Информацията, включена в тази статия. е предназначена за всички осигуряващи се в НОИ. Не се препоръчва за четене от защитници на статуквото или от привилегировани, защото предизвиква у тях нездравословната емоция гняв.
Държавните пенсионни фондове, не само в България, работят по проблемни популистки модели на Пенсиите за Прослужено Време и Старост. Основният проблем на тези модели е създаване на огромни дефицити в пенсионните фондове, които принуждават държавите да ги балансираг чрез дотации. В популистките (печелившите избори) модели на ППВС са вградени порочни възможности за далавери (законни присвоявания), които конфронтират и съсловията и подсъсловията. Чрез държавното дотиране, всички пенсионери на НОИ си присвояват пари на данъкоплатците; чрез нееднаквата стойност на първия множител във формулата за изчисляване на пенсиите, “новите” пенсионери си присвояват част от осигурителните приноси на “старите” и правят пенсиите им по ниски от адекватните; чрез втория множител, пенсионерите, които само три години са имали големи заплати, си присвояват част от осигурителните приноси на тези, кото не са имали този шанс в живота; чрез третия множител, пенсионерите работили първа и втора категория труд, си присвояват част от осигурителните приноси на работилите само трета категория труд.
Икономическата криза ясно показа, че натрапеният от политиците популисти модел не определя адекватни пенсии и допуска съществуването на далавери, именувани като “социални придобивки”. Гражданското общество осъзна, че с ръководенето на НОИ, властта си е присвоила правото да управлява частна собственост – осигурителните вноски на вложителите в пенсиония фонд.
Всички държави в Евросъюза имат проблеми с ППВС. Нашите политици няма от къде да “препишат” решения на проблема и поради липса на достатъчна компетентност, не реформират модела, а се занимават само с идеи за намаляване на дотациите. Това те правят чрез противоречащи на гражданските права възможности на модела – увеличаване на възрастта за пенсиониране, увеличаване на трудовият сгаж, увеличаване на осигурителните вноски, … .
Неадекватноста на практикувания пенсионен модел е резултат на непознаване от политиците на финансовите солидарности, използвани при застраховките и осигуряванията. При социалното подпомагане и социалните пенсии има финансова солидарност между бедните и данъкоплатците. Бисмарк е създател на социалната пенсиия. Трети вид е финасовата солидарност между пенсионерите недоживели и надживели средната продължителност на живота, а изплащането на пенсии от вноските на работещите е финансова солидарност между работещите и пенсионерите.
Всички проблеми на ППВС са решими единствено, чрез познатия на гражданското общество пределно прост, но Адекватен Пенсионен Модел, в който липсват понятията : задължителни пенсионни вноски, категории труд, минимален трудов стаж, пенсионна възраст, точкова система, актуализиране на пенсиите, индексиране на пенсиите, … .
Всеки осигурен по АПМ има лична спестовна пенсионна сметка, в която кумулира осигурителни вноски, с толемина определена от него. След пенсиониране, ползва две солидарностти : между пенсионерите недостигнали и пенсионерите надживели средната продължителност на живота; между вложителите във фонда и пенсионерите на фонда. Когато броят на членовете на фонда е достатъчен за финансовата му стабилност, дотациите от държавата се редуцират, до запазване на покупателната способност на осигурителните приноси на членовете на фонда, чрез ежегодно индексиране на осигурителните им вложения с процент равен на инфлацията или дефлацията. Пенсионният фонд се издържа от такса членство, ръководи се не от държавата, а от съвет, избиран от членовете си и оперативни ръководители назначавани от съвета.
Пенсията на всеки се определя по простата формула: първа годишна пенсия – кумулиран в личната пенсионна сметка осигурителен принос, разделен на число равно на разликата между средната продължителност на живота и годината на пенсиониране. Втората годишна пенсия се изчислява по същата формула, но от остатъка на осигурителния принос.
АПМ дава възможност за обединяване на пенсионния фонд с фонд безработица, при което безработните получават възможност да теглят от собствените си спестявания необходимата им помощ при безработица, а не от фонд безработица.
При запазване на сегашния пенсионен модел, разчети показват възможности за получаване на големи бюджетни икономии чрез : премахване на бонуса прослужено време за работилите първа и втора категория труд – преизчисляване на третия множител; и чрез премахване на бонуса за трите най-изгодни годишни заплати – преизчисляване на втория множител. Чрез приемане на единен пръв множител и за стари и за нови пенсионери, който ежегодно се индексира с процента на инфлацията, се постигат справедливи ниски пенсии, но с цената на увеличаване дефицита на фонда.
Реформа на ППВС означава нов закон, включващ пенсионен модел, изработен с конкурс и избран от съсловието на осигуряващите се чрез референдум. Профсъюзите и пенсионерските съюзи, вместо бзсмислени протести за повишаване на съществуващите пенсии и запазване на привилегии, трябва да организират петиция – искане за провеждане на референдум за избор на нов пенсионен модел. Съсловието на осигуряващите се от държавата е достатъчно мъдро, то ще избере АПМ, а достатъчно компетентна власт ще види в АПМ мощно средство, за намаляване на дефицита в държавния бюджет.
Венелин Чалъков
