Бившият премиер Димитър Попов, който по време на икономическата криза през 1990 година оглавява правителство „на националното съгласие“, подкрепено от повечето политически партии, заявява в обширно интервю пред “168 часа”, че според него БКП е раздала 2,2 млрд. лева веднага след промените през 1989 година, със знанието и под контрола на Политбюро.
„Харченето на тези огромни средства е извършвано и се извършва не от тези, които носят отговорност, а от други хора“, категоричен е Попов.
Димитър Попов, известен с култовата фраза „За бога, братя, не купувайте!“, оглавява кабинета след гладната Луканова зима – периодът, в който всичко, което прословутите милиони и куфарчета на БКП вече са раздадени където трябва и на когото трябва.
Помолен да направи паралел между политическата и икономическата ситуация в страната по време на своето управление и в днешния момент Попов казва, че общото в двата случая е кризата.
“Основната ни задача беше да поемем политическата отговорност за осъществяването на преход в управлението на държавата, което дотогава беше изцяло в ръцете на БКП. Не беше лесно. Особено на фона на отиващия си политически и икономически строй, осъществяван от личностите, които управляваха персонално и от името на БКП. За щастие тази политническа сила бързо и ясно разбра, че нейното време безвъвзвратно си е отишло”, смята бившият премиер.
“Темпът ни на развитие е толкова бавен, че прави много труден отговора на въпроса кога ще елиминираме беднотията.
“Преди идването на нашето правителство България е имала 2,5 млрд. долара резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. Партията е раздала 2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион – Политбюро”, разказва Попов.
“Така че аз не съм могъл да контролирам този разход и не съм станал министър-председател, за да прикривам нечии действия, а за ада извършим помиряването. Знае се кои са получили тези пари, но изобщо не съм имал задача да ги издирвам и да търся отговорност”, твърди експремиера.
Има списъци и който ги е давал, той ги пази. Доколкото това е било контролирано от висшите ръководители на партията, не е могло да остане в абсолютна тайна, знаеше се, спомня си Попов.
Източник: blitz.bg
Според Димитър Попов, премиер на тъй нареченото “правителство на спасението”, известно още и като “правителство на националното съгласие”, бившата комунистическа партия е раздала 2,2 млрд. лева веднага след промените през 1989 година, със знанието и под контрола на Политбюро.
Това свидетелство е безкрайно интересно, тъй като Димитър Попов би трябвало да знае за какво говори. Най-малкото защото бе начело на едно доминирано от същите тези комуняги правителство – създадено с помощта на ДС и много активното съдействие на фигури като Желю Желев и д-р Дертлиев. И създадено именно за да замаже следите от безогледното комунистическо крадене в последните години от управлението на столетницата – и по-точно в годините, в които бе натрупан външния дълг на България – повече от десет милиарда долара: гигантска за това време сума.
Впрочем това правителство, управлявало България след официалния неин фалит, обявен от Андрей Луканов чрез неговия отказ да плаща лихвите по същия този външен дълг, съвсем не е без отношение към огромните дупки, зейнали в държавната хазна.
Темата за комунистическото крадене беше основна в политическите дебати от това време – като включително беше създадена и специална парламентарна комисия, която да разследва въпросните “злоупотреби”. Тази комисия беше оглавявана от депутат, принадлежащ към парламентарното малцинство – сиреч от СДС.
Да, уважаеми читатели, правилно четете и можете спокойно да вярвате на очите си. Името на този депутат беше Асен Мичковски. Същият, който направи в клуоарите на парламента циганско колело от радост, когато падна правителството на Филип Димитров. Същият, който по-късно се оказа кредитен милионер, отговорен за завличането на над два милиарда кредити от държавната (?!) Балканбанк, известно още като “банката на Мултигруп”. Същият, който по-сетне беше скромен и мълчалив олигарх, окичен със златни ланци.
Та този скромен херой на нашето време оглавяваше комисия, която трябваше да разследва за какво, аджеба, са били изразходвани парите от външния дълг – особено тези по “второ направление”, разпределяни от специална комисия, оглавявана от Андрей Луканов.
Известно време тази комисия даваше признаци на живот – навярно докато Мичковски събере достатъчно аргументи, за да убеди Андрей Карлович да го включи пост скриптум в списъка на онези оправни момчета, които трябваше да получат съответните куфарчета и да развъртят партийните пари. След което работата на комисията замря. Дълго готвения неин доклад не беше обсъден от ВНС, нито пък получи гласност по какъвто и да било начин. Говореше се, че в крайна сметка един издател се престрашил да поиска от чукоподобния Мичковски разрешение да отпечата доклада – и пожелал да получи съответния отказ в писмена форма. Отговорът на Мичковски бил десен прав в носа.
Покрай дейността на тази комисия обаче се стигна до парламентарни дебати, в които основен обект на обсъждане беше натрупания външен дълг на България и неговата по-нататъшна съдба. Бяха раздадени едни крайно лаконични списъчета за неговото изразходване – в които примерно пишеше, че за селското стопанство били изразходвани еди колко си милиарда, за тежкото машиностроене – еди колко си, а в дъното на списъците се мъдреше една особена графа, която мога да цитирам изцяло:
“Други – 2,2 милиарда долара”.
Когато поискахме обяснения за съдържанието на тези “други”, получихме отговор, че там се включвали най-различни пера, изброяването на които било излишна подробност.
Казвам това, защото сумата една към едно съвпада с цитираната от Димитър Попов, известен в юридическите среди и като Митко Паричката. Ето какво споделя той пред “168 часа”:
“Преди идването на нашето правителство България е имала 2,5 млрд. долара резерв. Подсказа ми се, че част от парите са използвани неясно за какви цели. Тогава положих усилия да изясня въпроса и в крайна сметка се разбра за какво става дума. БКП е раздала 2,2 млрд. Трябва да уточним, че използването на тези пари се е контролирало не от Министерството на финансите, а от висшия партиен Синедрион – Политбюро.”
2,2 милиарда долара… Едни “други” 2,2 милиарда. Това са въпросните “пари от куфарчетата”, раздавани на бъдещи мутри и корпоративни босове – или изнасяни чрез “неявните фирми” на ІV управление на ДС – за да се върнат и за да бъдат развъртени по време на приватизацията.
Съвсем отделен въпрос как изобщо е възможно един министър-председател да открие липсата на над два милиарда в държавната хазна – и да не предприеме нужното за търсене на отговорност от виновните.
Но в България, както е известно, всичко е възможно.