Джеймс Пардю, Sofia echo
Последните президентски и местни избори бяха крачка назад за демокрацията в България. Провеждането на изборната кампания в тази страна членка на НАТО и ЕС, показа тревожен упадък на свободата и независимостта на печатните и електронни медии и политическо сплашване до нива, невиждани от десетилетия.
Партия ГЕРБ на министър -председателя Бойко Борисов спечели президентството и повечето кметски места във важните градове и села в страната, включително столицата София. Резултатът консолидира политическата власт в България още повече. Партията на Борисов вече доминираше българския парламент и правителството.
Българските печатни и електронни медии имаха своята сенчеста страна след края на комунизма, но ситуацията днес извежда корупцията и политическото влияние в медиите до нива, които отнемат всякакво доверие в обективността или независимостта на основните им материали.
„Плащането за отразяване“ е бизнес моделът за повечето основни медии в България по време на избори. Редакционната политика на много от националните ежедневници днес е да се заплаща за медийно отразяване по време на политическата кампания – не за реклама, а за новини и анализи. Ако някой предизборен щаб желае да има благоприятни новинарски публикации, авторски коментари или положителни статии за своите кандидати или желае медията да критикува опонента, това зависи само от заплащането. Кандидати, които не желаят да плащат или не могат да плащат за отразяване в медиите, просто получават съвсем слабо или никакво отразяване.
Еднакво виновна е и телевизията. Кандидатите могат да си закупят обикновена политическа реклама. Въпреки това, обикновено е много по-продуктивно да се купят новини, интервюта или платени излъчвания, отколкото обективни репортажи. По правило тези, които плащат на телевизиите, получават положително отразяване на пресконференции и други новинарски програми.
Докато вестниците в САЩ и в други страни се закриват или се консолидират, броят на вестниците в Българя остава постоянен. Това, което се променя, е собствеността. Основни западни медийни инвеститори се оттеглят от българския пазар и собствеността преминава в български инвеститори, малко заинтересовани за журналистическата етика. Вместо това медиите са се превърнали в средство за подмазване на правителството, за да печелят изгодни договори или финансиране от медийните бюджети на министерствата.
Преобладаващата практика на българските медии днес е те да бъдат използвани за бизнес и политическо влияние, а не за да се предоставя обективно отразяване на политически събития или критичен поглед, който да държи властта отговорна пред хората. Както сподели с мен бивш висш представител на властта, консолидацията на медиите в България е „мръсна симбиоза“ между медия, бизнес интереси и управлението на контрола на публичната информация.
Експанзията на таблоидите в България е друго скорошно явление. Но вместо папарашки снимки на личности от развлекателния бранш и слухове за знаменитости, тези издания публикуват постоянни, непотвърдени скандали и мръсни персонални атаки срещу кандидати и политически фигури. И отново парите и влиянието определят кой ще бъде мишена на скандалите.
Политическото сплашване и страх са също във възход в България. В този район твърдите политически сигнали не са едва доловими. Назначаването на министъра на вътрешните работи да води политическата кампания на управляващата партия ГЕРБ в България е по някакъв начин равносилно на това, американският президент Обама да назначи директорите на ЦРУ и ФБР да ръководят неговата кампания по преизбирането му. В частни разговори българите в страната говорят за политическо сплашване и за страха да се изкажеш опозиционно за сегашното управление.
Неотдавна българите гласуваха за поредния лидер, който да избави страната от корупцията, неадекватното правосъдие и проникващото влияние на организираната престъпност, което спъва развитието на страната. Правителството на Борисов дойде на власт с такива обещания. Досега правителството се справи добре с натрупването на власт. Кога и дали управляващата партия ще изпълни своите ангажименти към българите, не е ясно.
За по-нататъшното развитие на демокрацията в България е нужна сериозна доза светлина – политическа прозрачност.
Настрани от медийната етика, българите поне трябва да бъдат уведомявани за купени публикации и във всеки случай, в който се пуска материал, в който се засяга политиката, да се посочва ясно кой плаща.
Изобличаването на политическото сплашване ще изисква сериозен мониторинг от страна на международните организации заедно с подобряване на местното законодателство.
Множество компетентни, честни журналисти живеят и работят в България, но те са обезсърчени и са в капана на система, която е корумпирана от големи пари и политическо сплашване. Когато свободната и обективна преса се колебае и политическото сплашване става норма в система, заразена от сериозна организирана престъпност и корупция и липсата на адекватно правораздаване, демокрацията е губещата.
