2024-11-04

3 thoughts on “За морала на световните лидери (видео)

  1. Още за Китай и някои негови особености:
    Китайските хора са странни за нас, неприемливи и неразбираеми. Но за себе си, те са си съвсем нормални. Никой не би могъл да измени един начин на мислене, изграждан векове.
    Да започнем с количеството хора, населяващи тази територия. Ами, прекалено много са. Недояждането и бедността са основата на китайските традиции. И до ден днешен тези две беди ги преследват и прогонват от Китай. Работят до изнемогване, ядат малко, умират рано. Дори днес е разпространена практиката да се продават сами – ако някой богат китаец е осъден и трябва да лежи в затвор, той може да си купи тяло – човек, който да му излежи присъдата. За „тялото“ това е чудесно време за почивка и за осигуряване на добър доход. Тази практика се нарича Дин-цзуй и се прилага от векове.
    Но да се върнем към създаването на уроди. Не е вярно, че компрачикосите са първите, които отглеждат и продават малки уроди. Първи са китайците. Децата се наричат „порцеланови човечета“. Купували са ги на тригодишна възраст и са ги поставяли в специални порцеланови съдове. През деня са стояли само изправени, а нощем са ги поставяли на една страна, за да могат да спят. Порцелановите деца са използвани за секс с богати аристократи. Заради особеностите на телата, не са могли да танцуват, но са се биели много смешно.
    А всичко е започнало от интереса на една от жените на императора Съй Ци /2033 – 1995 г.пр.н.е./, която откупила гърбаво бебе, малко преди да го хвърлят в оризовите ниви. По-късно този гърбав човек я съпровождал навсякъде. Тя твърдяла, че носи щастие.
    За лотосовите крачета изобщо няма да пиша. Това е толкова познато, че вече не е интересно. Ще кажа само, че миризмата на плътта на смазаните пръсти е била афродизиак за китайците.
    Всъщност, в Китай се е продавало всичко, което някой може да си помисли и тук няма място за морал, става дума единствено за оцеляване.
    Най-разпространена практика от древността е продажбата на тримесечни бебета – само момичета. Децата са били приготвяни по специална рецепта. Твърдяло се е, че яденето на тази супа е много полезно за здравето и кожата. Тази практика, макар и нелегално, съществува все още в провинция Шендзян. Там може да се купят абортирани човешки ембриони. В държавните болници ги дават безплатно. Миналата година, репортер от Ист Уик е направил експеримент: попитал в болница имат ли ембриони. Лекарката му казала да дойде на другия ден. В определеното време му дала 10 „пресни“ ембриона и му казала да ги сготви веднага, за да не се губи вкуса им.
    „Всяко месо, когато е добро за ядене, е полезно“ твърдят китайците.
    Също много стара практика /но вече напълно забранена/ е пришиването на животински кожи към кожата на деца. В повечето случаи децата са умирали, а тези които оставали живи полудявали от болките и ужаса. Прерязвали са гласните им връзки, за да издават животински рев. Живите са ги показвали по пазарите срещу пари.
    Съществуващото и до днес племе Апатани, което идва от Тибет е имало странна традиция: На всички момичета, още в най-ранна възраст са набивали в ноздрите дървени цилиндри и са ги татуирали. Това се е правело, защото апатанките са били много красиви. Често са ги крали.
    И така, да обобщя: Създаването по изкуствен начин на уроди се е правело единствено с цел припечелване.След като било установено, че богатите плащат добре за родени с аномалии, хората решили, че е добър бизнес.

  2. Най-жестоките поражения, нанесени от „поемащите вината, но с мезе„, които продължават да направляват обществения и личния живот в България, не са неспирните грабежи („ГраБим България!“),

    а проказните рани върху душевността на българина.

    Китайският синдром“ не е китайски – той е вдъхновен от терористична човеконенавистническа идеология, изпълнила с метастазите си целия свят.

    Няма значение с какви смокинови листа се опитва да прикрива срамотите си – отвсякъде прозира омразата към човека и поклона пред Мамона.

    Обезчовечаването е страшно.

    Но то е следствие на безбожието:

    „Рече глупец в сърцето си: „Няма Бог!“

    Безбожието е причината – обезчовечаването е следствието.

    Идеолозите на тоталитаризма не понасят да има авторитети, стоящи над тях.

    Затова следва да бъдат унищожени не само конкурентните себеподобни (Милошевич, Мубарак, Кадафи, Асад, Ким Чен Ир, и пр.), но и да се насади нова религия, в която Антихристът да е безразделният владетел над телата и душите на човеците, да се уподоби на Бога.

    (Към онези, които скептично ще се усмихнат, прочитайки горния текст: -Не се учудвайте, когато ви сложат белега на Звяра на дясната ръка или на челото; но тогава ще бъде късно за съпротива).

  3. „Тези трогателни снимки буквално за час обиколиха китайските интернет форуми. Те показват сериозен социален проблем в Китай, свързан с десетки милиони изоставени деца на селяни, родителите на които са принудени да работят непрестанно…

    Снимките са направени на 29 юни тази година в началното училище на област Шандзян, провинция Хунан.

    Техният автор, Лу Чисин, пояснява, че е запечатал на лентата момиченце, ученичка от втори клас. Тя ходи на училище заедно с малкото си братче, за което трябва да се грижи, тъй като родителите й са заминали на работа, а баба й и дядо й работят на полето.

    Заради недостатъчната храна, малкото момченце страда от патологични изменения, главата и тялото му са непропорционални, разказва Ли.

    У Дзянхуей, преподавател в училището разказал, че такива оставени от родителите си деца има много в областта.

    Според данни на Китайската женска федерация от 2010 година, в цялата страна има около 58 милиона селски деца, родителите на които са принудени постоянно да работят, което е около 28,29% от всичко деца в селата. От тях повече от 40 милиона са на възраст под 14 години. Това показва, че почти всяко четвърто дете от селата расте в отсъствието на родителите си.

    ––––––

    Ученичка от втори клас се грижи за малкото си братче по време на урок, тъй като няма на кой да го остави в къщи. Провинция Хунан. 2011 година.“

    http://www.epochtimes-bg.com/2011-03/2011-10-24_01.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *