За разкапаното здравеопазване са виновни политиците, не лекарите
Обществото ни явно няма да се поучи от трагедията на починалите при раждане четири млади жени и техните близки, както това не стана и при предишните трагедии с други починали пациенти. Както обикновено медиите реагираха първосигнално и обявиха за единствени виновници лекарите, масовата представа ги последва, а политиците за пореден път си отдъхнаха, че недоволството се насочва в друга посока, и бързо се нагласиха спрямо него.
Почти никой не пожела да се замисли, защото така е по-лесно
Още преди да има каквито и да било проверки, експертизи и доказателства, двата смъртни случая на родилки в „Шейново“ бяха обявени за лекарски грешки, а от там до „убийци“, „мафия“ и искане на всевъзможни наказания за медици пътят е кратък. Третият смъртен случай – в „Света София“, беше приет по-леко и моментално обявен за различен, а на четвъртия никой не обърна внимание, тъй като родилката е циганка. Засега резултат има само от проверките на първия случай и той сочи, че става дума за класическа системна грешка. След цезарово сечение родилката получава инфекция, връща се в „Шейново“, оттам я препращат към Инфекциозна болница (вероятно защото тя лекува инфекции), оттам пък смятат, че случаят е за „Пирогов“, защото жената се нуждае от операция, спешният институт първоначално отказва да я приеме, после все пак прави операцията, но твърде късно. Агенция „Медицински одит“ излезе със заключение, че е нарушен достъпът на пациентката до лечение, и предложи парична санкция. Нито дума нямаше за грешка, престъпление, не беше сезирана и прокуратурата. При втория случай родилката беше връщана два пъти от „Шейново“, тъй като раждането не беше в етапа, за който е прието да се влиза в болница. На третото отиване тя е приета, но получава „белодробен инцидент“ и въпреки реанимацията умира. Резултати от проверки и съдебномедицинска експертиза още няма, но се твърди, че жената е имала астма и аденом на хипофизата, за които в „Шейново“ не са знаели. При третия случай родилката умря на операционната маса при секцио, тъй като е имала предлежаща плацента, което е рисково усложнение. По някаква причина часове след случая общината обяви, че тук няма лекарска грешка, също преди всякакви проверки. Четвъртият случай е пак класически – циганка умира при раждане, като е имала двустранна пневмония и вероятно сърдечна недостатъчност, а бременността й не е проследена от лекар. Сигурно е била и неосигурена.
Поне три от тези случаи демонстрират изключително тежкото състояние, в което се намира българското здравеопазване. Дали е имало и лекарски грешки, довели до смъртен случай, тепърва ще разберем. След подобна истерия е ясно, че ако има виновен медик, той ще си понесе отговорността. Но никой няма да потърси сметка на политиците в последните поне 10 години, които позволиха подобни системни грешки. И по-лошото е, че никой няма да направи нищо, за да се предотвратят
бъдещи подобни „грешки“, каквито със 100% сигурност ще има
Първият набиващ се на очи извод е, че здравната система е разпокъсана до степен да убива пациенти. Подобно на начина на плащане – за извършена дейност и лекуване на съответния болен орган, болниците са все по-тясно специализирани. В АГ болниците се ражда, но ако има усложнение, пациентът се прехвърля – в педиатрия, инфекциозна или спешна болница. В инфекциозните болници лекуват инфекции, но не правят операции, а там, където правят, не се занимават с раждане. Навсякъде се лекува не пациентът, а болестта. И затова всеки по-сложен случай трудно намира място в болница, да не говорим и че струва по-скъпо и лечебните заведения обикновено гледат да си го спестят.
Проблемът започва още от диагнозата – ендокринолозите си търсят ендокринен проблем, хирурзите – хирургичен, кардиолозите – сърдечен. По принцип с това следва да се занимава и доболничната помощ, но случаят с втората родилка е показателен и в това отношение – тя е имала две доста сериозни заболявания, но информацията не е стигнала до „Шейново“ навреме. Просто при раждането лекарите, които следят бременността, и онези, които го водят, са различни. А който иска да са едни и същи – плаща, и то солено. Връзка между доболничната и болничната помощ почти няма – което, освен че е опасно за пациента, е и по-скъпо за системата, тъй като едно и също нещо често се прави два пъти.
На това се учат и младите лекари, доколкото изобщо в България има такива. Заради зверските условия за специализация у нас завършилите медицинските университети масово отиват да получат специалност в Европа и остават там. Тези, които остават тук, получават девалвирало образование, в основата на което отново не е лечението на пациента, а на болестта, ежедневно виждат как учителите им смятат кое колко струва, как да излъжат Здравната каса и нямат никакъв стимул да предават знанията си на когото и да било. Нямат стимул и самите те да научават новостите от специалността си, въпреки че медицината постоянно се развива – т.нар. продължаващо обучение просто не съществува у нас.
Циганите пък направо са обречени да мрат, тъй като
са схващани като обществено зло,
което само яде и не работи. На никого вече не му се занимава с интеграция и кръгът на гетото, където бедността, неграмотността, престъпността и болестите се самовъзпроизвеждат, е окончателно затворен и води до смърт от напълно лечими болести.
Колкото и безумни да са правилата на Здравната каса, лекар, който иска да лекува пациента си, ще намери начин да го направи, че и да получи съответните пари за това. Тези правила, условията на работа и все по-враждебната обществена нагласа обаче са идеално оправдание за онзи, който не иска или не може да лекува. Той може просто да ги следва. Както например е направила лекарката, върнала втората родилка от „Шейново“. Жената не е имала разкритие, за което по стандарт и протокол се приема в болница. И лекарката не е престъпила нито едно писано правило. Сега обаче за „виновна“ е обявена и тя.
Както и всички нейни колеги. Лекарите са по-скоро потърпевши от разкапаното ни здравеопазване, но биват представяни като едва ли не единствени виновници за срива на системата. Истинските виновници са политици и управленци от всякакви цветове, реформирали и прекроявали сектора до състояние на нокдаун.
Актуалните такива – ГЕРБ – реагираха по подобаващ начин, скриха неспособността си да направят каквато и да било положителна промяна зад тезата, че в случаите лекарите не са си свършили работата и обявиха, че медиците трябва да се наказват още повече – с по-високи глоби, по-дълъг срок на отнемане на права при грешка (при положение че за момента няма доказана такава при родилките) и забрана на избора на екип за хора, които не са осигурени в частен фонд. Последното показва изключителна управленска некадърност, тъй като, ако се забрани легалното искане на пари, ще разцъфти нелегалното, но пари ще продължат да се вземат. Най-малкото защото, ако искаме да имаме лекари, при това добри, е някак си редно и да им плащаме подобаващо. Работата на политиците е да измислят как това да стане по по-щадящ за бедните пациенти начин, а не да го забраняват.
Докато политици, медии и общество подменят сбърканата здравна система с лекарска некомпетентност, ситуацията ще се влошава още повече. Насъскани, пациентите ще обвиняват лекарите, ще ги бият и ще отказват да се лекуват. Медиците пък ще спрат да поемат рискове и да действат адекватно под страх от проверки, съд и бой. Дъното още не е стигнато, но уверено вървим натам.
Янина Здравкова,
в. „Сега”
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
