На българите в чужбина, които искат да се включат в политическото ръководството на страната, трябва да им се даде този шанс. Това каза омбудсманът Константин Пенчев в интервю за БТА.
Според него действащото законодателство поставя пред сънародниците ни в чужбина два казуса – могат ли да гласуват преференциално и могат ли българи с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и други държавни висши длъжности. Крайно време е, ако през 1991 г. сме имали някакъв страх от сънародниците ни в чужбина по едни или други причини, вече да преосмислим тази забрана, обясни Пенчев.
Сънародниците ни гласуват за партии, но не могат да гласуват за конкретни лица на парламентарните избори, защото такива са избирателните правила, отбеляза омбудсманът. Те дори не могат да упражнят правото си на преференциален вот, коментира Константин Пенчев.
Ако сънародниците ни, които са извън страната, имат желание да участват в управлението й, България като държава и ние като общество бихме ли искали да използваме техния капацитет, заяви той. И понеже непрестанно отправяме призив към тях да приложат наученото тук, не виждам нищо лошо, ако тези хора искат да се включат в политическото ръководството на страната, да им дадем този шанс, каза омбудсманът.
Националният омбудсман каза, че има за цел текстовете, касаещи необжалваеми глоби, да отпаднат. Иначе отваряме вратата на чиновниците за произвол, заяви Константин Пенчев. Той смята, че не трябва чрез по-високи такси да се допуска възможността да се ограничи съдебният контрол над цялата администрация.
Цялото интервю с омбудсмана
– Предстои дискусия за правата на българите в чужбина и възможността те да участват във властта. Струва ли Ви се по принцип, че правата на тези сънародници са по-ограничени?
– Ще се опитаме да разберем това на дискусията. Има различни модели по света. Например французите, които живеят зад граница, гласуват за свои представители в парламента. В други държави, а и в България, не е така. Сънародниците ни гласуват за партии, не могат да гласуват за конкретни лица на парламентарните избори, защото такива са избирателните правила. Те дори не могат да упражнят правото си на преференциален вот. Другият въпрос е за това дали българи с двойно гражданство да могат да се кандидатират за депутати и други държавни висши длъжности. Трябва да напомним, че такава забрана съществува в Конституцията от 1991 г., като този текст е писан при съвсем други, ако щете и политически, и обществени нагласи. В момента България е член на Европейския съюз, всеки българин е и европейски гражданин. Крайно време е, ако през 1991 г. сме имали някакъв страх от сънародниците ни в чужбина по едни или други причини, вече да преосмислим тази забрана. Въпросът е ако тези сънародници, които са извън страната, имат желание да участват в управлението й, България като държава и ние като общество бихме ли искали да използваме техния капацитет. И понеже непрестанно отправяме призив към тях да приложат наученото тук, не виждам нищо лошо, ако тези хора искат да се включат в политическото ръководството на страната, да им дадем този шанс. Избрахме този момент – след местните и президентските избори и много преди парламентарните, за да може да чуем гласа на всички не в предизборна обстановка и без политически настроения и борби. Всеки може да се включи с позицията си по въпроса дори по скайп. Този въпрос е поставян от сънародниците ни в чужбина пред не едно правителство и е крайно време да дадем шанс на тези хора да се чуе мнението им. Моята цел е първо да предизвикаме всички да изразят мнение в рамките на един обществен дебат. Вероятно след кръглата маса няма да се стигне веднага до конкретно решение.
– Най-общо казано Вие сте „за” българите в чужбина да могат да участват пряко във властта?
– Смятам, че е нормално всички, които живеят и в България, и в чужбина и могат да допринесат за разцвета на страната и развитието й, да имат шанс.
– Не рискувате ли да си навлечете противници, защото тази възможност би била предпоставка за промяна в редица закони?
– Влизам в ролята си на посредник, когато има спор. А този спор е значим за хората. Не става въпрос за корпоративни интереси. Омбудсманът е омбудсман на всички, които имат допир с администрацията. Аз съм омбудсман и на българите в чужбина, когато имат проблеми с българските власти. Затова казвам – дайте да говорим. Омбудсманът не може да задължава тези, които могат да променят закон. Те или ще го направят, или няма да го направят. По този въпрос не се говори вече 20 години и е крайно време да започнем да говорим.
– Има ли при Вас сигнали за нарушени избирателни права на българи в чужбина?
– Проблемът на тези избори беше с т. нар. забранителни списъци. Сигнали за сериозни нарушения в чужбина не съм получил. Имам 10-на жалби от хора в забранителните списъци, които не е трябвало да бъдат там. Сега изясняваме този Параграф 22 – как някой, който живее на даден адрес от години, изведнъж се появява на адрес в чужбина, където е живял преди 10 години. Не ми е ясно кой орган е сбъркал и какво е довело до тези грешки. За мен, ако има един български гражданин, неправомерно лишен от право да гласува, това вече е проблем.
– Има дела и в административните съдилища с искания за касиране на вота. Какво е Вашето мнение?
– Винаги е имало много дела и жалби срещу резултатите от местните избори. Тези твърдения, че това, което е на тези избори, не се е случвало друг път, не е вярно. Няма фрапиращи разлики в броя на делата.
– Наскоро писахте до ръководството на НЗОК препоръка, свързана с административното обслужване на гражданите. Имате ли отговор?
– Засега не. Обобщихме нередностите, за които сме получили жалби. Ставаше дума за
европейските здравноосигурителни карти, за формуляра за личен лекар. Доколкото разбрах тези проблеми ще бъдат отстранени. Не съм против Здравната каса и не е в моите компетенции да кажа дали трябва да има друга форма на здравно осигуряване. Чувам например, че ТЕЛК-овете ще бъдат прехвърлени към НОИ – т.е., който плаща и ще освидетелства, защото тези дейности са взаимосвързани. Но е в моите компетенции да настоявам за санкции, дори ако на един човек са му нарушени правата.
– Гражданите търсят ли често правата си?
Тенденцията за рязко увеличение броя на жалбите продължава. Тази година пак ще има своеобразен рекорд по брой на жалбите. Гражданите търсят справедливост. Дали знаят правата си – дори и най-добрият юрист, когато е лично засегнат, може неоснователно да твърди, че са му засегнати правата, дори и да не са.
– Струва ли Ви се, че заглъхна дебатът около невъзможността да бъде обжалвана глоба от 50 лева?
– Проблемът е принципен. Има необжалваеми глоби по много закони и това според мен е голям порок. Ако сме правова държава, всеки трябва да има право на защита. Нека да припомня, че мога да бъда санкциониран чрез десет наказателни постановления по 50 лв. и така да платя 500 лева. Те пак са необжалваеми. Става дума за това, че в една правова държава аз мога да бъда обвинен, че съм нарушил виновно дадена законова разпоредба, без да имам право да се защитя. Моята цел е всички текстове за необжалваеми глоби да отпаднат. Иначе отваряме вратата на чиновниците за произвол. Чувал съм от висши представители на държавни органи твърдения, че тяхната политика е да налагат масово необжалваеми глоби, за да санкционират нарушителите, без те да имат право да се защитят. Упрекват ме, че ще посегна на хазната. Нищо общо няма необжалваемостта със събираемостта.
– Ще влезете ли в дискусията за промяната на съдебните такси?
– Смисълът на таксите е в това да покрият размера на услугата – например за едно свидетелство за съдимост – хартия, тонер, работата на служителя да направи справката. При съдебните такси, когато има имуществен спор е 4 процента от интереса. Но, имам специално възражение по таксите за административните производства. Не може, когато става дума за наказателно постановление да плащам. Утре ще накараме подсъдимият да плащат такса за това, че е подсъдим. Разбира се, ако го осъдят, разноските по делото са за негова сметка. Когато някой обжалва наказателно постановление, не можем да му кажем да си плати държавна такса, за да обжалва. Това са основни човешки права. На практика излиза така, че за да обжалвам глоба от 50 лева, трябва да платя 50 лева такса. После кой ще ми върне тези пари, ако се окаже, че съм прав. Много внимателно трябва да се подходи към тези дела. Също когато гражданин обжалва акт на министър или наредба на Министерския съвет. Твърди се, че са нарушени права. Държавата с нейната администрация ми е нарушила правата и аз отивам пред съда да си ги търся. И пак тази държава ми казва да платя една сериозна такса, за да си защитя нарушените от нея права. Още малко остава и омбудсманът да започне да събира такси за всяка подадена до него жалба. Имаше аргументи, че при сериозни производства за обществени поръчки може да се помисли за промяна в таксите. Става дума за големи икономически интереси. Когато са нарушени човешки права със списъци за лекарства например, не можем да накараме човека да плаща повече от това, което плаща в момента. От тези 5, 10 или 25 лева съдебната система няма да си напълни бюджета. Постоянна практика на чиновниците е, когато гражданинът каже, че не е съгласен с тях, те да му отвръщат със: „Съди ни!”. На тях им е лесно, защото те не плащат държавни такси и хонорари на адвокати. Чиновникът, дори и да бъде осъдена администрацията, не плаща от джоба си. Не трябва чрез такси да се допуска възможността да се ограничи съдебният контрол над цялата администрация.
– Става дума за достъп до правосъдие.
– Това е важно за една държава. Достъпът до правосъдие е един от критериите за съда в Страсбург, когато произнася решенията си.
– Вече сте член на УС на Асоциацията на омбудсманите и медиаторите франкофони. Какво носи това за страната ни?
– Това е едно уважение за България, защото квотата на Европа в УС се състои от трима членове на съвета и единият от тях е българин. Не може всеки омбудсман да бъде приет в тази организация. Има комисия по приема, която се произнася на база на законодателството на съответната държава. Трябва да има оценка, че институцията на омбудсмана е наистина независима и има реална възможност да защитава правата на човека.
Източник: Dariknews.bg/ БТА
