Космическата отбрана на САЩ – настояще и бъдеще
Автор: инж. Павлик Петров, д.т.н. , ОР Кап. 2 ранг
Мечтата за изграждане на мощна космическа отбрана по програмата Стратегическа Отбранителна Инициатива, позната още като “Космически войни” (Star Wars), на един от бившите президенти на САЩ Роналд Рейган, бе на път да бъде осъществена от президента Буш (Джуниър) и неговата администрация. Една от първите международни стъпки на бившия президент бе да обяви договора за стратегическите въоръжения между САЩ и бившия СССР за остарял и изиграл ролята си, поради, което неговата администрация реши да анулира този договор едностранно, защото се явяваше пречка пред САЩ за разгръщане на инициативата за Космическа стратегическа отбрана. Подобна позиция разтревожи политическите кръгове както в Източна, така и в Западна Европа, които преследваха своите планове за обединяване след падането на Берлинската стена. Президентът Буш направи изявление, че ще убеди както съюзниците, така и Путин, президент на Русия по това време, в правотата на своята теза. Процесът на обединяване на Европа и стратегическата и зависимост от Русия по отношение на основните ресурси – газ и петрол, гарантиращи икономическото развитие и на двете заинтерисувани страни, даде приоритет на сътрудничеството пред противопоставянето. Това намали шансовете на Вашингтон да манипулира обединяваща се Европа и Русия. Картата на противопоставянето вече не бе „коз”. Трябваше да се намери нов двигател за контрол, чрез намирането на нов „враг” на „демократичния и прогресивен свят”. И такъв бе намерен (а според някои политолози – създаден). Новият враг бе „Международният тероризъм”, зад който стояха ислямските фундаменталисти. Поредният кръстоносен поход на Запада срещу Изтока бе обявен. Само, че чисто религиозната принадлежност, която бе основен стимул и двигател в Средновековна Европа за поредица от кръстоносни походи за освобождаване на „Божи гроб”, в настоящия 21 век бе добре подплатена политически, идеологически и финансово. Елементът на свободен избор за участие, по принцип липсваше. Събитията на 11 Септември 2001 г. в Ню Йорк бяха в основата на успешното „обработване” на общественото мнение и солидаризиране на обществото като цяло кой е новият враг на Америка и „цивилизования свят”.
И военната и политическа „машини” на САЩ се завъртяха на пълни обороти. Бе създадена новата структура Homeland Security, бяха „определени” страните, които бяха с най-висок коефициент на „терористична заплаха”, а именно Авганистан, Ирак, Северна Корея и Иран. Авганистан и Ирак бяха „смляни” на ход от добре изградената Американска военна машина, с помощта на Англия, която единствена осигури военна подкрепа на САЩ в самото начало на операциите. Когато войната се „позиционира” и ковчезите на американските войни полетяха обратно за САЩ, в добре промиваното съзнание на американците започнаха да проблясват въпроси, като например – дали само санкции не бяха достатъчни, за да контролираме района? Още повече не бе открито ОМП (оръжие за масово поразяване) в Ирак. Разделението на американците по отношение на подхода към обявената война на тероризма доведе и до политическо разединение по въпроса. Президентът Буш не изпълни мисията си до край – войната със Северна Корея и Иран не се състоя.
Дойде ерата на президента Обама. Като компенсация за не докрай изпълнената мисия на Буш, Обама осигури на Военно-промишления комплекс територията между Авганистан и Пакистан като полигон за присъствие и експериментиране.
Междувремено икономическата криза в САЩ доведе и до комплексно преразглеждане на приоритетите на отбраната, както в чисто военния сектор, така и в космическия сектор. Русия трябваше да бъде убедена в целесъобразността на разполагане на елементи за противоядрена отбрана в Централна и Източна Европа. За Руснаците обаче е пределно ясно, че такава система веднаж създадена и позиционирана може да бъде бързо препрограмирана от този, който държи контрола и насочена срещу всеки без изключение, стига да е в обхвата на действие на системата.
Какво в същност представлява проектът за Космическа стратегическа отбрана на САЩ, какви са понастоящем даденостите и какво се предвижда за в бъдеще.
Плановете са за разполагане в орбита около Земята на лазерни и други принципно нов тип оръжия, които могат да бъдат използвани срещу цели навсякъде по повърхността на планетата, или в пространството над нея, включително и срещу цели в космоса.
Ако САЩ разположи тези оръжия, не само ще наруши едно от най-спазваните табута през последните 50 години за неразполагане в космическото пространство на оръжия, но подобна стъпка задължително ще доведе до значителни промени на структурата на въоръжените им сили, както и правилата за водене на бойни действия.
Агресивният контрол на Космическото пространство, както военните специалисти го наричат, цели тотално превъзходство във всички точки на земната повърхност и пространството над тях. Функциите на подобна отбранителна система не се изчерпват само с отбранителни задачи. Затова законно възниква въпросът – как тя ще бъде възприета от другите световни сили и няма ли да предизвика противопоставяне, нова надпревара във въоръжаването и евентуални военни конфликти. Въпросите се задават и от самите официални лица, свързани с изграждането на тази система.
Създаването на подобна система има опоненти и критици в самите САЩ. Демократът от Виржиния Чарлз Роб е на мнение, че разполагането на оръжия в Космоса ще бъде “грешка с исторически мащаби”. Това ще натисне спусъка на надпревара на въоръжаването в Космоса. Той разглежда сценарии, при които други нации, следвайки примера на САЩ, или като контра мярака ще изведат свои спътници, носители на оръжия, принадлежащи към собствената им система за наблюдение и ответен удар.
Експертите на Пентагона, занимаващи се с “военни игри” – т. е хипотетични военни сценарии, разработвани на мощни компютърни системи, включващи програмно осигуряване на ниво изкуствен интелект, чрез които се симулират стотици и хиляди сценарии за моделиране на бойните действия, чиято основна цел е да предскажат всички възможни варианти на развитие и евентуалните последствия от всеки избран сценарий, предупреждават за сложността на ситуациите, които могат да възникнат. “Ако защитиш, собствения си спътник, ти може да предизвикаш война.”– казва Сам Гардинар, полковник от запаса на ВВС на САЩ, експерт по военните модели за прогнозиране воденето на бойни действия. “ Подобна система няма да реши проблема – тя ще го създаде”- добавя полковникът.
Има сценарии, при които Пентагонът няма алтернатива и ще бъде принуден да води бойни действия в Космоса. Някои военни аналитици смятат, че американски компании ще инвестират в космически проекти трилиони долари и американските военни среди ще бъдат натоварени да защитят инвестициите в Космоса, така както в 1700 г. бе създаден американският военен флот, за да защити търговския трафик по море. Тезата звучи така: “Нашите интереси и инвестиции в Космоса трябва да бъдат гарантирано защитени, за да бъде осигурена свободата ни на действие в Космическото пространство.” Тези думи са извадка от перспективния план на Космическото командване. В рапорта на разузнаването се казва, че атакуването на американските космически системи може да бъде предизвикателство, на което не могат да устоят страни, които не са в състояние да влязат в пряк конфликт със САЩ.
Известна е невероятната зависимост на Пентагона от космическите системи за наблюдение и комуникации по време на военни действия. Във войната със Сърбия, космическата навигационна система изигра основна роля за насочване на бомбандировачната авиация при лоши метеорологични условия. Шпионските спътници наблюдаваха всяко предвижване на сръбски подразделения и части. Спътниковите системи за прехващане на комуникациите подслушваха всички разговори на сръбското политическо и военно ръководство. Системата от сателити, предназначена да засича изтрелването на ракети, бе използвана за определяне на точките за реално поражение на падащите американски бомби и сравнителен анализ за евентуално отклонение от набелязаните цели, с последващо коригиране. Сърбите нямаха какво да противопоставят на американската космическа система за разузнаване и насочване.
Анализът на зависимостта на Пентагона от тази система, издигна като един от бъдещите главни приоритети, защитата на тази система. Този преоритет понастоящем е издигнат на по-високо ниво, отколкото по време на Студената война.
Въвеждането на автоматизирани летящи средства „дроиди” за поразяване на открити от космоса наземни цели, в това число и живи цели е нов експеримент, провеждан успешно по време на войната в Афганистан и Ирак. Следенето на обстановката и решението кой да живее и кой да умре се взема от военни специалисти, дежурящи в оперативни групи във военни фургони, дислоцирани в… Невада. След края на дежурството казината в Лас Вегас са на разположение за отпускане на нервите – ефективно, безопасно и лишено от особен стрес за личния състав решаване на проблемите.
Сблъсакът на интереси, както и искането на силови гаранции за тяхното гарантиране много често води до акцентуване върху близката перспектива и полза и пренебрегването на задълбочен анализ за евентуални последствия в по-далечен план. Разполагането на оръжия в Космоса може да доведе до ситуации, лесно излизащи извън контрол, като се има предвид, че космическото пространство понастоящем е достъпно за много нации и в момента в него кръжат хиляди спътници. Практически не е никак лесна задача да бъде определено кои от тях са действащи, кои – не, какви са функциите на действащите спътници, кои от тях имат мирно, кои военно предназначение и кои – смесено. Подобна система ще наруши климата в международните взаимоотношения, ще създаде атмосфера на несигурност, поради невъзможност да се определят реалните размери на евентуалната заплаха, което ще доведе до презапасяване в ответните мерки и нова надпревара във въоръжаването и ще постави отново цялото човечество като заложник на сценарии, чието контролиране не може да бъде гарантирано.
Натрупаните стратегически оръжия по време на студената война имаха потенциала да унищожат живота на планетата 37 пъти. Ситуацията беше на границата на изплъзване от контрол и залог в тази ситуация беше не само цялото човечество, но и животът на планетата Земя въобще, както и самата планета, която можеше да бъде трансформирана в нов метеоритен пояс, кръжащ около Слънцето, същият като метеоритният пояс, кръжащ между Марс и Юпитер (резултат от взривяването на хипотетичната планета Фаета). Именно безисходицата от създадената ситуация принуди САЩ и СССР да седнат на масата за преговори и драстично да съкратят своите стратегически въоръжения и носители.
Ситуацията се усложнява от факта, че след „пенсионирането” и на последната американска совалка през м. юли 2011, развитието на средства носители няма да е задължение на НАСА, а ще бъде предоставено на частния сектор. Това ще задълбочи конфликта на интереси, а историята ни учи, че ефективното спазване на международните закони от частния сектор е практически неконтролируемо.
Отново човечеството е на прага да бъде заложено като жертва пред нечии интереси, които се изразяват в билиони долари и които се крият зад привидно рационални помисли.
Както се казва, всички пътища към Ада са послани с благородни намерения.
Добре е всеки от нас да си зададе въпроса дали разполагането на съвремени оръжия в Космическото пространство не е най-прекия път за Човечеството към … каменната ера?!
