Събрани под път и над път хора управляват държавата
Кадровата банка на ГЕРБ е същинска фабрика за недоразумения. От крайпътната здравна министърка Анна-Мария Борисова през злополучната еврокомисарка Румяна Желева, та до шефката на Софийски градски съд Владимира Янева – назначаването на случайни хора начело на държавата се превърна в трайна практика на това управление. Рядко България е била управлявана от толкова анонимни граждани със съмнителни биографии накуп. Откъде ги намира Борисов, кой му ги препоръчва и по какви критерии ги назначава, е строго пазена тайна. Критерии няма, всичко изглежда лично. Калинки без дипломи, полицейски синковци и щерки, чиновници от чужбина напъплиха високите етажи на властта със самочувствието на „експерти“. По всеобщо мнение никога управленският капацитет не е бил толкова оскъден, колкото сега. Което, разбира се, не попречи на ГЕРБ да спечели последните избори. Да го наречем „парадокса на посредствеността“ – колкото по-ниско, толкова по-близко… до масите.
Кои са кадровиците на ГЕРБ?
Още преди изборите през 2009 г., които възкачиха ГЕРБ на власт, на полутайни сбирки кръг от десни икономисти, политолози и бизнесмени очертаха контурите на бъдещото правителство. Водещият принцип бе да се запази посоката на либералния преход, да се защитят интересите на големия бизнес и да се ограничи намесата на държавата в икономическия процес. Това са хайтек кадровиците на ГЕРБ, отговорни за назначенията на най-високо ниво. След тях идва главният партиен кадровик Цветан Цветанов, завеждащ средния ешелон – местни лидери, общинари, кметове и депутати. И тъй като при подбора на кадрите човек обикновено предпочита себеподобни, нищо чудно, че партията се напълни с милиционери и техни роднини. Трета квота бе заделена за приятелски настроения бизнес. Над всички тях стои Бойко Борисов, без чиято спомагателна харизма никое назначение не може да се легитимира. Виж Росен Плевнелиев.
Много кадровици – хилав кабинет
е казал народът. И още нещо – разни кадровици, разни идеали. Фактите го потвърждават. Пръв го изпита бившият здравен министър Божидар Нанев, който се задържа само седем месеца на поста, преди да го пратят на подсъдимата скамейка по обвинение в злоупотреба с ваксини. Атаката имаше лобистки привкус, останал скрит за публиката. И всичко това, за да бъде заменен от… незабравимата по своя колорит Анна-Мария Борисова. Вярно, докторите в България станаха кът, но измежду наличните това беше един необясним избор. Хайде, Нанев поне оглавяваше лекарския съюз, преди да стане министър, но за госпожата никой не бе чувал, освен строго специализираните среди. Извадиха я като зайче от ръкава. Защо тя? Освен че е стояла на правилното място и в правилното време на разклона преди Търново, нищо друго не потвърждаваше пригодността й за този пост. И тя се задържа на него само 5 месеца. Май бизнесът с лекарства взе главата и на Борисова заради хрумката й да прави мегакомисия към Министерския съвет за контрол върху фармацевтичния сектор. След несполуките с хирурга и ендокриноложката Борисов най-накрая повери възраждането на системата на кюстендилския акушер-гинеколог Стефан Константинов.
И ако в здравеопазването резилът се разигра на национално ниво, то
с Румяна Желева брахме международен срам
И досега няма обяснение как тази жена се оказа единствен претендент за еврокомисар и благодарение на кои свои качества. Версията за български заговор срещу нея в Европарламента не отменя тези въпроси. По същия начин не се разбра достатъчно ли е да си близка с чиновник от ОЛАФ, па макар и без диплома, за да станеш шеф на Държавен фонд „Земеделие“ и да се разпореждаш с милиарди евро и със съдбите на хиляди български фермери. 28-годишната Калина Илиева сътвори прецедент за фалшифициране на компетентност.
Връх на злополучната пирамида от кадрови недоразумения
е шефката на Софийския градски съд Владимира Янева, която запази поста си въпреки съпътстващите я скандали за конфликт на интереси и професионална недостатъчност. Моралният облик на Цецовата семейна приятелка е допълнително натоварен с изключителна арогантност. Назначаването й на отговорния пост е зловещо предупреждение за типа съдебна реформа, която ГЕРБ се кани да проведе.
Трябва ли да споменаваме и уникални „мозъци“ в парламентарната кохорта на ГЕРБ, които също са част от кадровия пъзел на сегашната власт.
Кой и защо реди тъкмо тези „експерти“ по върховете на държавата обикновено се разбира в края на мандата и след прецизен оглед на обществените поръчки и облагодетелстваните от решенията им кръгове. Но ако е вярно, че кадрите решават всичко, то вторият мандат на ГЕРБ съвсем не е предрешен.
Галя Горанова,
в. „Сега“
