Днес 14 ноември са Коледните заговезни, а от утре започват и Коледните пости, които траят до Рождество Христово. Постът продължава 40 дни и се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.
По българска традиция, вечерта на Коледни заговезни 14-ти се готви пиле с кисело зеле, тиквеник с орехи, пълнени чушки с боб, вита баница, мед.Лъжицата, с която се сипва от блажните ястия на този ден се прибира и се изважда отново на Коледа
Строг пост се спазва от 14 до 22 ноември и между 20 и 24 декември. От 23 ноември до 19 декември е позволено да се консумира вино, риба и морски дарове – с изключение на дните сряда и петък, когато пак се спазва строг пост.
Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. Започва времето, когато се обръщаме назад, за да си направим равносметка. Време, през което трябва да спрем да се носим по течението и да признаем пред Бога и себе си своите грехове.
Въпреки натрупания опит, мнозина не могат да си обяснят защо животът сякаш им се изплъзва. Защо, въпреки преживяното, трудно успяват да си поставят ясна цел. Защо въпреки своята добронамереност, продължават да са егоцентрични, деспотични и нехайни към Бога. Това е проблем на мнозина, нищо че си признават вината и съжаляват за стореното.
За да имаме успех и за да стане животът ни спокоен, трябва да вземем твърдо решение за преодоляването на греховните си навици. Постът не приключва с покаянието, нужна е и борба с помислите. А тях е най-добре да споделяме с духовниците – свещеници и монаси. Добре е да си потърсим сред тях свой духовен водач, който да ни съветва. Така няма да рискуваме отново да попаднем в коловоза на лъжливи и напразни надежди.
Постът обаче далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета. Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.
Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги. Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино.
Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.
В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.
Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи, народът нарича Коледни заговелки. Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отговяването.
На този ден православната църква чества деня на Св. апостол Филип. Св. Филип е едни от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителят.
На 14 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Филип (означава обичащ коне) Фильо и Филка.
Източници: pravoslavieto.com, zadoma.com, hera.bg
Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи…“
Така ли?
Ами ние ВЪОБЩЕ на блажим! Ядем хляб и сол, картофи и моркови от разорания двор, пием безплатна минерална вода от извора при „Халите“ („Софийска-та вода“ е негодна за консумация). Как при това положение да изпълним тази „заповед“ (търсихме и в Стария, и в Новия Завет – не я намерихме записана в този й вид).
„8.Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
9. ала напразно ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки“. (Нов Завет. (Евангелие от Матей 15:8-9)
„…народът нарича Коледни заговелки.“
Каквито „духовниците“ – такъв и „народът“ (всъщност – тълпата, мобът, охлосът, населението).
Ние пък си мислехме, че става въпрос за Рождество Христово – не за езическите „календи“ на зимното слънцестояние;
а поповете ни говорят за „Коледа“, дето отгоре на всичко бил дядо и носел чувал с подаръци за послушните…
„Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи.“
Т.е. прави се своеобразен езически курбан.
Като не могли да се преборят с езическите традиции, „източноправославните духовници“ взели, че ги прегърнали, като им гудили малко „християнство“ за цвят (но езическият мирис си останал).
Накъдето и да се обърнеш – отвсякъде надничат неизтребими езически обичаи, гарнирани тук-таме с „християнски“ привкус.
Едно време дядо ми (впрочем, ктитор на църквата „Св. Никола“ в нашия квартал), заварвал нееднократно „дедо поп“ да блажи по време на „Велики-те пости“; моят старец се възмущаваше, но не се отказваше от вярата си.
Та и аз.
Седемдесет години по-късно…