До г-н Георги Първанов, Президент на Република България
До г-н Росен Плевнелиев, новоизбран Президент на Република България
Копие:
До г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание
До г-н Бойко Борисов, министър-председател
До г-н Симеон Дянков, вицепремиер и министър, отговарящ за работата с българите в чужбина
До г-н Николай Младенов, министър на Външните работи на Р.България
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към Вас във връзка с публикувания на страницата на Държавната агенция за българите в чужбина на 15.11.2011 г. проект за Закон за българите и българските общности извън Република България, който е внесен за съгласуване в държавните институции и обявен за обществено обсъждане.
За подобен закон се говори още в предишни правителства, а от началните месеци на управлението на кабинета, оглавяван от г-н Бойко Борисов, неизменно се подчертава приоритетното му значение за коренна промяна в държавната политика към българските общности по света. Изразяваме своята убеденост, че такъв закон е повече от необходим, но предложеният законопроект в голяма степен не отговаря на очакванията на българската диаспора, както и на българското общество като цяло. В продължение на две години не бе постигната яснота относно философията на закона. Усилията на редица обществени организации, на български медии в чужбина, интелектуалци и т.н., за ползотворен диалог при подготовката на проекта за закон останаха неудовлетворени.
Предлаганият текст на бъдещия закон буди сериозни резерви, които се забелязват от пръв поглед. Те могат да бъдат обобщени в няколко основни пункта:
В сегашния си вид проектозаконът третира много повече дейността на администрацията, най-вече на Държавната агенция за българите в чужбина, отколкото реалните проблеми на българските общности по света и законовите механизми за работата на държавата с тях. Поместването на текстове от устройствения правилник на една административна структура като ДАБЧ в закон, който би следвало да има дългосрочно действие, е най-малкото спорно. Практиката е доказала, че по-прецизно би било да се каже “оторизираният за целта държавен орган”. Същото се отнася и до текстовете, третиращи задължения на конкретен министър, който да осъществява политическото ръководство на тази дейност.
Проектозаконът изключва основното демократично право на българите, живеещи извън пределите на Република България, да избират представители в Национален съвет на българите в чужбина – съществуващ в действащия от 11.04.2000 г.закон, но нереализиран досега. В предлагания текст е игнориран натрупаният през последните години опит на самата емиграция (вкл. и на ОС на българите в чужбина), както и базираният на практиката в други страни от Европейския съюз (като Франция, Испания, Италия, Гърция и др.) модел на такъв съвет. ДАБЧ предлага „организационните структури“ на българите в чужбина да избират 15-членно Национално представителство на българите в чужбина (Национален съвет). Както и в сега действащият Закон, това не може да даде необходимата легитимност на Националния съвет, просто защото организациите на българите в чужбина не са изборни органи и не представляват легитимно бългаската диаспора. Да не говорим, че в регистрите на ДАБЧ са вписани много нефункциониращи асоциации, които ще получат съгласно проекта по един глас, че не са предвидени избирателни райони, нито пък е определен броя на мандатите в тях. Представителите на българите в чужбина следва да бъдат избирани от самите българи (това ще им даде нужната легитимност), при това в избирателни райони (така географски разпръснатата българска диаспора ще получи представители навсякъде по света).
Детайлният прочит на проектозакона поставя редица конкретни въпроси, които по наше мнение се нуждаят от обсъждане, анализ и прецизиране: за придобиване на българско гражданство, за броя и мандатността на членовете на бъдещия Национален съвет, и т.н. (вкл. и това, че в закона липсва цяла глава – гл.5).
Уважаеми дами и господа,
Изказаните до този момент мнения във връзка с посочения законопроект в преобладаващата си част изразяват неудовлетворение от предлагания текст и са подчертано критични (Вж. тук, както и кометарите под закона в Портал за обществени консултации при МС).
Затова се обръщаме към Вас с предложение приемането на този несъмнено важен закон да бъде отложено. Аргумент в тази посока е и скорошното встъпване в длъжност на новия президент. Както е известно именно президентът като личност и институция по дефиниция се явява обединител на нацията, независимо от това дали става дума за живеещите в страната или в чужбина българи и български граждани. А не е ли по-правилно именно президентската институция да подготви и внесе подобен проектозакон?
Уважаеми дами и господа,
Убедени сме, че едно разумно отлагане (до встъпване в длъжност на новите президент и вицепрезидент на Републиката) ще бъде само от полза за изработването на модерен и действащ Закон за българите и българските общности извън Република България – закон, необходим и за милионите българи извън страната.
Подписано и подкрепено от Обществени съвети на българите зад граница, медии, организации и др.
29.11.2011 г.
––––––––
* Ако и Вие подкрепяте отвореното писмо, моля оставете коментар тук под писмото, на страницата на Обществените съвети във Фейсбук (линк) или изпратете имейл до редакцията на Еврочикаго (линк). Още информация по закона и коментари – вж. тук.
Това писмо ще бъде предадено след изтичане на срока на обсъждане на проекта за закона.
В Народното събрание първи регистрираха Отвореното писмо – следва съобщението им:
„Уведомяваме Ви, че Вашето писмо до Председателя на Народното събрание е регистрирано в отдел „Информационно-административен център“ на НС с вх. № ПГ-115-00-7 от 21.12.2011 г.“
Съобщение от Дирекция „Информация и комуникация” МВнР
Писмото Ви е заведено в деловодството на МВнР с № 25-00-283.
В Президенството отвореното писмо е заведено под № 92-00-451 ot 22.12.2011 г. (Славчева)
Подкрепям отвореното писмо!
Случаят с този законопроект не е изолирано явление. По същия начин стои въпросът с „обсъждането“ на проекта за Национална стратегия за развитие на културата до 2020 г., със закона за доброволците…
http://kanal3.bg/?p=35815 и, съответно, http://www.focus-news.net/?id=n1598733
Реакция и на Кръг „Будител“ – http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=4776 /казаното от Пламен Крайски, от 23 мин. нататък/
Дали това са изолирани случаи, които нямат връзка помежду си, или съзнателна линия на игнориране на гражданското общество? Не бих искал да е второто.
Подкрепям отвореното писмо.Законите са рагледани от компетентни хора и хора с опит доц.Пламен Павлов и г-жа Райна Райна Манджукова и те не са дали своето одобрение,което означава,че има нередности и те не са малки и незабележими.Аз лично не съм чела този закон/и,но примера,които даде г-жа Райна Манджукова в едно интервю ме накара да подкрепя отвореното писмо,а и не само абсурдно е да се изготвят закони за българите в чужбина и да не се предостави за обсъждане с тях.
Podkrepiam Otvorenoto pismo.
Gospoda upravnici, vslushite se v nashia glas, ne priemaite, molia vi nabyrzo skalypeni zakoni i textove, koito ne sa izdyrgani i na praktika niamat nikakyv smisyl.
Vslushaite se, molia vi v glasa na milionite bulgari koito otdavna chakat neshto da se sluchi v tazi strana na chudesata!
Да, но президентът може да ангажира депутати от всички групи да внесат такъв проектозакон – българите в чужбина не са нито на Герб, нито на СДС, БСП, ДСБ и т.н. (още по-малко пък на ДАБЧ:), затова е най-нормално такъв закон да бъде приет с консенсус. Независимо от формулировката, ангажирането на президентската институция с този закон е необходимо.
Подкрепям писмото с една малка забележка: президентът няма право на законодателна инициатива, т.е. той НЕ МОЖЕ да внесе законопроект за разглеждане в Народното събрание.
Подкрепям отвореното писмо!
Подкрепям откритото писмо.
Бойко първи изяви желания за други отношения към дисапората на срещата в Чикаго. И сега нека му напоманим за това и нека не налага закони които няма да одобрим.
Нека се съобрази с нешето мнение и условия!
Podkrepjam otkritoto pismo! Wreme e NAISTINA da se obarne wnimanie na BALGARITE, giweesti w cugbina, ciito cislo umishleno se premalcawa i koito stawat wse powece!
S uwagenie.
Nie grupa bulgari, ziveesti i rabotesti v London podkrepiame otvorenoto pismo
Като българка вужбина се чудя,защо ми е този закон и защо трябва да има българи в чужбина и българи в България,за да ми командироват партиини активисти от България на заплата от чужбина.Категорично не подкрепям такав закон,незнам дали примерно има закон за англичаните в чужбина,сигурно не,защото държавата им надава вой за тях независимо от това в коя точка на света се намират.
Уважаема Керана, вие подкрепяте писмото, а аз вашите предложения, още повече, че в новия проектозакон ДАБЧ са си разписали (доколкото видях, четейки по диагонал) да получават част от държавните такси за себе си! Днес Райна М и Пламен П са имали, предполагам интересна пресконференция (линк), ако ми остане време и от София-прес ми изпратят файла ще кача запис от нея.
П.П. Изпратиха ми я – линк (отначало на записа има известно разместване на столове, но след 2-3 мин. започва).
Подкрепям отвореното писмо, в него има много рационални моменти. Учудва ме, че Пламен Павлов, (председател по време на изработването на сега действащия закон), и Райна Манджукова,(близо година председател на ДАБЧ, когато се работеше предложения проектозакон), са едни от най-яростните отрицатели. Защо не го направиха както трябва, когато имаха властта, а си затваряха очите или просто не им достигнаха силите? Или имаше и други причини? Сега не протестират ли срещу това, което самите те са създали?
Според мнението на много българи в чужбина и в България, не е редно ДАБЧ да се занимава с издаване на удостоверения за български произход. Тази практика се въведе през 1998-1999 г.(по времето на Пламен Павлов)и създаде много възможности за корупция в агенцията. Част от корумпираните бяха арестувани, други хитро се измъкнаха. При замисъла за създаване на агенцията подобна дейност изобщо не съществуваше, защото не е свързана с основната й функция: да създава и засилва националното самосъзнание на българите в чужбина. Не изключвам възможността за развитие, но развитие рационално и полезно. А издаването на удостоверенията компрометира същинската дейност на агенцията. Вслушайте се в думите на многобройните кандидати за българско гражданство какво говорят за агенцията. Но не раболепните им метани пред началниците, а какво говорят помежду си.Страшно е! Най-добре е ДАБЧ да прекрати издаването на въпросните удостоверения и тази дейност да премине изцяло към Министерство на правосъдието или МВР, където имат инструментариум за компетентна преценка. Защо беше нужно да прехвърлят специалисти от МВР и ДАНС в ДАБЧ? Да си стоят там и да си поемат тая дейност.
Подкрепям отвореното писмо!
„Проектозаконът изключва основното демократично право на българите, живеещи извън пределите на Република България, да избират представители в Национален съвет на българите в чужбина – съществуващ в действащия от 11.04.2000 г.закон, но нереализиран досега.“
Българите в чужбина трябва да се представляват от хора, избрани от обществените съвети, а не от такива, избрани по тъмните коридори на властта в България….
Подкрепям отвореното писмо ! Закона трябва да е за българите в чужбина, а не да обслужва една куха структура с изтърбушен бюджет каквато е ДАБЧ. Предполагам до утре и УС на Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество АРГО ще излезе с позиция в подкрепа!
Успех! Дано ни чуят!
Макар и бидейки български гражданин, живеещ в пределите на страната, изразявам също ПОДКРЕПАТА си за това Отворено писмо. България може би не е в абсолютно всички българи, емигрирали някъде по света, но има толкова много хора,в които тя Е, както и достатъчно много, които биха се върнали, стига да не рискуваха прекалено много. Биха се върнали се не, едни или други български емигранти – българската диаспора по света е твърде голям, твърде значим човешки капитал и просто не бива да си позволяваме риска да го изгубим.
В предлагания текст е игнориран натрупаният през последните години опит на самата емиграция (вкл. и на ОС на българите в чужбина), както и базираният на практиката в други страни от Европейския съюз (като Франция, Испания, Италия, Гърция и др.) модел на такъв съвет. ДАБЧ предлага „организационните структури“ на българите в чужбина да избират 15-членно Национално представителство на българите в чужбина (Национален съвет). Както и в сега действащият Закон, това не може да даде необходимата легитимност на Националния съвет, просто защото организациите на българите в чужбина не са изборни органи и не представяват легитимно бългаската диаспора. Да не говорим, че в регистрите на ДАБЧ са вписани много нефункциониращи асоциации, които ще получат съгласно проекта по един глас, че не са предвидени избирателни райони, нито пък е определен броя на мандатите в тях. Представителите на българите в чужбина следва да бъдат избирани от самите българи (това ще им даде нужната легитимност), при това в избирателни райони (така географски разпръснатата българска диаспора ще получи представители навсякъде по света).
Предлагам промяна на текста след „(вкл. и това, че в закона липсва цяла глава – гл.5“):
„Уважаеми дами и господа,
Убедени сме, че прибързаното изработване и внасяне за обсъждане в Народното събрание на изготвения от ДАБЧ проектозакон за българите и българските общности извън Република България силно ще навреди, вместо да подобри, връзките и взаимодействието на Отечеството с неговите синове и дъщери в чужбина.
Затова се обръщаме към Вас с предложение изработването на проекта за този изключително важен закон да бъде възложено на друга – по-авторитетна – институция. Аргумент в тази посока е и скорошното встъпване в длъжност на новия президент.
Както е известно, именно президентът като личност и институция по дефиниция се явява обединител на нацията – независимо дали става дума за живеещите в страната или в чужбина българи и български граждани.
В този смисъл наложително е именно президентската институция да подготви и внесе подобен проектозакон. Така ще се избегнат вопиющите опити за прокарване на корпоративни интереси, какъвто е случаят с проектозакона, изготвен от ДАБЧ.“
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ – България, ПОДКРЕПЯ Откритото писмо.