Защо Израел, който се счита за световен шампион по броя на стартиращи фирми, няма своята Силиконова долина? Чии „мозъци“ са в компютрите по целия свят? Как страната се превърна във „фабрика за иновации„? Отговаря на тези въпроси и споделя многогодишни наблюдения на израелската хай-тек високотехнологична среда журналистът Владимир Бейдер от „Комерсантъ“
Силиконова долина в Израел няма. Затова пък има силициеви оазиси. Те са разпръснати по цялата страна – като пясъчен плаж на курортен град.
С тях можете да се сблъскате и в някои части на известните израелски мегаполиси – Ерусалим, Тел Авив, Хайфа, Бе’ър Шева – а и в някоя периферна дупка, която тук деликатно назовават „градове на развитието„, за да не се каже недоразвити: в покрайнините на някакъв си местен Muhosransk с разбит паваж и скучни жилблокове от 60-те години, посред гумаджийници и дюнерджийници, изведнъж изникват като мираж сгради с издути платна на фасадите си, блестящи на вечното слънце в стъкло и стомана, заобиколени от великолепни кръчмета около тях. (Висококачествена кетърингова инфраструктура на високо равнище около хай-тековете се появява незабавно – тези компании раздават на служителите си ваучери за храна в добри ресторанти, така че собствениците на заведенията са гарантирани, че не са заплашени от фалит).
Силиконовите фрагменти обаче е трудно да бъдат забелязани отстрани. Повечето от тях обикновено са скрити от погледа – в претъпкан офис небостъргач с разнообразен набор от фирми, в крайградска вила,в апартамент, в селската пустош на някакъв си пасторален moshav, кибуц, или населени места в „териториите„.
Никакви други богатства страната няма – само хора и идеи.
Е, разбира се – и желание за оцеляване. Чисто и просто – борба за оцеляване.
Ако искате добро кафе, предпочитате горе-долу приличен ресторант, посещавате кънтри клуб с плувен басейн – места, които може да си позволи (и си позволява!) средният израелец, почти със сигурност ваши съседи по маса ще се окажат създатели на израелското „технологично чудо„ – такава малка страна, такъв микс от население, такава концентрация на научни работници и високи технологии!
Те живеят сред нас – не в секретни селища а ла Академгородок, Арзамас-16. Нищо подобно няма тук. Поселения за богати, квартали и клубове само за свои с дебели портфейли – има. Резервация за умни – не.
Пипала и мозъци
Когато бях помолен да напиша за израелските иновации, по някаква причина първото нещо, което си спомних… беше тридесетгодишнината на дъщеря ми. В псевдоселско ресторантче с много добра храна в предградие на Modi’in, където живеем и аз, и дъщеря ми, се събрахме около 30 души.Освен роднините, беше и нейната компания, предимно съученици на съпруга й. Те са учили един клас преди Светлана в престижното ерусалимско училище „При Университета„; в техния клас имаше много руснаци, а в нейния – ни един, момичето беше за първа година в страната – приютиха я, станаха приятели. Ожениха се.
Всички са на една възраст – 30-32; всички, включително и момичетата, имат зад гърба си служба в армията, университет, работят. Камара деца търчат между и под масите, произвеждат невъобразим глъч, какъвто могат само израелските деца. На площадчето пред ресторанта са паркирани колите на Светланините приятели, и почти всяка от тях е украсена с логата на фирмите им – в хай-тек фирмите е прието да предоставят автомобили на своите служители и „да подпечатват“ своите „коне„. Така че на фордовете, тойотите, маздите, хондите пред мене бяха логата на всички причиндали на моя компютър: Microsoft, HP, IBM, Intel …
Но не е там работата, че само в една компания съученици имаше представители на най-големите световни къмпютърни марки. А фактът, че всички тези марки са представени в Израел. И те не се занимават с производство на периферни компоненти или сглобяване на готови части, а с „мозъка“ – софтуера, със стратегическите решения.
Допреди 10-20 години тези гиганти не виждаха потребност от аутсорсинг в святата, но гореща в много аспекти земя, а ако и отваряха тук представителства, то те бяха само офиси за продажби и гаранционно обслужване с персонал от няколко души.
Intel, световен лидер в производството на процесори, сърцата на компютрите, се заселва в Светите земи преди всички останали – през 1974 година. За това време броят на неговия израелски щат е нараснал от петима служители до 7000 – най-голямото предприятие в страната.
Калифорнийският октопод се заселва тук не в преследване на прословутите еврейски глави; възможно е да е бил привлечен от изключително благоприятните условия за инвестиции. Чуждестранните инвеститори, откриващи нови производствени мощности в Израел, в продължение на няколко години са били освобождавани от данъци и такси за земята.
„Lavi“ е прототип на изтребител, проектирана от IAI. Уникалните технологии, разработени за тази машина, уплашили дори американците.
Но в крайна сметка се оказало, че Intel има в Израел не пипала, а глава. Именно оттук стартира новата компютърна ера. Процесорът за първия в света персонален компютър е разработена в Хайфското подразделение на Intel през 1980 година. Също тук – само че в Ерусалимския филиал на Intel – е следващият пробив, настъпил в областта на компютърните технологии: създаден е първият в света 32-битов процесор за платформата на IBM PC. Именно израилтяните в Intel се оказаха най-добре подготвени за ерата на преносимите компютри. Не е изненадващо, че им е било повелено и развитието и производството на мобилните процесори.
Така че има лоша новина за анти-семитите: техният персонален компютър или лаптоп е с еврейски мозък. Съжалявам.
Появата в Израел на дъщерно дружество на Cisco – световния лидер в разработването и производството на рутери, навигатори за компютърни и Интернет мрежи, е базирана върху чисто лични причини.
Един от водещите разработчици на компанията – Майкъл Лаор – след 11 години в Калифорния решава да се завърне в Израел. На управата й било жал да загуби ценния служител, затова му предложили да открие клон на Cisco у дома. Дори заради него предприели безпрецедентна стъпка – до онзи момент центрове за изследвания и развитие извън САЩ Cisso нямал.
Той отишъл още по-далече – убедил шефовете да финансират замисления от него в своя филиал проект за нова архитектура на навигатора – CRS-1. Което отнело четири години и разходи на дружеството в размер на половин милиард долари. За сметка на това пък навигаторът се оказал най-мощният и най-бързият в света, поставяйки Cisco извън конкуренцията. CRS-1 в пълната си конфигурация се продава за 2 милиона долари.
Четири години след пробива – през 2008 г. – в израелския клон на Cisco вече са заети 700 служители.
И все пак основното поле на израелските иновации не са клоновете на световните гиганти, а местните стартиращи компании.
Портокали и объркване
Скоро след създаването на държавата през 1948 г. Израел е дори с по-малко приятели, отколкото сега, но не и с по-малко врагове. Всеки израз на съчувствие се оценявал особено високо. Само няколко страни установили дипломатически отношения с еврейската държава. Сред тях била и Аржентина.
Първият посланик на тази страна при първия разговор с първия министър-председател Давид Бен-Гурион, желаейки да демонстрира добрите намерения на своето правителство заявил, че Аржентина смята не само да е приятел, но и да търгуваа с Израел.
– Какво можете да ни предложите за износ? – поинтересувал се той.
– Портокали и зъбни протези – с тежка въздишка казал Бен-Гурион.
Портокалите дълго време останали основен елемент на израелския износ. С портокали израелското правителство закупило от съветското принадлежащото на Руското императорско палестинско дружество имение в Ерусалим. Разказвали са ми, че и известните, благодарение на романа на Василий Аксьонов „Марокански портокали„, в действителност били израелски: преналепвали етикетите на плодовете, за да не предизвикват нежелани асоциации.
Центрове за научноизследователска и развойна дейност извън САЩ водещият разработчик в света на навигацията на компютърните мрежи – Cisco Corporation – традиционно нямаше. Израел наруши традицията. Всички останали направления за износ след това се появяват не от добър живот, а в резултат на пряка безнадеждност.
Така Израел се превръща в основен износител на диаманти. Ще се разсмеете – от бедност. През 50-те и 60-те години на миналия век белгийските и холандските производители-евреи преместват тук своите производства за шлифоване на диаманти. Съвсем не от национална солидарност. А по същата причина, поради която западните бизнесмени сега местят производствата си в Китай и в други страни от Третия свят – евтиното. Тогава и в Израел работната ръка е евтина- много по-евтина, отколкото в Европа.
Купил през 50-те години евтино земята, основал текстилна и шивашка промишленост в Израел индустриалецът от Аржентина Израел Полак. Тогавашният министър на финансите Пинкас Сапир, известен с това, че в окъсания си бележник съхранява всички разходи и приходи на държавата, го попитал дали би искал да се премести в Израел с капитала си, ако получи безплатен земя на половин час път с кола от Тел Авив? Полак сметнал предложението за будалкане – и обещал. Сапир му определил среща в 5 часа сутринта и на празен път без полиция действително стигнали за половин час до южната дупка – „града на развитието“ Кириат Гат, където и сега, със съвременни автомобили, по съвременни пътища, се стига най-бързо за час и половина. Но Полак бил дал дума. И я удържал.
В резултат текстилът се превърнал в едно от най-големите израелски износни пера на 60-те години. Сега по-голямата част от текстилните и шивашки предприятия са затворени или прехвърлени в съседна Йордания. А в Кириат Гат се е настанило най-крупното производство на Intel.
Изправен пред Западното ембарго върху продажбите на оръжие, Израел бе принуден да създаде своя собствена отбранителна индустрия. Така в допълнение към автоматите „Узи“ се появиха собствени изтребител „Kfir“ (заради упорството на Шарл де Гол трябвало да откраднат плановете на френския „Мираж„), след това – танковете „Merkava“ – смятани за най-добрите в света, ракети, пистолети, сателити, безпилотни самолети … През 80-те продаобите на отбранителна продукция носят основните приходи от износ.
В края на 80-те години Израел се готви за производството на изтребителя „Lavi„, който е далеко изпреварил всички налични световни разработки. Подложен на безпрецедентен натиск от САЩ, чиито производители на въздухоплавателни средства щели да останат без клиенти, проектът „Lavi“ бил принуден да се закрие. Скандалът бил страшен. Министърът на отбраната Моше Arens, професор по авионика, хвърлил демонстративно оставка. Концернът на авиационната индустрия бил на ръба на фалита. Сформираните по проекта „Lavi“ екипи от висококвалифицирани специалисти се оказали на улицата.
Но дълго да остават на улицата не могли – и започнали да се оглеждат за друго поприще. Именно по онова време – края на Студената война – търсенето на оръжие спаднало рязко, отбранителната промишленост в целия свят била в криза, а в Израел – в провал. И масата най-добри специалисти и мениджъри в отчаяние се хвърлила в нова, едва отворила се ниша – хай-тек.
А междувременно довтасали и руснаците.
Рентабилността на загубите
„Руснаци“ в Израел наричат онези, които в Съветския съюз наричаха евреи, както и тези, които вълната на масовата репатриация отнесе в Израел заедно с тях под кодовото название „Великата Алия„.
Нея, твърдят, винаги били я чакали. А когато я дочакали, се оказала неочаквана. Никой не знаел какво да прави с такава маса (в рамките на няколко години населението се увеличило с почти 20 %). Още един безпрецедентен мащаб допълнителни гърла за хранене (от друга страна добре – това са клиенти) и евтина работна ръка (което е още по-добре – конкурентоспособността на израелските продукти скочила нагоре), но също и глави. Повече от половината руски емигранти били с висше образование, имало много учени и специалисти от висока класа. Малката страна не била в състояние да преглътне това на секундата. Обезумели започнали да търсят нови схеми.
Родили се много, но може би най-продуктивна се оказала схемата на технологичните оранжерии.
Преди да преминем към нея, се налага да поясня някои подробности, които отличават организацията на израелската наука от, да речем, съветската, към която нашите хора били свикнали.
Цялата наука се базира главно в университетите. Професорите получават заплата за преподавателската си работа, а изследователската дейност се извършва главно посредством грантове – местни, чуждестранни и международни. Държавно финансиране имат само проекти, считани за приоритетни за държавата. Учените търсят грантове по света или от частни инвеститори в страната. Държавата, ако счете за необходимо, добавя към получения грант от 50 до 90 процента. 15 на сто от общата сума прибира университетът – той също трябва да живее от нещо.
Заредени с най-съвременна техника, израелските танкове „Merkava“ се котират високо по света. Учените имигранти (далеч не всички) били привличани в университетите на държавни стипендии. През първата година на работодателя изплащали от стипендиалния фонд 90 на сто от заплатата, получавана за работа на учен, втората – по-малко, в третата – още по-малко, и така нататък – да изплуват сами.
Но още откъде новите имигранти могат да получат странично финансиране?
В оранжериите всичко е по-просто
Налице е учен с идея. В оранжерията той намира мениджър – обикновено кореняк израелец с опит в уреждане на инвестиции. Те образуват група, подготвят обосновка. С нея отиват да търсят пари от държавата.
С разпределение на ресурсите се занимавало (занимава се и днес, но в по-малки размери) ведомството на Главния учен в Министерството на промишлеността и търговията, а също и Банката за развитие на промишлеността, при която наскоро беше създадена инвестиционна компания за индустриално развитие.
Тези пари не са заем. Държавата участва в проекта или с дял (и тогава представител на Главния учен влиза в борда на директорите на дружеството), или получава 2-3% от продажбите, докато покрие разходите си. Тези средства се използват след това за финансиране на нови проекти. Ако проектът не е рентабилен – от участниците не може да се вземе нищо. Разпределените средства не се възстановяват – губят се.
Впоследствие, през 1993 г., е създадена фонд за рисков капитал „Yozma“ („Инициатива„), който натрупва публични средства и привлича инвестиции от частни инвеститори.
Две трети от проектите се оказвали губещи. Но успешните се оказали важен стимул за повтаряне опита вече на друго равнище.
Именно опитът с оранжериите, създадени всъщност за адаптиране и заетост на руските учени и изобретатели, предизвика вълна от частни фондове за рисков капитал и стартиращи фирми, т.е. фирми, създадени с оглед на специфично ноу-хау. Най-често целта на такава компания (с изключение, разбира се, реализацията на идеята), е да бъде продадена за големи пари на някой гигант или рисков фонд.
Цитрусите достатъчно дълго бяха основно перо в израелския износ. Сега са само един от елементите му.
Ето тук и намериха приложение зубрите и структурите, формирали се в закрития проект „Lavi„. Те имаха идеи и способност да ги оценяват, както и връзки в производството, отбраната, финансовите и държавни структури. Много от тях станаха мениджъри на стартиращи фирми.
Има маса примери за това как момчета, студенти или приятели от войниклъка продават свои разработки за стотици милиони долари. Между другото, най-успешните проекти са изпълнени, противно на общоприетото мнение, не от руски компютърни гении, а просто от армейски приятели – там и приятелството е по-силно, и захапката.
И сега тълпи рискови експерти ровичкат из Израел в търсене на обещаващи стартиращи фирми, изкупуват на корен, прекупуват едни от други. Израелските стартиращи мениджъри се опитват да пазят в тайна разработките, крият авторите на идеи и техните помощници, оборудват лаборатории и опитни производства далеч от традиционните хай-тек струпвания – в места затънтени и запустели, за да не привличат вниманието на своите конкуренти върху техните кокошки, снасящи им златни яйца.
Ето защо не може в Израел да има Силиконова долина – ще я запрат.
Днес Израел е световен шампион по брой на стартиращите фирми. В началото на 2000 г. на всеки 40 минути възникваше нова; сега те са, според някои оценки, повече от четири хиляди. На Ню Йоркската стокова борса за високи технологии NASDAQ Израел е на второ място след Съединените щати. По инвестиции в ноу-хау на 10 хиляди души Израел надминава САЩ 2.5 пъти, а Европа – 30 пъти.
** 7-милионен Израел инвестира в нови разработки $ 2 милиарда държавни средства годишно. Приблизително толкова, колкото Великобритания, където населението е 51 млн., и Германия, където живеят 82 милиони.
Как при подобни рискове (а инвестирането в идеи е най-рисково) държавата може да отидете на такива разходи? Отговорът в Израел знаят всички и го повтарят като мантра:
без това просто няма как да оцелеем.
Никакви други богатства в страната няма, освен хора и идеи.
Е, разбира се – и желанието да оцелее. Това е просто борба за оцеляване.
Автор: Владимир Бейдер, Йерусалим
Превод: Ник
Оригиналната статия на руски може да прочетете тук – линк
