Винаги, когато се заговори за някакъв нов обществен проект, рано или късно някой се сеща да припомни приказката за стария и новия бардак. А ако проектът е политически, тогава тази аналогия започва да изглежда на всички още по-остроумна и още по-уместно използвана. За съжаление, освен че е вълнуваща с употребата на думата „курва”, сентенцията не отразява истината. Какво му е на новия „бардак” Рейнбоу със старата „курва” от Пърпъл – Ричи Блекмор? Напротив, в повечето случаи за нови начинания се търсят хора, които вече са правили това, което трябва да се прави. При определянето на това дали един човек става за дадена работа, трябва да се гледат качествата, която тя изисква и дали той е показал, че ги има, че ги е развил или че е способен да ги развие оттук нататък. Когато викате водопроводчик, не се интересувате дали в младостта си е поправял мивката на съседа ви, когото мразите. Разбира се, при „лидерите” е по-различно, защото тяхната работа не е да създават структури, нито да пишат партийни документи, нито дори да изработват политики. Тяхната работа е хората да ги харесват и да гласуват за тях. И в този смисъл, както работата на хамалина изисква як гръб, така работата на „лидера” изисква неопетнена биография. По възможност. Не че не са ставали „лидери” и хора, пред чиито биографии биха се изчервили от завист дори закоравели писатели на криминална литература.
Публичните проекти се очаква да бъдат правени от публични личности. За да стане една личност публична, тя трябва да мине през медиите. Теоретичните начини за това са два: да върши интересни и значими дела, които медиите лесно могат да превърнат в новини или друго някакво журналистическо съдържание, или пък за нея да се погрижат съответните професионалисти, които да свържат имиджа й с интересни и значими събития, които медиите да превърнат в журналистическо съдържание. Това са двата теоретични начина. Практическият е само един. Ако искаш да произведеш една публична личност, популярна дотолкова, че да стане знаме на нов политически проект, трябва да преговаряш директно със собствениците на медиите и да купиш от тях не конкретни площи и минути, а цялостното им и дългосрочно благоволение. Разбира се, преговорите със собствениците на медиите могат да минат по-лесно или по-трудно според качествата на личността, връзките и договорките й с други, вече утвърдени публични личности, делата й и потенциала (творчески и финансов) на професионалистите, които работят за нейния имидж, но в общи линии, макар и опростена, схемата е тази. Има ли някой, който да си мисли, че Бойко Борисов е самороден народен любимец и медиите само регистрират този факт? Медийният проект „Бойко Борисов”, докато стигне до спечелване на парламентарно мнозинство, беше упорито разработван и още по-упорито финансиран в продължение на 7 години. И то от неслучайни професионалисти. Та, публичните личности, от които се нуждаят новите публични проекти, са деликатна и скъпа инвестиция.
Ето защо в обществения живот скоро няма да влязат качествено нови хора. Нови – да, но не и качествено нови, защото те могат да влязат само под формата на проекти, финансирани от старите инвеститори. Освен ако не стане някакво чудо. Освен ако не се заявят със спечелена вече по някакъв друг приказен начин електорална подкрепа, който да инвестират в публичност. Затова, когато си чешем езиците за нови политически проекти, гледаме да говорим повече какви трябва да бъдат те, а не кой конкретно ще ги осъществи, за да не навлезем в накратко изложената по-горе материя. И така стигаме до питането, къде риторично, къде не, дали могат да се намерят петима души, за които да не се скараме на петата минута, да не започнем да ги наричаме ченгета, доносници, мошеници, мафиоти или, в най-добрия случай, стари курви в нов бардак. Въпросът зададе честният кръчмар (дано не ми се обиди, че го наричам така) Жоро Иванов и, признавам, би ми било много интересно да науча отговора: ще успее ли някой да направим списък от имената на петима души, за които да не се скараме до 5 минути. Мисля, че това би било интересно за всички. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Иван Стамболов,
Sulla.bg
