Бедна България си построи вавилонска кула за 1 млрд. евро

За 3 петилетки мъдри политици, неподкупни чиновници и енергични бизнесмени опасаха страната с кабели за няколко е-правителства. Днес се радваме на 2-3 дузини онлайн услуги и все така чакаме ведомствата да си вържат жичките.

Библията разказва как оцелелите след потопа човеци създали Вавилон, а после решили да вдигнат кула до небето, за да се прославят. Господ се ядосал на възгордяването им и наказал строителите да заговорят на различни езици, което, естествено, провалило градежа. Хората се разпръснали, а първият в историята проект за небостъргач останал недовършен.

Българското електронно правителство много напомня на вавилонската история. През 1997 г. правителството на Иван Костов решава да съгради НАМДА – национална мрежа на държавната администрация, която да стане гръбнак на модерното общуване между отделните ведомства и между тях и гражданите/бизнеса. Идеята е, вместо да плащат десетки милиони годишно за телефони, факсове и интернет, постепенно всички учреждения да минат към безплатните услуги на държавния телеком НАМДА.

През следващите години кипи неуморен труд. Наред с НАМДА обаче започват да се плетат и други ведомствени мрежи с различни изпълнители, с различни технологии и софтуер – на МВР, на отбраната, на НАП, на митниците и т.н. Отделно големи държавни фирми като НЕК и „Булгаргаз“ градят мощни оптични трасета. На следващ етап дори се появява дубльор на НАМДА – още една национална мрежа. И някак неусетно, без божия намеса, езиците на отделните информационни системи се объркали. Иначе, ако се сумират всички изкопани канали и положени кабели за свързване на ведомства и администрации, наистина ще се опне стълба до небето. Същото важи и за похарчените пари – ако банкнотите се наредят една върху друга, ще се получи истински небостъргач.

Всяко министерство е инвестирало милиони в изграждане на собствена оптична мрежа, стига до някъде, а после поради безпаричие спира да я развива. Затова и се налага да се ползват услугите на частни телекоми. Това струва на данъкоплатците над 30 млн. лв. годишно. През юли т.г. бе приет Доклад за администрацията през 2010 г. В него е посочено, че само изпълнителната власт ползва 149 274 телефонни номера, а разходът за тях е 28.5 милиона лева. За интернет (не от НАМДА, а от частни телекоми) са похарчени 1 273 705 лв. Това са пари, хвърлени на вятъра – защото вавилонската кула, започната преди 14 години, е стигнала… доникъде.

Днес България си има две национални съобщителни мрежи – те стигат до едни и същи министерства и служби, но по различни пътища. Разходът е огромен. Сега щели да ги обединяват – което ще струва нови милиони. Като добавим и всички онези пари, харчени от ведомства и местна власт за собствени интранети, оказва се, че малката и бедна България е потрошила над 1 млрд. евро и продължава да няма ефективно електронно правителство. Сметките за милиарда са на Първан Русинов, който доскоро бе ресорен зам.-министър. Преди месеци премиерът Бойко Борисов го обвини в мудност и го уволни.

Наскоро на едно правителствено заседание Борисов насмете като първолаци министрите си заради неслучващото се е-правителство. Премиерът обяви темата за основен приоритет и се закани да сече глави, ако чуе, че някой саботира работата.

Впрочем една глава вече падна – на зам.-министър Първан Русинов, който се водеше главен отговорник за е-управлението. Сега на съдбовния пост стои Валери Борисов. Месеци преди да стане зам.-министър, В. Борисов се срещна с една от бизнес организациите и разказа, че България се готви да черпи ноу-хау от успешния австрийски опит. Имало и подписано споразумение. Австрийците наистина са известни с развитото си е-управление, но също така се знае, че то им е отнело много години и много пари.

След дълго лутане България така и не намери свой модел за ефективно дигитално правителство, БСК настойчиво взе да предлага да привнесем опита на Естония. Радостната новина е, че по средата на мандата си Бойко Борисов прегърна идеята като своя. Тези дни по негова покана в София пристигна делегация от Талин, за да се запознае с българските постижения и провали и да каже приложимо ли е у нас естонското чудо.

Естонската революция

Защо точно балтийската държава е добър пример?

У нас принципът на администрацията е – колкото повече поръчки и процедури, толкова повече рушвети и комисиони. Това е едно от обясненията за разхищенията на кабели и мрежи.

Откакто Естония е независима държава, министрите и чиновниците със скандинавска педантичност следват мотото „да правиш повече с по-малко“. През 90-те години решават да правят е-правителство – и защото искали да влязат в технологичния авангард на Европа, но и защото били наясно, че малка държава със слаба икономика, оскъден бюджет и скромен човешки ресурс не може да си позволи традиционната кабинетно-хартиена администрация. Е-управлението обаче има смисъл само ако ползването на услугите му е масово. Затова управляващите се погрижили всеки да получи електронен подпис безплатно и компютърна грамотност – също безплатно.

Друга особеност на естонския модел е, че от самото начало се постарали да създадат единна платформа на е-правителството, така че да е лесно достъпна и към нея безпроблемно да се прикачва всяка нова е-услуга. Днес естонците са една от най-дигиталните нации. Ползват над 700 онлайн услуги. Личната карта е с вграден дигитален подпис и чип с основните данни, като служи за отваряне на всякакви врати. Тя замества паспорта, шофьорската книжка, банковите карти, здравната книжка, с нея дори се гласува онлайн.

Само ще припомним колко трудно се оказа у нас прословутото „свързване на жичката“ между НАП и митниците, сочено още преди 2 години от вицепремиера Дянков като ключово за събиране на данъците. Просто системите на двете най-важни приходни агенции, градени с много пари, се оказаха несъвместими.

В България и в момента се роят всякакви е-регистри, портали, сайтове и интранети, които съдържат и трупат безценна информация. Такива са например базите данни на частните съдебни изпълнители и на нотариусите. Но никой не мисли за т.нар. оперативна съвместимост. Връзването на тези масиви с базите на МВР и правосъдното министерство например вероятно е невъзможно, защото няма уеднаквени изисквания и стандарти и всеки ползва различни технологии, софтуер и техника. Да не говорим за разнообразните интерфейси.

Сагата с мегамрежата

НАМДА започва като проект за връзка между централните ведомства в София през далечната 1997 г. Първият етап се изпълнява от компанията „Парафлоу“. После тя участва и в консорциума „СтарАлайънс“, който се заема с мрежата в рамките на областните градове и оптичните връзки между тях. До 2001 г. в НАМДА са вложени 50 млн. лева.

През 2002 г. само в София мрежата вече има 120 км оптичен кабел и обхваща 96 сгради. „НАМДА е най-големият корпоративен АТМ (това е технологията на пренос, бел. ред.) backbone (гръбнак) в страната, за сравнение в Англия най-голямата подобна мрежа обхваща 7 сгради“, докладва Владимир Милев, директор на „Информационни технологии и комуникации“ в кабинета „Сакскобургготски“. „За присъединяване към НАМДА ведомството трябва да направи заявка и малко дребни еднократни разходи – 20-30 лева на сграда“, твърди Милев. Още тогава 120-хилядната държавна администрация харчи по 20-30 млн. лв. на година за телефони, факсове и интернет. НАМДА би спестила всички тези пари.

Голямата сила на НАМДА е в това, че осигурява единна среда за комуникации. Така на фирмите, които разработват поредния е-регистър или информационна система, няма да им се налага да проектират и разработват комуникационна среда. Така постепенно към мрежата могат да се присъединят всички общини, областни управи, митниците, ГКПП-ата и т.н. – както се прави единна национална мрежа.

Нареждането на пъзела уж върви добре, но НАМДА се натъква на неочаквани рифове – междуведомствени съперничества, алчност, ревност, тайни, безпаричие, липса на кадри и какво ли още не. Съпротивата е голяма – изгради ли се веднъж мрежата, намалява драстично властта на чиновника, няма рушвети и комисиони. „Компютърът не пие уиски и не залита по яхти“, коментира по този повод известен бизнесмен.

През 2003 г. вече има изградена оптична връзка в 28-те областни града, присъединени са 831 подразделения на различни ведомства – над 60% от държавните сгради и 71% от ведомствата извън столицата. За завършване на проекта са необходими само още около 16 млн. лв., които така и не се намират и НАМДА функционира само частично.

Какъв е пейзажът през 2005 г., научаваме от доклад на Центъра за изследване на демокрацията за е-България.

НАМДА обхваща 27 областни мрежи, има 600 точки за достъп, свързва 115 сгради в София, 39 в Пловдив, 35 в Русе и и т.н. В 480 точки са инсталирани крайни мрежови устройства. Общата дължина на връзките е 700 км. Административните услуги са над 2000, но достъпните онлайн се броят на пръсти.

Докладът отбелязва пълната липса на съгласуваност в държавата, при което само по трасето София – Пловдив се конкурират безсмислено поне 6 оптични линии с различни собственици. Основен проблем е, че покрай уж единната национална мрежа има още куп други, с които свързаност няма. Такива са мрежите на МВР, МО, МФ, НОИ, които използват различни протоколи. Излиза, че докато НАМДА буксува заради безпаричие, отделни ведомства са харчили бюджетни пари за собствени мрежи.

В този период бюджетът неизменно е на излишък и е чудно, че държавата намира пари за всякакви умни и щури идеи, но не и за НАМДА. По Коледа на 2004 г. например кабинетът на НДСВ решава да клъцне 340 милиона лева от излишъка и да направи държавната фирма „Публични инвестиционни проекти“. Тя се роди в скандали и бе закрита безславно, но в краткия си живот успя да профука над 200 милиона лева без видим ефект.

А през декември 2006 г. правителството решава да плете нова национална мрежа – ЕСМ. Единната съобщителна мрежа трябва да интегрира НАМДА, част от мрежата на БТК след приватизацията, мрежите на Министерството на финансите, Сметната палата, Агенцията по вписвания, Агенцията по геодезия, картография и прочее.

Работата по нея е поверена на „Кейбълтел“. През есента на 2007 г. ЕСМ вече обхваща 19 областни града чрез пускането на 4 оптични влакна. „Ще пестим по 50 млн. лева годишно“, обещава Пламен Вачков, шеф на тогавашната ДАИТС – агенцията за информационни технологии, и бивш директор на фирмата изпълнител „Кейбълтел“. Конфликт на интереси? По това време темата още не е много актуална.

Всъщност първата сделка с „Кейбълтел“ е през юни 2005 г. Държавата подписва без конкурс договор за изкупуване на изграден тръбопровод и изтегляне на оптичен кабел между сградите на областните администрации в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Варна, Добрич. През декември 2007 г. е сключен нов договор – за изграден подземен тръбопровод (защитна тръба) за изтегляне на оптичен кабел между сградите на областните администрации в останалите непокрити от предния етап градове.

Защо без конкурс и защо точно „Кейбълтел“ – при положение че БТК, „Булгаргаз“, НЕК също усилено опасват страната с оптични магистрали? Така и не става ясно. Да не говорим, че МО и МВР продължават усилено да харчат парите за своите си специални мрежи, пълни с държавни и други тайни.

Постепенно при тройната коалиция мрежовите амбиции и електронното правителство замират. Вероятно заради дълбоки неразбирателства между коалиционните партньори.

Правителството на Борисов започва с големи амбиции и приказки, без реални действия, а през май т.г. става ясно, че са необходими 6.5 млн. за обединение на двете недовършени държавни мегамрежи – НАМДА и ЕСМ ще допълнят оптичните си мрежи, а НАМДА ще ползва по-модерното оборудване на по-младата ЕСМ.

Дотук са похарчени 1 млрд. евро за електронно правителство, отчита Първан Русинов. НАМДА стига до 1580 ведомства, разположени в 630 сгради. Въпреки това бюджетът продължава да плаща по 30 млн. лева годишно за услугите на частни телекоми.

Обединяването на НАМДА и ЕСМ ще отнеме поне 3 години и ще струва 6 милиона лева, твърди Христин Петков, отскоро началник на ЕСМИС.

Финансови тайфуни със странни имена

От 1997 г. досега тече непрекъсната смяна на имената и ранга на институциите, отговорни за е-правителството и неговия гръбнак – мрежата. Ефектът е очевиден – пълноценно е-правителство няма. Сменят се и персоналните отговорници. През годините се редуват и сменят министри на администрацията като Димитър Калчев и Николай Василев, директори на агенции и дирекции като Пламен Вачков и Владимир Милев, премиерски съветници като Румен Трифонов и Азер Меликов.

Пълни сме със закони, концепции, стратегии, планове и пътни карти, а всяко правителство започва от „А“, вместо да продължи, откъдето е спряло предното.

Нови и нови поръчки се възлагат и се харчат пари – български и европейски. И в момента е в ход възлагането на анализ за това какви е-услуги са налични и какви трябва да се правят. Това е удивително – като че ли администрациите не могат да докладват и информацията да бъде обобщена, че трябва външна компания да изпълни тази „трудна“ и „сложна“ задача. Че нали си имаме цяла ЕСМИС – изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“? Преди нея пък беше ДАИТС – Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Срамежливата и доста непопулярна агенция ЕСМИС всъщност е институция гигант. Щатът й е 573 души – повече, отколкото в цялото министерство на Трайчо Трайков, отговарящо за цялата икономика. Малцина знаят кой стои начело на важната агенция. Директорът е Христин Петков. Сега той и зам.-министър Валери Борисов са главни отговорници за е-революцията. И нейни заложници.

Чарът на е-услугите

Все повече граждани на ЕС ползват публични услуги по интернет, установява деветият доклад за напредъка на електронното управление в Европа, публикуван през февруари 2011 г. Чарът на е-управлението е в огромните ползи – бързо, лесно и евтино – и за обслужвани и обслужващи. Като добавим и мощния антикорупционен ефект, плюсовете се удвояват.

Затова в България „белият“ бизнес от години умоляват правителствата да свършат две неща – да намалят лицензите, разрешителите и огромните административни такси и да форсират електронното управление. За жалост правителствата с необясним магарешки инат пренебрегват апелите на предприемачите.

ЕС си е поставил за цел към 2015 г. всеки втори гражданин и 80% от фирмите да си общуват с чиновниците онлайн. За България целта засега изглежда трудно постижима. Защото са малко и електронните услуги, и познанията на хората за тях.

В ЕС като цяло над 80% от основните публични услуги са на разположение в интернет. Кои са основни за ЕК? Най-масово ползваните – например е-регистрация на автомобил, подаване на данъчни декларации, регистрация на фирма онлайн.

В Австрия, Ирландия, Малта, Португалия и Швеция всичките 20 основни услуги са достъпни онлайн. Докладът посочва, че България, Италия и Латвия също са напреднали през 2010 г., но въпреки това страната ни остава на тъжното 23-то място в ЕС. Електронните обществени поръчки в България още са мечта. Бави се обещаната дигитална революция при еврофондовете – която трябва да направи възможно онлайн и кандидатстването, и класирането на проектите.

Все пак България не е чак толкова изостанала и отдавна прилага някои административни услуги онлайн. Малцина знаят например, че още през 2004 г. е било възможно по интернет човек да провери за работа в бюрото по труда, да заяви промяна в адресната регистрация или да провери за валидност на лична карта или шофьорска книжка.

За бизнеса достъпни са справка за осигуровките на персонала и подаване на ДДС декларации. Сред големите успехи са реформите в НАП и Търговския регистър, макар че по работата му има забележки.

И напоследък има сериозни пробиви. Полиците по автозастраховката „Гражданска отговорност“ вече задължително се издават онлайн. Теоретичните изпити за шофьори се провеждат на компютър. И над 40% от българите този път участваха в преброяването, ползвайки интернет.

Така че да кажем, че в България няма е-правителство, ще е невярно. Но времето и парите, прахосани дотук, стигат не за едно, а за няколко е-правителства. Само дето нашето е недовършено. И проблемът с езиците си остава.

Е-услугите са откъслечни, зле рекламирани и често достъпни само с цифров подпис, който струва пари. Само малка част от българите ползват оскъдните все още възможности на електронното управление. А значителен дял от тези, които се ползват, го правят по принуда. Такъв е случаят с декларациите по ДДС, които НАП приема само онлайн.

Напълно в стила на БГ парадоксите, Столичната община изостава в е-обслужването. Затова пък жителите на общините Попово, Ст. Загора, Бобов дол и Габрово могат да поискат онлайн копие на брачно свидетелство. Кметовете на Габрово и Попово могат да издадат и е-удостоверение за липса или наличие на дължими местни данъци и такси, както и е-документ за промяна на настоящ адрес, а хората в Земен и Козлодуй – да получат електронно удостоверение за настоящ адрес.

Експерименти, менти, менти…

През 2008 г. инж. Митко Димитров, тогава депутат от „Атака“, ми разказа следната потресаваща история за информационната система на съда: „Преди две година бе направена обществена поръчка, спечели я американска фирма, използваха се сървъри и съоръжения от старо поколение, със стара платформа, от някаква американска корпорация, която я използвала за своя вътрешна мрежа – интранет. Оказа се, че са похарчени милиони за платформа, която е несъвместима, не може да се свърже с интернет, няма външна връзка. Просто някой е пласирал негоден продукт. Очевидно са играли големи комисиони.“

Има ли нужда от коментар?

То не бяха пилотни проекти, портали и е-регистри, злочести обществени поръчки, обилно поръсени с харчене на милиони левове и гръмотевични скандали.

Искаме да плащаме онлайн – има pay.egov.bg. Има и http://www.egov.bg – портал за достъп до електронни административни услуги. Само че, за да се ползва, необходима е регистрация, а системата вече 10 пъти отхвърли опитите ми да се впиша като нов потребител.

В началото на 2009 г. се появи многообещаваща новина: „Националният здравен портал е достъпен на адрес http://www.zdravenportal.bg/ за всички български граждани, като им осигурява достъп до актуална и точна здравна информация. Той дава възможност гражданите и медицинските специалисти ефективно да обменят информация без оглед на географско положение. В него могат да се правят справки за различни медицински услуги и регистри, видове лечебни дейности и др. Днес http://www.zdravenportal.bg не работи.

Естония и Словения въведоха електронни здравни карти още през 2000 г. В България такива още няма. През 2009 г. бе експериментиран еЛак – електронен личен абмулаторен картон. Проектът похарчи бюджета за е-картони на 40 000 чиновници, след което Елак бе погребан в мълчание.

Преди да тръгне последната масова смяна на личните карти, кабинетът на ГЕРБ имаше намерение да последва примера на Естония (а също и на Германия, Австрия, Белгия, Италия и др.) и да превърне документа в дигитален ключ към всякакви електронни услуги. Но се отказа. Сега отново ни обещават, че в края на 2012 г. ще може да си извадим лична карта с вграден цифров подпис. Ще видим….

Юлиана Бончева,

в. „Сега”