Народе Български…
Опитвах се да премълча, да премълча това, което става на този етап, но не мога да се сдържа. Народе Български – как е възможно, как? Къде сте, Български пълководци, да видите как сега тези, които предадоха вас, сега предават целият Български народ. Но тогава народът беше буден и настана, а сега тъпчат го, изплюват му се в лицето – ние по нашият край му казваме сурата. Къде е Петко… войвода, защо не се роди поне един като него? Той такива като днешните ни управници им теглеше куршума, защото знаеше, че те са язва, те са рана, която ще се отвори. Слушам, гледам как един самозван надут министър на финансите заплашва тези хора, които хранят България. Видите ли на – че ако излезнете на протести, ще ви резна още от парите. Тези, които не питат дали е добре Бойко Борисов и не му лижат г*за, а стават рано и отиват да обработват земята. Тази земя, която е изхранвала народа, Българина; на тази земя, където са се родили толкова големи хора; тази земя, където ние живеем; тази земя, където Бог е създал така, че да има всичко. Но ето на – зададе се един, който нито я Обича, нито Обича народа на тази земя. Заплашва. Ми ти си за куршум бе, Г-н Дянков. Другият главен герой, наперен Дедо Пейо. Ако не бъде отпуснато на неговото ведомство толкова и толкова пари, щяло еди какво си, еди какво си. Питам го аз, простият, защото така се изразяваше Г-н Цветанов на някои свои изказвания по време на обиколката си из народа на България – че на, видите ли, ние сме прости, не можем да четем, не можем да пишем, а само слушаме. Ти, г-н Цветанов – не си ли най-послушната гейша? И идва ред на пълководеца. Генерала ли му казваха, не знам. Къде си, народе Български, или май те затриха, ако не са те, още в скоро време ще те. И не се сърди на никого, защото ти сам си избра това. Та не да ни се надсмиват гърците, та не да ни се надсмиват всички останали. Един човек решава какво, къде, как. В анонс с това – не, че преди не го решаваше един човек, но не закриваше държавният резерв, напротив, създаваше още и още. Има доста Български поговорки, които сега олицетворяват днешният ни колапс. „Каквото повикало, такова се обадило”. Не искам да употребявам епитети, не искам да си хабя за тези господа речника – достатъчно ми е цветущ, ако го пусна в действие. Само ще ви кажа, Г-да на кормилото на държавата, които сте. Тази поговорка важи и за вас – и отсега нататък внимавайте в действията си, че скоро може и да ви заличат.
Нури Джурин
Нури Джурин е роден през 1971 г. в гр. Ягоруда. Работил е като барман, сервитьор, масажист, строител. Автор е на три поетични книги – „Когато луната целуне земята“ (2006), „Ад и Рай“ (2007) и „Признателност“ (2009).
Източник: Публикация във Фейсбук
„…тогава няма място за дискусия – всеки си остава със своето виждане за личността и мястото й в историята”.
Защо да няма – винаги има място за дискусия, стига един или друг участник сам да не се откаже от нея.
„Смятате ли, че лицето Петко войвода е именно онова, което Хайтов пресъздава в сценария на шумно акламирания от манипулируемите тълпи телесериал?”
Не, не смятам, че Петко Войвода е точно това, което пресъздаде филмът за него по сценарий на Хайтов. И макар че това разбира се не беше документален филм (което не бива да забравяте), в него имаше някаква митологизираща романтика и представяне на съответната историческата личност само в бяло, така да се каже. Но за Стамболов например имаше един документален филм – ,„Съзидателят и съсипателят” се казваше ако не се лъжа – в който фигурата на този голям български политик беше показана, струва ми се, с цялата й противоречивост. Не бива да наричате, впрочем, Петко Войвода „лицето”. Кои сме ние да съдим хора като него? – дали сме живели, за разлика от предците си, във времена, когато се е решавало кои градове и села от коя страна на границата ще останат например; или пък във времена, когато въобще не е имало още България (имало е, ама само емоционално и географско, да го наречем, понятие)?
„Прочетете – а вероятно вече сте се запознали с – тук публикуваната статия на Юлия Латинина…”
Не, не бях чела този текст на Латинина, сега го прочетох.
Мисля, че тя прави интересни контрапункти на неща, които мнозина възприемат безкритично – и в този смисъл текстът й е полезен. И по отношение на напълно безкритичния мултикултурализъм, според който:
„всички култури са от изключителна важност, че всеки имигрант, който е дошъл в Швеция или Холандия, има право да съхрани забележителните си традиции, и ако не разбира например, какво щастие е за арабската жена, че брат ѝ има право да я убие за прелюбодействие, или пък колко щастлива е шестгодишната сомалийка, на която без анестезия и отрязват срамните устни с нож на масата в кухнята – то той е козел, фашист, ретроград и т.н.”
или по отношение примерно на социалната справедливост, изразяваща се в неща от рода на това, че:
„ако имате безработна наркоманка с пет деца, то тя ще живее в разкошна къща, защото децата не трябва да страдат! – това е несправедливо – а ако имате работа, мъж и семейство, то трябва да бачкате като вол и половината от заработеното ще ви го вземе държавата, за да го даде на безработната наркоманка”.
Не с всички нейни тълкувания или гледни точки, впрочем, съм съгласна.
Като например с тази:
„Най-накрая, има още една „европейска ценност“, за която малко се говори, но се вижда като на длан. Това е държавното регулиране на всичко и всички.
Причината, по която не се говори за тази ценност, е много проста – тя в основата си противоречи на идеята за частната собственост. Или частна собственост, или регулиране.”
Мисля, че подобна категоричност е малко крайна. Въпрос на баланс, не на крайни, взаимно изключващи се положения, е този въпрос.
Толкова ще напиша засега. (Да не правя коментарът дълъг).
Като си поговорим, надявам се, лично, ще ви кажа повече.
Мариана,
„Разгомяващият текст“ не е срещу автора, а срещу сбърканото му виждане за личности и процеси.
Смятате ли, че лицето Петко войвода е именно онова, което Хайтов пресъздава в сценария на шумно акламирания от манипулируемите тълпи телесериал?
Ако да, тогава няма място за дискусия – всеки си остава със своето виждане за личността и мястото й в историята.
Прочетете – а вероятно вече сте се запознали с – тук публикуваната статия на Юлия Латинина, и си кажете на себе си какво невярно има в нейните констатации за демокрацията.
Ако не сте солидарна с изводите на тази авторка, тогава също няма място за дискусия – достатъчно Ви уважавам, за да продължа да опонирам на Вашите искрени убеждения.
Но… ако приемете, че в първия случай авторът просто е емоционален, а не рационален; че във втория случай руската еврейка е права, то… значи няма за какво да се ядосваме и двамата – просто да се постараем да сме по-добре информирани за съответните исторически личности и да сме наясно с манипулативността на някои твърде древни, доживели до наше време, практики.
Защо с този разгромяващо критичен тон, Ник?
И, което е по-важно – към кого?
Към автора на това кратко текстче ли?
Смятате ли наистина, че такива като него заслужават подобен разгромяващо критичен тон?
Та това са живите, самородните, непречупените гласове от същия този народ. А те вече въобще не са (ако когато и да било са били) особено много.
”Къде е Петко… войвода, защо не се роди поне един като него?”
Имаме си предостатъчно руски шпиони, защо ни са още?
Петко войвода не е онзи, който Николай Хайтов идеализира, а партайгеносите възпяха в многосерийна сага.
Не, истинският Петко войвода дойде в България с дисаги жълтици, връчени му от двора на Негово Величество Императора Всерусийскаго, за да подрива властта на единствения български политик, дръзнал да се противопостави на мераците за Задунайская губерния.
Но населението с говежди възторг, с гайди и тъпани, с хляб и сол, с чевермета и вино посрещаше пресъздателите на поредния комунистически мит по времето на залеза на социализЪма.
Същото това население днес се захласва по чалгарите, сълзливите анадолски сериали и ежеминутната порнографска информация, с която го засипват продажни медии.
България не се нуждае от петковойводовци. Митотворчеството не е за Народа, то е предназначено за тълпата, охлоса, консуматорското население.
”И не се сърди на никого, защото ти сам си избра това. Та не да ни се надсмиват гърците, та не да ни се надсмиват всички останали.”
Не, не българският Народ „сам си избра това“.
„Това“ го избра населението на територията България, което е ловко манипулирано от своята най-отвратителна еманация – плутокрацията, галено назовавана от учени-недоучени „олигархия“.
Още в Древна Елада именно населението е решавало с гласа си, умело подкокоросвано от тогавашните олигарси, с какви закони да бъде заробено.
Още тогава достойните били отхвърляни от „гражданското общество“ посредством инструмента на т.нар. „остракизъм“.
Днес българското население пуска своите остракони в урните, но не за да прогони недостойните, а както в ония времена – да подложи на тотално унищожаване именно мислещите, почтените, личностите – Народа.
Но… това е демокрацията:
Власт на плутократите, използуващи чудовищната амнезия на тълпата, охлоса, моба – т.е. населението – за да господаруват мандат след мандат над него.
Как иначе ще оправдаете над един милион гласове, подадени за юридически несъществуващата, но фактически управляваща „политическа партия“ БСП – 22 години след началото на т.нар. „преход“?
„Истински пригодна тоталитарна държава ще бъде онази, в която всемогъщата изпълнителна власт ръководи население от роби, които не е необходимо да бъдат насилвани, за да се подчиняват, защото те ще обичат своето робство.“ (Олдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят“)