Конституционният съд обяви за противоконституционни текстове от Закона за дипломатическата служба, с които не се позволява на сътрудниците на Държавна сигурност да се назначават за посланици или да заемат ръководни постове в МВнР.
Това съобщиха от КС. Съдът беше сезиран от БСП и ДПС, след като президентът Георги Първанов наложи вето на закона, но то не мина през парламента.
В мотивите на магистратите е записано, че „негативната общественополитическа и ценностна оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да се смесва с въпроса за конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество. Подобни негативни оценки за миналото не могат да бъдат основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г.“, предаде БТА.
Според КС принадлежността към ДС не може да бъде основание за ограничаване на конституционни права, и в частност – за забрана за заемане на определена длъжност. „С оспорените лустрационни текстове по недопустим начин се въвежда колективна отговорност, без да се преценява конкретната дейност на отделните лица. Независимо от факта, че в общественото съзнание се е установило отрицателно отношение към органите на ДС и нейните сътрудници, конституционно недопустимо е законодателно да се създава презумпция за колективна укоримост, без установяване на дейността на всяко отделно лице“, пише още в решението.
Магистратите са отменили и текста, според който министърът определя външната политика на страната. Мотивът е, че тя се определя от цялото правителство и президента, и тези правомощия на държавния глава и кабинета са записани в конституцията.
Трима от съдиите обаче са подписали с особено мнение – това са Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков. Според тях атакуваните текстове от закона не са дискриминационни, тъй като не предвиждат ограничения на права, въз основа на някой конституционен текст.
Съдът оставя без уважение искането за обявяване на целия Закон за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба за противоконституционен.
Миналата година Комисията по досиетата обяви данни, от които стана ясно, че близо половината от действащите посланици и консули са били сътрудници на бившите тайни служби. Кабинетът веднага заяви намерение те да бъдат върнати в страната, въпреки че по закон посланиците – в случая общо 35, трябва да бъдат отзовани от държавния глава. Първанов категорично обяви, че има забележки само към един от въпросните диломати и отказа да подпише укази за освобождаването, определяйки промените като лустрационни.
Въпреки това, част от посланиците бяха върнати в София с формулировката за безсрочни командировки в София, а външният министър Николай Младенов обяви, че до края на годината това трябва да се случи с всички.
От Външно министерство обявиха, че когато се запознаят с решението на съда, тогава ще го коментират, съобщи Mediapool. От ведомството обаче увериха, че то няма да се отрази на заявената воля да не бъдат изпращани агенти на ДС за посланици.
Новоизбраният президент Росен Плевнелиев пък вече обяви, че първият указ, който ще издаде, е за отзоваването на въпросните дипломати.
Неотдавна стана ясно, че четирима посланици с досиета съдят министерството заради принудителното им връщане в София.
Източник: Dnes.dir.bg
А какво друго да очакваме?!
Председател на т.нар. „Конституционен“ „съд“ е проф. Евгений Петров Танчев – син на втория човек в соцноменклатурата (за родените по-късно: Петър Танчев беше несменяемият председател на прокомунистическия БЗНС) и партиен секретар на Юридическия факултет на Софийския университет.
Не по-малко от една трета до една втора от членовете на въпросния „съд“ са „бивши“ партийни секретари на БКП.
Не по-малко от една трета до една втора от членовете на въпросния „съд“ са „бивши“ партийни секретари на БКП.
Въпросният „съд“ е толкова легитимен, колкото е легитимна и т.нар. „Конституция“ от 1991 г.
В тази връзка прочетете откъс от книгата на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ, стр.380-382:
„§ 8. Маскарадът „Конституция 1991 год.”
През цялата дейност на Парламента депутатите инстинктивно показваха най-голема дезинтересираност и досада при обсъждането на текстовете на „Конституцията” – всеко техно обсъждане се извършваше в почти празна заседателна зала, почти без каквито и да са дискусии, без да става дума за законен кворум на заседанията, и без да прави впечатление на когото и да е, че при всеко гласуване (не чрез вдигане на ръка, а чрез специални компютърни карти, поставяни в специални електронни устройства) всеки намиращ се в залата депутат, подобно на „тъкач-стахановец”, гласуваше едновременно най-малко с пет-шест карти. Веднъж-два пъти телевизията излъчи неколко кадри за тази авангардна парламентарна практина, но тя не направи особено впечатление нито на великите народни представители, нито на „обществеността”; в същото време „обществеността” се впечатляваше само от онова, за което медиите й казваха, че трябва да се впечатлява или да протестира.
Член 143, ал.4 от „Конституцията на Народна Република България” постановява, че поправките в нея влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник”. Съгласно стария текст на тази „Конституция” обнародването на актовете на Парламента става с указ на Държавния съвет, а според новите й текстове – с указ на Президента.
Друг легитимен ред за обнародване на актовете на Парламента няма.
А това означава, че за да влезе в законна сила и за да е легитимна, приетата от Парламента Конституция трябва да бъде обнародвана именно чрез Указ на Президента, и че всякакъв друг начин ще повлече правната последица, наречена „нелегитимност” на новия и оставяне в законна сила на стария, дотогава действуващ, правен акт.
Само че т. нар. „Конституция на Република България” не е обнародвана съгласно регламентацията на законодателството.
Нейният текст наистина, все пак, „се е появил” на страниците на предвидения за целта „Държавен вестник”, но не като „обнародване”, а като „публикация”.
Което е станало в бр.56 от 13 юли 1991 г. на „Държавен вестник”, но не по силата на Указ на Президента Желю Желев, а с „Разпореждане на Председателя на Великото Народно събрание” Николай Тодоров, който въобще не е имал необходимите за това законови пълномощия. Строго погледнато, Директорът на „Държавен вестник” не е имал право да изпълни разпореждането на Председателя на Великото Народно събрание за обнародване в официалния раздел на вестника на текста на т. нар. „Конституция”; той, разбира се, все пак е бил могъл да обнародва този текст, но по реда на обявите, публикувани (обнародвани) в неофициалния раздел на вестника.
Анализът на нормативните актове разкрива, че не само Председателят на Парламента, но и самият Парламент немат право да издават „Разпореждане”, тъй като „разпореждането” всъщност е „Указ”, а издаването на такъв правен нормативен акт е в сферата на правомощията единствено на Президента.
Наистина, в текста на „Новата Конституция” е включен т. нар. „Параграф 9”, съдържащ „Преходни и заключителни разпоредби”, съгласно изричния текст на които задължение именно на Председателая на Парламента е да обнародва „Конституцията”.
Само че за да влезе в законна сила, този текст трябва да премине по легитимната законова процедура, т. е. да е обнародван (естествено заедно със самия текст на Конституцията!) с Указ на Президента.
Само след такова именно обнародване този „Параграф 9” (ситуация, превъзходно описана от Джоузеф Хелър в неговия знаменит бестселър „Параграф 22”) може да влезе в сила и да даде легитимно основание на Председателя на Парламента да обнародва Конституцията.
Правната последица на тази „Хелърова ситуация” е, че т. нар. „Конституция на Република България” всъщност е само едно нямащо никаква правна сила литературно съчинение – а всеки, който се позовава на нейните текстове, може да се позове със същия правен ефект и на текстове от Корана, романа на Достоевски “Бесове” или телефонния указател на Угърчин или на което и да е друго населено место.
Впрочем, както вече многократно сме обръщали внимание на това, трагедията на българската народностна (а не национална!) съдба винаги е произтичала от проявлението на вечните поведенчески импулси, обуславящи попадането именно в такива ситуации, и генетично кодираната неспособност за излизане от тях.“
(Любознателният читател ще научи детайлите на това „оперативно мероприятие“, запознавайки се и с §6. Маскарадът ЦИК и §7. Маскарадът „Велико Народно събрание“).
Курназлъкът на Корнезов е възможен, защото ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и техното парламентарно войнство си правят (защо ли?!) оглушки за нелегитимността на въпросната „партия“ – БСП.
( В тази връзка вижте http://iankov.blogspot.com/2011/11/93.html )
„Депутатът от БСП и бивш конституционен съдия Любен Корнезов заяви в петък, че ако новият президент Росен Плевнелиев подпише укази за отзоваване на посланици заради това, че са работили за бившите служби, те ще бъдат отменени от Конституционния съд (КС).
„Решението на КС не може да бъде тъпкано с ботуши или по джапанки, било то от бъдещ президент или някакво министърче на външните работи. Ако не знае Плевнелиев, има член 103 от българската Конституция, който гласи: „Президент, който наруши Конституцията, трябва да бъде предсрочно освободен“, така че нека Плевнелиев да не започва своето президентство с нарушаването на основния закон“, коментира Корнезов.
Преди ден КС отмени промените в Закона за дипломатическата служба, според които агентите на бившите комунистически служби нямат право да заемат определени висши постове в системата на Министерството на външните работи, включително и да бъдат назначавани за посланици. Външният министър Николай Младенов обаче потвърди волята на правителството да не изпраща агенти на ДС за посланици, а Плевнелиев за пореден път заяви, че едно от първите неща, които ще направи като президент, е да подпише указите за отзоваване на посланиците с агентурно минало.“
Из http://www.mediapool.bg/бсп-указите-за-отзоваване-на-дс-посланиците-също-ще-бъдат-отменени-от-съда-news186719.html