Днес 24 декември отбелязваме един от най-големите християнски празници Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Кадена вечер, Божич, Наядка. Според библейското предание на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер свършват четиридесетдневните, Коледни или Рождественски пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
а) хляб посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет;
б) хляб, посветени на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина;
в) хлябове за коледарите– вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки ( кукли).
Важна роля за празника играе бъдникът – специално дърво за огъня, което гори цялата нощ. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през година. Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва „Отче наш…“, прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн. Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
Традиционни ястия за празника:
Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
На трапезата на Бъдни вечер трябва задължително да присъства и варено жито. Необходими продукти: 2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате – може и негрухано), 3 кафяни чашки захар, 2 кафяни чашки смлени орехови ядки
Приготовление: Изчистете житото и го измийте.
Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да „нацъхти“.
Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.
Прясна питка с пара
Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. След вечеря всички очакват идването на коледарите, които обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Облечени са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете,
Коледарите пеят песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Те напомнят лазарските и великденските . Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Ето част от една коледарска песен:
„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак.“
От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания: за щастие, здраве, успех, любов, късмет … за най-добро за в бъднини. Нека бъдем по-добри!
„Тиха нощ, свята нощ, две очи и във тях
нежен поглед,
сияещ от смях,
лъч надежда достига до нас,
за спасителен час…“
Днес 24 декември отбелязваме един от най-големите християнски празници Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Кадена вечер, Божич, Наядка. Според библейското предание на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб е украсен пластично – от тестото се оформят купните на нивата и домашните животни. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер свършват четиридесетдневните, Коледни или Рождественски пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Традиционни ястия за празника:
