Любомир Весов е работил в Корпоративна търговска банка от 2004 до 2008 г. Първоначално е бил прокурист, а от януари 2005 г. до 8 декември 2008 г. – изпълнителен директор.
Весов е на 50 г. от Габрово. По образование е финансист, специализирал е „Банков мениджмънт“. Професионалната му биография включва ръководни постове в редица водещи банкови институции в България. В момента е управител на консултантска компания в областта на банковото дело, енергетиката и инфраструктурните проекти.
– Г-н Весов, какъв беше Цветан Василев по времето, в което вие бяхте в Корпоративна търговска банка (КТБ)?
– Той беше председател на надзорния съвет и мажоритарен акционер.
– Имате ли представа кой му е помогнал да стигне до това ниво?
– Когато отидох в тази банка, той вече беше основен акционер. Много пъти съм питал дали наистина е реалният собственик на банката. Имам съмнения за това, съдейки по някои действия, докато бях там. Тези съмнения се тиражират в публичното пространство и банковите среди дори и в момента.
– Какви съмнения имате?
– Съмненията са, че това са пари на българското разузнаване или на руското разузнаване, или изпрани пари от прехода.
Нещо, което няма как да знам по две причини. Първо, тогава не съм бил в банката, и второ, транзакциите не са имали публичност. Това, което съм чел по медиите и съм се опитвал да разбера за себе си, е, че в един момент се появява мистериозен ирландец в банката. Основният въпрос е дали той е внесъл реално капитал, или парите, които е декларирал, не са негови. Това е въпрос, който трябва да се зададе към „Банков надзор“ и към службите за сигурност. Имам съмнение за операциите, защото не може този човек току-така да се раздели с капитала си и да изчезне от банката. Ако влезе чужд инвеститор, той иска да излезе с още по-голяма сума. Много хора трябва да си задават въпроси. Това не са въпроси на журналистите, те трябва да информират обществото за свършената работа.
– Има ли г-н Цветан Василев връзка с някоя политическа сила, която му е дала рамо?
– Поне откакто имам представа от банката, там са идвали политици от целия спектър – от най-дясно до най-ляво, националисти, глобалисти, всякакви „-исти“. Според мен това е проблемът, който се поражда с прословутите държавни пари в КТБ. Политиците, които работят с нея, или тя – с тях, са от целия спектър и непрекъснатото увеличаване на държавните средства в КТБ е показателно за това.
Аз съм бил в банката, когато е било правителството на Станишев, а преди това – правителството на НДСВ, и имам представа колко често друг политик – ръководител на дясното, чиято политическа сила тогава беше в опозиция, идваше в банката. А и банката е в центъра на София и се вижда дали влиза председателят на еди-коя си партия, вижда се тази партия има ли сметки в банката, вижда се г-н Василев като публична личност с кои политици се среща в заведение.
Връзката с политически фигури е директна. Не казвам, че има икономическа зависимост. Това може да се види в публичните регистри – дали някой има депозити или кредити от тази банка, какви са условията за обикновен гражданин и за един политик. Дали като е взел кредита, политикът го е върнал след 1-2 месеца и ако е така, откъде са дошли парите и дали това не е пране на пари от нерегламентирани доходи през кредит.
В България като малка държава зависимостта между бизнес, финанси, политика е по-видна и за съжаление очевадна.
– За връзка с Иван Костов ли говорите?
– Стартът на банката като частна тръгва от неговото правителство. Г-н Костов можеше да бъде видян в приемните на КТБ, а често и в кабинета на г-н Василев.Какво са си говорили, ще си остане между нас. От г-н Костов в професионален план може да се научат много неща, в т.ч. и от Мистър Икономика. Г-н Костов не се е крил, като е идвал в банката. Друг е въпросът дали децата не изядоха бащите си. От това, което става в момента, г-н Костов като добър икономист не е много доволен, а като монетарист – не би го допуснал.
– Как успява г-н Василев да е приятел с политици от целия спектър?
– Имам съмнение, че думата приятелство не е най-точната. Отношенията му с тези хора не са на приятелска основа. Много е лесно журналист да застане пред банката и да провери в кой отрязък на месеца – между 1-о и 3-о число, дали шефове на държавни фирми влизат в банката и дали в този момент имат операции за фирмата или за нещо друго. Имам съмнение, че влизат за друго, че взаимоотношенията на банката с държавните фирми и с политиците се крепят на друг тип интерес. Винаги когато има интерес и става въпрос за пари или бизнес, има възмездна форма на общуване.
Каква е тя, е въпрос, който трябва да се изследва като генезис и като състояние към момента.
– Осигуряване на медиен комфорт ли може да е възмездната форма?
– Медийният комфорт е очевиден, но това е най-малкото. Самият г-н Василев е интервю заявява, че има приятелски кръг от медии, които обслужват интересите му. Трябва да се види дали спонсорирането и финансирането на общини, министерства и т.н. не са търговия с влияние и политически лобизъм. Ако банката е направила ремонт на операта или спортна площадка на училище или др. – какво е получила после от общината или от даденото министерство. Тук говорим за принципното отношение между общински и държавни институции с частни бизнес структури. Винаги има възмездни отношения, които никога не са равнопоставени. Когато отида в съответната институция за това, че тя ми дава удостоверение за гражданско състояние, аз плащам такса, въпреки че съм платил данъците си и би трябвало да го получа безвъзмездно. Затова питам с какво тези плащания се възмездяват?
– Вие как си обяснявате това, че г-н Василев успява да прави бизнес с всички? Вероятно и другите банки биха могли да го правят?
– Може би колегите от другите банки не са склонни да правят компромиси със съвестта и професионализма си въпреки нормата на печалба. Тук става дума за професионална почтеност и личен морал, които в по-голямата част от колегите съществуват.
– В кой момент се появяват държавните пари в КТБ?
– „Летящият“ старт на държавните пари започва от времето на НДСВ. Това не значи, че по времето на правителството на Костов не е имало държавни пари. Може би не е имало съответната публичност.
Във всеки момент е ясно колко са били държавните средства. Обяснението, че това е банкова или фирмена тайна, е заблуда на обществото. Тайна е банката да го каже, но не е тайна държавата да го каже.
– Какво може да предприеме държавата? Да обявява конкурси?
– То е най-елементарното, винаги може да се направи. Още миналата година министър Дянков каза, че ще се въведат правила и механизми. Може да не са въведени или да са въведени, но обществеността и другите банки да не знаят. Иначе биха се подредили на опашка за този евтин ресурс. Държавата има 2 полезни хода. Най-елегантното нещо, което веднага може да стане, е представител на държавата да влезе в надзора и в оперативното ръководство на банката. Държавата не знае как се управляват нейните пари. Свръхконцентрацията им може да доведе до свръхзагуба. Държавата има механизмите и не става дума за одържавяване на част от банката, а за онази част от печалбата, която по право й принадлежи. Има практика в САЩ и ЕС, но такива сериозни въпроси не трябва да се дискутират през медиите. Има решения, които да са толерантни към институцията и да сав полза на държавата, стига някой да иска да го направи.
– Ще ви върна към началото на разговора – как г-н Василев влиза в КТБ, едва ли е случайно?
– При всички случаи неговата житейска история започва от габровските крайни квартали. Не знам кой го е въвел в КТБ, ако се вярва на думите на г-н Велков от една негова скорошна пресконференция, той го е поканил. Но имам съмнения, че истинският старт на г-н Василев е започнал от времето преди заминаването му да следва в Полша. По времето на социализма не всеки можеше да учи в чужбина. Още повече когато става дума за Полша, която беше най-близо до капиталистическия свят. Моите състуденти едно време, които отидоха да учат в Полша, всички бяха обвързани с тоталитарната власт.
Пораждат се съмнения, че между периода, в който г-н Василев приключва да учи в Полша, и завръщането му да завърши висшето си образование в България има време, което се губи. И си задавам въпроса да не би да е ходил да учи нещо друго.
– В разузнаването?
-Не зная това, но зная, че от средите на българите, които учеха в чужбина, определени отличници се пращаха на специални школи, но не в България. Ако приемем, че г-н Василев има определени интереси в енергетиката и военнопромишления комплекс – дали те са диктувани от българската страна? Ами ако това са чужди интереси, различни от тези на ЕС и НАТО?
– А дали има връзка с Държавна сигурност?
– Разсъждавайки логично, може да е свързан не само с ДС, а и с други сигурности и ако е бил свързан с ДС, доколко е работил за държавата? Нямам представа как гледат посланиците на страните от ЕС на това, което става около банката. Става въпрос за енергетика, инфраструктура и продукция на военнопромишлен комплекс – неща, които касаят пряко ЕС като общност. Кой контролира тези операции освен частните акционери на банката и докъде стига границата?
– Това са много сериозни съмнения.
-Но никой няма да отговори на тях. Както няма да отговори и за закриването на агенция „Държавен резерв и военновременни запаси„. Никой не задава въпроса защо беше закрита тя, дали някой върна зърното или възстанови стойността на изнесеното, кои фирми и кои банки са работили с държавния резерв, вярно ли е, че горивата са продавани на цени по тези на „Лукойл„, къде са реализирани, внесени ли са акцизът и ДДС, или са реализирани на черния пазар?
Същото се отнася и за бившето държавно предприятие ГУСВ. Никой не задава въпроса за неговите производствени бази, хотели, бивши строителни поделения. Има ли протестирани банкови гаранции, необслужвани кредити, придобиване на активи от кредиторите? Излезе информация по медиите, че сградите на Софийския районен съд са ипотекирани в полза на КТБ.
Въпросите са много. Това не е атака на медии спрямо банката. Нещата са много по-сериозни. Говорим за принципи. Сега, когато всяка стотинка е скъпа, когато увеличаваме пенсионната възраст и няма пари за здравеопазване и образование, проблемът се задълбочава. Затова хората са скочили, журналистите и издателите питат. Не е заяждане и дребна война между различните видове бизнес.
– За каква връзка между КТБ и сградата на ГДБОП споменахте на пресконференцията вчера?
– Питам вярно ли е, че банката е купила сградата и я е предоставила на ГДБОП, след като я е ремонтирала? Каква точно е сделката и на каква стойност, какво банката е получила в замяна?
Интервю на Пепа Иванова,
в. „24 часа“
