Автор: Венелин Чалъков
Информацията в тази кратка статия е адресирана до всички, който получават заплата – работници, служители, наемни ръководители, включително и протестиращите или стачкуващите с искания за повишаване на заплати, за достойно заплащане на труда, за равни заплати при равен труд, за запазване на социални придобивки, … .
Проблемът на наемниците и на организаторите на протести и стачки, е непознаване на модела за адекватното заплащане на трудова заетост, гарантирано от конституцията на бъдещата нормална държава, определяна като демократична, правова и солидарна. Термина “социална държава“, записан в нашата конституция вместо “солидарна държава”, не означава “адекватно заплащане на наемния труд”, полаган при кооперането (вид солидаризиране) на наемници и бизнесмени, за извършване на определени обществени дейности.
Сериозният икономически анализ показва, че много от проблемите на хората на наемния труд се пораждат от съществуващия, по вина на държавата, хаос при определяне на заплати и хонорари, причиняван от модела `твърда основна заплата`, давана за длъжност, включващ далаверите : “стимулиращи” премии, извънредни заплати от “икономии” на ФРЗ, проценти за прослужено време, платени отпуски, обезщетения при пенсиониране, части от пенсионни вноски, привилегии, … . Този модел не отразява адекватният състав, присъщ на всяка трудова заетост – съвместителство на качествено различни видове труд, подготовки за труд и технологични престои.
Адекватно заплащане при всякакъв вид трудова заетост – производствена, услугова или ръководна, се получава единствено чрез модела почасово заплащане, за всеки положен конкретен вид труд, неговите подготовки и технологични престои, базирани на измеренията им – времетраене, сложност и условия.
По адекватния мозел, индивидуалната работна заплата се изчислява по формулата – “работна заплата = сума от почасовите заплати”, където “почасова заплата = цена на час труд х времеполагане (дневен или нощен) x сложност (квалификация или професионализъм) х условия (опасност + огговорност) х резултат (производителност х качество)”. Параметърът “ цена на час трудова заетост” се определя от парламента. Измерението времеполагане за дневен труд е 1, а за нощен е експертно оценено, примерно 1,5 . Измерението сложност е `квалификация или професионализъм`, използвани при неатестирани или атестирани наемници. Квалификацията е равна на “времетраене на образованието / времетраене на основното образование”, примерно 16 / 8 , а професионализма е равен на трибалната оценка, получена чрез експертно атестиране, примерно 1 за работник, 2 за калфа, 3 за майстор. Измерението условия е `опасност + отговорност`. които се определят от профсъюзите чрез експертно оценяване, примерно 0,5 за опасност и 2 за отговорност. Измерението резултат `производителност х качество` е оценки правени от работодатела, примерно 1,5 х 0,8. При изборните длъжности измерението резултат е `производителност х рейтинг`, примерно 1 х 0,35.
Цената на час труд от даден вид се получава при стойности на четирите измерения равни на 1. Два едночасови положени труда от един и същи вид са равни, когато са равни числата им “времеполагане х сложност х условия х резултат”. Политическото искане “за равен труд, равна заплата” е изпълнимо, чрез конвенция за “единна цена на час труд”.
Единствено адекватният модел дава възможност на бизнесмените да изчисляват количествата конкретни видове труд и техните стойности, необходими за получаване на определени резултати от дейности с конкретни технологии.Заплатите стават пряко зависими от поръчките и при криза те се намаляват автоматично с процента на недостига.
Адекватният модел дава възможност на всеки трудоспособен, сам да изчислислява цената на своите едночасови трудови заетости, при работа на конкретна длъжност, в конкретно предприятие или учреждение, да участвува компетентно при договарянето на своята заплата, да планира професионалното си развитие.
Световната финансова криза, даде възможност на политиците, да осъзнаят, че един от факторите на кризата е правената от тях коварна популистка политика, за даване към заплатите на работниците и служителите на икономически необосновани бонуси, манипулативно именувани “социални призобивки”. Бонусите в заплатите и бонуса “увеличение на трудовия стаж”, в пенсиите на работилите първа и втора категория труд, са си далавери (законни кражби) на наемниците. Чрез обещаваните бонуси политиците печелят ибори и задържат властта си, но зад бонусите няма продукти или услуги, които се продават и покриват изплащанетто им. При часния бизнес, бонусите на работещите се вземат от джобовете на потребителите, чрез включването им в цените на стоките, а при държавните служители, бонусите се вземат от джобовете на данъкоплатците и от заеми, теглени от държавата, които при държави с нисък финансов рейтинг са с непоносими лихви.
Задължение на парламента е узаконяване на описания гъвкав модел за заплащане на труд и ежегодно актуализиране на параметъра “единна цена на час труд”, с процента на натрупаната инфлация или дефлация. Протакането на узаконяването модела, дава основание на гражданското общество да съди депутатите за пропуснати ползи. Задължения на профсъюзите са : организиране на протести, при нарушаване от някого на правото на труд и адекватно заплащане; конкретизиране параметрите на модела за заплащане на труда, при сключване на колективен трудов договор; подаване на сигнали в прокуратурата, за всяка наблюдавана от тях нелегална(скрита) стопанска дейност.
11.2011 [email protected]
