Икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се изострят и през 2012 г., смята нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц
Единственото нещо, което задържа ниски цените за рефинансиране и по този начин временно спасява еврото, е изкупуването на правителствени облигации от страна на ЕЦБ. Независимо дали ви харесва или не, но в момента ЕЦБ финансира отделни държави. Това не се хареса на германските политици и ЕЦБ веднага се почувства неудобно, ограничи обема на изкупуването на облигации и обяви, че спасяването на еврото не е задължение на централната банка, а на политиците.
Политическите мерки обаче бяха нерешителни и твърде закъснели. Така че най-вероятният сценарий за развитието на събитията е, че ще бъдат взети икономически мерки, но икономиките ще продължат да отслабват, безработицата ще се увеличава, бюджетните дефицити ще се запазят каквито са били, а същевременно политиците ще полагат минимални усилия за по-бързото справяне с кризата. Накратко: увеличаване на хаоса.
Денят на разплатата, когато еврото ще рухне или Европа ще предприеме така необходимите мерки, все още може да настъпи през 2012 г. Политиците ще се колебаят, Европа ще страда. А също и целият останал свят.
Годината на президентските избори в САЩ ще бъде ознаменувана с обичайните баналности и празнословия от типа на призиви за създаването на нови работни места, съкращаването на бюджетните разходи, орязването на социалните програми и други подобни. Нито една от страните няма да предложи план за преструктуриране на икономиката или за борба с неравенствата.
Винаги съм бил изключително критично настроен по отношение на пазарите, но сега дори и играчите в САЩ забелязват, че политиците не се справят със задачите си. Точно както през 90-те инвеститорите пострадаха от безпочвената еуфория, така и през следващата година по всяка вероятност ще трябва да страдат заради напълно основателния песимизъм. Американците ще трябва да направят избор между един лидер, който вече доказа, че не е способен да изведе страната от икономическата криза, и друг, който все още не е успял да докаже неспособността си.
Надявам се, че бъдещите събития ще опровергаят аргументите ми и песимизмът ми ще се окаже прекомерен. Но се опасявам, че нещата може да се окажат дори още по-зле. Всъщност, 2012 г. може да бъде именно годината, в която експериментът с еврото, който е върхът на 50-годишния процес на икономическа и политическа интеграция в Европа, да приключи. Вместо да сложи край на продължаващата от 2008 г. голяма рецесия с всички, причинени от нея проблеми, 2012 г. може да възвести нов, още по страшен етап на най-дълбоката световна икономическа криза за последните 75 години.
