Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина

41 thoughts on “Райна Манджукова и доц. Пламен Павлов за проектозакона за българите в чужбина”

1. Г-жа Манджукова може да е имала слабости (не знам доколко това е било така или не), но добре си спомням, че си отиде от поста председател на ДАБЧ заради това, че е просто по-искрен към съответната проблематика и към българите в чужбина човек. (Заради това, че си беше позволила да бъде по-честна на една среща с българи зад граница, което никак не се хареса на председателката на парламента Цецка Цачева, която, като по-висшестояща и много „компетентна“ по отношение на българите зад граница, имаше достатъчно власт да предизвика уволнението й.)

   Така или иначе тук наистина не става дума за бивши председатели на ДАБЧ, а за това, че проектът за закон за българите в чужбина на Държавната агенция предизвика доста критики и съмнения от страна на представители на българските общности зад граница.

2. Г-н Михайлов,

   Както и да омаловажавате темата, законът е калпав. Направен е непремислено, за да отбие номер и да покаже колко властимащите се грижат за българите зад граница. И за да се регламентират таксите, разбира се. Затова, както и да доказвате некомпетентността на Манджукова по отношение на проблемите на образованието, това няма да направи калпавото по-малко калпаво. Включително и да направи от отдвана оформилата се като репресивна машина ДАБЧ такава, която да се бори за правата на сънародниците ни в чужбина.

3. Уважаеми г-н Караджов!
   Съжалявам, ако съм Ви засегнал по някакъв начин, наистина…
   Естествено, че съм против тези такси, в това няма защо да се съмнявате.
   Споделям казаното от Вас, а и самият аз съм изразявал сходни позиции през годините, въпреки аргументите на администрацията. Сам разбирате, че една пресконференция не би могла да разгледа всички проблеми, особено пък в техните детайли. Основната цел беше не да обсъждаме проблемите на гражданството, обучението на студенти от общностите ни в български университети и т.н., а да обърнем внимание на прибързаността при т.нар. обсъждане на този законопроект /поне до момента не се забелязва да има някакъв диалог между вносителите и обществеността, казано най-общо/, да подкрепим становището в Отвореното писмо, публикувано в \"Еврочикаго\".
   Още веднъж искам да заявя, че няма никакъв реваншизъм от моя страна, нито от страна на Райна Манджукова. Аз бях председател на ДАБЧ преди повече от 10 години, зная нейните изначални слабости и т.н., и т.н. Според мен агенцията се нуждаеше от дълбока реформа още тогава, но това е голяма тема, която няма как да изчерпим тук.
   Поздравявам Вас и всички българи с Осми декември – празник не само на всички днешни, бивши /относително понятие!/ и бъдещи студенти, но и за всички българи по света!

4. Не очаквам на един форум, посещаван изключително от родени български граждани или такива, които не са имали необходимост от документа за български произход, да се оцени веднага елементът на абсурдност при издаването на този документ и поради това да са разбере още по-голямата абсурдност от въвеждането на такси – без значение само размера им. Многозначително е обаче мълчанието на двамата уважавани бивши председатели на ДАБЧ – единият интересуващ се от българщината в Македония (поради което може да се очаква да осъзнава как действа унизителната процедура и бюрократично разтакаване на хората, които са страдали за българщината), а другият – бесарабски българин, който би трябвало да е нясно какво струва на студентите от провинцията да идват и да пълзят по корем пред чиновниците в ДАБЧ, за да ги признаят за българи. Че и да ги дерат за това. Има поне три варианта за мълчанието на тандема Павлов-Манджукова:
   1. Те подкрепят въвеждането на таксите и не виждат никакъв принципен проблем в това да си плащаш, за да ти се признае рожденното право. Което би значело, че макар и неформално, те са част от системата, срещу която сега протестират.
   2. Смятат това за маловажно, защото не българите от традиционните общности (които са засегнати от проблема) в момента са силни и гласовити и тъй като търсят подкрепа за акцията си, не се вълнуват толкова от въпроса.
   3 Пазят се да не вбесят някои от другарите, от които зависят доста неща. Т.е. говорим за отгледана опозиция, която критикува в позволените й рамки.
   Може да има и други обяснения, но след като Павлов и Манджукова отговарят на другите въпроси към тях, но за това мълчат, нямам избор освен да остана да се колебая межди тези.

5. Г-н Павлов. Вие изказахте една хипотеза (че съм автор на законопроекта) и след това смело я развихте. И в историографията ли така се свободно се работи с хипотези?
   Всъщност, от всички тук, най-голям досег с проектозакона би трябвало да има г-жа Манджукова. Т. нар. „Проект Димитров“ (който Б. Димитров вероятно никога не е чел) е подготвен от работна група, в която тогавашният председател на ДАБЧ е включен. Там текстът на сегашния чл. 22, който така самоуверено обявихте за някакво противоречие, също присъства и не е известно г-жа Манджукова да е протестирала. Защо ли? Ами просто е: защото противоречие няма – първата алинея разписва начина на обучение, а втората – начина, по който се приемат тези българи от чужбина. Имаме статут и вход. Жалко е, че в не намерихте достатъчно сили да признаете, че поне в един пункт сте сгрешили. А ако мислите, че не сте, моля, не се крийте зад общи фрази, а бъдете конкретни. Това би било една прекрасна възможност да преминем и към други теми.
   P.S. Г-н Пешо, уважавам Вашето право да имате мнение (аз също имам резерви към някои текстове в законопроекта). Сигурен съм, че това мнение няма да Ви накара прибързано да решите, че някой точно от инакомислещите е нарушил морални или други норми.

6. Питате: Г-н Пешо, ако наистина за Вас мнението на другите е важно, мислите ли, че е целесъобразно да ги заплашвате едва ли не с поименно посочване и лишаване от условията, при които те са се съгласили да споделят мението си – при това аргументирано? Да не се окаже, че правите нещо не много по-различно от това, в което Павлов обвинява някои институции. Колкото до тези институции, да, за мен е гордост работата в ДАБЧ. Това е институцията, която е ориентирана в проблемите.

   Отговарям: Не заплашвам и пазя тайната на анонимността, но все пак трябва да се знае, че това ще е до момента, в който скрити зад тази анонимност не започнат да се правят неща, които нарушават писаните или моралните закони. Предпочитам тук да се обсъжда проекта за закона, а не личните качества.
   Междувпрочем за сега нито виждам на страницата на ДАБЧ да се споменава за това „Открито писмо“, под което са се подписали българи, организации и медии от различни краища по света, нито сме получили поне няколко реда за нашия конкурс: https://www.eurochicago.com/2011/11/konkurs/
   Никой ли не желае фотоапарат или действително новият проект за закон няма нито един подръжник извън написалите го, който да каже, че е по-добър от съществуващия и сега, но не действащ закон от 2000 година?

7. Караджов писа:
   „Очудвам се, че наред с останалото не чух критики на пресконференцията относно идеята в проектозакона за такси, без които българите от чужбина не биха могли да получат заветните удостоверения за български произход.“

   Господин Караджов, не е чудно че се вземат такси, чудното е, че ДАБЧ заявява намерение да слага 25% от тези такси в собствената си каса. Много съжалявам, но това се казва „данък“, а не такса.

8. Г-н Рангелов (или г-н Михайлов или и двамата), с радост бих си поговорила с вас за моите компетентности и недомислици. Но на живо. И, по възможност, в по-широк кръг. Телефона и имейла ми можете да вземете в агенцията. Но тук нямам намерение да споря с вас. Хората, които четат този сайт (и тези коментари) ме познават от много време и имат собствено мнение за моята компетентност. А вас?

9. Не, няма. Любопитното е, че проблем са някогашните председатели, нали? Явно сега всичко е ОК.

10. „?!“, има ли нещо притеснително?

11. Сега пък „Караджов“!

12. Изслушах записа на пресконференцията. Видях и проектозакона, изчетох някои мения за него. Учудвам се, че наред с останалото не чух критики на пресконференцията относно идеята в проектозакона за такси, без които българите от чужбина не биха могли да получат заветните удостоверения за български произход. Не знам какво да мисля – одобряват ли двамата бивши председатели на ДАБЧ това?

13. Към г-н Рангелов / Михайлов:
    Предлагам Ви да дадете по същество някакви аргументи в защитата на законопроекта, моля! Ако сте от авторите му, бихте ли бил така добър да ни запознаете със съдържанието на липсващата глава? Интересно е също така как определихте броя на тези 15 души в националния съвет, на какъв принцип? Противоречието, посочено от Райна Манджукова, е факт, а и не само то. По време на пресконференцията говори и г-н Божидар Чеков, като на свой ред посочи слабости в проекта. Разбира се, има още въпроси, но едва ли тук ще сме в състояние да ги обсъдим. А и не държа да ги обсъждате точно с мен – редно е да ги дискутирате с представителите на временните Обществени съвети, с българските медии в чужбина, с неправителствени организации, с когото трябва.

14. Г-н Пешо, ако наистина за Вас мнението на другите е важно, мислите ли, че е целесъобразно да ги заплашвате едва ли не с поименно посочване и лишаване от условията, при които те са се съгласили да споделят мението си – при това аргументирано? Да не се окаже, че правите нещо не много по-различно от това, в което Павлов обвинява някои институции. Колкото до тези институции, да, за мен е гордост работата в ДАБЧ. Това е институцията, която е ориентирана в проблемите.
    Въпрос към г-н Павлов: Признавате ли, уважаеми, че критиката към чл. 22 на проекто закона – така както е формулирана на пресконференцията Ви е недомислие? Нека да видим егото ли е по-силно или честността?

15. На някои други места има и по-интересни коментари.

    Като например на сайта на Проект „Изборен кодекс“
    (http://izborenkodeks.wordpress.com/a-propos/становище-във-връзка-с-публикуването/?preview=true&preview_id=737&fb_source=message),

    където под публикуваното
    Становище на временните Обществени съвети на българите в чужбина във връзка с проектозакона на ДАБЧ,
    първият коментар е следният:

    „Анонимен казва:
    1 декември 2011 в 8:25

    По тъпа интерпредация на проект на закон не бях челал

    IP: 212.122.176.42, mail.aba.government.bg“

16. Г-н Павлов, като администратор на сайта, мога да заявя, че имам доказателства, че част от коментарите тук в Еврочикаго, а и на други места, където се обсъжда проектозакона, се пишат от служители на ДАБЧ при това в работно време. Може би дори съществува такава „заповед“ от ръководството им всяка свободна минута да бъде заета със защитата на недоносчето им, независимо, че когато се обърнах към тях официално отказаха да коментират закона. Уважавам анонимността, защото тя помага често да се изправиш сам срещу големи недъзи на обществото и заради това до сега не съм огласил случая, но във много ситуации тя се използва за съвсем други цели, както според мен е в случая.

17. Съжалявам, но моля да ми бъдат посочени „недомислията“, за които г-н Рангелов е толкова категоричен. И дори възмутен… Какво „недомислие“ например е съгласието, мое и на Райна Манджукова, с демократичните принципи, изисквани с пълно основание от временните Обществени съвети? Чие е недомислието – мое или на авторите на този текст, една трета от законовия текст да е посветен на една административна структура? А отказът от фонд за подпомагане на различни дейности /едно от най-силните принципни решения в Закона от 2000 г./, това, г-н Рангелов, не е ли недомислие? И за какъв „апломб“, моля Ви се, ми говорите…

18. Законът има недостатъци, но как може хора като Манджукова да си помислят дори да го коментират толкова уверено и така некомпетентно. Единственият по-конкретен пример, който тя посочва е направо убийствен:

    По думите на Манджукова законът изобилства от противоречия: „Така например в чл. 22 се казва, че лица от български произход с чуждо гражданство могат да следват в български университети по реда и при условията за български граждани, а в алинея 2 от същия член се казва, че министърът на образованието определя облекчените условия. В крайна сметка при облекчени условия ли са или са по-реда и условията за български граждани?“

    Прочела ли е Манджукова внимателно проекта? Първо става дума за начина на обучение (по реда на БГ граждани), а облекченият ред се отнася за начина на прием (т.е. по различни правила). Това не е ново, има го и в сегашния закон, но е казано, че го прави МС. Наистина, не приляга точно на Манджукова и Павлов, които сътвориха толкова недомислия (и сега го доказват) да се изказват с такъв апломб.

19. Този закон обслужва единствено и само интересите на администрацията,(и най-вече в частта по разходването на предоставения бюджет) но не и на българските граждани в чужбина.Възмутена съм от откритата дискриминация в този закон. Ако бъде приет, ще бъде поредното доказателство за отнемане на права на български граждани.Аз нямах намерение да се кандидатирам за министър на българите в чужбина, но сега, след като ограничават това мое право, се замислям – защо пък не?

20. Новият закон за българите в чужбина е написан неграмотно, защото хората които са го писали са с ниска политическа култура. Председателя на ДАБЧ Росен Иванов например, си мечтае да получи ранг на министър. И понеже по закон министъра не може да има двойно гражданство, той е писал в проекто-закона че председателя на ДАБЧ не може да има двойно гражданство.

    Както се казва: видяла жабата че подковават коня и тя вдигнала крак.