.
На 12 и 13 април 1948 г. ЦК на Югославската комунистическа партия провежда своя АПРИЛСКИ ПЛЕНУМ, след който в продължение на една седмица били свикани пленуми на ЦК, както и във всяка от федеративните републики. Дневният ред, по който протичали, бил: 1. Писмото на Сталин и Молотов до ЦК на КПЮ; 2. Отговорът на ЦК на КПЮ и т.н. Партийните водачи
В СКОПИЕ
декларирали единодушие в поддръжката си на единството в редовете на КПЮ: „Ние трябва да пазим достойнството на нашата партия – заявил (ренегат) Димитър Влахов, – ето защо аз поддържам отговора с цялото си същество.“
„Нашият македонски народ – продължил Лазар Колишевски, – е тясно свързан с политиката на нашата партия, с другаря Тито, към когото питае огромна любов, съдържаща се в лозунгите: „Само Тито – никой друг!“ и „Ние, македонците, Тито си го сакаме!“
Така гражданството в Македония било обречено на послушание пред Белград, където вече започвали да делят хората в югоимперийката по признака „за“ и „против“ резолюцията на Информбюро. Като последица на така провежданата политика в края на 1948 г.
СЪЮЗНИЯТ СЕКРЕТАРИАТ
по вътрешните работи (под разпореждане на който бил и Отделът за налагане на наказания) планирал създаването на „наказателно-поправителен дом“ Голи оток.
Югославските източници се опитват да наложат мнението, че в лагера Голи оток: „Вечинка затворненика били су прави инфомбировци, издайници землье и революцийе”. („Мнозинството от затворниците са били привърженици на Информбюро, предатели на страната и революцията.”) Според „Лексикон югословенског завода“ през него са преминали 8000 мъже, пребивавали средно по една година.
Коренно се различава цифрата, посочена от изданието на
ИНФОРМБЮРО
„За траен мир, за народна демокрация“ от 12 декември 1952 г.: 250 000 души.
Истината тепърва предстои да излезе на бял свят, макар че още през 1959 г. завесата на Голи оток бе повдигната от бившия лагерист Владимир Дапчевич, който издаде в Берат, Албания, книга за страданията на лагеристите.
Както е известно на читателите на „Македония“, броят на нашите сънародници от Македония, които са прекарали години от живота си на острова, никак не е малък. В угодничеството си пред Белград скопските сатрапи са осъждали на лагерен живот дори бащите и братята си, заради българското име и самосъзнание. Така в паметта на Македония Голи оток се превърнал в един от островите на
ЮГОСЛАВСКИЯ ГУЛАГ
където се чувала и българска реч, където се пеели жални песни за македонската неволя.
Голи оток в превод от сръбски значи голи остров. Като място за изтърпяване на наказания той бил избран по ред причини, основните от които са лесното му охраняване и отдалечеността му от източната граница на Югославия. Обхваща 4,7 кв. км и е разположен между сушата на Луково и островите Раб, Първич и Свети Гьргур. Островът е безводен, а връхната му точка е на 230 м надморска височина. Климатът е средиземноморски.
Някога е бил използван единствено от овчарите от Лопар за паша на добитък. Чак през Първата световна война настъпила промяна – станал място за интерниране на австро-унгарски военнопленници.
Решението на Секретариата по вътрешните работи от 1948 г. го определя като място, където трябва да бъдат интернирани мъже с присъди от 6 до 24 месеца. Жените били изпращани в наказателно-поправителните „домове“ в Столац (Херцеговина) и на остров Свети Гъргур, а бившите служители на Югославската армия, на Държавната сигурност и милицията – в лагера „Билеча“ (подвластен на военния съд).
Най-тежката година, запомнена на Голи оток, е 1950-та. Тогава гладът бил неимоверен, лишенията не подлежат на описание. Лагерът бил напълно изграден през следващата година и тогава рязко се очертали няколко специфични части.
В югозападния край на острова е така нареченият „пансион“, съставен от „голямата жица“ и „малката жица“ (получили тези си наименования от бодливата тел, с която били обградени).
„Голямата жица“ се състояла от 20 каменни приземни сгради, в които на двойни нарове можело да се поберат до 200 души. Там царяло неизменното правило да не влизат милиционери или други властимащи. (Те общували на близо километър от „голямата жица“.) Редът и организацията били в ръцете на „шефовете“ на бараките. Те контролирали вътрешния ред по свои неписани правила. Някои от „шефовете“, за да се наложат, установявали и провеждали много суров режим.
Лягането ставало в 21 часа, а ставането в 4 часа през лятото и в 5 часа през зимата. Тръгването към работните места било от голям плац, в дъното на котловината.
В западната част на острова се намирала каменоломната. Близо до нея били работилниците за дърводелство, изработка на сечива, галантерия, пасмантерия. Основната част от лагеристите работели на каменоломната, а работилниците произвеждали потреби за вътрешните нужди на острова и за продан на сушата.
Пак в югозападната част на острова се намирала и „малката жица“. Тя била използувана за изолатор. Там новодошлите прекарвали под карантина първите 15 дни. Там се подготвяли психически за „голямата жица“.
На южния край се намирали бараките на лагеристите рибари, които разполагали с няколко лодки за дънен риболов. В близост се намирали спалните помещения на управата, административните постройки и ресторантът на органите на югославското правораздаване.
С вода, хранителни продукти и други потреби островът се снабдявал по морски път през Бакра, Сеня и Лопари на Раб. С отделни корабчета на Голи остров пристигали от Бакра новите групи затворници. Пак оттам се надявали да отпътуват към родните си краища останалите живи след изтърпяване на наказанията. Разстоянието от 2,5 морски мили се преодолявало с корабче за 20-30 минути, но малцина дръзвали да го изминат в плуване.
В заключение сигурно ще бъде интересно да се знае съвременната съдба на голия остров. През 1988 г., няколко месеца преди да се навършат 40 години от създаването на „наказателно-поправителния дом „Голи оток“, местните хърватски власти определиха острова за… място за туристическа атракция. Полека-лека Голи оток се превърна в „рай за нудистите“.
Владимир Карабойчев,
в. „Македония“, брой 31/9.08.1994 г.
Кой ви казва,че това което сте чели и ви е втълпявано е истина,че пропагандата е просмукала всяка ваша клетка,а това че сте чели,слушали,вярвали и мислили нещо насила натрапено,не означава нито култура,нито истина,нито самостоятелно мислене!Замразени сте завинаги и никога няма да изчистите главите си от омразата,ненавистта,фалша и заблудите,които са оформили вашето съзнание и агресивна,човеконенавистническа позиция!
Един достоен българин от Черешица Костурско, от т.н. „деца бегалци“ добре известен на всички лингвист през 2003 г. в Охрид заяви: „Аз съм истински македонец, от Черешица Костурско, а истинския македонец е най-добрия българин!“
Стига лъжи, стига фалшификации, дедовците и предците ни, като чуят всички глупости, които се сипят от сърбомакедонските Титови мекерета от т.н. СРМакедония, поне три пъти ще се преобърнат в гроба! Крайно време е да се подготвите за бъдещето, няма да я има тази шизофрения, тепърва започва обратното броене към истината!
Вистината драги господине е, че Пиринска Македония е обещана на Тито от Сталин за да остане Югославия в сферата на руското влияние след войната……Това е причината за подписването на Бледския договор. А след него насилствената „македонизация“ в Пиринско е всичко друго но не и „културна автономия“! Не може да има автономия нещо, което не съществува……Затова и днес хората, които се определят като „македонци“ в Пиринско са точно на брой колкото едно село…… А за лагера в Голи Оток по-добре се смирете и замълчете – от уважение към жертвите!
Георги Стоянов Билески – Ти си потомствен комунистически генетичен предател, служител или ухо на „Управа за безбедност и контраразузнавање“
Моят прадядо е убит там,а той беше БЪЛГАРИН! ЛЪЖЛИВИ СЪРБОМАНСКИ КОПЕЛЕТА ДАНО ГОРИТЕ В АДА
Јас не с согласувам во целост со овој напис. Има еден дел со веродостојни податоци, а поголем дел од текстот е со нецелосни и неточни прикази за логорот „Голи оток“. Многу јунаци оставија коски во тој логор, но беа ЧИСТИ МАКЕДОНЦИ, а не беа Б‘лгари ! Не сакам да давам коментари и да споменувам имиња, од причини што не сум историчар (мојата струка е спротивна со општествените науки, односно јас сум дел од научниот потенцијал во групата на техничките науки), но како човек што се интересира за повеќе актуелни настани и случувања, еве дојдов и до овој напис и решив да ви посочам дека не е‘ се така како што сте напишале, во врска со логорот на смртта во Хрватска (екс Југославија) ….. – Ние Македонците живеевме, работевме, се образувавме и се‘ друго во таа држава и секако дека, повеќе од вас ги познаваме нештата во екс ЈУ отколку вие од соседна Блгарија !
– Јас би бил многу среќен и радосен, доколку некој од вашите новинари еден светол ден објави факсимили од Бледскиот договор од 1947-ма година, потпишан од претседателите на ФНРЈ и НРБ ( Ј.Б.Тито и Г. Димитров) и да ги истакнете на ЈАВЕН НА УВИД сите негови членови и обврски што ги прифати и потпиша тогашниот Бугарски Претседател – како претставник на страната губитник од војната, а од другата страна Југословенскиот претседател, како дел од победниците после големата војна. Бугарската држава требаше на ЈУ да и‘ исплати огромни суми оштета за сите злодела што ги извршила бугарската војска, жандармерија и окупаторската администрација, во сите делови под нејзина окупаторска управа од Април 1941 до Септември 1944 г. На тој состанок, Тито му наложи, а Димитров прифати: НРБ да не плаќа средства за оштета кон ФНРЈ, а наместо тоа НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО ПИРИНСКИОТ КРАЈ ДА ИМ‘ ДАДЕ КУЛТУРНА АВТОНОМИЈА !!! Оваа е вистината за сите ваши лаги, местенки, игри и манипулации, бре наши соседи Б‘лгари и немој да речете дека ова ви е непознато и ново. Вие добро ги знаете сите овие факти, но глумите чесност и чекате прилика како мршојадци !
Јас не с согласувам во целост со овој напис. Има еден дел со веродостојни податоци, а поголем дел од текстот е со нецелосни и неточни прикази за логорот „Голи оток“. Не сакам да давам свој коментар, од причини што не сум историчар (мојата струка е дијаметрално спротивна со општествените науки, односно јас сум дел од научнит потенцијал во техничките науки), но како човек што се интересира за повеќе актуелни настани и случувања, еве дојдов и до овој напис и решив да ви посочам дека не е‘ се така како што сте напишале, во врска со логорот на смртта во Хрватска (екс Југославија) ….. Живеевме, работевме, се образувавме и се‘ друго во таа држава и секако дека, повеќе од вас ги познаваме нештата во таа држава отколку вие од соседна Блгарија !
– Јас би бил многу среќен и радосен, доколку некој од вашите новинари еден светол ден објави факсимили од Бледскиот договор од 1947-ма година, потпишан од претседателите на ФНРЈ и НРБ ( Ј.Б.Тито и Г. Димитров) и да ги истакнете на ЈАВЕН НА УВИД сите негови членови и обврски што ги прифати и потпиша тогашниот Бугарски Претседател – како страна губитник од војната и Југословенскиот претседател, на страна на победниците по војната. Бугарската држава требаше на ЈУ да и‘ исплати огромни суми оштета за сите злодела што ги извршила бугарската војска, жандармерија и окупаторската администрација, во сите делови под нејзина окупаторска управа од Април 1941 до Септември 1944 г. На тој состанок, Тито му наложи а Димитров прифати: НРБ да не плаќа средствата за оштета кон ФНРЈ, а наместо тоа НА МАКЕДОНЦИТЕ ВО ПИРИНСКИОТ КТАЈ ДА ИМ СЕ ДАДЕ КУЛТУРНА АВТОНОМИЈА !!! Оваа е вистината за сите ваши лаги, местенки и манипулации, бре наши соседи Б‘лгари и немој да речете дека ова ви е непознато и ново. Вие добро ги знаете сите овие факти, но глумите ……..