Ако се следва логиката на ДАНС, държавата трябва да издигне в култ полицейщината. С новите правила, маскирани като борба с тероризма, на цялата държава ще й поникнат големи уши. За сигурността й ще слухтят всички – от адвокати, счетоводители, читалища, спортни клубове, банки, търговци, фондации до политическите партии. Те са длъжни да доносничат за съмнителни клиенти и сделки, ако успеят да се ориентират в мътните правила и критерии. При това напълно безплатно. Иначе глобата им е гарантирана. Логично възниква въпросът – ако цели гилдии безплатно ще вършат работата на МВР и специалните служби, защо те ще продължат да получават милиарди от бюджета за същата дейност? Въпросът е реторичен. Засега единственият ефект от рязането на финансовите корени на тероризма е
пълното побъркване на засегнатите от новите изисквания
Всичко тръгна от включването на счетоводителите и частните съдебни изпълнители в числото на задължените да докладват при съмнение за мътни договорки. Това стана с промени в закони за мерките срещу прането на пари и финансиране на тероризма. И до момента не е ясно обаче кои счетоводители имат тези задължения. После пък се оказа, че те трябва да напишат вътрешни правила, да ги представят за утвърждаване в ДАНС, откъдето да получат критерии как да разпознават истинското от фалшивото. Ефектът от цялата бъркотия бе, че месеци наред цели счетоводни къщи се занимаваха с неприсъщи дейности и забатачиха работата си. А междувременно форумите се взривиха от разкази за съприкосновението с безумната идея да доносничат за операции и сделки при абсолютно неясни условия. Както и с примери как им били връщани с указания изработените вътрешни правила.
В числото на „доносниците“ бяха вкарани и съдебните изпълнители. Отначало председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев обясни, че организационните проблеми при тях били отстранени, защото заедно с ДАНС са изготвени примерни правила. Но ентусиазмът на Дичев се изпари, като разбра, че законът не е съобразен с дейността на въпросните изпълнители и трудно може да се напълни със съдържание. „Законът изисква да се докладват съмнителни сделки, да се идентифицират реални собственици по тях, а при нас сделка няма. Има принудително изпълнение на влязъл в сила съдебен акт“, обясни Дичев. Евентуални проверки могат да се правят само при публичните търгове за разпродажба на имущество.
На практика счетоводителите и съдебните изпълнители попаднаха в един предълъг списък от гилдии, с които през годините службите попълваха списъка в законите като задължени да донасят при определени обстоятелства. Сред тях са банките, застрахователите, органите по приватизация, организиращите хазартни игри, всички фондации, организаторите на обществени поръчки, определена група адвокати, пощенските служби, нотариусите, синдикатите, митниците, спортните организации и още много други. Те бяха вкарвани със скандали и протести, че
трябва да предадат интересите на клиентите си
Преди години най-силно бе недоволството на адвокатите, които по закон и по конституция нямат право да нарушават адвокатската тайна. В крайна сметка те все пак бяха вкарани в списъка, макар и в редуциран състав. В закона бе записано, че задължението имат само лица, които по занятие извършват правни консултации, когато участват в планирането или изпълнението на операция или сделка на свой клиент. И то при покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец, управление на пари, ценни книжа или други финансови активи, откриване или разпореждане с банкова сметка или със сметка за ценни книжа. И до момента не е известен случай на разкрито пране на пари или финансиране на тероризъм след сигнал на адвокат. Може би и заради това те изобщо не бяха пощадени от последните промени в законите.
Критериите, разписани в новите поправки, обаче са неясни, сбъркани, направо смешни. Така например за съмнителна сделка се приемат „случаите, когато клиент е поискал услуги, за извършването на които адвокатът няма нужните експертни знания“. Тук единственото дадено изключение е, „когато клиентът е пренасочен към лице, притежаващо необходимите знания, които му позволяват да дава консултации“. Трябва да се докладва и да се приема за съмнителна сделка и случай, в който има „бърза покупко-продажба на едни и същи недвижими имоти от клиент – особено ако са придобити на ниска цена и продадени за голяма печалба“. Съмнителна е и операция, в която се „предвиждат неоснователно високи разходи за изследвания, разработки, маркетинг или реклама“. За съмнителен клиент пък се смята човек, който има „очебийна демонстрация на свръхлукс – луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.“ Подобни критерии има за всички задължени 30 категории физически или юридически лица.
Оказа се, че изисквания има дори към читалищата, вкарани в графата юридически лица с нестопанска цел. Тук освен над 3000 читалища влизат сигурно и над 10 000 фондации.
Никой не знае защо.
Интересни са и критериите за политическите партии. Те трябва да докладват за съмнителен клиент или сделка, ако например дарителят се идентифицира с „чуждестранни документи за самоличност, чиято автентичност е трудно да бъде проверена“. Иначе казано – ако е българин с двойно гражданство, който предпочита да се представя с чуждия паспорт, веднага трябва да се донесе. Забавно е и правилото политическата партия веднага да определи като съмнителен дарител, който има „необичайно добри познания за мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм“. Или пък „е съпровождан и наблюдаван и дарението се извършва в присъствието на трети лица“. Веднага трябва да се докладва и ако „дарителят посочва като адрес адреса на трето лице или адрес за кореспонденция, който е пощенска кутия“. Или пък ако подписът в документа за самоличност не съответства на положения от дарителя.
Още по-абсурдни са критериите, по които спортните организации трябва да различават съмнителни сделки и клиенти. Съмнение трябва да събуди „внезапно проявен интерес за трансфер на състезател за сума, значително надвишаваща пазарната му цена“. Същото се отнася и ако се забележат „опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители на клуба на различно равнище“. Странно изглежда изискването за докладване при „предложение за спонсорство срещу уговаряне на състезание“. Както и при „спонсорство, извършено от физически лица или фирми, за които се знае или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дейност“.
Подобни безумни критерии има за всяка от задължените гилдии. Тук обаче въпросът е, че стотици граждани и фирми буквално са подлудени да пишат правила, да четат и наизустяват абсурдни критерии за съмнителност, да се страхуват, че всеки момент може да бъдат глобени, ако нещо не са доразбрали. И всичко това на фона на абсолютно неясна като резултат борба с прането на пари и със средствата, придобити от престъпна дейност. Така терорът на практика се прехвърля върху невинни хора, които работят в полза на обществото.
Александър Петров,
в. „Сега”
