Николай Цеков, „Дойче Веле”
Наскоро бе пребит шефа на АЕЦ „Козлодуй”. Извършителите и мотивите им засега остават неизвестни. Нищо необичайно за всичко случващо се в българската ядрена енергетика, в това число и по отношение на безопасността на АЕЦ?
Скандалът около подмяната на свежо с рециклирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“ безспорно е сред големите мистерии на българската ядрена енергетика, смята ядреният физик Георги Котев. В началото на 2007, по време на работата си в „Козлодуй“, Котев установява, че измерванията върху използваното ядрено гориво неочаквано започват да дават странни резултати. Изводът на експерта е единозначен – свежото ядрено гориво по неведоми начини е подменено с рециклирано. Тогава ръководството на атомната електроцентрала и Агенцията за ядрено регулиране правят обаче всичко възможно разследването на физика да бъде потулено, а разследващият – уволнен.
Разобличаващи доказателства
През юли тази година на бял свят излизат документи, които потвърждават далаверата. Инженер-химикът Красимир Филипов се натъква на взето в края на 2003 година техническо решение за поетапен преход от горивни касети със свежо гориво към касети с рециклирано гориво. Сред утвърдилите нерегламентираната подмяна ръководители на челно място стои името на потърпевшия настоящ директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов. Същият през октомври тази година уволнява инженер Филипов заради изнесената компрометираща информация, и то две години преди този да излезе в пенсия. Ядреният физик Георги Котев твърди, че въвеждането на рециклирано гориво в експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“ официално никога не е одобрявано от Агенцията за ядрено регулиране. Въпреки това от октомври 2004 година планът влиза в действие за шести ядрен енергоблок.
„Козлодуй“ – руски експеримент?
Според Георги Котев далаверата е водещият мотив за тайната подмяна на използваното гориво в козлодуйските реактори. Руската фирма ТВЕЛ, която доставя рециклирания уран за „Козлодуй“, всъщност използва българската АЕЦ като експериментален потребител на новия си продукт. А това според българския закон е категорично забранено. Става дума за иначе скъпоструващ за руския производител експеримент в страна-кандидатка, а в последствие и членка на Евросъюза. В крайна сметка тайното начинание не носи и стотинка на българската енергетика или на държавния бюджет. Ефектът от „руско-българското съзаклятие“ обаче е осезаем, казва Котев.
Годишно от подмяната се спестяват между 45 и 50 милиона евро, защото рециклираното гориво е с 30 на сто по-евтино от използваното преди свежо ядрено гориво. „Като държавно предприятие АЕЦ е в изцяло губеща позиция. То си плаща на руския доставчик по цени за касети, произведени от природен уран, а получава по-евтиното експериментално рециклирано гориво, направено с материал от вече използвани касети. В крайна сметка от подмяната на горивото печелят една шепа хора, по-голямата част от които са руски граждани“, твърди Георги Котев.
Печалба за сметка на сигурността
Обществена тайна е, че АЕЦ отдавна пълни джобовете на български политици и че не един от директорите на централата е влизал във висшите ешелони на властта, в това число и в Народното събрание. Част от тях са разследвани за скандали около неизгодни договори, които АЕЦ сключва за доставки и ремонти с предизвестени победители в търговете. Резултатите от тези разследвания също са с предизвестен край. В най-корумпираната членка на Евросъюза никой не си прави и илюзии за нещо друго, казва Котев. Но ако мафиите и техните далавери са преди всичко бреме за бюджетите и стандарта на живот в отделните страни-членки на ЕС, то в случая с България става дума за ядрената безопасност на страната и дори целия континент. Акцентът в случая пада върху продължаващата практика да се крият с дни или да се омаловажават инциденти в АЕЦ „Козлодуй“, твърди експертът.
„Юбилеен“ радиоактивен фойерверк
Показателен в това отношение е инцидентът в 5-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ на 26 април тази година. В деня, в който светът отбеляза трагичната 25-та годишнина от Чернобилската катастрофа, при рутинни операции в реакторната зала на спрения за ремонт 5-ти енергоблок неконтролируемо е изпуснато голямо количество силно радиоактивен газ „Ксенон-133“. По време на укривания в продължение на 32 часа инцидент в залата е имало 17 души от ремонтния персонал на централата, които са били облъчени. Чак вечерта на 27 април Агенцията за ядрено регулиране пуска „контролирана“ информация до медиите, без обаче в нея да посочва източника на изпускане на невидимия смъртоносен газ.
„Това не е нормално! Чак месец след инцидента АЕЦ изготвя доклад до Агенцията, в който се посочва, че на 200 метра от изпускането поради свръхрадиацията са блокирали дори измерителните уреди в душ-помещенията за персонала! Според АЕЦ облъчените са се спасили, защото са издишали радиоактивните пари. Това е пълен абсурд!“, коментира ядреният физик Георги Котев.
КРАСЕН СТАНЧЕВ, ръководител на екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ) за оценка на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ и учредител на Гражданския комитет против АЕЦ „Белене“.
Премиерът Борисов би трябвало да е получил писмо (без дата) в подкрепа на възобновяването на строежа на АЕЦ „Белене“. То е подписано от кмета на гр. Белене, Българския атомен форум – БУЛАТОМ, Българското ядрено дружество и Гражданския комитет за изграждане на АЕЦ „Белене“ и за развитието на ядрената енергетика в България.
Скъпите работни места
Основният аргумент на авторите в полза на „Белене“ е, че по тяхна предварителна оценка в строителството щели да бъдат ангажирани пряко или непряко около 40 хиляди души за период от 6-8 години.
Този довод се повтаря вече четири-пет години, но никой не е обяснил как е направена сметката. Приемам обаче за момент, че тя е вярна. Тогава излиза, че прекият разход на българските потребители на електроенергия и данъкоплатци е 0,56 милиона лева за едно работно място.
Това е сумата, която се получава, ако се раздели стойността на проекта на предполагаемите работни места. Ако се вземе само приносът на НЕК и държавния бюджет (за прилежащата инфраструктура и системни връзки), цената е 219 000 лв. на работно място, лелеяно от поддръжниците на АЕЦ „Белене“.
Средната цена на такова работно място би била 73 пъти по-голяма от типичните 3000 лева на един работник, нает по финансираните от бюджета програми за заетост. След споменатите 6-8 години пълната цена на уж ангажираните в „Белене“ ще се плаща от потребителите през цената на електроенергия от новата централа.
Строиш – разрушаваш
Разумните хора предприемат стопански начинания не за да създават работни места, а за да печелят. Работните места и доходите са следствие. Така както и безработицата е следствие от обстоятелството, че работодателите остават без работа.
Ако целта на АЕЦ „Белене“ е просто създаването на работни места, може непрекъснато да се строи и разрушава площадката на централата. Но тогава възниква въпросът кой плаща сметката и при какви условия плащащите няма да губят.
За „Белене“ реалистична перспектива да се откупи и печели има при цена на електричеството й от над 10 евроцента на квтч, по-точно при цена между 10,4 и 11,3 евроцента.
Тази цена бе получена по две различни методики и от Института за пазарна икономика, и от Института по енергиен мениджмънт. Нито вътрешният, нито външният пазар имат нужда от реакторите на „Белене“. А 10 евроцента цена на тяхната електроенергия (според стойността на еврото от 2009 г.) е просто непостижима.
АЕЦ „Белене“ обаче ще има разрушителен ефект върху другите предприятия от енергетиката на България. Както през април миналата година обяснихме в писмо до същия премиер, освен до увеличаване на разходите за електроенергия и загуби за бюджета (за плащащите данъци) АЕЦ „Белене“ ще доведе вероятно и до намаляването на доходите и на 115 хиляди души, заети и свързани с другите енергийни предприятия.
Макар авторите от БУЛАТОМ и т.н. да искат да покажат, че АЕЦ „Белене“ е хуманен проект, той всъщност е по-скоро човекоядски.
Кой би спечелил?
Все пак някой е спечелил и ще спечели. Авторите на писмото в защита на проекта „Белене“ казват, че с него ще се развие българската ядрена енергетика. Тя, разбира се, може да се развие и без него.
Но те твърдят още и че проектът бил „европейски, а не руски“, защото в него имат намерение да участват като подизпълнители на „Атомстройекспорт“ „Арева“ и „Сименс“.
Това обаче не променя факта, че проектът е на РОСАТОМ, че това е прототип, че финансирането е руско и че Руската федерация с АЕЦ „Белене“ ще постави в зависимост поне 85% от българската енергетика.
Това е наистина съществено развитие: в момента зависимостта е „само“ 71%, а вече няколко правителства прокарват интересите на Русия. Това, което посочват авторите на писмото, е кой всъщност ще спечели от изграждането на АЕЦ „Белене“. Проектът е европейски само защото България е в Европа. Но разходите по него и по съхранението на ядреното гориво са на сегашните и бъдещите поколения български граждани.
Централата ще е руска, с руско управление и технолози, но на българска територия. От това не следва, че с АЕЦ „Белене“ „ще съхраним и доразвием научно-техническия персонал, който сега страната ни има в Козлодуй“.
Такъв е следващият аргумент в защита на завършването на проекта.
Но вероятно само около дванадесет души ще придобият относително подробна представа за новата технология на прототипните реактори.
За наука мисля, че няма да става и дума. Дори и да не съм прав, ясно е, че тези хора и няколко местни строителни и консултантски компании и такива с лиценз за износ на електроенергия ще са също сред печелившите. Възнаграждение за успех ще получи и HSBC.
Както е известно, договорът с този консултант е съставен така, че да има интерес да даде положително становище за проекта.
Как ще реагира премиерът?
Той е получил становището на ИПИ от 28 март 2011 г. и писмото на Гражданския комитет против АЕЦ „Белене“ от 16 април 2011 г. Тези документи са по-добре аргументирани от писмото на поддръжниците на АЕЦ „Белене“ от миналата седмица. Но на тях отговор засега няма.
Премиерът може пак да си затрае, но може да се опита да избяга от отговорност, използвайки това писмо, ако я прехвърли на Народното събрание, на консултанта HSBC или на някой друг форум. Аргументите в писмото са смешни. И ако последиците не биха били фатални, би било смешно премиерът да постъпи така по този повод.