България, децата ни върни!
Животът ми по пътища забързано премина,
къде не бях, какво ли не видях…
Но само тук, в България, в моята Родина,
само тук наистина живях!
Отлитат бързо дните ни, минават си години,
растат големи нашите деца,
растат, за да заминат далече във чужбина,
а тук да плачат нашите сърца…
Там са днес децата ни,там в чуждите страни,
ние крием тук сълзите си дълги нощи, празни дни…
Господи, чуй молбата ни,
България, децата ни върни…!
Такъв ни бил късмета – това го знае всеки
и хиляди са хора като мен –
залутани, загубени по глухите пътеки,
без бъдеще живеем ден за ден…
И все пак се опитвам хей така да помечтая
децата как се връщат у дома,
но някъде във себе си дълбоко вече зная –
отдавна съм останала сама…
Там са днес децата ни,там в чуждите страни,
ние крием тук сълзите си дълги нощи, празни дни…
Господи, чуй молбата ни,
България, децата ни върни…!
–––––––––––––––––
Музика, текст и аранжимент – Развигор Попов
Изпълнява Мария Павлова с акомпанимент на Христо Павлов
