Около тази идея се обединиха повечето от участниците в кръглата маса при омбудсмана
Българите в чужбина трябва да имат възможност да се кандидатират и да бъдат избирани за народни представители. Около тази идея се обединиха повечето от участниците в кръгла маса на тема „Участие в управлението на страната на българите, живеещи в чужбина“. Събитието беше организирано от омбудсмана Константин Пенчев.
По време на дискусията стана ясно, че въпросът стои без решение вече прекалено дълго време. Емигрантите настояха за равнопоставеност що се отнася до политика и изборно право. Омбудсманът напомни, че все повече и повече българи бягат в чужбина, което предразполага и формирането на отделен избирателен район за тях: „Реалността е следната и тя се видя при последното преброяване. Видя се колко ние намаляваме в България и колко се увеличават нашите сънародници в чужбина. Ако ние ги отблъснем изобщо да не участват в политическия живот, по този начин ние рискуваме да ги отблъснем, да не се интересуват повече за съдбата на България, което едва ли е полезно за когото и да било“.
Повечето парламентарно представени партии и отговорните институции подкрепиха тезата на омбудсмана. Липсваха обаче представители на управляващите от ГЕРБ.
Крайна позиция зае редакторът на българския вестник в Кипър Георги Донков, който заяви, че емигрантите открай време биват третирани от държавата като друга стока хора: „Българите в чужбина са наричани в трето лице множествено число и ние сме сякаш някаква виртуална група, която съществува, когато е удобно и не съществува, когато не е удобно. Към този етап единственото нещо, което липсва, за да се регламентират изборните права на всички нас, българите, които живеем в чужбина, е само и единствено политическа воля, или по-скоро има политическа воля да не се регламентират тези права“.
Омбудсманът се зарече, че ще продължи да обръща внимание на проблема, докато той не бъде решен.
Източник: Dariknews.bg
Бел.ред:
Пълен аудиозапис на организираната при омбудсмана Кръгла маса може да чуе тук
За това какво са се опитвали да направят още преди 20 години хора, чийто глас навремето изобщо не е бил чут, трябва да се знае и помни. То трябва да може да се види и в оригиналния си вид, ако щете, да е възможно да се намери ако не другаде, то поне в нета.
Но и за най-добрите правозащитници, и за най-заслужилите хора, и за най-интересните примери не бива да се говори и пише на едно място непрекъснато. От това може да има не очаквания, а обратен ефект.
Всеки достатъчно непредубеден, достатъчно любознателен човек, ако у него се провокира естествен (не преекспониран по какъвто и да било начин) интерес, и сам ще тръгне да се интересува и търси, за да разбере повече за това, което е стигнало до сетивата му. Всичко е въпрос на мярка, и тази мярка има обикновено повече от едно измерение, повече от един „координат“.
Николай, би ли ми изпратил факсимилие на тази декларация? Добре е да се знае, кога, кой и колко, че винаги се появяват борци в последствие 🙂
Някои придирчиви естети-читатели на „ЕвроЧикаго“ под сурдинка се оплакват, че съм споменавал твърде често в коментарите си известния безкомпромисен правозащитник, Политзатворник №1 на българския комунизъм, политически деец и талантлив автор – проф.Янко Н. Янков-Вельовски.
С удоволствие бих коментирал публикациите на въпросните естети, стига да съдържат същата непримиримост към лъжите, неправдите, безобразията и дивотиите на власти и персони, претендиращи да са водачи и ментори на поруганата от тях самите България.
Какво да сторя, след като човекът не само се е сетил, но е и предприел съответния демарш веднага, на минутата, а не след двадесет години? Не ми се обиждайте, но истината може и да омръзва някому – тогава нека да си прегърне лъжата и да се задоволи с ласките й.
”До: Нашите сънародници в чужбина;
…
Всички средства за масова информация;
Президента на Република България;
Комитета за правата на човека при ООН
ДЕКЛАРАЦИЯ*
на Съюза на юристите демократи в България
във връзка с погазването на основни човешки права
от фактическия Парламент на България**
Фактическият Парламент на България безцеремонно гласува на 7 и 8 август 1991 г. лишаването на няколко милиона български граждани от избирателно право, като наложи съответни текстове на проект за закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.
По такъв начин бяха потъпкани безапелационно разпоредбите на ратифицирания от България Международн пакт за граждански и политически права, съдържащи се в чл.16 („Всеки има право да бъде признат за правоспособен, където и да се намира“) и в чл.25 („Всеки гражданин има правото и възможността, без каквато и да е дискриминация… и без неоснователни ограничения:
а/ да взема участие в ръководството на обществени работи пряко или посредством свободно избрани представители;
б/ да гласува и да бъде избиран в истински, периодично провеждани избори при всеобщо, равно и тайно гласоподаване, гарантиращо свободното изразяване волята на избирателите.“)
Лишаването на няколко милиона български граждани, постоянно или временно живеещи в чужбина,… от правото да гласуват, извършено от фактическия Парламент на България, е допълнителен щрих към нелегитимността на същия и води до юридическа нищожност на въпросните текстове.
Призоваваме ви да се противопоставите на грубото погазване на тези основни човешки права, равностойно на извършеното преди години от заклеймените от демократичния свят фашистки власти.
08.08.1991 г., София Председател на СЮД: /п/ Янко Янков”
*Декларацията е публикувана на стр.337 от том 1 на Янко Янков. ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика).– С., „Янус“, 1994. 640 с.
**Парламентът, както и приетата от него „конституция“, са фактически, защото са юридически нелегитимни; т.е., фактически са налице, но юридически са несъществуващи, няма ги в правната реалност.
Хиляди отрудени българки, които в родината си тънат в немотия, загърбват дом и семейство и тръгват на гурбет в чужбина. Там те стават слугини, модерни Пепеляшки. Само дето тяхната приказка надали ще е с щастлив край.
„Десетгодишно момиче пое грижите за четирите си братчета, сестрички и племенници, след като майките на децата заминали в чужбина”, съобщи тези дни пресата. Каква е цената на българския слугински гурбет, пита в коментара си Георги Папакочев:
Знаете ли коя е голямата мечта на много български пенсионерки днес? Да посрещнат децата и внуците за празниците? А може би сами да им погостуват? Уви, нито едното, нито другото. Вместо това от мизерните си пенсийки те кътат пари за пътуване. С автобус или влак, за по-евтино разбира се, до някой град в Европа, а може и по-далеч. Там, където се търсят гледачки на възрастни и болни, бавачки, готвачки, слугини, чистачки. Казано иначе, помощнички за тежка къщна работа.
С припечеленото те могат да нахранят възрастния или болен съпруг в родината, да помогнат на деца и внуци, да облекчат малко семейната мизерия. Говори се, че в Пещера слугинският гурбет бил вече толкова разпространен, че в градчето нямало кой една домашна баница да завърти по празниците.
Слугуват, за да не мизерстват
Искат да помогнат – и затова жертват себе си
Немотията и кризата са принудили тези отрудени женици, които родината е „възнаградила” с унизително ниски пенсии за цял живот работа, да продължават да се трудят въпреки натрупаната умора на годините, въпреки болежките, в чужда среда и сред непознати хора. И с постоянния страх дали ще доживеят да се върнат в къщи.
В слугинския гурбет участват всъщност не само пенсионерки, а българки на всякаква възраст. Най-често без да знаят чужд език и дори къде точно отиват, те оставят зад себе си съпруг, деца и близки, защото не искат да ги гледат как ровят в кофите за боклук. Искат да помогнат да се сложи нещо на масата, да се платят сметките, децата и внуците да имат топла дрешка.
От Гърция, Испания, Германия, Италия и Великобритания – страните, в които българите най-много търсят работа, за деветте месеца на тази година гурбетчиите са изпратили в родината си почти 600 милиона евро. А това е сума, която чувствително надвишава преките годишни чуждестранни инвестиции в сиромашката европейска държавица.
Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика, българските гурбетчии са съществена част не само от икономиката на родината си, но и от икономиките на държавите, в които работят. Богатите страни също печелят от тези работници, тъй като най-често те запълват свободните непривлекателни празнини в трудовия пазар, към които местните граждани обикновено не проявяват интерес.
Великото коледно преселение на гурбетчиите
Кой да омеси питата?
В проучване на Института за икономически изследвания към БАН се констатира, че само през тази година хората, които желаят да се изселят от България в търсене на по-добър живот, са се увеличили тройно. Независимо от кризата и трудното намиране на работа, образованите и квалифицирани млади българи предпочитат Англия и Германия, където са готови да работят всичко и при всякакви условия. Те просто са се простили с илюзиите си за родината и не се притесняват открито да декларират: „Не искам повече да живея в България”.
След седмица започва голямото коледно преселение на гурбетчиите. Летища, магистрали, автогари ще загъмжат от онези, които цяла година са мечтали да се приберат у дома и да посрещнат тихата и свята нощ със своите близки и роднини. Край трапезата, където по традиция мама би трябвало да е сложила дъхавата питка и любимите гозби. Би трябвало, ако е успяла да се откъсне за кратко от гурбета. А на прислугата това рядко се разрешава. Дори за празниците.
Автор: Г. Папакочев
„До Марияна: Вие цитирате коментар от участник на Кръглата маса, член на фейсбук групата Отворено Писмо до омбудсмана на Република България“
Знам, г-жо Угърчинска.
А за инициативата, която подехте с Отвореното писмо, читателите на този сайт не веднъж са били информирани.
До Марияна : Вие цитирате коментар от участник на Кръглата маса, член на фейсбук групата Отворено Писмо до омбудсмана на Република България която бе създадена май месец по случай Отвореното писмо написано до Константин Пенчев от Румяна Угърчинска. Тази група обедини около 720 души. Много от тях се включиха дейно и присъстваха на кръглата маса, както господин Икимов, чийто пост публикувате. Каня читателите на сайта да се запознаят със дейността и публикациите на групата http://www.facebook.com/groups/otvorenopismo/ както и със съдържанието на сайта http://www.otvorenopismo.com където са публикувани дейностите и медийните изяви по темата.
С поздрав.
Румяна Угърчинска / участник в кръглата маса и автор на Отвореното писмо до Омбудсмана http://www.otvorenopismo.com/archives/12 което бе публикувано и в ЕвроЧикаго
„Представителите на политическите партии (парламентарно представени) се изнизаха като мокра връв от диспута на кръглата маса. Този факт ме навежда на мисълта, че може би осъзнават кашата, забъркана от тях и в Конституцията, и в т.н. Изборен кодекс. Надявам се, че началото на промените е поставено успешно и категорично. И промените ще бъдат факт до следващите избори.“ –
е написал един от участниците в тази кръгла маса във Фейсбук.