Тук ще пиша за нещо много болезнено. За нещо, заради което със сигурност ще бъда обвинен във фашизъм. Ще говоря за това, че българският народ деградира. Деградира чисто биологически – пише Калин Терзийски. Ето тезата му:
Нека първо Ви кажа следното: аз съм наистина, из самите дълбини на сърцето си и изцяло против Дарвинизма. Мразя самата идея на Дарвинизма. В неговата социална форма. Социалният Дарвинизъм за мене е нещо ужасно.
Когато някой започне да говори за Естествен Отбор, аз настръхвам! Естествено – не когато става въпрос за животинките, мъховете и папратите. Настръхвам, когато Естественият Отбор е отнесен към хората. За разните новопоявили се расисти и националисти Естествен Отбор в социалния смисъл е следното: да побеждава силният, винаги по-силният. А слабият задължително да загива.
Всъщност – крайно дясната политика, струва ми се, е едно ясно изражение именно на този Социален Дарвинизъм. Не я харесвам. Но ето… Гледам и виждам, че българският народ деградира. И като човек, завършил биология и медицина, пак – неволно и тъжно – се връщам към тая Еволюционна теория на Дарвин. Проклетият брадат Дарвин!
Птичките Божии
Какви факти виждам аз? Ето: 1. Българският народ боледува. Всеки трети човек е болен от някаква хронична болест. Предразположението към хронични заболявания е наследствено. 2. Българският народ източва към Западния свят най-добрата част от себе си. Не спорадично, а непрекъснато и вече някак закономерно. Към богатия Западен свят.
Тук абсолютно неволно у мен избуява една съвсем биохимична, лабораторна асоциация. От България се изгребва супернатата и остава… ах, ще го кажа – утайката. Или друга асоциация: България е щайга с ябълки и някой подбира хубавите и ярките, а подбитите и мухлясалите оставя. Неприятна асоциация, но нали Ви казах, тя съвсем неволно изниква в главата ми. 3. В България активно се размножава и оставя поколение единствено ромското малцинство.
По тоя въпрос просто не искам да чувам две мнения – ромите наистина (и това ечудесно!) имат много деца и имат желание да имат още много деца. А българите – не. А откъде идва това? Мисля – заради един огромен и лицемерно загърбван проблем: ромите не поставят пред себе си особено високи изисквания, докато българите поставят пред себе си неизпълними за момента, ужасно високи изисквания. Като родители.
Яловият български елит
Тоест: ромите раждат децата си и не се притесняват какво ще стане с тях и от тях. Както според мен е нормално за един християнин. Защото казано е: Живей като птичка Божия! Докато българите не само, че ужасно се притесняват какво ще стане с децата им и какво ще излезе от тях. Българите направо се отказват от правенето на деца! А трябва да помислим върху това, че ромите са една абсолютно декласирана и десоциализирана част от българския народ. Няма какво да се лъжем – ромите са част от обществото, която не е допусната, а и не иска да бъде допусната да стане част от обществото.
Най-тъжното е, че на колкото по-високо ниво са българите, толкова по-високи са изискванията им към себе си като родители. И толкова по-неизпълними им изглеждат тези изисквания. И българите просто абдикират от ролята си на родители.
Или иначе казано: колкото по-високо образован е един българин, колкото по-цивилизован и умен, толкова по-малко му се ще да има деца. И той няма! И нека не бъда нападан за едно такова крайно мнение, защото аз съдя от личен опит. Завърших средното си образование тъкмо на линията на Прехода: през 1988-ма, в елитната Национална природоматематическа гимназия. Най-елитната тогава. Днес моите елитни съученици, стотиците представители на бившата бъдеща интелигенция, са или емигранти или самотни и бездетни хора. А те бяха интелектуалният и – боязливо казвам тази дума – биологичният елит на българския народ. Този елит остана ялов.
Мухъл, плесен и нечистотии
И ето. Наблюдавайки тия факти, аз изтръпвам. Струва ми се, че правя нещо крайно нередно. Защото съм пацифист, хипи, антирасист и християнин. Но не мога да не забележа, че българският народ наистина прилича на една малка щайга с ябълки, която непрекъснато бива разтръсквана, пробирана, нападана от оси и попарвана от слана. И това води до влошаване на качеството на ябълките, оставащи в щайгата.
Това е моята параноя днес. Но се опитвам да се излекувам. Започвам да мисля така: от една страна може да се окаже, че тия ябълки, които са били избрани и извадени от щайгата, са хубави на външен вид и изглеждат здрави. Но всъщност най-сладките и най-ароматните остават – въпреки, че са неугледни – в щайгата.
Другата ми спасителна мисъл е, че ябълките в щайгата могат да се раздвижат. И да направят нещо по своето окаяно положение. Примерно: да вземат други, здрави ябълки, от вън. И най-малкото – да вземат да поочистят от мухъла, от плесените и от нечистотиите самите себе си и собствената си щайга. За да не плесенясват повече в нея. Край.
Калин Терзийски,
Дойче Веле
