Автор: Д-р Георги Чалдъков
Тази статия е за хора, които ще се отнесат мъдро, а не лекомислено на това, което е написано в нея. И така, с книгите си “Диетикон” и “Ихтиофагия” белгийският лекар Людвик Нонис (1553-1645) поставя началото на медицинската диететика. Той обръща внимание на здравословната храна, при което на почетно място поставя плодове, зеленчуци, ядене на риба (ихтиофагия). И виното – осем глави на “Диетикона” са посветени на него – с основание, защото „културата на народите от Средиземноморието започва, когато се научават да отглеждат маслини и да правят вино” – пише древногръцкият историк Тукидид. В 5–6-хилядната си история, от Египет през Гърция, лозата, от която се прави виното (Vitis vinifera), отива в Сицилия, Калабрия (област в Южна Италия, наричана Енотрия от древните гърци), Франция и Испания – за културата на виното в Тракия отговаря професор Иван Маразов. Днес енологията (гр. oinos – вино, logos – наука) изследва виното от посаждането на гроздето до бутилирането и чашите. А университетските факултети по виникултура и енология учат студентите как се прави хубавото вино.
Колкото и да съм възхитен от “Жени и вино! Вино и жени!” на Кирил Христов, в тази статия ще пиша само за виното, по-точно за лекуването с качествено вино (енотерапия) и за пиенето на вино (енофилия) – всекидневно по 1-2, може и 3, чаши червено вино за мъже и 1, може и 2, чаши за жени (моля, феминистките да не протестират, а да се консултират с „републиканския” кардиолог и енолог – д-р Веселка Николова). В САЩ тази препоръка е одобрена от Администрацията за храна и лекарства – институция, която дава съгласие, базирано на научни резултати. А Франция отдавна е администрирала “парадокса на червеното вино”: пиенето на големи количества, както и непиенето на вино, са еднакво вредни за здравето. Разбира се този пародокс се отнася и за българското червено вино.
Известно е, че Хипократ първи обръща внимание на ползата от балансирано пиене на червено вино – „за стимулиране на апетита и захранване на тялото”. Векове по-късно Гален предписва същата енотерапия в Римската империя. Съвременната наука предоставя научни данни за тези емпирични наблюдения. Във виното има повече от 500 химически вещества. Здравословни свойства от тях имат полифеноли, флавиноиди и фитоестрогени. Те се съдържат повече в червеното грозде и съответно в червените, отколкото в белите вина и гроздови сокове. От тях особено важно значение има резвератрол (3,5,4′-trihydroxy-trans-stilbene)* – по химическа структура е сходен на естрадиола (женски полов хормон) – пак Cherchez la femme.
Резвератролът има противовъзпалителни, анти-оксидантни, невро- и кардиопротективни ефекти, стабилизира ДНК, прави я по-устойчива на стрес и други вредни действия, потиска клетъчната смърт, удължава живота. От гъбички, мухички и червеи (любимците на съвременната молекулна биология) до мишки и човек, резвератролът стимулира активността на ензими, наречени сиртуини (sirtuins, от името на гените Silent Information Regulator – SIR, произнасяно “сър”). И още: резвератролът, както и нискокалоричното хранене, благоприятстват дълголетието. Тъй като нискокалоричното хранене е сравнително трудно изпълнимо, резвератрол и други полифеноли във виното и гроздовия сок, както и в соя, фъстъци и бадеми, са особено полезни за Homo obesus (затлъстелият човек) в желанието му да се лекува. Затова: in vino sanitas! Yes, SIR – но балансирано и със здравословна храна. В противен случай можете да се разболеете от ГЕРБ (Гастро-Езофагиална Рефлуксна Болест).
–––––––––––––––––––––––
* Лозата произвежда резвератрол, за да се брани от плесени и други вредни за здравето й агенти. Стилбен синтетаза е ензим за производство на резвератрол – той е по-активен в дивите сортове лоза. По биоинженерен начин китайски учени „оплодиха” съвременна лоза с гена на този ензим – роди се лоза, която се справя по-добре с плесените, защото синтезира повече резвератрол. Това е технологията за получаване на трансгенни растения (генномодифицирани организми). И на супервино за дълголетие. Трансгениално! – каза д-р Веселка Николова. А едно италианско изследване откри гените, които се изявяват, когато винената мушица (Drosophila melanogaster) е пияна – така мушиците ще могат още веднаж да помогнат на хората, този път за лекуването от това, което са произвели – виното и алкохолизма. Клиничните опити с таблетките Longevinex продължават в САЩ – във всяка от тях има 120 мг резвератрол – добре, защото в една чаша червено вино има около 2 мг, но можем да разчитаме и на другите здравословни винени вещества. Защото „виното прави сърцето щастливо” (гр. oinos euphrainei cardian).
