1) Тайно гласуване с бюлетини в урна
Нашето желание беше за провеждането на избори заедно с президентския вот на 23 октомври. За съжаление получихме мълчалив отказ за организиране на такъв избор от МВнР, както и от посолствата. Физическото гласуване се сведе до пилотно гласуване в СИК-Тулуза (Франция). Участието бе в пряка зависимост от изборната активност: гласуваха и подкрепиха инициативата 78 човека. Общ брой гласували за президент в Тулуза – 104. Така 75% = 78/104 от българите в Тулуза подкрепиха създаването на преходен Обществен съвет.
2) Гласуване по интернет. В периода 23-31 октомври бе организирано тайно гласуване по интернет за преходен Обществен съвет, с резултат:
Франция: 46 гласували от общо 172 избиратели или 26,7% изборна активност;
Германия (Бавария и Баден-Вюртенберг): 24 гласували от общо 229 избиратели или 10,5% изборна активност;
Бразилия: 19 гласували от общо 227 избиратели или 8,4% изборна активност;
Австралия: 6 гласували от общо 93 избиратели или 6,5% изборна активност.
Всички избиратели са отговорили с „да“ – подкрепят създаването на Преходен Обществен съвет, чиято основна цел е провеждането до две години на избори за редовен Обществен съвет. До съставянето на редовен ОС, всеки може да се присъедини и да работи като обществен съветник. Интересно е да сравним избирателната активност по интернет с броя на гласувалите на изборите за български президент организирани от МВнР в съответната държава на 30 октомври 2011 г. Вижте таблицата.
държава | гласували за български Президент на 30 Октомври | гласували за преходен Обществен съвет | избиратели с право на вот по Интернет за Обществен съвет (членове на Фейсбук групата) |
Франция | 1405 (Париж, Страсбург, Лион, Тулуза) | 46 (интернет)+82 (бюлетини) | 172 |
Германия (Бавария и Баден-Вюртенберг) | 633 (Мюнхен) | 24 (интернет) | 229 |
Бразилия | 0 | 19 (интернет) | 227 |
Австралия | 21 (Канбера) | 6 (интернет) | 93 |
Да напомним, че избирателният списък при това гласуване се състоеше от членовете на Фейсбук групата на съответния Обществен съвет, както следва:
- Обществен съвет на българите в Австралия – Council of the Bulgarians in AU (93 члена)
- Българи в Бразилия – Búlgaros no Brasil (227 члена)
- Обществен cъвет на Българите в Мюнхен (229 члена)
- Обществен съвет на българите във Франция – Conseil des bulgares en France (172 члена)
Това значително намали възможността за гласуване. Системата за гласуване беше изцяло на английски, което затрудни силно по-голямата част от избирателите. Така например, за гласуването във Франция между 23 и 30 октомври се записаха около 80 нови члена, но не повече от 30 гласуваха успешно по интернет.
За сравнение, на изборите в Естония през 2005, 2007 и 2009 г. , по интернет са гласували съответно 1%, 3% и 10% от избирателите.
Анализ на пилотното гласуване ще бъде публикуван и разпространен преди Кръглата маса на 14 декември 2011 г. за политическото представителство на диаспората, организирана от Омбудсмана на Р. България Константин Пенчев.
Общото заключение, което се налага е, че на този етап интернет гласуването не може да замени гласуването в урна. Избор за представителни органи на българите в чужбина може да се проведе успешно съвместно с гласуване на български избори в чужбина (президентски, за Народно събрание). Българската държава следва да изпълни своята роля, като разреши паралелно провеждане на избори в чужбина. Нужна е единствено политическа воля.
Обществени съвети на българите в чужбина,
5 ноември 2011 г.
Източник: Globalbulgaria.free.fr