Какво стана на първия демократичен митинг и след това
Преди 22 години на този ден беше организиран първият митинг на зараждащата се опозиция.
Някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира.
На площада пред храма “Св. Александър Невски” се събраха над 150 000 души – най-многобройният митинг в историята на българската демокрация, като се изключи митингът на СДС на “Орлов мост” през 1991 г.
Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям.
Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БСП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, известен по-късно като националист и застанал против СДС. Когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, тълпата се развълнува, започнаха откъслечни подсвирквания и възгласи на недоволство. Всички говореха на “другарю”.
Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена нещо за комунистите и “кожите по стените”, с което предизвика възгласи на недоволство в тълпата и подканяне от страна на организаторите да свършва по-бързо.
Блага Димитрова каза от трибуната, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите” и спечели възторжени овации.
Хората се радваха, че е свален един омразен диктатор като Живков, но още не се обявяваха против новата политика на БКП. На митинга обаче се чуха възгласи за нови избори “веднага” и един от ораторите – Александър Каракачанов основателно отговори, че трябва организация и време за това.
Само месец по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. По-малко от месец след първия митинг има втори, на който се издигат лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.
Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Блага Димитрова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.
Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни и те не приемат по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Така се роди острото противопоставяне между сини и червени.
Един от най- добрите оратори на СДС по това време беше Петър Берон. Изказванията му по БНР предизвикваха бурни реакции. След едно негово изявление се обади недоволен слушател с репликата: “Защо пускате такива, дето са против?!”.
Подобни нагласи преобладават и до днес у голяма част у българите, нещо обичайно за страни с дългогодишен едноличен режим.
На 14 декември 1989 г. поради недомислие и мудност БКП предизвиква бурно недоволство, след като на заседание на Народното събрание не отмени чл. 1 от конституцията – за ръководната роля на БКП. Тази стъпка е продиктувана от процедурни причини – предложение за промяна на конституцията трябва да се внесе месец преди заседанието, а не е имало време това да бъде направено. Юристи твърдят, че е било възможно Петър Младенов, който на 17 декември е избран от парламента за председател на Държавния съвет (държавен глава), да суспендира този член от конституцията. Но, така или иначе, членът беше отменен по-късно по законовата процедура. Лидерите на опозицията бяха подчертали значението на този чл. 1 и пред парламента чакаше огромна тълпа, която се разгневи, че членът не е отменен. Тогава Петър Младенов излезе да говори пред тях, но от викове почти никой не го чу. След речта си, на влизане обратно в парламента, той е записан от камерата на Евгени Михайлов да казва “По-добре танковете да дойдат”. Записът излиза наяве чак пролетта на следващата година и предизвиква нови вълнения, палатков лагер пред президентството и накрая (през юли) оставка на Петър Младенов като държавен глава. През август 1990 г. новоизбраният парламент избира Желю Желев за президент.
През януари ще започнат заседанията на Кръглата маса, по подобие на преговорите в Полша. Опозицията застава от едната страна, БСП и представители на организации, които я подкрепят, и нейни бъдещи коалиционни партньори – от другата. Целта е още преди изборите работещият парламент да промени конституцията и партийната система. Една от най-големите разправии на Кръглата маса е как да се нарича президентът. Опозицията настоява той да се нарича “председател на Републиката”, за да омаловажи значението на Петър Младенов, който малко след това през април е избран за държавен глава от парламента. Така се ражда формулировката “председател (президент)”. Демонтажът на еднопартийната система започва и завършва успешно. Но поради агресивност и неопитност опозицията губи първите свободни избори през юни 1990 г.
Острото противопоставяне на сини и червени и създалият се двупартиен модел правят прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато обременената икономика на социализма фалира и страната губи пазарите за неконкурентните си стоки и производства в страните от СИВ.
Следват няколко провала на сини и червени правителства. Двупартийният модел е разбит през 2001 г. с появяването на Симеон и неговата партия НДСВ, която печели с мнозинство изборите, но прави кабинет в коалиция с ДПС.
До момента нито едно правителство не е получило одобрението на преобладаващата част от българите, което им създава славата на един от най-недоволните и неспособни на разбирателство и прагматизъм народи.
Иван Бакалов,
e-vestnik.bg
