Българо-американският център за културно наследство подари на българите в Чикаго красив музикален празник
Не се знае дали с първия още предновогодишен концерт в Чикаго не стъпихме пред прага на толкова тайнствената 2012 година? По време на нея всичко можело да се случи… Ако ни стигне апокалипсис, ще сме сигурни поне, че сме чули хубава музика преди него. Поднесоха ни я Ани Гогова, Благомира Липари и магнетичният Ян Максин.
Организатори на събитието бяха и този път не многото, но достатъчно мотивирани ентусиасти от Българо-Американския център за културно наследство в Чикаго, начело с Иринка Гочева, на която дължим сценария, и новият президент на организацията – пиянистката Ани Гогова. Тя е, която ни намери и докара под строй толкова знаменити музиканти, нейни колеги, с които отново ни накараха да се чувстваме горди от музикалния талант на българите.
Дойде Благомира Липари, възпитаничка на Българската държавна консерватория (сега Национална музикална академия). Тя има докторат от Louisiana State University. Още е основател и концертмайстор на New Millennium Orchestra в Чикаго. Има безброй камерни и солови концерти, както и записи за Българската и Испанската телевизии. Оказа се, че на този концерт сме чули и звука на специален инструмент, каквато била нейната „историческа Гранчино цигулка”.
На виолончелиста Ян Максин можем само да му благодарим, че ни удостои с честта да свири за нас, ей така просто, защото са приятели с Ани. Неговото музикално и артистично присъствие е завладяващо. Той е роден в Санкт Петербург, отлично място да се получи музикално образование. От доста години концертира из целия свят като солист. Както е написано в неговото музикално досие, той е бил и „водач на чело секцията на New World Symphony под диригенството на Майкъл Тилсън Томас”. А последният му албум „Solo Flight” бил „еклектичен сбор от произведения от соло сюити на Бах до специално написано за него произведение от Чикагския композитор Иля Левистън”. През 2011 г. Максин е обявен за „Citizen Musician от Chicago Symphony Orchestra”. През тази година, заедно с нашата пианистка Ани Гогова основават и атрактивно дуо, което сега е хит в музикалните програми на Чикаго.
За Ани Гогова знаем, че е завършила пиано в българската Национална музикална академия „Проф. П. Владигеров“ и докторат в University of Michigan, Ann Arbor. Носител е на награди от конкурси, концертира активно в Европа и Америка. Нейни изпълнения са звучали по Българското Национално Радио, Класик FM Радио, Intelochen Public Radio и WFMT, Чикаго. Участва в много фестивали като European Piano Teachers Association, World Piano Conference, Isidor Bajic International Piano Memorial, Нова Българска Музика, Софийски Музикални Седмици и Аполония. От 2003 г. живее в Чикаго, където е професор в Chicago College of Performing Arts на Roosеvelt University.
И ето че, поне аз, за пръв път бях пред българска сцена в Чикаго с трима музиканти от такава висока класа! За музикално беден човек като мене срещата с тяхната музика бе като жълтица, случайно споходила празния ми джоб!
Събитието бе осветено от отец Грую Попцонков от българската православна черква „Света София”, а концертът, който последва, бе досущ народна шевица – шарена и красива!
Сред изпълнителите се изявиха Милана Янев от училище „Джон Атанасов”, Никол Станева и Александър Бараков от училище „Нов Живот”, малкият пианист Роберт Петров от училище „Света София”…
Няколко танцови формации ни убедиха, че Чикаго става направо задгранична крепост на нашия танцов фолклор. Изпълниха с енергия и радост сърцата ни танцьорите от Ансамбъл „Хорце” при училище „Джон Атанасов”, ръководени от Ирина Гочева; танцова формация „Луди Млади”, с ръководители Ирина и Тодор Гочеви; Българаски Фолк клуб „Верея” с ръководител Константин Маринов; Групата за модерни танци при училище „Знание”, с ръководител Христина Барганска; Танцовата формация „Нашенчета” на училище „Слънчогледи” с ръководител също Христина Барганска; и, разбира се, Фолклорният ансамбъл „Хоро” с ръководители Ирина и Тодор Гочеви. Водещи и този път бяха Радмила Порожанова и Красимир Андонов.
Голямата театрална зала на Ирландския културен център в Чикаго беше побрала доста голямо и пъстро българско общество. Можеше да побере и още, стига българите да повярват, че за да си танцуваме на българска, а не на ирландска сцена, трябва да подкрепяме усилията на тези български таланти. Българското Чикаго е град на интелигентни хора, на новите хора, които ценят изкуството. Добре е, че Българо-Американският център за културно наследство се отличава с организиране на празници със стойностна музика, литература, живопис сред нашата общност… И на всичко онова, което влиза в понятието „духовен живот”.
Традиция стана да ни подкрепят вестниците : Bulgaria21. com; Eurochicago.com и най- вече „България Cега“, в лицето на нейния издател Светлозар Момчилов. Спонсори бяха и този път Маги Барашка от All State, Енигма и ORT Institute в Чикаго.
В своето приветствие към присъстващите таланти и поклонници генералният консул на Република България Симеон Стоилов благодари на организаторите и изпълнителите. „Идват Рождество и Нова година – това са християнските празници – каза той – на които оглеждаме миналото и се готвим за новото време пред нас. Нека в него бъдем по-смели в своите желания, да сме по-често заедно – и физически и духовно! Нека се разнесе хубостта, успехът и добрата мълва за този успешен концерт и да го последват още по-вълуващи и майсторски изяви!“
Беше една вечер, за която си струваше да яхнат правителствения самолет в София министри и депутати, може и банкери и магистрати, и да дойдат до Чикаго, да послушат и погледат какво става в българската културна столица зад граница. Няма да е изгорен напразно бензинът от София, през Атлантика, та до Чикаго и назад…
Автор: Климент Величков
Снимки: Паола Игнатова
Г-н Величков, още ли се надявате и зовете имагинерни бизнесмени от бедната ни родина, да дойдат за да ви спонсорират. Я вземете и обединете тези 100 хиляди и кусур българи в Чикаго които са ви в медийните ръце и ги накарайте да дадат по 10-20 долара. Тъкмо ще съберете пари за един чудесен културен български център. Лошото е че досега имаше няколко опита за подобен център, който заприличваше на една дребна кръчма в която българите оспорваха заслугите си пред емиграцията. А сега емиграцията не е както в началото на 90те години-бедна и неустановена.
Какво призовавате през океана политици, които да ви посетят селските вечеринки. Как не разбирате че създавате политически парадокс, да каните български държавници в ирландски културен център Направете един хубав културен дом по американски, за да се види че има работеща, а не хленчеща българска имиграция. Тогава ще дойдат без да ги каните и политици и бизнесмени, както идват при сърби, гърци или украинци. За да ви е по прегледно чететте книгата „Американска ръченица“ писана още през 1994 год. в Чикаго. В библиотеката на църква „Света София ще я намерите. Те тъкмо получиха нов библиотечен фонд,пред очите на консула, но като чета не откривам някоя медия да отбелязва подобно нещо. Очевидно в Чикаго все така медийните интереси са насочени към лични творчески успехи на приятели, които се приписват като обществени.
Весели празници.