Светият синод се отметна от решението си за Държавна сигурност
Няколко часа след като се съгласи да бъдат отворени досиетата на висшите духовници в Държавна сигурност, Светият синод на Българската православна църква (БПЦ) прецени, че е сбъркал, взел е „прибързано решение“ и застана на противоположно становище. Първото решение за отваряне на досиетата на висшите духовници спешно бе изтрито от сайта на Българската патриаршия (bg-patriarshia.bg).
Вчера на свое редовно заседание Светият синод на БПЦ излезе с решение да бъдат отворени досиетата на висшия клир. В решението на Църквата се казваше, че така в навечерието на великото и славно Рождество Христово върховната църковна управа показа, че не се притеснява от огласяването на всепобеждаващото оръжие на Господа Иисуса Христа – Истината.
Изглежда промяната е била предизвикана от категоричното несъгласие на Неврокопския митрополит Натанаил – един от членовете на Светия синод.
Той обяви за неконституционни Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (приет от Народното събрание на 19 декември 2006 г.), както и дейността на Комисията по досиетата и разпространи своето несъгласие комисията да проверява клира.
Митрополит Натанаил твърди, че „нормата от закона, според която членовете на управителните органи на религиозните общности подлежат на проверка и разкриване на досиетата им, е противоконституционна и това е грубо нарушаване на отделеността на Църквата от държавата“.
Обяснението му е, че „отговорното отношение по този толкова важен въпрос за институционалния авторитет на БПЦ, изискваше да изслушаме становището на юрист, който има професионална и задълбочена подготовка по статута на БПЦ“.
Според митрополита „това публично ритуално действие ще злепостави единствено институцията БПЦ и ще задоволи медийната жажда за сензации за няколко дни, но ще смути душите на много православни християни и ще срине единствената надежда и опора на народа в Църквата”.
„Демократичната и правова държава спазва върховния закон – Конституцията, само когато не приема закони, които й противоречат, а когато допусне грешка, е длъжна да я изправи. Още през 1992 г. Конституционният съд е казал, че е недопустима държавна намеса във вътрешно-организационния живот на религиозните институции, както и в тяхното обществено проявление“, убеден е Неврокопският митрополит Натанаил.
Същото становище изрази в интервю за БНР и ловчанският митрополит Гавриил – че по Конституция е недопустима държавна намеса във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, но той оставя на Комисията по досиетата да прецени има ли право да отваря досиета на духовници.
Сегашното ново становище на Светия Синод, последвало гнева на Неврокопския владика, е, че разпоредбите в Закона за досиетата са неприложими в този им вид спрямо вероизповеданията и в частност – спрямо Българската православна църква.
„Във връзка с изясняване на понятия и кръга на субектите по прилагането на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, е необходимо да се даде отговор на въпроса – дали при така изразената редакция за „публични дейности“ по смисъла на цитирания закон в чл. 3, ал. 2, т. 6 „ръководители и членове на управителни органи на религиозни общности“ попадат вероизповеданията въобще като субекти на правото със свои органи и в частност Българската православна църква (БПЦ) като представител на традиционната религия в Република България – източноправославното вероизповедание по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Конституцията на РБ във връзка с чл. 10 от Закона за вероизповеданията“, се твърди в публикуваното ново становище
Висшите църковни дейци твърдят, че редица законови разпоредби (на чл. 3, ал. 2, т.6 и чл. 27, ал. 1, т. 3 от закона) са неприложими спрямо вероизповеданията изобщо.
По повод отказите на Синода да предостави исканите от Комисията по досиетата документи, нейният последният коментар преди време беше, че „макар Синодът да бави и да отказва предоставянето на изисканите данни, и без тези данни те ще извършат проверките“.
Източник: Glasove.com
Защо Светият Синод се страхува от отварянето на досиетата?
Из рапортите в Шесто управление на ДС: Към 1980 г. тайните агенти в Светия Синод са девет, в Духовната академия – 12
Светият синод вчера все пак даде съгласие за проверка на досиетата в БПЦ (часове след взимането на това решение Синодът се отметва от него – бел. Еврочикаго). Само че защо висшият клир беше готов да търси помощ от Първанов, за да предотврати отварянето? Защо се бои като дявол от тамян от тази стъпка?
Кои са били доносниците сред архиереите и обикновените свещенослужители? Какви вреди е успяла да нанесе българската ″милиция на мисълта” върху вярата, интегритета и достойнството на религиозните общности в страната?
На повечето от тези въпроси едва ли някога ще бъде даден изчерпателен отговор. Известна представа за начините и мащабите на привличане и инфилтриране на доносници и агенти на Държавна сигурност сред Православната църква и останалите християнски вероизповедания добиваме от излезлия наскоро документален сборник с неунищожените доказателства за делата на 6-то управление на ДС до 1985 г. Ето какво пише в него:
″Контрареволюцията има един солиден гръбнак, това са поповете. Ние ще трябва много добре да ги знаем, а за това ще трябва да имаме между тях наши секретни сътрудници, които да ни донасят за тази реакционна дейност, която те провеждат. Ние ще трябва да изучаваме и всички религиозни секти…”
Това е заключение от отчет на Държавна сигурност през 1946 г. Явно е, че БКП още в краткия период до пълното заграбване на властта и физическото ликвидиране на опозицията през 1947 г. определя църквата и религиите като приоритетна цел в работата на своята тайна милиция.
Отчет на ДС от 1950 г. съдържа агентурните имена на привлечени или внедрени в църквата доносници, които следят митрополити и свещеници. „Каскетите“оценяват работата си като ″слаба”:. ″едва” четирима свещеници са изпратени в лагери и ″едва” през 1949 г. е започнала оперативната разработка на бившия екзарх Стефан, един от признатите спасители на българските евреи по време на войната.
Усърдието си заслужава
Политическата милиция изготвя подробни и смайващи с нелепостта си графици кой кога ходи на църква. Агенти с имена ″„Константинов” и ″Петков” докладват както за посещаемостта на верующите, така и за евентуални ″враждебни” послания на архиереите ″Фанатик” и ″Крал”. Правят се и ″социологически” сондажи за класовия и социалния произход на посетителите по време на строго следените празнични служби.
Усърдието не е отличителна черта в дейността на българското Щази. Критични анализи на службата сочат, че една трета от непрестанно множащите се оперативни работници изобщо не се ″стараят” да подържат редовни контакти със зачислените им доносници, нито пък да привличат нови ″очи и уши” за службата и Партията.
Оперативните работници, които се занимават с мрежата от доносници във вероизповеданията, са обаче неимоверно усърдни. Повечето от тях поддържат контакти поне с двама доносници. Отчетите подчертават и успехите на работещите с вражеския контингент ″Духовенство”, които доста често успяват да прибавят нови ″бройки” към зачислените им мрежи.
Колкото повече врагове, толкова повече доносници
В анализ на 6-то управление на ДС се отбелязва, че ″идеологическата диверсия по линия на духовенството“ застрашително нараствала. Подобни сигнали не са новост в практиката на ″милицията на мисълта”, която е натрупала богат опит как по-добре да привлича подплатеното с финанси и привилегии внимание на властимащите.
И в епохата на развития социализъм религиозното съзнание остава сред най-преследваните ″практики” на инакомислие. ″Престъпления на мисълта” мотивират властта и подчинения й репресивен апарат да търсят начини да увеличат броя и ранга на доносниците в църквата.
Само през 1980 г. броят на вербуваните агенти на 6-то управление в средите на духовенството нараства от 43 на 56 души. Началството рапортува, че в Духовната академия чекистите разполагат вече с 12, а в Светия Синод – с девет ″уши и очи”. ДС е успяла да внедри двама свои агенти дори в задграничните православни епархии.
Сред ръководствата на тайните секти с християнски характер броят на доносниците нараства на 20. Четирима пък докладват за делата на католическата църква в България. Под кодови имена като ″Лукавия”, ″Нахалния”, ″Фарисея” или ″Подлеца” се планират оперативни наблюдения и репресии срещу свещенослужители, сектанти, студенти в Духовната академия, срещу шефа на Българската секция в Радио ″Ватикана” и дори срещу иконописци. Враговете са навсякъде и изключение не се прави никому…
Източник: Дойче Веле
Уговорили се съпруг и съпруга да пускат по едно бобово зарно в две затворени кутии при всяка своя изневяра.
След 50 години отворили кутиите – в кутията на дядото имало 3 зърна, в кутията на бабата – нула.
На въпроса на дядото – вярно ли е, че не е изневерявала бабата отговорила:
– Ти от каде мислиш, че вземах боба, който ти варих цял живот ? ? ? . . .
Затова аз питам:
– От каде вземаха старата хартия за претопяване заводите за тоалетна хартия от 1989 г., та чак до сега – ами как от къде – от досието на МАКСИМ . . .
Синдикатите искат финансова ревизия на Църквата
Светият синод не е проверяван през последните 20 години
http://novinar.bg/news/sindikatite-iskat-finansova-reviziia-na-tcarkvata_Mzc4MDsyMg==.html
„Как Българската православна църквата харчи ежегодната си държавна субсидия. Такава финансова ревизия искат от синдиката КТ „Подкрепа”. За целта те са пратили писмо до Сметната палата, както и до финансовия министър Симеон Дянков. Първото е пратено още през април, а това до вицепремиера е от есента. Досега обаче резултат и отговор няма, жалват се от „Подкрепа”.
Проверка на финансите на Светия синод не е правена през последните 20 години, аргументираха се синдикалистите. През това време те не са плащали и данъци, обясни шефът на профсъюза д-р Константин Тренчев.
Единствената такава е през 2000 година. Тогава обаче се извършва ревизия само на Софийската митрополия. Инспекторите от финансовото министерство дори пращат данните до прокуратурата. От там обаче не намират основание да се самосезират, въпреки че става въпрос за нарушения за 1,2 млн. долара. Средно по 2-3 млн. лева годишно получава от държавата Българската православна църква. През 2006 година субсидията възлиза на около 1,1 млн. лева. В последствие средствата се увеличават и през 2009 година парите стигат до 1,9 млн. лева. Заради кризата и ограниченията, които прави кабинетът, парите през 2010 са намалени на 1,5 млн. лева.
Отделно от това са парите за ремонти, които се отпускат за различни храмове и манастири извън страната. Сумите варират около 700 – 800 000 лева годишно. Досега обаче не е правена проверка дали тези пари се използват по предназначение. Според Христо Латинов от синдиката на свещениците към „Подкрепа”, парите, които получава църквата извън бюджета са много повече.
В това число и от общините за ремонти и реставрация или по проекта „Красива България”. Така например преди 5 години кабинетът е отпуснал на синода 1 млн. лева за реставрация на Богословския факултет.
Причината е геодезичен доклад, който показва, че сградата е опасна и може да се срути заради подпочевени води и изменена конструкция. Парите обаче не са използвани по предназначение. Шефът на Богословския факултет все още не е получил отговор на запитванията си за парите, обясни Латинов.
КТ „Подкрепа” припомни и за проверките от Инспекцията по труда, колко от свещените са на договори и дали им се плащат осигуровки. От там се оплакаха, че са проверени под 10 % от храмовете. Така например се установило, че в Плевенската епархия има само един осигурен свещенослужител.
Във Враца са едва 14, в Русенската епархия пък 10. В останалите са средно по 25. В София те са 368, а в Стара Загора – 93. След множеството настоявания от Инспекцията по труда уверили, че при необходимост проверките могат да продължат.
„Подкрепа” настоява да се продължи и с проверката колко от свещениците и клира са били агенти на ДС, въпреки че от Светия синод отказват да дадат информация на Комисията по досиетата. Писмото си до комисията те са пратили още през януари 2011 година, едва сега обаче има развитие по въпроса.
По закон обаче от комисията трябва да проверят за принадлежност и останалите синдикални организации, както и работодателските. Това досега не е правено. Именно за това настояват и от „Подкрепа”. Единственият синдикат, който е направил проверка, и то по собствено желание, е именно техният.
Те ще се обърнат с писмо и към външния министър Николай Младенов. В него ще настояват „неговата непримиримост към ДС–агентите” да се пренесе и към други институциите под негова опека, не само към дипломатите. Такава е т.нар. „Ефория Зограф”, чието основно задължение е да събира пари за българския манастир в Света гора. Нейният шеф също е принадлежал към ДС.“
.