Българският селянин – изчезващ вид

Животът в българските села се е превърнал в тежка социална съдба, която произтича от задълбочаващото се тежко неравенство между града и селото в България.

Да си жител на село означава да си беден и лишен от достъп до всякакви услуги, в т.ч. транспорт, здравеопазване и образование. Пребиваването на село е мъчително усещане за човек втора ръка, който се бори с такива немислими другаде проблеми като: къде да изпрати децата си да учат, къде да се лекува или как да се защити от крадци по всяко време на денонощието..

Българското село – еманация на тежко неравенство

Българите трябва да се разделят с представата за селото като място за романтични изживявания и старомодна патриархалност. Сега селото е място, където се води борба за всекидневно оцеляване – уви, с предизвестен край.

Друг парадокс е, че днес „типичният български селянин, който обработва земята, всъщност е турчин или българомохамеданин”, твърди социалният антрополог Харалан Александров. Според него отдавна за българите е станало много по-престижно да живеят в града, или ако не могат да го сторят, то поне се стараят потреблението им да е като това на гражданите, т.е. да консумират рекламираните по телевизиите продукти. „Веднага се разбира, че това вече не е село, а чезнеща общност на хора, които преживяват главно от пенсии и социални помощи на фона на пустеещите земи и пасища”, твърди още Александров.

Заедно със свои колеги той работи по европейската програма „Лидер” за развитието на селските райони в България. Замисълът е, иницативни групи да поемат ролята на локални агенции за развитие на отделните селски кметства. „Инициативата обаче е закъсняла. Много от процесите в селските райони са прехвърлили критичната си точка. Така например качествените, активните, образованите и предприемчивите селски жители вече са в градовете или в чужбина. Оставащите на село просто нямат ресурс, за да започнат предприемаческа дейност”, е констатирал Александров след обиколките си из селата.

Пари на вятъра?

За съжаление дори подкрепата на европейските фондове може да се превърне във фактор за задълбочаване на неравенството между града и селото. Според икономиста Ивайло Семов ежегодно в българските села се инвестират 3 милиарда евро от европейската Програма за развитие на селските райони. Средствата обаче преимуществено попадат в ръцете на едри арендатори и предприемачи, които предпочитат да реинвестират получените от бюджета на Евросъюза средства в чисто градски райони и дейности или дори в чужбина.

Проблем пред инвестициите в селата е не само лошата им инфраструктура, а и човешкият капитал. Според Харалан Александров липсата на услуги и териториалната изолация превръща селските райони в ареали за живот на аутсайдери – хора или без образование, или с ниско такова, на възрастни хора или просто на туристи. „Докато селските райони около големите градове имат бъдеще, то отдалечените и обезлюдяващи се села са обречени да се превърнат от резервати на един отминал живот в самозалесяващи се гори върху някогашните плодородни земи. Да попаднеш на разрушени и напуснати махали е нещо съвсем обичайно в планинските и полупланинските райони. Това не е драма, а по-скоро пропуснати шансове за живот в чиста среда и в условията на модерна икономика, т.е. при висок стандарт на живота”, заключава Александров.

… а спасение дебне отникъде

„Допреди година българските земеделски стопани нямаха дори правото да продават директно продукцията си на пазара. Налагаше им се да пласират произведеното през мрежи от изкупчици и преработватели на селскостопанска продукция, т.е. бяха ощетявани от монополните цени. В Западна Европа производството на екологично чисти храни се подкрепя и на местно, и на европейско равнище.“

Отскоро и в България е разрешено, дребните производители на аграрна продукция да се занимават и с нейната преработка. „Това важи основно за млечните и месни продукти”, казва експертката в програма „Лидер” Валентина Данева. Голям бич, според нея, е бягството на младите жени от селата. „Разпространените в България „чалгаджийско-силиконови” представи за развитието на младите момичета предопределят тяхното оставане в градовете след завършване на училище. Демографският дисбаланс оставя много селски ергени без шансове за семейство. Алкохолизмът е повсеместно разпространен в селата”, твърди Данева. Според нея очакванията, че селският туризъм ще оживи районите с атрактивна природа и климат, са прекомерни. Този вид дейност се развива стихийно и без концепция за изграждане на туристическа инфраструктура – спорт, маршрути и места за посещение с историческа стойност или лечебна цел. На практика къщите за селски туризъм в България се превръщат в места за консумация, категорични са експертите от програмата „Лидер” за развитие на местната инициатива в селските райони.

Източник: КРОСС