Правителство, което отравя бъдещето за 30 сребърника?

Интервю на Калина Андролова с Мариана Христова*, председател на Гражданско движение срещу добива на шистов газ, в предаването „Деконструкция” на БНР

Акценти от интервюто:

– „Проблемът с шистовия газ е един от най-големите проблеми на това правителство. Завидна е бързината, с която то взе антинационално решение да предостави части от територията на България за експериментално ползване”, анонсира темата Калина Андролова. В разговора тя споменава и за скандалната точка 8 от Решението, с което правителство даде на практика зелена светлина за шистовия газ. „Толкова е важно дупченето и замърсяването на златна Добруджа, че в министерското решение има една точка 8, в която се дава възможност за предварително изпълнение на сондажните проучвания”. (Текстът на този документ е публикуван в Еврочикаго – линк.)

„В нашето законодателство има страхотни пропуски, и всъщност дефиниция „шистов газ” въобще не съществува. Доста фирми вече са получили разрешение за проучване на природен газ и нефт. Много от тях са в огромни нарушения. Липсват работни програми, отказва се непрекъснато достъп до обществена информация”, казва председателката на гражданското сдружение. Както и това, че през лятото на т.г. е била извършена законодателна промяна, според която: „ако фирмата, която има намерение да сондира, дойде и каже, че има интерес да го направи във вашия парцел, и ако не се стигне до договорка за купуване на този парцел, този парцел бива отчужден от държавата и то не на пазарни цени, а по държавна оценка”.

От министерството на Трайчо Трайков са съобщили, че е направена проверка и е установено, че в Рогозина ставало дума за обикновен газ, не за шистов. „Сякаш в министерството никога не са знаели какви проучвания се извършват в Рогозина и за какво е дадено разрешението им през 2004-та. Странно защо, не е налична за обществото никаква програма на фирмата, никой не може да я намери”, заявява екоактивистката във връзка с руската фирма Русгеоком, която има това разрешение за проучвания в землището на Рогозина.

Неотдавна Охайо, един абсолютно неземетръсен район, преживява трус със сила 5.3 по Рихтер. Американското геоложко дружество подчертава, че той е провокиран от технологията „хидравлично разбиване”. Родните лобисти, обаче, водели истинска битка подобни факти ако може въобще да не се изтъкват и коментират публично. Европа няма опит в шистовия газ, за сметка на това Америка и Канада имат доста солиден такъв, и то все горчив.

Върхът на абсурда е, че дупченето в Рогозина се прави в защитена територия. Една част от парцела се намира в „Натура 2000”. „По пътя, когато човек тръгва към сондажа, среща първо една табела, на която пише „Защитена територия: Крайморска Добруджа”. На 500 метра след това се вижда сонда в полето”, споделя Христова. Както и, че: „Сондажът в Рогозина има сключен договор за наем на парцела, на който се намира, за 57 лв. годишно”.

„Фукаме се в Европа как вече сме истински демократична държава. Но когато наистина се появи гражданско общество, като например група от граждани срещу технологията за добив на шистов газ, тогава правителството прави кръгла маса по темата за шистовия газ, кани всевъзможни лобисти, обаче не и точно тази гражданска група, която най-много се вълнува и има най-силно отношение към темата”, коментира Андролова.

От с. Голямо Пещене идва сигнал до гражданското сдружение за замърсяване на река Скът, която минава през две села, Голямо и Мало Пещене. В Мало Пещене, където има биоземеделци, в края на лятото реката първо пресъхнала, а после потекла бяла. Хората не можели да разберат какво се случва, но взели незабавно проби от реката, които обаче от РИОСВ Враца (ресорният регионалният отговорник) отказали да приемат. Първата къща на Голямо Пещене е на около стотина метра от сондата на Дайрект Петролиум (фирмата, която има разрешение да сондира в този район).

„Искаме тази технология въобще да не се ползва в България; ние просто не сме подходяща държава за такъв род изследвания. Най-големият подземен резервоар за вода в Европа, 13 хил. и 33 кв. км., се намира в Добруджа”, казва Христова. „Нарича се малм-валанж, това е една непрекъсната водна структура. От нея се пие, полива и мие цяла Добруджа, цялото ни северно Черноморие и цялото ни Лудогорие. Една единствена грешна сонда, без значение дали е проучвателна или за добив, е способна да изпрати в небитието целия този район на България”.

„Какво толкова ще спечелим, като надупчим Добруджа, освен личните комисиони на управниците? С всичките рискове от замърсяване, земетресение, лош живот на хората в районите на добива, какво ще спечелим?”, пита риторично журналистката.

Следва цялото интервю, публикувано в блога на авторката, Kalinaandrolova.blog.bg.

––––––––––- 

К. АНДРОЛОВА: Проблемът с шистовия газ е един от най-големите проблеми на това правителство. Завидна е бързината, с която то взе антинационално решение да предостави части от територията на България за експериментално ползване. Разговарям с Мариана Христова, председател на гражданско движение за забрана проучванията и добива на шистов газ по метода „хидравлично разбиване”. С какво се сблъскват будните съвести на група граждани, които се интересуват, на фона на цялото обществено и управленско безразличие, какво всъщност се случва с тази страна?

М. ХРИСТОВА: Изведнъж се оказа, че в нашето законодателство има страхотни пропуски, и всъщност дефиниция „шистов газ” въобще не съществува. Доста фирми вече са получили разрешение за проучване на природен газ и нефт. Много от тях са в огромни нарушения. Липсват работни програми, отказваха ни непрекъснато достъп до обществена информация и ние се принудихме да отидем на място, да видим за какво става въпрос. За едната фирма, която е в село Рогозина, община Генерал Тошево, получихме и сведения по телефона, че ще влезе камион, натоварен с радиоактивен товар, на който получател е обект Рогозина, за което ние сигнализирахме, защото там трябва да има и специален режим на работа. Би трябвало да се знае какво се случва с тези радиоактивни елементи под земята и за какво става въпрос. Бяхме свидетели на най-нелепата проверка, за която някой изобщо може да се сети. Сигнализирахме, че там вероятно се ползва хидравличен удар и, че се прави проучване точно и конкретно за шистов газ. Единственото нещо, което отишлите проверяващи бяха направили, е да замерят с уред за гама лъчение на входа на сондажа. Нещо, което е несериозно, защото ако хората наистина са били квалифицирани, щяха да знаят, че е редно да се вземат проби от тези утайници, които са отстрани, и да се види тази вода съдържа ли химикали, какви са тези химикали, изобщо да се иска информация за тази фирма – какво точно прави? Ние се добрахме до тръжната документация на фирма Русгеоком и още там се вижда, че има нарушение точно в тези циментови пръстени, които би трябвало да защитават вододайния ни хоризонт. Оказа се, че хората са си икономисали най-вътрешния, работния отвор, и са решили, че могат да го оставят по-къс, някъде долу и да не го изградят точно както трябва и както е най-сигурно.

К. АНДРОЛОВА: След сигналите на гражданското движение, от министерството на Трайчо Трайков (обърнете внимание) съобщават, че е направена проверка и е установено, че в Рогозина става дума за обикновен газ, а не за шистов. Сякаш в министерството никога не са знаели какви проучвания се извършват в Рогозина и за какво е дадено разрешението им през 2004-та. Странно защо, не е налична за обществото никаква програма на фирмата, никой не може да я намери! Не само рискове със замърсяването трябва да ни тревожат. Наскоро Охайо, един абсолютно неземетръсен район, преживя трус със сила 5.3 по Рихтер. Американското геоложко дружество подчертава, че той е провокиран от технологията „хидравлично разбиване”. Родните лобисти, обаче, зорко следят да не се изговарят подобни факти и скачат за яростна борба с истината. Съмишлениците на Мариана не спират до тук и продължават да се интересуват.

М. ХРИСТОВА: Ужасът ни беше безкраен, когато отидохме в Голямо Пещене. В Голямо Пещене ние имахме сигнал за замърсяване на река Скът, която минава през две села последователно: Голямо и Мало Пещене; в Мало Пещене има биоземеделци и в края на лятото реката им първо беше пресъхнала, а после беше потекла бяла. Хората не можеха да разберат какво се случва, бяха взели незабавно проби от реката, които обаче, забележете, от РИОСВ Враца – защото те са регионалният отговорник – отказали да ги приемат. За сметка на това, проверяващите отишли два дни по-късно, когато водата съответно вече се е оттекла, за да вземат проби и резултатът, който бяха обявили е, че там няма никакви нарушения. Ние отидохме в село Голямо Пещене, където имаше събрание: новоизбрания кмет на селото беше събрал хората, беше поканен търговския директор на фирмата, която сондира там, Дайрект Петролиум, и този човек беше изправен пред хората за да им отговаря. В началото хората много плахо си задаваха въпросите. В един момент, когато разбраха, че имат все пак някакви права, най-вече за информираност, започнаха да стават един по един и да казват какво са видели. Това, което ние видяхме: първата къща на селото е на около стотина метра от сондажа, вибрациите са много силни, шумът е много силен, улиците на селото приличат на лунен пейзаж. Там през цялото време едни водоноски, на които им е разрешено да черпят вода от река Скът, за да се прави сондажа, се движат из селото като съответно шумят, трошат и без това разрушените улици допълнително. Това, което се прави обикновено, е да изградят за своя сметка заобиколен път, който да минава извън селото и да стига до реката. Хората казаха, че служители от сондата пият през работно време. Жената, която беше пастирката, стана и каза, че благодарение на една оранжева цистерна, която е собственост на фирмата, всъщност реката е потекла бяла. След като господин Тонев, който е търговски директор на фирмата, отричаше такова нещо да се е случило, тя стана и каза: „Недейте да лъжете! Аз видях вашия камион, даже мога да дойда, да ви посоча тримата души, които вкараха цистерната в реката и започнаха да мият и да изливат вътре в реката това, което е било!” Значи те са я пълнели с вода и са я изливали. Самата фирма работи с бентонит и солна киселина на обекта. Направете си сметка солната киселина как добре се е отразила на биопродуктите в следващото село. Те нямат никакво право това нещо да го правят в реката, да изливат каквото и да било!

К. АНДРОЛОВА: Е сега, малко бентонит и солна киселина, какво толкова? Водата все някога ще ги отмие, както времето ще отмие и продажните управници, които иначе говорят, че бъдещето на България било: „биоземеделие и минерална вода”. То земеделие няма, те за биоземеделие говорят! Забележете фаталния начин, по който лесно се обезценява гражданското общество в България. Всеки, който посмее да мисли в тази страна, и да протестира срещу шистовия газ, веднага е обявяван за комунист и хоп – повечето хора млъкват.

М. ХРИСТОВА: Ние чухме какви ли не варианти и обвинения – че сме платени червени клакьори и т.н. Първо, Русгеоком е руска фирма. Така че звучат нелепо обвинения от сорта, че ние имаме някакви предпочитания към държавата, ако ще сондата да е българска, изискванията са едни и същи! Искаме тази технология въобще да не се ползва в България; ние просто не сме подходяща държава, за такъв род изследвания, защото подземните води са много важни за нас. Ние нямаме такива огромни реки отгоре върху повърхността, за сметка на това пък най-големият подземен резервоар за вода е наш! Най-големият в Европа, 13 хил. и 33 кв. км., които са в Добруджа. Нарича се малм-валанж, това е една непрекъсната водна структура. Тя е разположена в кухини, но тя няма прегради и е цялостна. От нея се пие, полива и мие цяла Добруджа, цялото ни северно Черноморие и цялото ни Лудогорие. Една единствена грешна сонда, без значение дали е проучвателна или за добив, е способна да изпрати в небитието целия този район на България.

К. АНДРОЛОВА: Министър Трайчо Трайков, точно като един безпрецедентен лобист, обича високомерно да разяснява, какви неразбиращи глупаци са всички, които са против шистовия газ. И, разбира се, да си измива безотговорно ръцете с екологичното законодателство в ЕС, и как щом технологията за добив на шистов газ се допуска в Европа, значи няма пречки да се случва и у нас. Господин Трайков, технологията е все още нова за Европа и все още няма единно законодателство по темата за шистовия газ, то едва сега започва да се създава! Европа няма опит в шистовия газ, за сметка на това Америка и Канада, имат доста солиден опит и то все горчив. Абсурдът на всичко е, че дупченето в Рогозина се намира дори в защитена територия!

М. ХРИСТОВА: Една част от парцела се намира в „Натура 2000”. По пътя, когато човек тръгва към сондажа, среща първо една табела, на която пише „Защитена територия: Крайморска Добруджа”. На 500 метра след това се вижда една красива сонда в полето.

К. АНДРОЛОВА: Иначе сме голяма работа да ръсим клишета и да говорим как трябва в България трябвало да има гражданско общество. Фукаме се в Европа как вече сме истински демократична държава. Но когато наистина се появи гражданско общество, като например група от граждани срещу технологията за добив на шистов газ, тогава правителството прави кръгла маса по темата за шистовия газ, кани всевъзможни лобисти, обаче не и точно тази гражданска група, която най-много се вълнува и има най-силно отношение към темата. Извинете, господин премиер, но това е задушаване на гражданското общество! Да се прави кръгла маса без да се покани главният опонент по темата. Това някакъв виц ли е или обичайни практики в балканското ни, по ганювски лукаво, общество?! Вижте как Франция слуша гражданите си!

М. ХРИСТОВА: Истината е, че контролните органи, които отговарят за подобни обекти, са безкрайно некомпетентни. Те са абсолютно без всякаква представа как технологично трябва да протича един подобен процес. Аз станах свидетел, защото имаше една кръгла маса, свикана от правителството, на която имаше предимно лобисти, които ни обясняваха колко е добре да има проучвания за шистов газ в България и как това ще ни подсигури една независимост и т.н. Ние бяхме единствените, които бяха против и не бяхме поканени официално като организация, а беше поканена Коалиция за климата, която пък се обади на нашите хора, за да присъстват. Там станах свидетел на един разговор, на две госпожи от МОСВ, които се бяха изправили срещу сондажния инженер и той им казваше: „Момичета, съжалявам, но без хидравличен удар, не може да се направи пълно проучване за шистов газ! ” А те отговаряха: „Ама как така не може? На нас ни казаха, че става!” Просто хората, които са отсреща, работят на парче, определено са некомпетентни в технологичния порядък, ред, норми които трябва да се спазват.

К. АНДРОЛОВА: Министър Трайков и госпожите от министерството на околната среда и водите доскоро ни убеждаваха, че проучванията нямали нищо общо с добива на газ и опасната технология. Видите ли, дали сме само разрешение за проучвания, но все още не сме дали за добив! Защо, господа управляващи, работите срещу народа си?

М. ХРИСТОВА: В нашето законодателство е направена промяна лятото, която гласи, че ако фирмата, която има намерение да сондира, дойде и каже, че има интерес да го направи във вашия парцел, и ако не се стигне до договорка за купуване на този парцел, този парцел бива отчужден от държавата и то не на пазарни цени, а по държавна оценка. Нещо което лишава от всякаква сигурност, за каква частна собственост говорим в нашата държава!? Да си длъжен да им продадеш и къща, и двор, и всичко, само и само защото те така са решили.

К. АНДРОЛОВА: Толкова е важно дупченето и замърсяването на златна Добруджа, че в министерското решение има една точка 8, в която се дава възможност за предварително изпълнение на сондажните проучвания. Понеже адски много бързаме, ще пропуснем екологични оценки, проверки на програми, допитване до народа и прочее.

М. ХРИСТОВА: Това е другото нещо, което според мен е абсолютно незаконно! За да има основание една държава да направи предварително изпълнение, няма такава формулировка: „от особена икономическа важност за страната”. Такова решение за предварително изпълнение, може да се направи например, ако нещо гори или има природно бедствие, и трябва пожарните коли да минат през имотите на хората. Това предварително решение е издадено, изобщо преди да се види работната програма на тази компания! Такава работна програма изобщо не се е появила. Механизмът, по който нашите хора дават тези разрешения е адски странен. Аз оставам с впечатлението, че едва ли не, те се разписват по тези договори като кинозвезди, без особено много старание и вникване в това, какво точно ще се случи след това. 

К. АНДРОЛОВА: Когато едно правителство има воля, то може да се справи с натиска дори на големи енергийни компании. Когато няма воля, то се нарича безродово правителство, такова, което отравя бъдещето на народа си за 30 сребърника. Какво толкова ще спечелим, като надупчим Добруджа, освен личните комисиони на управниците? Кажете ми. С всичките рискове от замърсяване, земетресение, лош живот на хората в районите на добива, какво ще спечелим? Според закона за подземните богатства, който намери търговско откритие, получава без конкурс правото на добив. Така че: не ние българите ще добиваме газ.

М. ХРИСТОВА: Както казва професор Балинов, единият от лобистите за шистовия газ, говорим за технология, която получава 5 пъти по-висока цена на устието на сондажа. Той казва следното: обикновеният природен газ, който се вади, цената му е между 5 и 45 долара, горе на сондажа. Шистовият газ се движи от 147 до 275 долара горе на сондажа. Като ниската цена я има само в САЩ, в тези участъци, които са с огромните мрежи, които работят с над 200 сонди и нагоре, за да има такава цена. Тази цена е реално недостижима за България. За каква икономическа независимост говорим тук и за каква диверсификация. Ако ще говорим от тази гледна точка, дайте да си купуваме газ от Полша! Те нали щели да си намерят и да добиват в близките 300 години. Чудесно! Ето ви начин за диверсификация без да си тровим земята, без да подлагаме България на подобни изтезания!

К. АНДРОЛОВА: Напомням ви, че министър Трайков, многократно обяви филма „GASLAND”, посветен на ужасите от шистовия газ, за фалшив и несъстоятелен. Този филм обаче спечели скоро в Лос Анжелис престижната телевизионна награда ЕМИ. И авторът на филма Джош Фокс победи в категорията си за документална режисура дори режисьор като Мартин Скорсезе. Не е ли смешно това несъответствие, кажете ми? Министър Трайков обеща и районите, където се добива шистов газ, да цъфнат и да вържат, да има работни места, да потече мед и масло. Но ние вече сме подготвени за несъответствията в неговите думи.

М. ХРИСТОВА: Аз даже бях шокирана от изявленията на министър Трайков, несериозно е за министър и направо неграмотно, да обещаваш хиляди работни места при положение, че служителите, които се намират на един сондаж, всичките не надвишават бройката от 30 човека. Това е високотехнологично съоръжение, съответно всичките хора там са специалисти, ние не разполагаме с такива, съответно те са вносни специалисти. Единствените служители на сондаж, които биха могли да бъдат българи, това са двама-трима пазачи и двама-трима шофьори. На тези сондажи, на които бяхме, точно това видяхме: ние сме хората, които чистят тоалетните. Другото нещо, което се знае, сондажът в Рогозина има сключен договор за парцела, на който се намира, за годишен наем от 57 лв.! Извинявайте! Но това е за общината – 57 лева на декар.

К. АНДРОЛОВА: Значи така, 57 лева на декар годишен наем за златна Добруджа. Хубава работа бе хора! Бойко Борисов умело се измъква, като заявява, че ако всички парламентарни групи гласуват срещу шистовия газ, ГЕРБ ще подкрепи решението. Господин премиер, вие сте управляващи! Народът избра вас, а не онези 1.8 % от 50% гласували, които вероятно няма да одобрят мораториума. Мислете какво ще оставите след себе си – пустиня или природен рай. Да не се запишете в историята като премиерът който отрови житницата на България с химикали.

–––––––-

* Мариана Христова живее в София. Тя е инженер по образование, завършила е Техническия университет. Госпожа Христова е активна участничка в анти-ГМО кампанията „България – свободна от ГМО” и в кампанията срещу добива на шистов газ.

________________________

Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.