Н те са единствените с голяма честота там, където са живели и/или откъдето са минавали прабългарите – в западните дялове на Централна Азия и северно от Кавказ.

Втората по честота подгрупа на U сред българите е U4 – 3,9%. Пикът й е сред източните славяни – руси, беларуси и украинци. Появява се в Европа с първите анатомично модерни хора както и U5, но по-късно от нея – преди около 25 хил. г. в навечерието на последната ледникова епоха.

Хаплогрупа К се води подгрупа на U. 5,9% от българите спадат към нея, главно към подгрупата й К1 – 5,3%. К се е разпространила в Европа след края на ледниковата епоха с реколонизацията на континента. Но и тя не е местна, а близкоизточна – възникнала е в Плодородния полумесец преди около 12 хил. г. Открита е в неолитни погребения в Централна Европа от 6-ото хилядолетие пр.Хр. Предполага се, че е пренесена от първите фермери.

Леденият човек Йоци, живял преди 5300 г., който бе открит в Алпите, е от хаплогрупа К1. Но подгрупата на К1, към която той принадлежи, не се открива сред съвременното население, значи с времето е отмряла. Ако гледаме фактите много на едро, можем да решим, че всеки 20-и българин е роднина с „ледения“ човек Йоци, макар и доста далечен.

Хаплогрупа J обхваща 7,9% от българите и на практика почти изцяло е представена от своята подгрупа J1 (7%). От всички J в Европа над 4/5 спадат към подклона J1.

J възниква преди около 45 хил. г. в Близкия изток или Кавказ, но в Европа се появява много по-късно – преди около 8 хил. г., вероятно с първите неолитни заселници. Главният път, по който те проникват на Стария континент, пресича диагонално Балканите.

Хапогрупа Т е „сестра“ на J. Към нея спадат 10,6% от българите, представена е почти равномерно от двете си подгрупи Т1 (4,3%) и Т2 (6,3%).

Вероятно Т възниква в Плодородния полумесец преди 50-45 хил. г., но също като J идва в Европа много по-късно, преди десетина хиляди години. След това нейните подгрупи взривно се пръскат из целия континент. Това се свързва с разпространението на неолита.

Подгрупа Т1 (с 4,3% сред българите) е на поне 6000 г. и е най-разпространена в Югоизточна, Централна и Северозападна Европа.

Подгрупа Т2 обаче (6,3% у нас) е по-стар клон на Т и вероятно е в Европа отпреди идването на първите неолитни заселници. Повечето учени смятат, че е била тук още през късния палеолит.

Цели 7,9% от българите принадлежат към майчината линия N. Това е много особена хаплогрупа, защото разклоненията й се откриват в малък процент сред населението, но навсякъде в Европа. Понеже учените я засичат в костни останки от най-ранните неолитни фермери в Централна Европа, заключават, че е била пренесена от тях на Стария континент от Плодородния полумесец в Близкия изток, откъдето идват. Но в съвременните централноевропейски популации е много рядка, което пък ги кара да мислят, че този принос се е размил – т.е. близкоизточните преселници са били малобройни и са се претопили сред местните палеолитни ловци.

Това пък е повод за друго заключение – че не мащабната миграция на хора е предизвикала неолитизацията на Европа, а споделянето на идеи – новодошлите земеделци и скотовъдци са предавали опита са на преобладаващите по брой местни ловци, които са го възприели и разпространили. Генетиците обясняват присъствието на N сред българите с кръстопътното положение на нашата територия.

Всъщност N е много древна супергрупа, от която са възникнали всички евразийски майчини линии. Нейна „сестра“ е М, от която тръгват типично азиатските. И N, и М са „дъщери“ на африканската L (на т.нар. Митохондриална Ева), но възникват, след като човекът напуска Африка. И хващат ралични посоки.

А ето и един факт за „цвят“. Хаплогрупа Х2 я има у 2,1% от българите – повече, отколкото някои типично европейски линии като Н3 и V. Тя също е дъщерна на супергрупата N, но хваща 2 пътя – единия към Европа, другия – към Азия. Стигайки Далечния изток, частот нейните носители прехвърлят Беринговия проток и заселват Америките преди 15-12 хил. г. Специфична мутация, възникнала в Америка на фона на Х2, се открива в значителен процент сред индианските племена от северните територии.

Малобройни изключения показват присъствието сред нас и на някои източноазиатски и африкански линии, но в нищожен процент. Това не е необичайно – такива се срещат навсякъде из Европа, но те не отразяват никаква масирана миграцията, а придвижване на малобройни групи или отделни индивиди, и то по неустановено време, така че не могат да се свържат с исторически събития.

В цялата страна си приличаме

Изследователите проверяват и дали се открояват някакви тенденции в географското разпределение на хаплогрупите по територията на страната – т.е. има ли някакви специфични в генетично отношение райони, в които преобладават дадени майчини линии, а други са слабо представени.

Установяват, че българският митоходриален пул е хомогенен по цялата ни територия, независимо дали става дума за Североизточна България, Родопите, Тракия, или по морето.

„Така е, защото няма голяма географска бариера, която да разделя страната на такива части, които да са репродуктивно изолирани, т.е. да не могат да се смесват. Дори Стара планина, която принципно трябва да е такава бариера, се оказва, че не е.

Освен това, колкото и да звучи нелогично, жените са по-подвижни от мъжете – местят се, защото отиват да живеят при съпрузите си. Макар това местене да е на къси разстояния, когато продължава дълго във времето, разликите между популациите се изглаждат“, обяснява Сена Карачанак.

Източник: 24chasa.bg