Във връзка с проекта за Закон за българите и българските общности извън Република България на Държавната агенция за българите в чужбина, който беше публикуван неотдавна, тук може да проследите всички материали, интервюта, коментари, свързани с тази тема и намерили място в сайта ни. Срокът за изпращане на становища във връзка с този проектозакон от страна на представители на българските общности в чужбина до ресорните български институции вече изтича (беше определен с дата 30 ноември). Но дебатът по това какъв трябва да бъде наистина Законът за българите в чужбина, така, че да е работещ и да оправдае въобще наименованието си, няма да спре на тази дата. Искрено се надяваме, че този път българските управляващи, депутати, висши чиновници и пр. няма да пренебрегнат гласа на хората, за които всъщност се прави или поне би трябвало да се прави този закон.
След ДАБЧ, Еврочикаго публикува първи текста на проектозакона – линк.
Председателят на ДАБЧ Росен Иванов представи на читателите ни новия проект за Закон за българите и българските общности зад граница – линк.
Макар и с известно закъснение законът предизвика отзвук сред българите в чужбина – линк1 и линк2
А отзвукът от проекта на новия закон породи съставянето на Отворено писмо, към което може всеки да се присъедини – линк. Очакваме и реакциите на държавите институции по него.
Други материали по същата тема:
Държавни чиновници търсят спасение, пишат закон за „мъртви души“
Обсъждане на Закона за българите в чужбина в предаване на БНР
Становище на временните Обществени съвети по проектозакона на ДАБЧ
Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина
Пресконференция и кръгла маса за българите зад граница
…
(Бел.ред.: Ще добавяме и актуализираме списъка по-нататък.)
*****
Още информация и за инициативата „Отворено писмо“
(за първи път публикувана тук -линк1 , но с далечна предистория – вж. линк2)
Омбудсманът предлага българите в чужбина да се включат в управлението на страната
Ги Каркасон, най-известният експерт по Конституционо право във Франция за равното право на глас
Как премина свиканата от омбудсмана „Кръглата маса“ (медиини отзиви) – линк1 , линк2, линк3, линк4, линк5, линк6 и БНР „Студио политика“
.
Ste nastojavame za vklu4vaneto ot grazdanskata kvota na predstaviteli v ,, ZIK ,, NA PREDSWTAVITELI NA EMIGRANTITE.
Марияна, ама ти още ли се разправяш с тоя Анонимко от ДАБЧ!!!
Нали ги боли, нали този сайт е една от причините да им хвръкне „проектът“ в кошчето 🙂 При това доколкото разбрах нито една друга институция не е казала добра дума за него.
А колкото до обръщението ти към него:
„Българската държава не плаща разбира се, освен всичко друго, на хора като мен, или на хората, които са създали и работят за този сайт, тя плаща на хора като вас, и то включително и от моите данъци. (Помислете ако искате все пак по това.)“
Не знам за него, но аз мисля да се замисля. Ще взема да се обърна по Закона за достъп на информацията до министър Дянков – той им е ресорен.
Нека направи една справка кой от ДАБЧ седи и по колко часа на ден на сайта Еврочикаго. Жалко, че така ще пострада и една моя позната, която като я разкрих така се уплаши, че си изтри и страницата във Фейсбук.
В края на краищата действително трябва да си оправдаят данъците дето им заделяте!
А дали са по-компетентни в тези закони – те трябва да са такива, но това е най-страшното, че използват своята компетентност само в своя полза, нищо че са поставени на местата им, за да мислят за българите зад граница. Според мен този проектозакон е престъпление да бъде така написан.
Ами аз въобще не ви ангажирам, вие сама се ангажирате. А темата за разбирането и неразбирането въобще не е свързана с обществено-политическите теми. Аз само си изказвам гледната точка и не мисля че има нещо укоримо в това. Фактът, че не съвпада с ващата не би следвало да е повод за каквито и да било „фатални“ изводи за разбиране или неразбиране.
Може да ви се виждам негативна,
може и неинтелигентна,
може и много да ви се иска да не правя разлика между проектозакон и закон… 🙂
може и да смятате, също така, че ако нещо не сте ме разбрал, това е добър повод за инсинуации,
но наистина не ми губете времето повече.
Това, което правя за този стайт, го правя, крадейки понякога от времето си.
Българската държава не плаща разбира се, освен всичко друго, на хора като мен, или на хората, които са създали и работят за този сайт, тя плаща на хора като вас, и то включително и от моите данъци. (Помислете ако искате все пак по това.)
Ако искате да докажете нещо на себе си, намерете си някой по-свободен от мен.
Мариана,
за съжаление форумите изобилстват с изключително негативни и не много интелигентни хора. Сипенето на обиди не е начин, по който да убедите аудиторията в правотата си.
А фактът, че не правите разлика между закон и проект на закон, както и последствията при упражняване на правото на избор по смисъла на изборното право личи в много от коментарите ви.
Драги ми анонимен,
Не знаех, че освен криещ се и непочтен, можете да сте и толкова глупав или, което е по-вероятно, елементарно манипулитивен.
Ако вие не можете да разберете (или се правите, че не можете), че никъде не е ставало въпрос за това да има две Народни събрания (по отношение на инициативата за участие в полическия живот на българите с двойно гражданство), това едва ли ви дава право да вменявате на кого и да било толкова голяма незапознатост, че да не прави разлика между проект за закон и приет вече закон.
Да, има и некомпетентни журналисти; както има и честни и компетентни чиновници, предполагам.
Има ли смисъл да казвам, че не приличате на подобен чиновник –
а на каквото и да ви приличам аз,
да си общувам с вас е, както все повече се убеждавам, само загуба на време.
Според мен изказвате мнение за теми, по които не сте компетентна, защото доколкото си спомням сте журналистка.
А и доколкото си спомням един проект на закон става закон, след като се приеме от Народното събрание.
А и едва ли е нужно да се избира паралелно Народно събрание за българските граждани в чужбина.
Редно е Народното събрание да си е едно и да се отнася към проблемите на българските граждани в и извън България по един и същи начин.
Инициативата българските граждани и с друго гражданство да участват в политическия живот, която се дискутираше на Кръглата маса при омбусмана на републиката, и в която много активни бяха Румяна Угърчинска, Божидар Чеков и други българи, живеещи в чужбина, е едно. А инициативата на временните Обществени съвети на българите в чужбина, във връзка с проектозакона на ДАБЧ – друго.
Тези временни Обществени съвети са се самоорганизирани от българи зад граница, защото българската държава не е изпълнила заложени в действащия и сега Закон за българите в чужбина (от 2001 г., ако не се лъжа) законови положения, във връзка с избирането на Обществени съвети. Част от българската емиграция, от наши сънародници, живеещи в различни страни и градове по света, се опитва не от вчера да привлече вниманието на ресорните българските институции във връзка с несъвършенствата или неизпълнението на законовата база по отношение на българите в чужбина. Тези наши сънародници искат най-вече представителите на българските общности в различни страни да бъдат ИЗБИРАНИ (по време на президентски или парламентарни избори да се прави паралелно и такъв избор – за Обществени съвети) от българските граждани в съответните страни, не от български чиновници или управленци. Те се опитват да влязат в по-близък, по-оперативен диалог, освен всичко друго, и с българските институции, и с медиите, и с гражданското общество, във връзка със съответната законова база, която ги касае пряко, и не само във връзка с нея.
Дали българските управленци и българската държавна администрация ще успее навреме да реагира по-искрено и професионално на техните опити, аз не знам. Съмнявам се, честно казано, въпреки че много бих искала да не съм права. Така или иначе обаче би трябвало най-накрая да се разбере, че при такива високи нива на емиграция и при такова изтичане от страната на хора, часто от които са наистина човешки капитал – българската държава, съответните й агенции, министерства, чиновници, управленци и пр., не бива да смятат, че са се справили кой знае колко добре. Тази държавна администрация и нейните представители не само, че не бива да се крият; не само, че не трябва да бягат от тези обективни предизвителства на времето; не само, че не бива да се изкушават да имитират добри намерения и професионални действия, вместо наистина да ги провеждат и правят във всяко едно отношение. Те трябва да се отворят и към качествените предложения, която част от българската емиграция се постара да им изпрати, въпреки че й бе даден срок от само две седмици, ако си спомняте това. Един нов Закон за българите в чужбина трябваше да бъде дискутиран, прецизиран и пр. доста повече.
Едва ли има смисъл да бъде приеман закон, който като проектозакон е изглеждал доста неубедително. Едва ли има смисъл да се приема нов закон в тази сфера, ако той ще се харесва най-вече на едни или други чиновници или управленци в България, но не ще се хареса и няма да работи достатъчно за българите по света.
Марияна, не е ваша работа къде работя, но едва ли някой ще предостави представителни функции на едни имагинерни образувания без каквато и да била регистрация. Мисля, че има объркване между правата на българските граждани по Изборния кодекс, в това число правото на бългаските граждани и с друго гражданство да участват в политическия живот и законодателната уредба на дейността сред обшностите зад граница. Едното с другото няма нищо общо. Амбициозноно наименование Обществени съвети едва ли ще компенсира липсата популярност сред значителна част сред българите в чужбина.
Анонимен, кога най-сетне ще вземете да си кажете името и длъжността?
И, ако разполате с информация във връзка със законопроекта на ДАБЧ, където и най-вероятно работите, защо не вземете да я споделите с нас, вместо пак, както обикновено, да пишете лични нападки.
Ще цитирам тук един свой коментар отпреди време.
„Всички коментари, подписани като „anonimen“, „Петър1″, „николай“, а сега и „любомир“, са изпратени от един и същи IP адрес: 130.204.202.19. Мейлът, с който регистрира коментари си „николай“ и „любомир“ е [email protected] […] Мейлът на „Петър1″ и „anonimen“ е [email protected]„
Сега IP адресът е друг, 130.204.34.147, а мейлът, [email protected] – познат…
ама Райна Манджукова да не би пак да се готви за председател на Агенцията, защото доколкото си спомням я изхвърлиха от тази длъжност по не най-добрия за нея начин
Току що от ОССЕ (Организацията за сугурност и Сътрудничество в Европа) обявиха, че България трябва да позволи на двойните си граждани да бъдат избирани. Както е навсякъде в Европа.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/08/1740486_osse_cik_e_neprozrachna_i_neefektivna_v_organiziraneto/?p=0#addcomment
И за да приключим дискусията за проекто-закона на ДАБЧ, вчера Райна Манджукова каза по ТВ СКАТ, че закона е заминал в кошчето. Формалната причина е, че Росен Иванов не се е консултарил предварително с Дянков. Истинската причина обаче са единодушните реакции и медийни изяви на българи в чужбина (в частност тези на Еврочикаго, срещу този срамен текст. Надяваме се, Росен Иванов да си направи налагащите се заключения.
дали ще мога да публикувам коментари