На уебстраницата на първата ни атомна централа четем:
„АЕЦ “Козлодуй” произвежда най-евтината енергия в страната, с което осигурява поддържане на приемлива цена на електроенергията за крайните потребители в България.“
Ето и съобщение от медиите:
Ядрените съоръжения на АЕЦ „Козлодуй“ и на проекта за АЕЦ „Белене“ са устойчиви на екстремни природни условия и на продължителни производствени аварии. Това показват резултатите от т. нар. стрес тестове на двата обекта, предаде БТА.
Сред потенциалните природни бедствия, които са били разгледани, са земетресения, наводнения, температурни амплитуди, бури, като изводът е, че те не компрометират безопасната работа и спиране на основните ядрени съоръжения.
Стрес тестовете на проекта АЕЦ „Белене“ са направени, въпреки че не са били задължителни, тъй като той все още не е лицензиран от регулаторния орган, посочи експертът от НЕК Йордан Георгиев. Той уточни, че проверката е извършена, тъй като Европейската комисия е поискала тестове и на ядрени реактори от трето поколение, каквито са предвидени да бъдат в централата. Резултатите от проверката на проекта за АЕЦ „Белене“ с два 1000-мегаватови реактора сочат, че при всички възможни природни или аварийни събития, е осигурена адекватна защита.
А ето какво открихме в блога на Георги Котев, бивш служител от АЕЦ с почти 20 годишен опит на физик.
Какво означава 100000 х 500 х 12 х 6 = ?
С първото число (сто хиляди) се отбелязва броя на годините, през които следва да се наблюдава радиоактивния отпадък. Второто число (петстотин) показва размера на месечната заплата в лева на един член от персонала, който ще извършва контрола и пазенето. Третото число е броят на месеците в годината, а четвъртото – числеността на персонала. А в резултат се получава цената за бъдещото съхранение и контрол над високорадиоактивните отпадъци от АЕЦ.
Крайният резултат би бил 3 600 000 000 (три милиарда и шестстотин милиона) лева, който би трябвало да се заложи днес в цената на тока. Но дали това е всичко? Както виждате дотук, в сметката не са включени стойността на самото съоръжение, в което ще се съхранява боклука, а също така и средствата за неговата подръжка. Не са включени също и средствата за здравно и пенсионно осигуряване на персонала, както и данъците, които ще трябва да плащат. Но даже и да си затворим очите пред тези „дребни” разходи, от едно нещо не можем да избягаме и то се нарича – инфлация!
Стана ми интересно и реших да доразвия задачата. Намерих един интернет базиран калкулатор за изчисляване на сложна лихва (с натрупване). Принципът на натрупването на инфлацията е същият, както и този на натрупването на лихвата на банков депозит, така че е напълно правомерно използването на една и съща формула (калкулатор) и за двете неща. А за да не бъда обвинен в преувеличение, реших да използвам скромната инфлация от само 2 % на годишна база. Повтарям – два процента на годишна база! Пак за удобство взех само 100 (сто) лева, което представлява само една пета от заплатата на един от шесте бъдещи надзиратели. Поставих изходните параметри (2% и 100 лева) в калкулатора и го стартирах, за срок от 100 000 (сто хиляди) години. Той буквално се запъхтя. Започна да смята и му отне повече от минута за да стигне едва до края на 35610-та (тридесет и пет хиляди шестстотин и десетата) година, след което отказа повече да смята. Но и на това бях доволен. Сега можех да видя до какъв размер ще са се обезценили за 35610 години въпросните 100 лева. Числото, което показваше калкулатора беше буквално следното 1.78696665617E+308!!! Преведено на по-разбираем език, това число показваше 1.78696665617 х 10308 или, ако опростим още малко, то става числото 178696665 с още цели 300 (триста) нули след него! Толкова левчета ще струва след 35610 години само една пета от заплатата на един от шестимата надзиратели. Да го напиша цялото ли? Ето го: 17869666500000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
0000000000000000000000000 лева. Сега то следва да се умножи още на пет, за да може работника „да си получи” цялата заплата, а след това още на шест, за да има и за останалите. Как Ви харесва? Някой от Вас може ли да прочете това число? Аз не мога.
Добре, казах си аз тогава. Нека „не пресолваме манджата” и да допуснем, че за контрола на радиоактивните отпадъци ще са нужни не 100 000, а само 10 000 (десет хиляди) години. Какво става с нашите сто лева в края на 10000-та (десетхилядната) година? Ето какво отвръща калкулатора: 1.00396281168E+88, което означава 1.00396281168 х 1088, което означава в закръглен вид 10000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
000000000000000000 лева! Как Ви харесва? Някой от Вас може ли да прочете това число? Аз не мога. И сега то пак следва да се умножи още на пет, за да може работника „да си получи” цялата заплата, а след това още на шест, за да има и за останалите. В края само на 10000-та (десетхилядната) година.
Но аз не съм съвсем сигурен, че сме „пресолили манджата”, защото в моят учебник по реакторна физика пише, че периодът на полуразпад на един от най-често срещащият се изотоп, продукт на делението на ядреното гориво, Цирконий-93 (93Zr), е малко над единадесет милиона години! В Уикипедия е посочен период на полуразпад на същият изотоп – една и половина милиона години и не се категоризира в групата на високорадиоактивните. Но от опита ми в комуникациите с ядрената мафия знам, че не бива да им се вярва напълно. Те все още крият датата, на която ще започнат да връщат в България този боклук, какво остава да ни кажат и какво точно ще връщат. Не споменават и горе приведените сметки за цената на неговото съхранение.
Сега всеки един от Вас сам може да прецени доколко т.нар. „ядрена енергия за мирни цели” е евтина и безопасна. Като казах „безопасна” имах предвид, че в горе получените „скромни суми” не е включена цената на евентуална авария в хранилището, за заличаването на която ще са нужни още безброй нули.
Представете си и още нещо. Ако в сегашната цена на електроенергията от АЕЦ се включваха и отчисленията за тези бъдещи и неизбежни харчове, колко би Ви била сметката за тока? И понеже ние сега не си плащаме за обяда, сами си отговорете на въпроса – кой ще го плаща?
Не, че и Вие сега не плащате. Плащате и още как. Посочените по-горе суми се харчат вече цели седем години. Нищо, че все още нито един грам от високорадиоактивните отпадъци не се е върнал от Русия в България. И се харчат не от само шестима човека, както е в задачката, а от не по-малко от 60 (шестдесет), а може да са и 120. При това и заплатите им са доста над скромните 500 лева!!! Сигурно се чудите защо е така и кои са тези „късметлии”? Моля, запознайте се: „Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) е създадено на 1 януари 2004 г. със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Ние сме натоварени с отговорната задача да опазваме околната среда и да се грижим за здравето и безопасността на хората като управляваме и съхраняваме радиоактивните отпадъци, генерирани от ядрените приложения в енергетиката, промишлеността, медицината и бита. Нашето мото – „С грижа за бъдещето”, се е превърнало в част от ценностната система и мироглед на всеки един от служителите на Предприятието.”
И те вече „неуморно се грижат” за вашето, нашето бъдеще!
Що е то „стрес тест” на АЕЦ и има ли той почва по света и у нас?
Stress – a physical force that may cause something to bend or break. (Стрес – физическа сила, която може да причини изкривяване или чупене.) Такова е определението на понятието стрес в „Oxford Wordpower Dictionary”.
Примери за истинки стрес тестове ние срещаме ежедневно в реалния си живот. Ето няколко от тях. Боксьорите си причиняват стрес при всеки един удар. Психологически стрес тест си причиняват един на друг даже и шахматистите, по време на всеки един ход на шахматната дъска. (Върхът на стреса настъпва по време на мачовете за световната титла. Много често тези мачове ги сравняват с войни, като например „тоалетната” война между Крамник и Топалов.) Стрес тест провежда ковачът всеки път, когато удря по метала с чука си. Стрес тест провеждат всеки път родителите или възпитателите, когато шляпнат по бузата малкото дете, заради някое провинение. И на детето после наистина му личи, че е било стресирано. На психологически стрес тест се подлагат всеки път даже и участниците в шоуто „X factor”. На истински, а не моделиран стрес тест се подлагат даже и голяма част от автомобилите, на издържливост при катастрофи, или други инциденти, и ние всички сме гледали много пъти видеозаписи на подобни изпитания. Мисля, че тези примери са достатъчно красноречиви и достоверни.
А сега да видим едни други „стрес тестове”. Например „стреса”, който си образуват неколкократно, в рамките на един сериал, анимационните герои Том и Джери. Подобни „стресиращи се” двойки и по-големи групи герои има в стотици, ако не и хиляди филмчета и сериали по-света. Много „стресирани” също така изглеждат и героите на холивудските екшъни, където даже „стресът” придобива такива размери, че се стига до летален изход (чупене, според дефиницията на Оксфорд). А когато на следващият ден случайно срещнете изпълнителя на ролята жив и здрав, е много вероятно Вие да получите истински стрес, ако сте повярвали на имитацията във филма. В съвременният свят младежите много обичат да играят на компютърни игри, кои от кои „по-стресиращи”. Да, за малкото момченце с джойстика в ръка може и да е стресиращо, ако загуби, защото се вживява в играта. Но какъв му е „стресът” на мускулестото чудовище, което от екрана „се бие” с момченцето? И шахматистът, който играе срещу компютъра, също може наистина да се вълнува (стресира), но какъв и е „стресът” на машината, независимо дали побеждава или не? Нито един компютърен модел никога и по никакъв начин не може да изпитва стрес по смисъла на това понятие. Всеки един компютърен модел прави единствено и само това, което създателя на модела е заложил в него и нищо повече. Един компютърен модел не може да предизвика истинско земетресение, цунами или пък падане на метеорит на земята. Един компютър може да изимитира което и да е от тези или други събития, а също така и последиците от тях. И те (последиците) понякога наистина изглеждат стресиращи. А сега си спомнете колко пъти сте гледали на екран Ню Йорк потопен, замръзнал или взривен. И какво от това, градът си е цял и непокътнат.
Единственият начин да разберем какво и как ще се случи с Ню Йорк е, ако върху него наистина падне метеорит, залее го огромно цунами или пък го сполети земетресение от 9-та степен по скалата на Рихтер. Не е ли така? Всичко останало е единствено и само фантазия.
Същото е и с атомните електроцентрали, където и да се намират те по света. Ето защо, за истински стрес тестове могат да се приемат събитията, случили се на 26 април 1986 г. на 4-ти енергоблок в АЕЦ „Чернобил”, или пък на няколко енергоблока едновременно, на 11 март, в АЕЦ „Фукушима Диичи”. Това са истинските стрес тестове и всички ние отлично знаем резултатите от тях. По света, на много други атомни централи „са се провеждали” и други стрес тестове, по-слаби от тези в Чернобил и Фукушима, но всеки път те са водили до плащането на скъпи жертви в човешки, природен и материален смисъл. Играта с имитацията на „стрес тестове” на компютри е опит на ядреното лоби да изземе функциите на холивудските сценаристи, режисьори и актьори, а също така и на експертите по анимация и компютърни ефекти, независимо дали е за филм или игра. А защо тогава представителите на ядреното лоби не поверят за експлоатация, па макар и само за един ден, любимите си АЕЦ на създателите на филми и игри? Това също би бил един отличен стрес тест, но ще се съгласи ли ядреното лоби да го проведе? Ако НЕ, защо тогава се опитва да изземва функциите и хляба от ръцете на други гилдии. Нека „всяка жаба да си знае гьола”.
Но ядреното лоби не се спира само дотук в заблуждаването на обществото, че провеждали някакви си „стрес тестове”. Пак по примера на холивудските шоу гилдии и те (ядрените шоумени) си раздават тлъсти премии, за имитациите на провеждане на „стрес тестове”, независимо, че за разлика от филмите и игрите те няма да развълнуват никого, нито пък ще са продаваеми. Ето какво заявява доскорошният изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Костадин Димитров: „10-12 млн. лева ще струва стрес-тестът на АЕЦ „Козлодуй”. Това е единственото истинско, напълно известно и разбираемо от всички за т.нар. „стрес тестове”. И така е навярно навсякъде по света. Раздават се едни големи пари за производство на „филми и игри” (поне наистина да показваха някакво видео, а то ще са едни папки с безсмислени, дълги, скучни и напълно неразбираеми изрази), които никой после няма да ползва. Как се нарича това? Инвестиция в „безопасност” или усвояване/отклоняване/източване на едни пари?
Понятието „стрес тест на АЕЦ” не съществуваше и никога не е съществувало преди датата 11 март 2011 г., когато невиждано земетресение разтресе Япония и вследствие – АЕЦ „Фукушима Диичи”. За да „спаси” положението, ядрената мафия съчинява тази недомислица, мултиплицира я по целият свят и продължава да краде и убива хората.
.
