Проектозакон за Българите и българските общности зад граница

Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ), не изневери на традициите си и без да оповести поне медиите зад граница, публикува на уебстраницата си съобщение за нов проектозакон*

Съобщение от ДАБЧ

ВАЖНО! На вниманието на българите, българските общности и техните организационни структури! На основание чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, предоставяме на вниманието ви проект на ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и мотиви!

Моля за предложения и становища на e-mail: [email protected]

ДАБЧ

–-–

По-долу публикуваме проектозакона и мотивите към него, като предоставяме на вниманието ви и интервю с Димитър Владимиров – главен секретар на ДАБЧ, и с Иванка Славчева – главен експерт в Дирекция „Български общности и информационна дейност“ и референт за българските общности в САЩ и Канада.
Интервюто на Еврочикаго (чуйте го тук) е правено при тяхното посещение в града ни още преди да бъде готов проектът за закон. В най-скоро време ще ги потърсим и за мнение по него.

––––––––––––

Мотиви

към проект на Закон за българите и българските общности извън Република България

Основната цел на предлагания законопроект е да се актуализира нормативната уредба по въпросите за българите и българските общности извън Република България.

Промените, които се предлагат със законопроекта, са:

1. Поставят се ясни рамки на регулиране на обществените отношения нужди структурите на централните и местни държавни органи от една страна и българите, българските общности и организационните им структури от друга страна;
2. Въвежда се принципът на съгласуваност на политиките, провеждани към общностите зад граница в областта на защита на основните права и свободи и образователната и културната политика;
3. Предвижда се държавата да насърчава взаимодействието между всички държавни органи и неправителствения сектор чрез надграждане на инструменти за общи действия;
4. Стимулира се участието на специализираните държавни органи в осъществяването на конкретни дейности за популяризирането на българския език, наука и изкуство, както и за получаване на образование в българските висши училища;
5. Укрепва се взаимодействието между самите организационни структури и държавата като цяло;
6. Разписани са специализирани органи за провеждане на държавната политика с достатъчно широки правомощия – министър и Държавната агенция за българите в чужбина;
7. За първи път се дава възможност за участие в обществено-политическия живот на българската държава чрез създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България;

Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба:
Предложеният проект е ориентиран към специализираните органи за провеждане на политиката към българите и българските общности извън Република България;
Министърът е едноличен орган и част от Министерския съвет на Република България, а Държавната агенция за българите в чужбина е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерски съвет;
Необходимите средства за осъществяване на конкретните дейности се предвиждат и ще бъдат планирани в бюджета на съответните разпоредители с бюджетни кредити за 2012 г.

Очаквани резултати:
С приемането на нов Закон за българите и българските общности извън Република България се очаква да се осъществят конкретните политики към съответните общности съобразно съвременните тенденции за развитие на международното право в областта на човешките права, двустранните и многостранните договори, по които Република България е страна и законодателството на приемните държави.
В проекта за предвидени специализирани органи, на които са дадени кръг от правомощия с цел улесняване координацията на провежданата държавна политика, в това число – защита правата на сънародниците ни, предоставяне възможности за обучение по български език, получаване на образование съобразно българските общообразователни изисквания, както и активно участие в културния и политически живот на Република България.

Индикатори за измерване на постигнатите крайни резултати (стойностни и натурални):
Брой дружества, вписани в регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина;
Брой организационни структури, ползващи помещения в дипломатически и/или консулски представителства за осъществяване на дейността си;
Брой на организационните структури, диференцирани по вид на дейността си – училищна, културна, религиозна, съобразно сравнителни статистически данни;
Брой на представителите по организационни структури, участващи в Национално представителство на българите и българските общности извън Република България.

Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
Изготвеният законопроект не противоречи на европейското законодателство и не се издава в изпълнение на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени с Европейските общности. Той е релевантен на политиките на държавите от Европейския съюз в областта на защита на правата на диаспорите зад граница.

––––––––––––––

ПРОЕКТ към 15.11.2011 г.

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. обществените отношения между българската държава и българите и българските общности извън Република България;
2. взаимодействието между държавата и общините при осъществяването на дейностите по отношение на българите и българските общности извън Република България;
3. участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в дейностите по т. 1 и т. 2.
(2) Този закон определя държавната политиката по отношение на българите и българските общности извън Република България и на техните организационни структури.
(3) Законът регламентира правомощията на компетентните по отношение на българите и българските общности извън Република България държавни органи, както и взаимодействието между тях.
(4) Законът има за цел осигуряване на взаимодействието и координацията между държавните и общинските органи, както и между тях и неправителствените организации за формиране на националната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България.

Чл. 2. (1) Българска общност извън Република България се формира от лица с българско съзнание и с българска национална идентичност на базата на сходни обществени, културни, образователни, научни или други интереси и потребности.
(2) Българската общност е съставена от български граждани или лица от български произход с чуждо гражданство или без гражданство, живеещи извън Република България.
(3) Лице с български произход по смисъла на предходната алинея е лице, което:
1. има поне един роднина българин по възходяща линия,
2. има българско национално самосъзнание и
3. пребивава на територията на друга държава за повече от шест месеца в рамките на една календарна година.
(4) Български произход се доказва с:
1. документ, издаден от български или чуждестранен държавен орган;
2. експертна справка, изготвена от ДАБЧ, при липса на документ по т. 1. При изготвяне на справката може да се ползва информация от организационна структура на българска общност извън Република България, вписана в регистъра по чл. 36 т. 12 от настоящия закон.
(5) Български произход може да се доказва и по общия исков ред пред български съд.

Глава втора
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Право на национално самоопределение

Чл. 3. Всеки българин извън Република България има право на изява на своето национално самосъзнание и право да се счита за част от българската общност, независимо от своето гражданство и държавата по пребиваване.

Защита на основните права и интереси

Чл. 4. (1) Българската държава оказва защита на правата и законните интереси на лицата от българските общности извън Република България съобразно принципите на международното право и законодателството на държавата по пребиваване.
(2) Българската държава създава условия за изграждане на правозащитната култура и образователен капацитет на лицата от българските общности извън Република България.
(3) Компетентните държавни органи съдействат на организациите на българските общности извън Република България с цел – съхраняване, развитие и популяризиране на българска културна и духовна традиция, както и за запазването и разпространението на българския език.

Подпомагане на българските общности

Чл. 5. (1) Министерският съвет възлага на съответния ресорен министър и на ръководителите на други ведомства провеждането на държавната политика по отношение на лицата от българските общности извън Република България и на организационните им структури, създава съвети като консултативни звена, както и работни групи за решаване на конкретни проблеми и определя механизмите за координиране на техните действия.
(2) Българските дипломатически и консулски представителства оказват подкрепа посредством консултации и съдействие на лицата от българските общности извън Република България.
(3) Българските дипломатически и консулски представителства подпомагат организационната дейност на българските общности в съответната държава.

Чл. 6. (1) В българските дипломатически или консулски представителства се съхранява информация за българските граждани, лицата от български произход с чуждо гражданство или без гражданство, както и за техните низходящи, пребиваващи на територията на държавата по пребиваване.
(2) Предоставянето на информация от лицата по предходната алинея е доброволно и се извършва при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

Глава трета
ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

Раздел I Общи положения

Чл. 7. Лицата от българските общности извън Република България и техните организационни структури упражняват правата си по този закон за осъществяване, опазване и укрепване на връзките си с Република България и за реализиране на свои обществени, културни и образователни потребности като лица с българско национално самосъзнание.
Чл. 8. Българската държава осигурява закрила и спазване на правата на лицата от българските общности извън Република България и техните организационни структури от страна на държавата по пребиваване.
Чл. 9. Българската държава създава условия за осъществяването на контакти и установяване на трайни връзки между компетентните български държавни, обществени институции и организации и българите, българските общности извън Република България и техните организационни структури.
Чл. 10. Българската държава подпомага лицата от българските общности извън Република България и техните организационни структури при осъществяването на техните индивидуални и колективни права, както и за съхраняването и развитието на българската им идентичност, език и култура.
Чл. 11. (1) Държавата, чрез съответните институции, осигурява на лицата от българските общности извън Република България възможности за запознаване с българската култура, история и наука, подпомага комуникацията със държавните структури и юридическите лица с нестопанска цел и насърчава изявата на българската им идентичност, като:
1. изпраща печатни издания, технически носители на информация и други материали с цел запознаване с развитието на българската култура, история, език, наука, спорт, икономика и др.;
2. организира срещи с експерти и личности със значимо обществено присъствие в съответните области;
3. насърчава и подпомага създаването и дейността на центрове за популяризиране и развитие на българската култура и наука в приемните държави;
4. организира културни, научни и други прояви в държавите по пребиваване и в Република България с участието на международни организации и представители на науката, изкуството, културата и спорта;
5. предоставя безвъзмездно помещения със съответното оборудване в дипломатическите и консулските представителства на организации на българските общности зад граница за осъществяване на образователни, културно-просветни и религиозни дейности;
6. организира и подпомага събирането и обмяната на информация за улесняване на контактите между съответните държавни институции в Република България и българите и българските общности извън Република България.
(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват съобразно желанието и интересите на лицата от българските общности и техните организационни структури.

Чл. 12. (1) Българско национално радио и Българска национална телевизия създават и разпространяват програми, предназначени специално за българите и българските общности извън Република България.
(2) Компетентните държавни органи оказват съдействие за излъчването на програмите на Българско национално радио и Българска национална телевизия в държавите с български общности.

Чл. 13. (1) Българската държава подпомага съхраняването и изявата на източноправославното вероизповедание като традиционно вероизповедание на българите и като фактор за опазване на българската национална идентичност, като:
1. съгласувано с Българската православна църква, подпомага дейността й сред лицата от българските общности извън Република България;
2. контактува с българските религиозни общини извън страната;
3. подпомага дейността им зад граница, с цел утвърждаване на националните и духовните ценности.
(2) Съгласувано с държавите, в които има български общности, както и с местните религиозни институции, Република България съдейства за осъществяване религиозните права на българите извън Република България.

Чл. 14. Лицата от българските общности извън Република България, които не са български граждани, могат да извършват стопанска дейност в Република България, да инвестират, да възстановяват правото си на собственост и да придобиват наследство, съгласно действащото българско законодателство, по реда и при условията, предвидени за български граждани, без придобиване право на собственост върху земята.

Чл. 15. (1) Лицата от българските общности извън Република България, които не са български граждани, получават безплатно, по облекчен ред, визи за многократно влизане и пребиваване на територията на Република България.
(2) Лицата по ал. 1 се освобождават от такси за обработка на документите, когато престоят им е с образователни или научни цели или по покана на специализираните органи по Глава четвърта.

Раздел II
Трайно установяване

Чл. 16 (1) Лицата от български произход, които са чуждестранни граждани или лица без гражданство, желаещи да се установят в Република България, получават разрешение за постоянно пребиваване при облекчени условия и ред.
(2) При пребиваване в Република България лицата с български произход, които не са български граждани, ползват облекчения при заплащане на държавни такси, свързани с уреждане на тяхното пребиваване или установяване в Република България, по ред и при условия, определени от Министерския съвет.
(3) На лицата по ал. 1 държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие, предоставят материални и други помощи за тяхното устройване по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 17. (1) Държавата създава информационни системи, включващи нормативната база и всякаква друга необходима информация, необходима за интегрирането на трайно установяващите се в Република България.
(2) Министерски съвет определя реда и условията, при които лицата по предходната алинея могат да ползват кредит за закупуване на недвижими имоти, жилища и инвентар при облекчени условия.

Раздел III
Образование и култура

Чл. 18. (1) Българската държава подкрепя българите и българските общности извън Република България в организирането и провеждането на различни форми на обучение по български език, история и география на Република България за запазване на българския език, култура, традиции и самосъзнание.
(2) Българската държава създава условия за откриването на образователни звена към български дипломатически или консулски представителства в чужбина.
(3) Българските дипломатически или консулски представителства, съвместно с българските културни институти в чужбина, подпомагат дейностите по ал. 1 чрез предоставяне на българска литература, други информационни материали и чрез организиране на различни инициативи и културни събития.

Чл. 19. При сключването на международни договори българската държава осигурява възможности за обучение на български език, обучение по българските общообразователни програми и изучаване на българска история и култура в държавите по местопребиваване на лицата от българските общности извън Република България.

Чл. 20. Министърът на образованието, младежта и науката определя условията и реда за откриване на български държавни училища и училища към дипломатически или консулски представителства на Република България в чужбина и участва в организиране и контролиране на дейността им в съответствие с международните договорености, постигнатите споразумения с държавата по пребиваване и българското законодателство.

Чл. 21. (1) Лицата от българските общности извън Република България получават подкрепа от Министерството на образованието, младежта и науката и от други български институции и организации за изучаване на български език, българска литература, история, география и други дисциплини чрез преподаватели, учебни пособия, материални средства или по друг начин, съгласно нормите на международното право, законодателството на държавата по пребиваване и двустранните спогодби и договорености.
(2) Министърът на образованието, младежта и науката командирова български преподаватели в училищата и образователните звена, в които се обучават лицата от българските общности.

Чл.22. (1) Лицата с български произход, които са чуждестранни граждани или лица без гражданство, имат право да придобиват висше образование в държавните висши училища на Република България, както и безплатно основно и средно образование в държавните и общинските общообразователни и професионални училища на Република България при условията и по реда за българските граждани.
(2) Броят на местата и видът на специалностите по ал.1 се определят от Министерски съвет, а Министърът на образованието, младежта и науката, съгласувано с Министъра, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, утвърждава ежегодно разпределението им по висши училища и специалности и определя облекчения ред за тяхното приемане.

Чл. 23. (1) Лицата от българските общности извън Република България могат да се обучават в образователната и научна степен „доктор” в български държавни висши училища и научни организации по облекчен ред.
(2) Научните специалности по ал. 1 се определят от Министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с Министъра, отговарящ за политиката към българите в чужбина, както и с висшите училища и научните организации.
(3) Министърът на образованието, младежта и науката осигурява възможности за провеждане на курсове за квалификация на педагогически кадри, педагогически и лингвистични практики и следдипломни специализации на българи, живеещи извън Република България.

Чл. 24. (1) Обучаващите се във висши училища, съгласно чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.
(2) Обучаващите се по чл. 23, ал. 3 не заплащат такси за обучение.
(3) Лицата от българските общности извън Република България могат да кандидатстват по програми, финансово осигурени от държавния бюджет, от висшето училище или от други източници.
(4) Лицата с български произход, които са чуждестранни граждани или лица без гражданство, могат да се обучават в български средни училища и срещу заплащане на 30 на сто от таксата за обучение на чуждестранни граждани, както и в български държавни висши училища срещу заплащане на такса в размер на диференцирания норматив за издръжка на обучението.

Глава четвърта
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ

Раздел 1
Министър, отговарящ за политиката към българите и българските общности в извън Република България

Чл. 25. При формирането на всяко правителство се определя министър, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България.
Чл. 26. Министърът, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, провежда държавната политика, както и подпомага политиката по социализация и интегриране в страната на онези от тях, които желаят трайно да се установят в нея.
Чл. 27. Министърът, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, осъществява методическо ръководство на Държавна агенция за българите в чужбина.
Чл. 28. Министърът, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, може да създава съвети като консултативни звена за формулиране и усъвършенстване на политики, за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване със съответния заместник министър-председател, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.
Чл. 29. Министърът, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, осъществява координация с другите държавни органи и институции с компетенции при провеждането на държавната политика към българските общности в чужбина.

Раздел 2
Държавна агенция за българите в чужбина

Чл. 30. (1) Държавната агенция за българите в чужбина е специализиран орган към Министерски съвет за провеждане на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България.
(2) Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Структурата, организацията и дейността на Държавна агенция за българите в чужбина се определят с устройствен правилник, приет от Министерски съвет.

Чл. 31. (1) Държавната агенция за българите в чужбина се ръководи и представлява от председател.
(2) Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина е орган на изпълнителната власт със специална компетентност.

Чл. 32. (1) Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина:
1. ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на Агенцията;
2. разработва, съвместно с органите на изпълнителната власт, държавната политика за българските общности извън Република България;
3. участва в провеждането на държавната политика за българските общности извън Република България и анализира;
4. разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване интеграцията на завърналите се и трайно заселилите се;
5. подпомага Министъра, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на правата на малцинствата и националните общности;
6. организира разработването и участва в обсъждането на проекти на нормативни актове, отнасящи се до дейността на Агенцията;
7. участва в подготовката по сключване на международни договори, имащи отношение към българите и българските общности извън Република България;
8. представлява държавата в международни организации и програми по въпросите на националните, езиковите и религиозните общности, при предоставени от Министерския съвет правомощия;
9. ръководи разработването и изготвянето, както и предлага за утвърждаване от Министерския съвет, чрез ресорния заместник министър-председател, Национална стратегия, Национални и годишни програми за провеждане, актуализиране и развитие на политиката за българите и българските общности извън Република България;
10. ръководи и контролира събирането, анализа, съхраняването и използването на информацията за българските общности извън Република България;
11. съгласува с Министерството на външните работи и с други министерства политиката на държавата за подкрепа на българските общности извън Република България;
12. координира дейността на Агенцията по сътрудничеството и взаимодействието със:
а) Светия Синод на Българската православна църква и управителните тела на другите вероизповедания в Република България,
б) държавни органи в други държави и юридически лица с нестопанска цел в страната и в чужбина, със сходни цели,
в) чуждестранни организации и институции със сходни на Агенцията функции и/или имащи отношение към българските общности извън Република България,
г) международни организации и институции;
13. разработва и предлага за утвърждаване от Министерския съвет, чрез министъра, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България, годишна програма за дейностите по т. 12;
14. определя насоките и целите и ръководи осъществяването на издателската и информационната дейност във връзка с дейността на агенцията;
15. организира провеждането на научноизследователска и образователно-информационна дейност в областта на закрилата правата на българските общности извън Република България;
16. издава индивидуални административни актове в случаите, определени със закон, в т. ч. удостоверява или дава становище за български произход;
17. утвърждава образците на документите, издавани от Държавната агенция за българите в чужбина, при удостоверяването на български произход;
18. управлява и разпределя средствата от бюджета, контролира целевото им разходване;
19. предоставя ежегодно в Министерски съвет и на Министъра, отговарящ за политиката към българите и българските общности извън Република България, доклад за дейността на агенцията;
20. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерски съвет.
(2) По искане на президента на Република България и/или на министъра на правосъдието председателят на Държавната агенция за българите в чужбина дава мнение по подадена молба за получаване на българско гражданство.

Чл. 33. (1) Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина се определя с решение на Министерски съвет и се назначава от министър-председателя.
(2) За председател на Държавната агенция за българите в чужбина може да бъде определен само български гражданин, който няма друго гражданство, има завършено висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.
(3) При осъществяване на своята дейност Председателят може да създава съвети като консултативни звена за решаване на проблеми от неговата компетентност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи. Съвети се създават след съгласуване с ресорния министър, на когото се представят и ежегодни отчети за дейността им.

Чл. 34. (1) При изпълнение на своята дейност председателят на Държавната агенция за българите в чужбина се подпомага от заместник-председател.
(2) Заместник-председателят се назначава от министър-председателя.
(3) Заместник-председателят трябва да е български граждани, който няма друго гражданство, с висше образование и не по-малко от пет години трудов стаж.

Чл. 35. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина може да делегира правомощията си по чл. 32, ал. 1, т. 9 на заместник-председателя на Държавната агенция за българите в чужбина.

Чл. 36. Държавната агенция за българите в чужбина:
1. организира самостоятелно или съвместно с други държавни органи и граждански организации проучване на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвяне на анализи, прогнози и програми за работа с тях;
2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;
3. участва при подготовката на международни договори и в подготовката за изработването на нормативни актове, отнасящи се до дейността на агенцията;
4. подпомага председателя при участието му в международни организации и програми по въпросите на националните, езиковите и религиозните общности;
5. участва в съвети и работни експертни групи, създадени на основание чл. 21 от Закона за администрацията, като:
а) разработва и предлага за одобрение документи, определящи дългосрочния стратегически подход на българската държава към всяка отделна българска общност;
б) предлага съпътстващи мерки по линия на други ведомства за осигуряване на необходимия политически и материален ресурс за реализиране на съответните цели;
6. разработва и изготвя Национална стратегия, Национални и годишни програми, анализи и концепции за провеждане, актуализиране и развитие на политиката за българските общности извън Република България и техните организационни структури;
7. разработва съдържание, методи и концепции на медийна стратегия за постигане на целите и популяризиране на политиката на Република България спрямо българските общности извън границите й;
8. поддържа връзки и подпомага дейността на лицата от българските общности, живеещи извън Република България, както и техните организационни структури;
9. самостоятелно или съвместно с други организации организира прояви с цел провеждане на държавната политика спрямо българските общности извън Република България;
10. поддържа връзки с представителите на българските общности и с техните организационни структури извън Република България за осъществяване на държавната политика и взаимодейства с тях при:
а) изучаването им в дългосрочен и съвременен аспект за анализиране на динамиката и насоките на развитие,
б) подпомагане при асоциирането на организационните структури в рамките на отделните страни и региони, съобразно изискванията на местното законодателство на приемната държава,
в) подпомагане организацията и координацията между тях,
г) осъществяване на контакти с правозащитните организации в Република България и с организациите с нестопанска цел в чужбина по въпроси, свързани с разпространението на информация за състоянието на правата на лицата от българските общности,
д) подпомагане на изграждането на правозащитна култура и образователен капацитет сред българските общности извън Република България;
11. участва съвместно с други институции в изработването и провеждането на държавната политика по демографското развитие на Република България и по проблемите на миграцията и интеграцията;
12. консултира и подпомага взаимодействието на структурите на българските общности помежду им;
13. създава условия за организационно структуриране на българските общности извън Република България и съдейства както за комуникацията между Агенцията и създадените организации, така и между самите организации;
14. организира воденето на регистър за организациите на българските общности извън Република България;
15. с цел укрепване и опазване на духовното единство на българския народ, разработва и реализира, съвместно с ресорните министерства:
а) проекти за проучване и утвърждаване специфичните национални, културни, демографски, икономически, исторически и други характеристики на българските общности извън Република България,
б) проекти за проучване обществените проблеми в исторически и съвременен аспект на българските общности извън Република България,
в) проекти за подпомагане на развитието и укрепването на културните взаимовръзки между българите граждани, живеещи в Република България, и българските общности извън Република България,
16. при осъществяване на функциите си поддържа връзки, обменя опит и взаимодейства със:
а) Светия Синод на Българската православна църква и управителните тела на другите вероизповедания в Република България,
б) държавни органи в други държави и юридически лица с нестопанска цел в страната и в чужбина със сходни цели,
в) чуждестранни организации и институции със сходни на Агенцията функции и/или имащи отношение към българските общности извън Република България,
г) международни организации и институции;
17. изготвя проект на годишна програма за дейностите по т. 16;
18. разработва като съдържание, методи и концепции медийната стратегия за постигане на целите и популяризиране на политиката на Република България спрямо българите и българските общности извън границите й;
19. съдейства за създаване на юридически лица с нестопанска цел за подпомагане на българите и българските общности извън Република България;
20. осъществява издателска и разпространителска дейност;
21. организира събори, срещи, конкурси, научнопрактически семинари и конференции и други прояви, в страната и в чужбина, на представители и/или организации на българските общности извън Република България;
22. организира издаването и разпространяването в печатна и електронна форма на списание и вестник, научнопрактически сборници, специализирана литература и други информационни и просветни материали;
23. предоставя безвъзмездно на българските общности и техните организационни структури, на хартиен и електронен носител – литература, печатни издания, произведения на науката и изкуството – книги, филми, учебници и помощни материали за учебния процес;
24. поддържа връзки и взаимодейства с българските издания в чужбина и с българските редакции на радио- и телевизионни програми при осъществяване на дейността на Агенцията;
25. създава и поддържа електронни издания Интернет портал и социални мрежи за връзки с българите от чужбина;
26. организира и осъществява научни, културни и спортни мероприятия в страната и в чужбина за лицата от българските общности извън Република България;
27. осъществява дейностите по удостоверяването принадлежността към българска народност на лица с чуждо гражданство и лица без гражданство.

Чл. 37. Получените дарения и помощи, както и средствата по международни програми и споразумения, постъпват в агенцията по реда на Закона за устройството на държавния бюджет.

Раздел ІІІ
УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД. ДЪРЖАВНИ ТАКСИ

Чл. 38. (1) Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина удостоверява български произход в предвидените по закон случаи.
(2) Държавна агенция за българите в чужбина дава становище за български произход пред Съвета по гражданство към министъра на правосъдието.

Чл. 39. (1) Производство по удостоверяване на български произход се осъществява при лично подадено писмено заявление до председателя на Държавна агенция за българите в чужбина или в дипломатическото или консулското представителство на Република България. Дипломатическото или консулското представителство на Република България задължително дава мотивирано становище по молбата.
(2) За малолетните заявлението се подава от техните родители или настойници, а за непълнолетните тя се приподписва от родителите или от попечителите им. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права.
(3) При подаването на документите със заявителя се провежда интервю. За малолетните интервю се провежда с техните родители или настойници. При провеждане на интервю с непълнолетни те се придружават от родителите или попечителите им.
(4) Дипломатическите и консулските представителства предават на ДАБЧ заявленията за издаване на удостоверение за български произход заедно с мотивирано становище.

Чл. 40. (1) Удостоверение за български произход се издава, когато заявителят представи годно доказателство по чл. 4, т. 1. При липса на доказателства удостоверение се издава, когато се изготви справка по чл. 4, т. 2, установяваща български произход.
(2) При липса на данни за български произход председателят издава мотивиран отказ.
(3) Отказът на председателя на Държавна агенция за българите в чужбина подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Държавни такси

Чл. 41. (1) За подаване на заявления, за даването на справки и за издаването на удостоверения и дубликати на удостоверения се събира държавна такса.
(2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 42. (1) Двадесет и пет на сто от събраните по този закон такси постъпват като собствени приходи в бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват само за развитие на материалната база, включително за информационно и технологично осигуряване, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията, при условия и по ред, определени с устройствения й правилник.

Чл. 43. Министерски съвет издава наредба за прилагането на Глава четвърта, раздел 3 от настоящия закон.

Глава шеста
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 44. (1) Националното представителство на българите и българските общности извън Република България е независим консултативен орган на обществени начала с представителни и съвещателни функции за изразяване волята на организационни структури на българските общности извън Република България за провежданата държавна политика.
(2) Органи на Националното представителство на общностите са:
1. Общо събрание;
2. Национален консултативен съвет.

Чл. 45. (1) Общото събрание на Националното представителство на общностите се състои от представители на организациите, вписани в регистъра на ДАБЧ.

Чл. 46. Общото събрание:
1. прави предложения за правилник за работа и дейността;
2. предлага приемането на други вътрешни актове;
3. предлага за нов мандат членове на Националния консултативен съвет;
4. предлага приемането на членове на Националния консултативен съвет;
5. предлага приемането на основните насоки и програма за дейността на Национален консултативен съвет;
6. приема отчета за дейността на Националния консултативен съвет;
7. прави и други предложения за работата и дейността на Националния консултативен съвет.

Чл. 47. (1) Националният консултативен съвет се избира пряко на общо събрание, състоящо се от един представител от всяка от организациите по чл. 36, т. 12 на Закона.
(2) Процедурата на избора за Национален консултативен съвет може да се осъществи и по електронен път.
(3) Националният консултативен съвет се състои от 15 членове.
(4) Съветът избира председател и главен секретар измежду членовете си с тайно гласуване и с обикновено мнозинство. Председателят представлява Националния консултативен съвет. Главният секретар отговаря за организационната дейност.
(5) Мандатът на членовете на Националния консултативен съвет, на председателя и на главния секретар е една година.
(6) Председателят и членовете на Националния консултативен съвет нямат право на два последователни мандата.

Чл. 48. Националният консултативен съвет:
1. утвърждава годишната програма за работа на Националното представителство на българите и българските общности, в това число и разходване на средствата за финансово подпомагане на дейностите по провеждане на отделни събития на Представителството;
2. обсъжда разработени концепции и програми за дейността сред българските общности в чужбина;
3. дава становища по проекти на нормативни актове и по предложения за тяхното изменение, допълнение или отмяна;
4. обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на електронна система за комуникация между структурите на българските общности извън Република България и привличането на отделни представители на общностите със значимо общественно присъствие в приемните държави за подкрепа на външната политика на Република България;
5. обсъжда резултатите от дейността на организациите на българските общности извън Република България и дава препоръки за подобряване на работата им;
6. обсъжда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на правата на представителите на българските общности.

Чл. 49. (1) Министърът, отговарящ за провеждането на държавната политика по отношение на българите и българските общности извън Република България, определя реда и условията за провеждане на изборния процес по тази глава от закона и утвърждава правилника за работата и дейността на Националното представителство на българите и българските общности.
(2) Държавната агенция за българите в чужбина осигурява технически и организационно работата на Националното представителство на общностите и неговите органи.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Държава по пребиваване“ е държавата, в която лице от български произход, принадлежащо към българска общност извън Република България пребивава повече от шест месеца за една календарна година.
2. „Образователна структура към български дипломатически или консулски представителства в чужбина“ е форма на обучение, при която се изучава български език и литература, история и цивилизация и география и икономика или частта от тях, отнасяща се до историята и географията на България.“

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
§ 3. Актовете по прилагането на този закон се издават в срок 6 месеца от влизането му в сила.
§ 4. Закона за българите, живеещи извън Република България (Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.) се отменя.
§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

–––––––––––––––––

* Редакцията на Eurochicago.com припомнят, че миналия месец паралелно с изборите за президент на Р. България в редица страни  се проведоха избори за Обществените съвети на българите зад граница (линк). Така сега във Франция, Германия, Австралия и Бразилия, а скоро и в други държави, ще имаме легитимни органи, опитът на които би трябвало да залегне в този Проектозакон.