Интелектуалци в защита на БПЦ?

В разпространено до медиите обръщение група български интелектуалци от последните 30-40 години, заемали високи позиции в комунистическа и официално атеистична България по онова време, днес се обявяват в защита на Българската православна църква, „огорчени и възмутени от интригите и нечистоплътните атаки срещу нея“.

Интелектуалците силно заявяват и принадлежността си към „общността на миряните и духовенството, съставляващо БПЦ“.

Без да съобщават защо на втория ден от новата година се е мобилизирало красноречието им и жертвената готовност да застанат на амбразурите, интелектуалците заявяват:

„Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е исконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура“.

„Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в изявлението.

От този пасаж става ясно, че гневът на интелектуалците е породен от полемиката около прословутия линкълн на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, която пък извади от забравата и полемиката около лукса, с който обича да се обгражда Пловдивския митрополит Николай. Тази полемика бе изтълкувана от говорители на църквата като намеса на външни за нея сили в борбите за влияние в Светия синод.

Последва и упоритата битка на Синода срещу отварянето на досиетата на свързаните с бившата Държавна сигурност представители на висшия клир. След което БПЦ се противопостави остро и на медицинската намеса срещу безплодието.

„Целта е ясна – лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпилени или компрометирани. А всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните хиляда и сто години има именно Българската Православна Църква“, продължава изявлението на интелектуалците.

„През това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”, поясняват авторите.

След което навлизат в съществената част:

„Всички ние, миряни и духовенство, съставляваме Светата Православна Църква и от нашите общи усилия, вяра и подвизи зависи утвърждаването на правдата и доброто на българската земя. Ние не можем да бъдем равнодушни и безразлични, когато недобросъвестни и невярващи със зли думи, лъжи и клевети се опитват да разрушат, да разградят България и я обрекат на нови мъки и страдания“.

„Знаем, че това никак не е случайно, а е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на Църквата, а също и чистотата и силата на Светото Православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим“, завършва посланието.

Изявлението е адресирано до Негово светейшество Максим, Патриарх български и членовете на Светия синод.

И следват подписите на интелектуалците: Антон Дончев – писател, академик, Ангел Гълъбов – академик, вирусолог, Андрей Пантев – професор, историк, Борислав Стоев – художник, професор, Васил Проданов – философ, чл. кор., Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет, Георги Бакалов – историк, професор, Георги Марков – историк, академик, Дамян Дамянов – професор, член кореспондент, Дора Бонева – художник, Стефан Драгостинов – професор, композитор, Иван Юхновски – академик, химик органик, Иван Маразов – професор, изкуствовед, Иван Гайтанджиев – журналист, посланик, Иван Гранитски – писател, литературен критик, издател Ивайло Мирчев – професор, художник, Константин Косев – академик, историк, Красимир Спасов – професор, режисьор, Любен Зидаров – художник, професор, Любомир Левчев – поет, Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния институт „М. Горки“ – Москва, Пенко Русев – филмов продуцент, Славчо Вълчанов – професор по богословие, Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност, Хайгашод Агасян – композитор.

Оставена е бележка, че обръщението е отворено за още подписи.

В посочения списък преобладаващата част интелектуалци са бивши видни членове на БКП. Някои от тях са осветени от комисията по досиетата като сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.

Източник:   Mediapool

Кратък редакционен коментар на новината

Част от интелектуалците, подписали споменатото обръщение, наистина са били сътрудници или служители на ДС. Или пък са били свързани с висшата номенклатура на БКП. Известно е, че се очаква  оповестяване на имената на сътрудници на ДС сред висшия клир на БПЦ (срещу което, впрочем, имаше и продължава да има сред част от владиците доста силна съпротива). В този смисъл не е ясно какво точно се опитват да защитят в случая подписалите обръщението интелектуалци – дали единството, чистата и силата на Светото Православие – както доста гръмно е написано в обръщението – или неспособността за покаяние и катарзис на част от висшия клир на Българската православна църква.

„Истината ще ви направи свободни“, гласи едно от Христовите послания. Колкото и сложна да е понякога истината, колкото и важно да е да има внимателен и посветен подход по каквито и да било въпроси, свързани с Църквата, истината не може да бъде враг на Светото Православие и на Светата Православна църква. „Няма нищо тайно, което да не стане явно“, както гласи един евангелски текст.  А враговете на БПЦ са били, поне по време на предишния режим, инфилтрирани и в собствените й редици, в заемали или заемащи най-висши постове в институцията БПЦ духовници.

За съжаление в БПЦ няма духовници като покойният румънския патриарх Теоксист например, който още веднага след политическите промени през 1989 г. поиска прошка от румънскя народ, затова, че е бил принуден да сътрудници на по-страховитите и от ДС румънски тайни служби Секуритате. Този най-висш румънски духовник беше готов тогава сам да се откаже от поста си. Румънците оцениха неговия жест, искреността на най-висшия си владика. И патриах Теоксист остана на поста си до края на житейския си път. Подобна смелост и доблест, подобно открито признаване на истината – веднага след края на тоталиратния режим при това, не 20 и повече години след края му,  както е при нас –  за съжаление въобще не се случи в БПЦ. (С изключение на митрополит Йосиф, който ръководи задгранична епархия, никой друг български владика не поиска сам да оповести сътрудничество на ДС, ако е имал такова. И не само, че никой друг не го направи, ами някои упорито се опитват да направят всичко възможно истината никога да не излезе наяве.)